Обичате ли прогнозите?

Ако отговорът Ви е утвърдителен, тогава със сигурност долният текст ще Ви предизвика с екстравагантните си предвиждания и неочаквани предположения в областта на икономиката (тя пък определя целия ни живот, в качеството ни на цивилизовани индивиди).

В тези прогнози има само едно сигурно нещо, че след по-малко от година те ще бъдат или позорно отхвърлени, или скромно потвърдени!

И така да започваме:

Ключов елемент, определящ развитието на икономическите събития по света през тази година, ще е изборът между дефлационен и (хипер) инфлационен сценарий за развитие на световната икономика.

Реализацията на единия или другия ще се определя от взаимодействието на два основни параметъра в икономиката на САЩ: спада на съвкупното търсене и емисиите.

Ако не бъде намерен начин за увеличаване мащабите на кредитирането за потребителите, темповете на спада на търсенето ще достигнат 8-12 процента годишно, по аналогия със събитията от 1930-1932 г.

Емисията може (макар и частично) да компенсира този спад, въпреки че тя, сама по себе си, предизвиква инфлация, която също съкращава обема на търсенето в реални (съпоставими) цени. По тази причина темповете на емисии за компенсация на последващи спадове на търсенето ще трябва постоянно да нарастват.

За отбелязване е, че “чистите” сценарии рядко се реализират на практика (в този смисъл отказът на американската държава да подкрепи икономиката, както това се случи през 30-те години на миналия век е уникален, и е по-скоро невъзможен в днешни условия), което означава, че сценариите, най-вероятно, ще се редуват един след друг.

В това изследване ни интересува конкретно не общия сценарий на протичане на кризата, а развитието на събитията в настоящата 2010 година.

Ако падането на търсенето не бъде компенсирано, тогава всички компании, както производителите, така и посредниците (вкл. банките и другите финансови институции) ще почустват сериозни затруднения. Рано или късно те ще започнат да намаляват цените на предлаганите стоки и услуги, да съкращават разходите и т.н., след което ще стартира верига от фалити, като първите от тях ще стимулират следващите, защото резервите вече ще са се изчерпали, а в условията на спадащо търсене ще е невъзможно да се получат кредити.

Ще стартира нова дефлационна вълна, сравнима с есента на 2008 г. или с началото на 30-те години на миналия век в САЩ, или, макар и частично, с Япония от 90-те години (частично, защото картината там силно беше туширана от колосалните обеми на тогавашния японски износ).

Принципната разлика в разглежданите сценарии се състои в това, че дефлационният повишава стойността на парите, а инфлационният, обратно, я намалява.

Съответно, институциите, които априорно имат достъп до финансовите средства (например банките-учредителки на ФЕД, който, поне засега, притежава функцията да осъществява емисиите на долара) са заинтересовани от дефлационен сценарий, а тези, които имат нужда от свежи пари (например бюджетът на различни нива) – от инфлационен.

Институциите с положителен баланс по своите дългове (банките) са заинтересовани от поскъпването на парите, въпреки че и тук има тънкости. Въпросът е в това, че системата за частично резервиране на депозитите, действаща практически по целия свят, прави банките уязвими при “паника на вложителите” (което и доведе до разоряване на много от тях през 30-те години на XX век в САЩ), затова тези, които не могат да си осигурят рефинансиране от банки на по-високо ниво биха се страхували от дефлация. Но във всички случаи, те не са факторът, определящ позицията на финансовия елит.

От друга страна тези, чиито баланси по дълговете са отрицателни (домакинствата, бюджетите, корпорациите) са, по-скоро, заинтересовани от инфлационен сценарий, който позволява дълговете им да се обезценяват. В този случай доходите в номинално изражение също ще растат, което ще създава усещане за позитивизъм.

Има още едно обстоятелство. Въпросът е в това, че през последните тридесетина години всеки ръст, във всеки отрасъл, по един или друг начин беше свързан с надуването на финансови балони. И властите в САЩ, за които пускането на “машината” е въпрос на “живот и смърт”, ще продължат да опитват (вече го правят!) да надуват едни или други балони с идеята да се появи “вторично” търсене и рестартиране на целия икономически механизъм.

По този начин може да се отбележи, че балансът на интересите в американското общество (което, както е ясно, определя ситуацията и в останалия свят, с някои уточняващи детайли, за които ще бъде споменато по-долу, тъй като именно САЩ са най-големия потребител в света) е в една или друга степен ясен, но пък самият момент на приемане на решения ще се определя в рамките на политическите процеси, т.е. не подлежи на чисто икономически анализ.

