През XIX век живял един крупен шведски предприемач, който забогатял покрай откриването на динамита и петролния си бизнес в тогавашна царска Русия. Към края на земния си път, той дотолкова изгарял от угризения на съвестта и от мисълта да изчисти своето име, поне след смъртта си, че завещава част от богатствата си за учредяване на премии от негово име, раздавани в различни области на обществения живот! Така се раждат Нобеловите награди!

Съвсем наскоро бяха разпределени поредните порции от тези така жадувани от някои отличия, като най-странен беше изборът на Нобеловия комитет в Осло, по отношение на това, кой би трябвало да се окичи с премията за мир през тази година!

За мнозина настоящият победител, в лицето на Евросъюза, беше същинска сензация, още повече, че тази международна организация може да се „похвали“ с не едно и две постижения в конкретното направление на дейност!

Да не забравяме, че под егидата и на тази организация бяха бомбардирани и ликвидирани мирни граждани в братска нам Сърбия през 1999 г., че благодарение на усилията й, наркотрафикът от Косово се превърна, фактически, в официален и високодоходен бизнес!

Евросъюзът неистово подкрепя субекти, които се забавляват, играейки футбол с главите на убити деца! Неговите ръководители се прегръщат с персони и подкрепят организации, вадещи от живи хора органи за по-нататъшни трансплантации!

Това е мястото, където едновременно съществува 25% безработица в страни като Гърция и Испания, и в същото време се подаряват трилиони евро на различни банки, гарантирайки им по този начин колосални гешефти!

И накрая, не е ли това територията, където най-яростно се води борба срещу Библейските ценности и се провежда целенасочена политика по разрушаване на традиционното семейство?

За отбелязване е, че премията се присъжда от норвежския парламент, който и досега не е счел за нужно да се извини, за това, че държавата му е подкрепяла бомбардировките над мирни югославски градове. Може би, заради това, гузната съвест на северняците не им позволи поне да направят опит да дадат що-годе свестни доводи за направения избор, освен стандартните изтъркани клишета.

Тук е необходимо малко отклонение: Сигурно ще се намерят някои граждани, които могат да ни обяснят, че на бомбардировки са били подложени само военни и инфраструктурни обекти. Никак не им желаем неочаквано да им спре електричеството в родилните домове и в болниците, където лежат близките им!

Но можем да отбележим едно обстоятелство: определен процент от ракетите и бомбите е бил специално предназначен за попадения в жилищни квартали, с цел морален натиск и дезорганизация на югославяните. И не ни обяснявайте, че европейските чиновници не са знаели за това! Както и че „умните“ ракети невинаги попадат по зададените отнапред цели!

Възниква резонният въпрос, а защо? Това е пълен идиотизъм – да се въхвалява нещо, което се руши буквално пред очите ни! Е, да, на територията на Евросъюза войни не е имало, а, очевидно, в представите на норвежците убитите сърби съвсем не са „истински“ хора!

За разни „недочовеци“ като либийците и сирийците, например, дори не си струва да се говори – те трябва само да се радват, че европейските им съседи с такъв яростен (в прекия смисъл на думата) плам в душите се опитват да им наложат ценностите на „демокрацията“! Друг е въпросът, че продължаването на тези тенденции неминуемо ще доведе до крайно тежки последици в най-близко бъдеще, по принципа на завръщащия се бумеранг !

И в тази връзка, да се разчита, че нещо може да се промени в положителна посока, е крайно рисковано занятие: икономическият модел в Евросъюза не се изменя – банките са единственото място, акумулиращо печалби, а дълговото бреме продължава да расте, въпреки неистовите рестрикции, прилагани навсякъде из Стария континент!

В такава ситуация кризата не може да не се задълбочава, а това означава, че всички противоречия, които временно бяха заметени под килима и запушени с емисионни пари, неминуемо ще излязат на повърхността! Мащабът на спада в развитите икономики от ЕС ще достигне до около 50%, като тук в сметките не влиза необходимостта от връщане на по-рано натрупаните дългове.

Това е равносилно на катаклизъм, по-голям дори от времената на Великата депресия и ако тогава, при тогавашното ниво на технологии и дял на селското население, безработицата в Европа е достигала до около 40%, то днес тя ще е по-висока. И наистина ли, нашите политици не разбират до какви хуманитарни последици ще доведе това пропадане в пропастта?

Именно тук, като че ли, се крие отговорът на главния въпрос: защо именно Евросъюзът получи Нобеловата награда за мир? Тайната се крие във факта, че този субект е своеобразна витрина на либералния подход към живота! Именно към него се обръщат погледите, когато става дума за практическа реализация на либералните ценности. А един от основните принципи за осъществяване на тези ценности е отказът на елитите от каквато и да е отговорност пред обществото.

Това прекрасно се илюстрира и от българската действителност, с пошлостта и профанацията на изборния ни процес, по демонстративния отказ на властта да решава каквито и да било значими обществени проблеми. Същото е положението и в останалите страни от съюза.

Но въпросът е в това, че тези безотговорни персони, все пак, виждат усложняването на ситуацията и отсъствието на каквито и да било перспективи, и ужасно се страхуват от това!

Нищо не могат и да направят, тъй като всяко действие би поставило под опасност техните доходи и статус. Но и простото чакане на неизбежната развръзка е страшно! При това, те не вярват в пролетарската революция, която ще ги „разпредели“ по уличните лампи, тъй като знаят колко усилия са положени за пълното изкореняване на целия спектър от марксистки идеи.

