Странно племе сме ние българите! И непредвидимо. 

Може би затова много чужденци ни се чудят на акъла и на нестандарните решения, които първосигнално сме вземали в ситуации, в които другите народи биха използвали момента по най-изгоден, за тях, начин.

Последно доказателство за особения ни нрав е нашата уникална реакция на разразилата се по света икономическа криза.

Всъщност, какво толкова е станало?

След като, през последните няколко години, развитите и демократични (т.е. нашите нови идоли) страни от Америка и Европа попаднаха в бурята на най-тежката в историите си икономическа криза, ние, тъмните субекти от Балканите, изведнъж решихме да излезем пред строя и на висок глас да им предложим скромната си, но безкористна хуманитарна помощ. 

Тя (помощта) се изразява във вид на продължаващото затягане на коланите (всичко друго отдавна им подарихме) чрез окончателното доубиване на местния бизнес, за да могат свикналите с лукса жители на „белите” държави да минат по-тънко през пожарите на кризата. Конкретен пример в това отношение (но не само тя) е Гърция, която след поредното споразумение с „Тройката” окончателно прие кризата като своя съдба за десетилетия напред.

Ако за някои говоря твърде абстрактно ще дам по-конкретен пример:

Да си представим такава хипотетична ситуация:

Годината е 1989 г., България навлиза в най-тежката криза за последните петдесет години. 
И тогава братята гърци или американци, или англичани, развълнувани от тежкото положение на народа ни, решават с конкретни мерки да пренасочат финансови потоци от страните си, които да изпратят в помощ на бедстващия български народ. Това не Ви ли се струва идиотско?

Само че, днес ние сме в точно същата ситуация!

В началото на световната икономическа криза България беше страна намираща се в сравнително стабилно макроикономическо положение, с огромни (за мащабите ни) валутни и фискални резерви, с добър имидж като място за инвестиции и развиване на евтино производство.

Какво се случи? 

Когато разбрахме, че нашите по-големи батковци изведнъж са се оказали в тежко положение, ние на секундата се отказахме от всичко постигнато и се хвърлихме да спасяваме богатите си роднини въвеждайки все по-убийствени рестрикции за родните производители (за да не би случайно да конкурират техните), намалявайки до минимум конкурентоспособността на стопанството си (за да дадем поле за реализация на техните стоки), мачкайки вътрешното търсене до санитарен минимум.

Освен това, продължаваме да забравяме, че уж независимата ни централна банка притежава огромни резерви в чуждестранни активи, като очевидно и тук големите ни братя усърдно ни съветват да си траем, и да не се докосваме до колосалните за нашите мащаби средства, за да са винаги на разположение за спасение на техните уж благополучни страни.

А ние, защото сме послушни и винаги гледаме с благоговение в очите умните чичковци от странство, продължаваме да се хвърляме да им угаждаме с цената на собственото си унищожение като една от древните нации на Европа.

Как народи от нашия хал, като поляците например, се изхитряват винаги да избират правилната политика като реакция на външните събития? 

Да си припомним, че в началото на прехода именно техният огромен държавен дълг беше опростен без условия, само защото държавата им беше симпатична на някого и за нещо.

Днес, същите тези поляци (съхранили независимата си национална валута, докато България продължава да е окована във валутен борд) продължават да реализират сериозен икономически растеж в условията на световна депресия, доказвайки на другите, че няма европейска солидарност преди да е осигурена защитата на собствения национален интерес.

Толкова ли сме наивни като народ, или проблемът е в нещо друго? Къде е силата ни, която никой не желае да види и използва?

В началото на активната фаза от кризата (към септември 2008 г.) искрено вярвах във възможността да се възползваме от слабостта на големите, за да изпозваме момента за решаване на националните задачи, от позицията на нашето тогавашно сравнително стабилно социално-икономическо положение.

Защото днес ситуацията е такава, че след като страната ни премина през жестоката криза на прехода, сега развитият свят навлиза в абсолютно същата, по своя характер, криза на падането ефективността на производствения капитал. Всичко, което ние преживяхме за последния четвърт век, в почти огледална форма ще премине като процеси в страните, които доскоро бяха пример за нас в развитието ни по пътя към „демокрация и пазарната икономика”.