Действително, за осъществяване на емисии е необходимо осъзнатото решение на ФЕД. Но в самото ръководство на Резерва, с изключение на Бернанке (който не само, че е назначен от президента на САЩ, но е и по-скоро учен, отколкото банкер) практически никой не поддържа инфлационния сценарий.

Банкерският елит добре помни “златните” години от 3-тото десетилетие на XX век, когато достъпът до “печатната машина за пари” му позволи да изкупи на безценица почти всички стойностни активи на Америка и света. Това е периода на най-голямо преразпределение на собственост в полза на финансовия елит, който той няма нищо против да повтори.

Освен това, цялата система на икономическа идеология (т.е. не само теорията, но и подкрепящите я институции, вкл. МВФ и Световната банка), създадена през последните 30 години – периода на господстване в световната икономика на финансовите механизми, е построена на базисната теза за недопускане на висока инфлация.

ФЕД обаче, не съществува в отделна реалност, затова натискът върху него, от страна на Вашингтон, се засилва все повече. Посоченият по-горе пример с финансовите балони е доказателство за това. Конгресът на САЩ вече се опита да проведе независим одит на тази организация, засега ФЕД успя да се изплъзне, но докога?

Бернанке отчаяно се бори за независимостта на своята структура, в частност, за правото на банкерите сами да назначават ръководителите на регионалните резервни банки, обаче е ясно, че ако атаките на Белия дом се засилят, тогава ФЕД едва ли ще устои.

А властите категорично се нуждаят от пари: за все по-нарастващите социални плащания, за подкрепа на принципно важни за тях отрасли, за военни цели, накрая - за приетата неотдавна програма за реформиране на здравеопазването в страната.

Между другото, много хора не разбират защо Обама така отчаяно се бори за тази програма? Отговорът е очевиден: днес десетки милиони граждани на САЩ нямат медицинска застраховка, а в тази страна не съществува безплатна медицина. В резултат от падането на жизненото равнище, зад чертата (невъзможността да получат медицинска помощ) ще останат, по оптимистични оценки, около 100 млн. жители, а по песимистични – 150 млн, т.е. половината от населението на страната.

Нито един държавен ръководител не може да си позволи подобно нещо, което означава, че реформата трябва да се прави на всяка цена, а за нея трябват средства.

ФЕД вече грубо започна да нарушава устава на МВФ, започвайки непосредствено изкупуване на държавни ценни книжа на САЩ за сметка на преки емисии. За сега е тайна колко от книжата са изкупени по извънбалансови операции на централната банка. Във всички случаи ще се наложи емисиите да бъдат увеличавани, тъй като ФЕД не може да остави Белия дом без необходимото му финансиране – в противен случай американските власти неминуемо ще предприемат стъпки за национализация на емисионните функции на тази организация.

От друга страна, Федералният резерв разполага с източник за съкращаване на парите в икономиката – това е прекратяването на програмите по стимулиране на банковата система. На последното си заседание Комитетът по откритите пазари на ФЕД обяви, че към началото на март ще започне постепенно изтегляне на дадените по-рано на банковата система средства, което рязко ще засили дефлационните тенденции в икономиката.

По всичко изглежда, че на първия етап в тази схватка ще победи именно финансовият елит. И заради това, че той е явно по-оперативен, и затова, че икономическата политика на американската администрация в много отношения се контролира именно от Уолстрийт, чийто представители заемат практически всички ключови икономически длъжности в Белия дом, и затова, че всички важни решения на президента трябва да преминат през мъчителни обсъждания в Конгреса. И заради това, че ефективността на рестартиране на икономиката чрез надуване на нови балони се оказа крайно ниска.

Окончателният избор между (хипер) инфлационен и дефлационен сценарий в полза на последния трябваше да се направи още към края на миналата година, което още тогава щеше да се прояви чрез устойчивото нарастване на цената на долара, докато обратно – фондовите пазари и петролът стремглаво щяха да поемат надолу. Редица събития (като избирането на Бернанке за шеф на ФЕД, например), обаче, отложиха този процес.

Въпреки това, още в първата половина на тази година, ще започне втора “дефлационна вълна” на кризата, която ще свали индекса Дау Джонс до нива от 6-7000 пункта, петрола – до цени от 35-40 долара за барел, а американската валута ще се качи спрямо еврото поне до ниво от 1,35. След което, вкл. и заради натиска от Белия дом, емисията ще се възобнови, което ще позволи спадът да спре, но вече на ново, по-ниско ниво.

Да отбележим още едно важно обстоятелство, свързано с ролята на Китай в съвременната световна икономика. В Китай се появиха сериозни икономически проблеми: “моторът” на икономиката му е износът, който се свива. В резултат на това, властите в страната предприеха “неикономическо” стимулиране на вътрешното търсене, което бързо изду мащабни балони.

