Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2016 18:31 - Колапсът на икономическия модел, прикриван от журналисти с широко затворени очи
Автор: krizata Категория: Политика   
Прочетен: 1329 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 10.03.2016 18:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Ако само преди няколко години Даниел Грос бе публикувал статия под подобно заглавие „Краят на глобализацията?“, той тутакси щеше да бъде записан редом до нашите имена на „алармистите, които непрекъснато говорят небивалици“ и щеше да бъде мощно атакуван и заклеймяван от всякакви либерални соросоидни центрове, „борещи се за процъфтяване на целокупното човечество“!

Но ето, че времената се промениха, и някогашните теми табу станаха едва ли не основна част от информационния фон на днешния мейнстрим, като всеки се надпреварва да дава коя от коя по-апокалиптични прогнози за утрешния ден. Дори МВФ, стожерът на днешното статукво, се включи в хора на „песимистично настроените реалисти“ като обрисува утрешния свят в тонове, които със сигурност не могат да бъдат наречени обнадеждаващи.

Какво всъщност се случи и защо ние, икономистите, които отдавна предупреждаваме за краха на съвременния икономически модел, отново стоим в миманса, за сметка на „вечните герои“ подвизаващи се вече повече от две десетилетия из рейтинговите медии на милото ни Отечество (преди няколко дни от т.н. „обществена телевизия“ за пореден път ни отпратиха по живо по здраво, аргументирайки се именно с това, че не могат да общуват с нискорейтингови анализатори – интересно, докога щраусът ще крие главата си в пясъка)?

Последното издихание на съвременния модел за развитие се случи към 2007-08 год., когато механизмът на кредитно стимулиране, масово прилаган от началото на 80-те години на XX в. в страните от т.н. „развит  свят“, обективно завърши своето положително въздействие върху глобалната икономика. Това се случи заедно с достигането на нулеви равнища по основните лихвени проценти на водещите страни на планетата, след което светът постепенно започна да навлиза в глобална дефлационна криза, посещавала в последните два века човечеството нееднократно и водела със себе си многобройни разрушителни катаклизми.

Федералният резерв, като банка регулираща световната валута – долара, направи каквото можа, вливайки няколко трилиона (един трилион е равен на хиляда милиарда) в американската, респективно световната икономика, след което се стресна и под натиска на „общественото мнение“ реши да обърне тренда и да започне повсеместни рестрикции в паричната си политика. На първо време бе обявен курс за вдигане на основните лихви, като един кръг на повишение дори бе осъществен, което доведе до остри проблеми както вътре в САЩ, така и в прилежащите им територии от целия останал свят.

Проблемът е в това, че след като кранчето за пари в Америка бе затегнато, местните корпорации започнаха да изтеглят паричните си ликвидности от Третия свят, с което изправиха периферните икономики пред жестоки проблеми, свързани с оттока на капитал, приел неудържима скорост – най-сериозно от този процес пострадаха Китай, Бразилия, суровинните държави и ЕС, като на последния му се наложи не само да задържи, но и да обещае разширение на вливанията в случай на необходимост (за която никой дори не се и съмнява).

Да напомним, че само за миналата година Китай, който се гордееше с най-големите валутни запаси в континентален мащаб от повече от 3 трлн. долара, се прости с почти една трета от тези колосални резерви. Бразилия потъва в остра икономическа криза, която заплашва да доведе до социални вълнения, а суровинните страни бяха принудени значително да девалвират националните си валути, в опит да се задържат на повърхността, особено след рухването на петролните цени, пряко обвързани с  балона на доларовите ликвидности.

Днес световната търговия има своите минимални значения от дълго време насам, а перспективите пред процеса на глобализация стават все по-илюзорни, нещо което личи не само от разрастващите се валутни войни и „паради на девалвации“ по целия свят, но и по настроенията на обикновените хора във всички краища на планетата.

Неслучайно Доналд Тръмп се радва на всенародна любов в Америка, за ужас на традиционната политическа и бизнес класа. Неслучайно европейците с такова отвръщение се отнасят към „борците за свобода“, защитавали с кръвта си в арабския свят идеалите на „цивилизования свят“, и принудени в последно време да бягат при своите спонсори след краха на надеждите за победа и в Сирия на т.н. „Арабска пролет“.

Човечеството навлиза в етап от своята история, непознат от времената на Великата депресия от 30-те години на XX век, когато тогавашните суперсили осъществяват челен сблъсък, в опит да разрешат натрупалите се тежки дисбаланси в отделните технологични центрове.

Тогава е намерен изход от ситуацията, като след ВСВ светът прави предпоследното окрупняване на глобалните пазари, съпроводено и от отказване от златния паричен стандарт в американската технологична зона.