Основните задачи, които можехме да поставим за решаване бяха следните:

1.)   Привличане и връщане в пределите на Родината на елитната българска емиграция - хора, които носят в себе си огромен научен и професионален потенциал, които могат да бъдат моторът за възраждане на страната ни.

Разбира се, за тази цел трябваше да се осъществят поредица от мероприятия, включващи и инвестиране на сериозни финансови средства в развитие на държавно контролирани производства. Днес, обаче, за всички вече е очевидно, че нашата политика се води с цел да отблъсне дори най-заклетите патриоти, желаещи да се завърнат в Отечеството си, за да се опитат да помогнат с нещо на държавата, в която са се родили и където живеят старите им родители.

Такава политика на връщане на нашите съотечественици можеше само с едно действие, да ни превърне в лидери в много от най-иновативните съвременни производства и да ни даде грамадни сравнителни предимства пред гърчещите се в агония престарели демокрации.

2.)   Възстановяване на българската индустрия по пътя на преоткриването на изоставените, но контролирани дълго от нас, пазари.

Нека за всички стане ясно, че кризата на западния модел не се отразява сериозно на голяма част от останалия свят, който постепенно се опитва да изгражда свой независим модел на развитие. А страните извън т.н. „Златен милиард” в много отношения са ни достатъчно близки, тъй като съвсем доскоро с голяма част от тях поддържахме тесни връзки, изграждахме общ мироглед, съществуваха междуличностни връзки и отношения. Глупаво ще е да не използваме натрупания от бащите ни капитал в тази област, разчитайки единствено на все по-стагниращите и колабиращи пазари на Западна Европа и САЩ, които ни разглеждат единствено като ресурс на работна ръка за собствените си икономики и като пазар за реализация на залежалите си продукти.

3.) Стимулиране на вътрешното търсене чрез общоизвестни системи от мерки, които да съхранят все още оцеляващите родни производства и на тяхна база да изградим мощна икономика, съобразяваща се със съвременните реалности за устойчиво развитие.

И в тази връзка, най-накрая трябва да стане ясно, че по-нататъшното поддържане режима на валутен борд с перспектива за влизане в еврозоната не решава никакви национални проблеми, а напротив, превръща ни в потенциален хроничен длъжник като Гърция, или, което е още по-зле, - в страна съпоставима с държавите от Магреб (Алжир, Мароко, Тунис – ако вече не се намираме в тази категория държави).

4.) Отказване, най-сетне, от дълбоко компрометираните монетарно-либерални рецепти, затрили реалния сектор на икономиката в много „развити” държави и довели ги до колосални дългове. 
Изграждане на добре координирано национално стопанство, в което експортно ориентираното производство, в съчетание с развит вътрешен сектор на услугите, ще могат да осигурят достойно място за всеки малък български човек и ще върнат самочуствието ни на една от гениалните нации, определяли доскоро направлението на постъпателно развитие на човечеството.

Политиците трябва да повярват, че не е никак трудно да се направи всичко това! Иска се само воля и поне малко кураж пред „справедливия гняв” на Големия брат, който няма никаква изгода от благоденстващ български народ!

Сега е момента да изригнем като нация и да учудим отново света, както сме го правили многократно досега!
------------------------------------------
Текстът, с някои редакторски корекции, е публикуван в БГНЕС!


Постинг със същото заглавие от 2009 г. можете да прочетете на този линк!

"1.) Привличане и връщане в пределите на Родината на елитната българска емиграция "
Е как ще позволи Запада и особено такива като Пиявицата Германия това да се случи?
Че нали така ще се увеличи дефицита на подобни кадри в техните държави.


"2.) Възстановяване на българската индустрия по пътя на преоткриването на изоставените, но контролирани дълго от нас, пазари."
Това е абсурд Запада да позволи на България.

И по другите точки Запада няма да позволи да се развива България.

"Освен това, продължаваме да забравяме, че уж независимата ни централна банка притежава огромни резерви в чуждестранни активи, като очевидно и тук големите ни братя усърдно ни съветват да си траем, и да не се докосваме до колосалните за нашите мащаби средства, за да са винаги на разположение за спасение на техните уж благополучни страни."