Какво трябва да се направи в тази ситуация? Китайското ръководство не може сериозно да разчита на ръст на вътрешното търсене: при преориентация на производството към вътрешните пазари, печалбите и заплатите ще започнат да падат рязко. Тук са необходими дългосрочни програми, за които вече няма никакво време. Да се дават кредити, които никога няма да бъдат върнати? Но това означава, че финансовата система на страната ще бъде сериозно разклатена.

И въпреки всичко изход от ситуацията има! Да си представим, че днес Китай излезе на световните финансови пазари със свои ценни книжа, номинирани в юани. Тогава, само заради промяната на курса (ревалвация на юана), китайците ще получат мощен източник за печалба, който може да компенсира нейното падане от експортните операции и сериозно ще ускори процеса на преориентация към вътрешния пазар.

Световните финансови пазари, които днес се задъхват от излишни капитали и от невъзможността те да бъдат вложени с печалба, ще приемат с радост новите книжа. Нещо повече, за Китай това ще бъде и мощен инструмент за влияние в световната политика, тъй като ще му позволи да контролира обема на покупки на тези книжа от едни или други субекти.

За реализация на тази програма Китай се нуждае минимум от три неща: най-напред, от наличие на юани извън пределите на страната (съответните програми вече активно се подготвят); поне частично въвеждане на конвертируемост на валутата и накрая; действаща световна финансова система.

Ако построената на базата на долара финансова система бъде разрушена по-рано, отколкото статирането на съответната програма, нейната ефективност, по всяка вероятност, ще бъде значително по-ниска. Не е изключено точно разбирането на това обстоятелство да кара САЩ активно да настояват пред Китай за ревалвиране на юана (ако се разсъждава единствено в рамките на вносно-износните операции, то ревалвацията би довела само до преразпределение на доходите на посредниците в полза на китайската страна).

Във всички случаи, най-вероятно е, че активността на Китай ще бъде съществен стимул за американския елит за приемане на някакво (каквото и да било) решение.

Всичко това означава, че на фона на влошаването на икономическите показатели и ръста на финансовите балони във вътрешната икономика (в този смисъл страната в ускорен темп ще измине американския път от началото на XXI век), през 2010 година Китай ще започне все по-нарастваща експанзия в световната финансова система и ще засили процесите по създаване на, ориентиран към себе си, регионален финансов кластър.

По този начин, през тази година световната финансова система ще продължи своето движение, дало началото си през лятото на 2007 г., като през първата половина от годината ще сме свидетели на поредния дефлационен етап, който през есента ще се смени с нов кръг от парични вливания.

Засега е спорно дали вливанията ще предизвикат хипеинфлация, но по всяка вероятност отговорът е “не”. В тази ситуация се очакват сериозни трудности за страните-износителки на петрол, така че не е изключено проблемите, аналогични на дубайския, да станат нормално явление.

Европа също е изправена пред тежки проблеми, въпреки че еврото ще продължи да пада, което леко ще облегчи износителите. Спадът на търсенето в САЩ ще продължи, а това означава само едно: общото икономическо състояние на ЕС ще се влошава.

И тук ще кажа няколко думи за България. Тъй като страната ни е напълно интегрирана част от глобалната икономическа система, от това следва, че всички проблеми, дошли с икономическата криза, ще са неин неразделен спътник и по-нататък във времето. България е малка страна в Източна Европа, с почти незабележимо присъствие в световната икономика.

Ние, както и другите страни-джуджета от нашия регион, също няма да се оплакваме от липса на трудности. От тук насетне все по-рядко ще можем да разчитаме на “помощта” на чичо Сам. Брюксел също ще затяга все по-здраво кранчето си.

Това ще означава ново рязко падане на стандарта ни на живот (не се тревожете и другите на изток ще са като нас), което ще предизвика съществено увеличаване на разликите в доходите, спрямо по-богатите членки на съюза. Друг проблем ще е фактът, че на все повече българи ще им се налага да се връщат в родината-мащеха, тъй като безработицата ще расте навсякъде и работните места ще се “резервират” за “своите” граждани.

И чак тук ще има поне малък, но все пак повод за оптимизъм: българската земя, вследствие и на глобалното затопляне, ще остане най-плодородната в Европа и ще продължи да възнаграждава всеки, стъпил с боси крака в разораната й снага.

Ще нарасне престъпността (дано не и етническата!). Може би заради това Станишев и Доган направиха всичко, за да сдадат властта, та друг да вади кестените от огъня. Усилването на тези негативни тенденции ще принуди редица страни от ЕС да поискат засилване на контрола върху трансграничната миграция на гражданите.