В стремежа си да не правят нищо, те допускат множество грешки, които биха могли да бъдат интерпретирани по различен начин. Сега, когато контролът над съдилищата е абсолютен, няма място за страхове, но вследствие на кризата ситуацията може коренно да се промени – всички помнят 30-те години на миналия век!

В рамките на тяхното разбиране за протичащото следва, че е важно да се събират доказателства, че са действали правилно. И очевидно, това е основната причина за присъждане на Нобеловата награда за мир на Евросъюза: след като са заслужавани такива „авторитетни“ награди като тази, след като разни „правозащитни“ организации и институции официално са хвалили бившите брюкселски чиновници, тогава те смело биха могли да се оправдават пред бъдещи съдебни процеси, че са действали правилно и напълно адекватно.  

„Вярно е, граждани съдии, че резултатът не беше от най-добрите – икономическа катастрофа, безработица, глад и т.н., но кой знае какво щеше да стане, ако не бяхме ние… ето, и Нобеловият комитет е мислил така…„ – нещо подобно сигурно ще се чува в тяхна защита. Едва ли подобни аргументи ще имат някаква полза! И то по ред причини.

Първо: разпадът на европейските институции ще е толкова силен, че ще е задължително виновните да бъдат наказани, без значение дали това се харесва или не на някои. Дали посочваните с пръст ще имат реална вина не е толкова важно – търсенето на изкупителни жертви е вечен човешки проблем!

На второ място: ако такъв съд се състои, ще се отговаря не според буквата на закона, а по справедливост. А на това място европейските чиновници ще имат големи проблеми. В края на краищата, не е изключено съдници да бъдат точно тези, с чиито съдби са се подиграли същите тези евробюрократи, изхвърляйки ги от реалното решаване на обществените проблеми и изпращайки ги в трета глуха!

А в този случай подходът ще бъде твърде суров…

Да видим!

М.Х.

Уважаеми приятели,
ако искате постингите на този блог да са винаги на челни позиции в различни категории (което е гаранция, че повече случайни читатели ще имат достъп до тях), е важно не само да гласувате, но и да оставяте коментарите си по-долу в рубриката!
Предварително Ви благодаря!

коментар

и още един!

И аз коментирах това нагло безобразие. Очаквам догодина и НАТО да получи награда за мир. Жива подигравка.

Оттук насетне май ще се състезават кой да даде поредната по-карикатурна награда на свои хора, за индулгенция пред бъдещето! Приятелски поздрави!

Някои наши политици горят от желание това да се случи, не зная да се смея ли или да плача:
http://www.focus-news.net/?id=f22542

Олеле Боже ,абсолютен урод .Такъв да ти е кеф да го размажеш !

Това действие на норвежкият парламент не е безобразие. Това е чисто и просто демонстрация на сила и превъзходство. Безпардонно, елитарно и себично пренебрежение към обикновените хора. Също така се явява, един вид, проба до къде се простира дебилността, малодушието и зомбирането на човешките маси. Явно масите са станали тотално зомбирани поради вялият отзвук от тази подигравка.
След като в началото на мандата си, Обама бе награден с Нобел за мир с довода, че, видите ли, имал намерения за мирно разрешаване на иранската криза и почти никакъв отзвук в "обществото" относно тази провокация, последва подигравката с връчването та Нобел за мир на ЕС. Съвсем естествено е, поради вялата реакция от тази провокация, да последва по-мощна такава. А именно, връчването на наградата на НАТО за следващата година. Ако и тогава не последва някаква по-сериозна реакция, то считайте, че света е тотално поробен и се е предал. След това, "елита", ще може да си прави каквото си пожелае.

Остава ни да ги изметем!

Ето още жертви на политиката за "демократизиране" на ЕС:
http://youtu.be/CbAv6YuqiKk

"При това, те не вярват в пролетарската революция, която ще ги „разпредели“ по уличните лампи, тъй като знаят колко усилия са положени за пълното изкореняване на целия спектър от марксистки идеи."
Революция ще има. Марксистка или не - не е от значение. Този свят е обречен. Няма да ги "разпределяме" по уличните стълбове. От това полза никаква. Ще започнем начисто, без злоба и отмъщение. За прогреса на човечеството.
Не може да се "изкорени" марксистката идея. Камо ли "целия спектър" на тези идеи. Имая един много добър наш пролетарски поет, който е казал:
"Безумец е кой хвърля шепи пръст
с пръст слънцето да затъмни
и кой надежда храни слепа
да спре стихията свирепа
на океанските вълни."
"No pasaran", както е казала Долорес Ибарури, приятелю. Няма да мине. Не и този път.

Само награди си раздават

Поздрави за хубавата статия!

Само не разбрах какво й е "братското" на Сърбия. За междусъюзническата война, за асимилацията на българите в Македония и западните покрайнини, продължаващо и до днес, или за нещо др. трябва да са ни "братя".
Иначе сте прав че последните 2 години, ЕС забърка големи каши с подкрепата си за този или онзи. Беше наивно да се смята че една сбирщина от опозиционери, престъпници и ислямисти могат да управляват заедно и демократично (тук се ухилвам широко) държава.
Но има и нещо друго - общественото мнение в ЕС настояваше нещо да се предприеме. И вълниете с емигранти скоро ще усетим на гърба си, цената на подкрепените революции.