Какви са тези огромни резерви в чуждестранни активи?

Какви са тези огромни резерви в чуждестранни активи?

[/quote]

Вижте го от баланса на БНБ!

Да напишете тези данни?

ще използвам написаното в една статия накрая - http://darikfinance/novini/116741#comments

''Диагнозата на българската публичност гласи - способност да се възпламенява от несъществуващи проблеми и да загърбва действителните.

Диагнозата на голямата част от медиите - предпочитание към сензацията, глупостта и откровената лъжа - поради драстична липса на експертиза, интелектуален потенциал или напълно съзнателно.

Диагнозата на голямата част от т.н. политически елит - неподготвеност, непросветеност, страх да се каже на хората истината или примитивни популизъм, манипулативност и лъжа.

Диагнозата за голямата част от населението - неинформираност или жертва на системна дезинформация, лесна податливост на всякакви легенди и конспиративни теории.

България и българското общество наистина са болни, но не само и не толкова от бедност. Такова общество не го чака нищо добро''

И съм обяснил под статията в коментар №3

Патриарха на България го каза хубаво в интервю за БТА около 01.05.13год. '' … всяка криза – икономическа, екологична, политическа, социална е следствие от духовната криза, т.е. от отдалечаването от Бога и Законите , които Творецът е установил във Вселената...'' но освен констатации трябва и катехизация(обучение и наставление) и съм обяснил всичко - https://www/atanas.shalapatov/posts/1515185388759690

В Новия завет има само няколко места за които се говори за икономика и науката ги потвърди ,че това е най-правилният подход за да се върти ''колелото'' на икономиката

За да функционира сегашната световна финан.система с лихвите и т.н. доходност трябва постоянен растеж но това е невъзможно и г-н Хитов (доктор по икономика и преподавател в УНСС ) го обяснява прекрасно 2009год. - http://www/blogosfera/363/a/svetyt--v-recesiia-ili-v-sistemna-kriza-92906/

подробно с графики и накрая - http://krizata/history/2011/01/16/prichini-za-globalnata-ikonomicheska-kriza-obnoven-tekst.668684

Криза е системна и Нобеловият лауреат за икономика Робърт Шилер обяснява добре за акциите ,че са 65% надценени което влошава още положението(коментар 1) - http://www/surovini/365/a/robyrt-shiler-akciite-sa-nadceneni-zalagam-na-petrola-198112/

През 2011 г. беше публикувана интересна книга на Richard Heinberg, The End of Growth: Adapting to Our New Economic Reality. Авторът поставя потресаваща диагноза: човечеството е достигнало фундаментална повратна точка в икономическата си история. Траекторията на разширението на индустриалната цивилизация се сблъсква с неподлежащи на обсъждане природни граници. По-нататъшният растеж ще бъде блокиран от три фактора: изчерпване на ресурсите, екологични ограничения и смазващия обем на дълга. Тези взаимодействащи си ограничители, пише Хайнберг, ще ни принудят да преоценим заветните икономически теории и да преосмислим парите и търговията вместо да продължаваме да преследваме невъзможното – безкрайно увеличение на БВП

Проф.Джефри Сакс съветник на Бан Ки Мун (шефа на ООН) също го казва добре - ''Днешният модел на растеж е по инерция и краткотрайният просперитет е купен с цената на огромни кризи в бъдеще. Той може да продължи още, но всичко ще завърши със сълзи и ,че трябва дълбока реформа на световната финансова система (коментар №2) - http://darikfinance/novini/111777#comments

Проф. Маргарет Кенеди го формулира добре ''Пари без лихва и инфлация'' - http://bgeconomist/2013-04-28-20-17-49/173-lihvata-rak-na-obshtestvoto

Казано иначе така наречените кризи на капитализма ''бизнес кризи'' са просто кражба през банки ,инфлация и т.н. ''методи'' ,и съм събрал фактите как са откраднати трилиони за да знаят хората какво да се иска от политиците и т.н. държ.власти - https://www/atanas/posts/1442612112683685