Докато „свободният свят“ навлиза в подобна на днешната криза на модела през 70-те години на
XX век, която продължава повече от десетилетие и остава в историята като „Голямата стагфлация“, на помощ идва перестройката на Горбачов, която под лозунгите за конвергенция предоставя на тепсия няколкостотин милиона потребители, готови да купуват всичко от „потребителския рай“ на работещата на празни обороти Западна икономика.

Днес наблюдаваме поредния стадий, когато производствени мощности за стотици милиарди стоят неизползваеми, а производители от цял свят отчаяно се борят за все по-съкращаващото се съвкупно потребителско търсене.Последното обаче няма как да бъде стимулирано, тъй като всякакви познати на съвременния мейнстрим методи изчерпиха своя положителен потенциал на въздействие.

Остава като вариант единствено прякото раздаване на потребителски пари на населението, нещо което Обама използва активно във всички години на своя втори мандат, но е очевидно, че ако подобна практика се разпространи и в останалия свят, тогава последствията могат да бъдат твърде непредсказуеми и биха заприличали на практиката във Ваймарска Германия от средата на миналия век.

Засега е очевидно, че официозните власти не знаят как да реагират на новите предизвикателства, свързани със задълбочаващия се характер на глобалната дефлационна криза. Продължава уповаването на рецепти, които доказаха своята пълна несъстоятелност. Какво обаче може да се очаква от съветници, които не само проспаха днешните тежки проблеми пред световната икономика, но и досега не разбират за какво всъщност става дума.

А казионните журналисти нека продължават да толерират своите „рейтингови икономисти“, които не са способни на нищо друго, освен да замазват очите на обществеността с обещания за бъдещо благоденствие – впоследствие обаче моля не ни обвинявайте, че хрисимо сме си стояли и не сме предприемали нищо, за да информираме хората за катаклизмите, които ни гарантира краят на възприетия модел на развитие.

Каквото можем, го правим – вече много години наред
!




Гласувай:
3
0



1. x111 - Само да добавя, че суровинните и...
10.03.2016 19:33
Само да добавя,че суровинните икономики са основен потребител на високотехнологичната продукция произвеждана на Запад,в Япония и Китай.Световната търговия е взаимосвързана.
цитирай
2. x111 - "Казионните журналисти"
10.03.2016 19:57
Журналистика в България няма.Американското посолство под формата на телевизионно или радиопредаване кани на манипулативна раздумка "политикономическите експерти" пак от американското посолство,"експерти" и "журналисти" с изключително ниско ниво на интелигентност и творчески заложби:елементарни типове,тесногръди и завистливи мракобеси,маргинали с железобетонно-нащамповани глави.Тези мерзавци,които са погълнали жадно медийното пространство,нямат една оригинална идея в главата си,природата е произнесла тежката си присъда,но защо българите трябва да страдат от тяхната посредственост?!

Какъв принос имат към каквото и да било въпросните "експерти" и "журналисти"?
Както казваше един от любимите ми учители:"машина за естествено наторяване",такава е ползата от тях.
цитирай
3. x111 - Риторичен въпрос
10.03.2016 20:37
Чии ексепртни анализи имат тежест в световната икономическа общност: тези на Пол Кругмън,Кенет Рогофф и Джоузеф Стиглиц или тези на Каролев и Красен Станчев? :)

Да не говоря за Ваша милост като доказан авторитет в теорията на кризата и стопанското планиране.
цитирай
4. krizata - Само да добавя, че суровинните и...
10.03.2016 21:38
x111 написа:
Само да добавя,че суровинните икономики са основен потребител на високотехнологичната продукция произвеждана на Запад,в Япония и Китай.Световната търговия е взаимосвързана.



Факт!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 2682398
Постинги: 764
Коментари: 5976
Гласове: 7057
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Кризата предстои - една продукция на Валентин Фъртунов с мое телефонно включване след 16 минута
20. Една продукция на Валентин Фъртунов с мое телефонно включване след 41 минута!
21. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
22. Искам да съм негър в щата Алабама...
23. Една продукция на Валентин Фъртунов - коментар по темата Беларус с мое включване след 31 минута!
24. "Четвъртата власт" една продукция на Валентин Фъртунов - мое включване след 18 минута
25. САЩ готвят спец операция срещу Европа
26. "Неолиберализмът" - една продукция на Валентин Фъртунов; моето включване е след 23 минута
27. Разпасаната либерастия
28. 3 мои участия в "10 степен по Рихтер" - една продукция на Валентин Фъртунов
29. Капитализмът изживява последната си криза
30. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie