В рамките на XIX-ти век, някои новоиндустриализиращи се страни като Прусия, а по-късно най-вече Япония, използват  системно „силата” на държавата за постигане на т.нар. „догонващо развитие”.

Тук доста характерен е примерът на Япония. Страните от Източна Азия – Китай, Корея и Япония, в древността и ранното Средновековие, се отличават с равнище на стопанско и обществено развитие не само сравнимо, но в много отношения и далече по-напреднало от това на Западноевропейската цивилизация. Но вече в късното Средновековие редица причини, (виж раздел Кризисна теория от Съдържанието на блога), предизвикват забавяне на социално-икономическата динамика на източноазиатските общества в сравнение с тези в западна Европа. Всичко това, в крайна сметка, довежда до ситуацията, когато изоставането в развитието придобива качествен характер. Източна Азия остава в лоното на Аграрната цивилизация, докато протестантска Европа прави първи стъпки в Индустриалната епоха и започва формирането на индустриалните общества. Това изоставане създава условия страните от Източна Азия да се превърнат в обект на колониални амбиции от страна на придвижилия се далеч напред в технологическо отношение Запад.

Несъмнено, такива амбиции не могат да бъдат посрещнати добре от управляващите кръгове в страните от Източна Азия, които се опитват с различни средства, методи и мероприятия да се противопоставят на Западната експанзия. Не веднага и не отведнъж, а постепенно и болезнено, в азиатските страни се заражда политическа тенденция, характеризираща се с “икономизиран” тип мислене. Ключов момент в този тип политическо мислене е виждането, че единствено догонването на Запада, ще позволи да се преодолее ситуацията, при която те ще са постоянен обект на стремежи за доминиране и подчинение от технологично могъщия западен свят.

Азиатската страна, изградила успешен модел за “догонващо развитие” е Япония. Началото е поставено през 1867-68 година, с т.нар. “Мейджи ишин”, т.е. “Обновлението Мейджи”, когато е свален режимът на шогуните от династията Токугава и се установява властта на императора. Свалилите режима сили идват на власт под лозунга “Фукоку кьохей” , т.е. “Богата държава, силна армия”. Предвид осъществяването на тази цел се издига друг лозунг  “Ойцуку, ойкосу”, т.е. “Да настигнем и надминем”. Тук се има предвид да се настигнат и надминат водещите западни държави в сферата на индустриалното развитие.

  Следва да се изтъкне, че определени усилия за създаването на индустриален тип производство, в Страната на изгряващото слънце, съществуват далеч преди 1868 година. Поради липсата на предприемачи, капитал, а също така и търсене, т.е. на потребители, именно държавата въвежда новите индустриални технологии в националното стопанство. С държавни средства се изграждат първите промишлени предприятия в текстилната и минната промишленост, стоманодобива, корабостроенето. Държавата играе ролята на липсващия в обществото предприемач. Тя е тази, която финансира създаването на съответната инфраструктура - железопътни линии, пътища, поща и телеграф.

 В този смисъл може да се твърди, че в самото си начало моделът на индустриализация на Япония е от централизиран тип. Казано по друг начин, Страната на изгряващото слънце е пионер в световен план в създаването на централизиран модел на развитие, при който държавата е катализатор за индустриализацията. Това е ключово различие от съответния процес, провеждан на Запад, където тази роля е поета от индивидуалния предприемач. В случая държавата, не само по административен начин, формира стопански структури, но нерядко със своите решения определя какво ще се произвежда, кой ще го произвежда, как ще се реализира и даже кой ще го потребява.