След като само за един ден бях свидетел на божественото чудо цели три пъти: - смогът в Москва се вдигна, - слънцето в небето придоби някакви очертания (почти като при затъмнение) и по-късно започна да прави сянка, - от небето се изсипаха няколко капки вода (при 45 градусовите жеги това си беше повод за истинска радост), аз реших да изляза от бърлогата си и да откликна на рекламата за местната атракция: разходка с кораб по Москва-река.

Въобще, всеки път, когато пътувах в метрото, четях привличащи вниманието афиши за новия вид транспорт, който може да замести задръстванията и по вода да те закара от единия до другия край на този безкраен мегаполис. Освен това, от същите тези съобщения ставаше ясно, че ако стигнеш до еди коя си станция на метрото, от там спокойно можеш да се качиш на речните кораби и след час разходка да се окажеш на другия край на центъра.

Реших, че си заслужава да отделя почивния си следобед и да понатрупам необходимите впечатления, които по-късно да Ви предам в писмен вид.

И така, най-напред трябваше да стигна до Киевската гара, защото именно оттук тръгват разходките с туристически кораби. След час време в подземната железница се озовах в пространството между гарата и реката. Оказа се, че в тази малка площ бяха концентрирани какви ли не атракции – там имаше и пазар-битак и няколко паметника от различни епохи, и супершикарни офис-сгради, които създаваха впечатление за ултрамодерност от бъдещето.

След като благополучно се проврях през всичките тези изкушения (тук-там приканян да си взема турски чепици или астрахански арбуз) се оказах пред просторния кей, където непрекъснато акостираха или потегляха огромни кораби или мънички гемии с екзотични имена.

Първият поглед към опашката пред касите ме хвърли в ужас, защото около стотина туристи се бяха скупчили около едно от гишетата, тъпчейки се един в друг. Реших да заобиколя тълпата, уж за да прочета инструкциите по ценовите условия, което ми даде възможност с радост да установя, че докато чужденците се натискаха неистово пред средната каса, другата до нея стоеше абсолютно свободна. Като тъмен, но възпитан балкански субект, се приближих до касиерката и тя ми обясни всички тънкости на тарифите, след което в мое лице обслужи поредния клиент на Речната компания на Москва, връчвайки в ръцете ми билета за обиколката.

По-нататък съдбата на тълпата ми стана безинтересна, тъй като точно в този момент на кея акостира моят кораб, който щеше да ме разходи по непознат до сега маршрут.

Оказа се, че въпреки редицата от спиращи и заминаващи речни плавателни съдове, нашият почти се напълни с любопитковци и след изпищяването на корабната свирка (очевидно, най-вече заради туристическата атракция), нашият красавец потегли по своя път, който щеше да ни заведе до наистина интересни места, видени от гледната точка на реката, която векове наред безмълвно е била свидетел на бурната история на този уникален град.

Продължението следва…