Най-важното сега(тъй като сме пред свършен факт) е какво трябва да се направи за да не стане хаос и войни(коментар 1 и 3) - http://darikfinance/novini/116481#comments

Започва се със забрана на офшорките ,данък върху лихвите по държ.дългове и ''данък Тобин'' с цел 6% бюдж.излишъци които се инвестират в точно определени неща за да се инвестират в точно определени неща за да се избегне петролната катастрофа и глобалното затопляне

http://www.bnb/Statistics/StBNBBalances/StBalancesIssueDepartment/StBIDMonthly/index.htm

преповтарям защото нещата са много сериозни и ако не се вземат мерки ще има милиарди жертви следствие 3-те планетарни катастрофи - http://atanasio/drugi/2013/09/16/otvoreno-pismo.1148972

При глобалното затопляне и петролната катастрофа е просто/лесно защото се основават на точни химични и физични закони но при икономиката е сложно защото е особена и социална наука - http://bg/wiki/Икономика_%28наука%29

,и лесно се индоктринира съзнанието на хората с идеологии като неолиберализъм и не се казва ,че Милтън Фрийдман и особено Фридрих Хайек имат предвид индустриалният капитализъм когато говорят за свободен пазар тоест за финансовият капитализъм трябва строги регулации защото не за първи път от 1913год. вкарват света в катастрофи.

Проблема сега вече е ,че трябва регулации и за индустриалният капитализъм защото се разпиляват много изчерпаеми ресурси - http://ekipbg/10-neshta-za-koito-e-vinovna-inflaciiata/

Изхвърля се 50% от храната - http://e-vestnik/16643/pochti-polovinata-ot-proizvedenata-v-sveta-hrana-se-izhvarlya-na-bokluka/

Доклад на ООН - ''хранит.отпадъци струва на свет.икономика около 750 млрд. годишно и водят до отделянето на 3,3 млрд. тона парн.газове годишно'' - http://www/archives/45822

Казано кратко трябва системен подход и ресурсно базирана и планирана екологична икономика

Жак Фреско още 1974год. говори за системен подход и ресурсно базирана икономика след 4 минута - https://www/watch?v=Ed5w8JRnwRQ&index=2&list=PLFD4E354EA4AEF9F2

,и съм описал основните стратегии - https://www/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558

Китай са досетливи - http://www/aziia/336/a/kitai-planira-izgrajdaneto-na-visokoskorostna-jp-liniia-do-vladivostok-195212/ -

,и за ''новият път на коприната'' ,и ''трета индустриална революция'' - http://avtorski/article/65495/Kitai-politikata-na-Novata-normalnost

САЩ и ЕС може да се оправят само ако започнат до 1год. да изпълняват стратегии които съм изброил а не търг.споразумение и т.н. глупости като неолиберализъм

"Един от големите успехи на „Чавдар” в чужбина е свързан с модерния градски автобус Чавдар В 13-20, представен през 1981 г., чиято цялостна концепция е разработена от екип на БТРА с ръководител инж. Златьо Златев. Този проект стартира в резултат от един международен конкурс, обявен от общината на град Атина за доставката на 200 пътнически автобуса, които да заменят остарелия автопарк на града. Въпреки силната конкуренция от страна на изявени западни компании, конкурсът е спечелен от „Чавдар”, а дизайнът на новия модел, наречен В 13-20, е дело на инж. Мишев."

"През 1977 г. е усвоено и производството на модерните автобуси Чавдар 11 М4, което е вторият етап от лицензния договор с Кесборер. Моделите 11 М4 вече са със самоносеща каросерия и техните разновидности изцяло повтарят външните линии на германските оригинали, но се предлагат с чешки двигатели от ЛИАЗ, както и унгарски Раба-МАН. По време на специализираното международно изложение на туристически автобуси през 1977 г., проведено в Дубровник, Югославия, „Чавдар” 11 М4 получава трета награда. Същият модел се завръща със златни медали и след своите участия на международните панаири в Пловдив и Бърно, Чехословакия през 1978 г. През този период автобусите „Чавдар” вече се експортират в Афганистан, Никарагуа, Северна Корея"
-------
Завод за автобуси "Чавдар" гр.Ботевград

Основан-1924 г.

Закрит- 1999г.