Все повече европейци ще са недоволни, че живеят в общ дом с други народи, което неизбежно ще се отрази на скоростта на евроинтеграционните процеси.

Трябва да се отчете още едно принципно обстоятелство: втората дефлационна вълна ще направи практически безсмислени усилията на световните лидери да поддържат оптимизма на потребителите и компаниите, а това ще означава рязък ръст на спестяванията и свиване на портфейлните инвестиции.

Доколкото в условията на дефлация цената на парите расте, все повече и повече потенциални инвеститори ще минават в кешови позиции и ще държат всичките си активи в наличност. Към края на годината, когато започне поредната инфлационна вълна, те ще започнат панически да търсят места за влагане на парите си.

При това, доколкото падането на търсенето (в световен мащаб то все още се изчислява в долари) е главната причина за продължаването на кризата, то всички страни по света, вкл. Китай, Индия и тези от Латинска Америка активно ще подкрепят действащия модел.

И тъй като делът на САЩ в съвкупното световно търсене ще продължи да се съкращава, всички останали ще търсят алтернативни източници за пласиране на произведената продукция, в т.ч. за сметка на разработването на програми за реализацията й на национално ниво.

Това означава, че световната финансова система, базирана на долара, ще остане достатъчно силна (въпреки че степента на нейният контрол над регионалните икономически процеси ще отслабва), като в същото време позициите на МВФ, Световната банка и другите международни финансови организации ще отслабва.

Създадени в рамките на договореностите от Бретън-Уудс и призвани да разпространяват по света базисните положения на “Вашингтонския консенсус”, те, в условията на продължаваща криза и постоянни грешки по прогнозираните от тях икономически процеси, ще бъдат принудени постепенно да отстъпват място на други (възможно, все още несъздадени) организации.

Темповете на спад по основните макроикономически показатели на САЩ не би трябвало да се променят и ще останат в рамките на 8-12% годишно. Това означава продължаване на сериозните проблеми за страните от Югоизточна Азия и тяхната все по-силна ориентация към Китай и Индия като потенциални източници на търсене.

В същото време Китай, както вече казахме, активно ще налага собствената валута на регионални азиатски пазари и ще подготвя почвата за овладяването им чрез пласиране на свои ценни книжа.

Що се касае до Индия, то тя ще продължи да води традиционната за нея консервативна политика.

Аналогични на азиатските процеси, подобни ще протичат и в Латинска Америка, където ще се ускори процесът на създаване на регионална валута, но там Бразилия ще е страната, която ще се превърне в своеобразен регионален център. Тук ще е интересно да се наблюдава конкуренцията между САЩ и Латинска Америка за Мексико.

Икономическите проблеми и песимистичните настроения ще принуждават властите на най-големите западни страни да търсят неикономически причини, върху които да стоварят и “обективизират” икономическите трудности. Не случайно активно се поддържат темите за Афганистан, Пакистан, Иран, а отскоро и Йемен, да не говорим за световния тероризъм и свинския грип. И в тази връзка, политиката за създаване на (засега) управляеми регионални конфликти ще продължи.

В края на прогнозата трябва да се отбележи, че най-вероятно през тази година няма да се наблюдава сериозно разрушаване на инфраструктурата, било то финансова или промишлена, а това означава, че всички тенденции, проявили се през изминалата година, ще продължат своето постепенно развитие.

На ниво компании ключови моменти, определящи развитието на събитията, ще бъдат четири основни процеса:

- трудностите по привличане и инвестиране на капитали;

- началото на разрушаването на системата на “средната” класа и съответните проблеми в маркетинговата политика на практически всички компании-производители;

- необходимостта от принципна промяна в управленската и мениджърската политика

- ръстът на “лошите” дългове и невъзможността за получаване на нормален кредит.

Именно пред такива трудности (може би не точно в този ред) ще се изправи практически всяка компания, която ще поиска да продължи дейността си в условията на криза. И само тези, които решат посочените проблеми ще се окажат в благоприятна ситуация.

Накрая бих искал да Ви уверя, че светът няма да свърши с тази криза, напротив, пред човечеството се откриват неподозирани нови хоризонти за изграждане на една по-ефективна и с грижа за обикновения човек, система от икономически връзки и отношения.

Може би Ви се струва странно "Икономическа прогноза за 2010" да се мъдри в рубрика "Технологии".
За тези, които посещават от скоро тази платформа информирам, че до края на януари 2010 рубриката се наричаше "НАУКА".
От друга страна, не мога да редактирам постинга, защото той е свидетелство за изразено определено мнение по предстоящите да се случат икономически процеси към началото на настоящата 2010 г.
Поздрави!