Естествено разделение на труда

От своя страна естественото разделение на труда се проявява едва след като е осъществено технологично разделение на труда. Веднъж застанал на своята работна позиция, несъществувала до акта на технологично разделение на труда, един работник постепенно започва все повече да усвоява новите си трудови задължения, като по този начин благодарение на специализацията той рязко увеличава и своята индивидуална производителност. И колкото по-еднотипни операции изпълнява той, толкова по-голям напредък постига в своята производителност.

Недостатък тук е еднообразието на извършваната работа, което кара мнозина да са критично настроени към подобни методи на работа (спомнете си филма на Чарли Чаплин „Модерни времена“), но логиката на подобни разсъждения би ни извела до същия пещерен човек, който има безкрайното разнообразие от поставени за решаване задачи в неговите опити за елементарно оцеляване в крайно враждебната обкръжаваща среда.

Организаторите на трудовия процес също могат да подпомогнат нарастването на индивидуалната производителност по линия на естественото разделение на труда, като внимателно подбират най-подходящите кандидати за всяка работна позиция. Очевидно е, че шампионът в свръхтежка категория по бокс не е най-точния кандидат за работа с финно настройваните текстилни станове за производство на дантели, докато крехката и слабичка млада девойка едва ли би се чувствала уютно в горския масив при рязане на вековни дървета необходими за мебелната индустрия.

Процесът по увеличаване на степента за разделение на труда е съпътстван от нарастване на населението[1] особено в тези места, в които то започва да води уседнал начин на живот свързан с обработката на плодородни участъци земя.

Държавата като „стационарен бандит“

Не всички древни народи обаче предпочитат такъв начин на организация на обществения живот. Съществуват и многобройни племенни групи, непрекъснато преместващи се от една точка в друга, препускайки на своите коне. Тяхното основно препитание е свързано със скотовъдство, лов, нападения и плячкосване, а впоследствие и „осигуряване на защита“ за вече спомената от нас категория на уседналите земеделци.

Именно по тази причина някои изследователи свързват възникването на първите държавни образувания с действието на тези, първоначално „нестационарни“ бандити, които в един момент осъзнават, че вместо непрекъснато да нападат и опустошават определени територии, по-практичният вариант е просто да ги подчинят и да събират редовни данъци от подконтролните земи. Стационарният бандит се превръща в държава, която непрекъснато еволюира в своите проявления, за да стигне до своите съвременни форми на организация.

Голяма част от древните държави възникват по този начин, като огромната положителна роля на подобни организирани откъм центъра обществено-икономически системи е постигането на допълнително окрупняване на възпроизводствените контури, в чиито рамки се осъществява икономическата активност. В случая за първи път се наблюдава появата на професионалния войник[2], чиито единствени функции са да осигурява обществената безопасност и да защитава собствената държава от попълзновенията на другите „стационарни бандити“.

Някои от тези държави достигат такива мащаби, че се превръщат в империи, оставили трайна диря в стопанската и търговската история на човешката цивилизация. Така например технологичните достижения на Римската империя и нейния продължител в района на източното Средиземноморие – Византия, са повторени от съвременната индустриална цивилизация много столетия и дори хилядолетия след тяхния окончателен крах[3]. За тесните специалисти е известно, че голяма част от съвременните финансови термини са от арабски произход. Неслучайно и създателят на исляма – Мохамед, е известен търговец познаващ в основи функционирането на тогавашната световна търговия, а в средновековна Европа ислямът дълго време се е смятал за религия на търговското съсловие, тъй като значителна част от търговския оборот между тогавашния богат Изток и бедна Европа се осъществявал от представители на тази религия.
 

 [1] Малтусиански цикли на демографско възпроизводство.

[2] Както вече подчертахме, роенето на обществени дейности и превръщането им в отделни професии е строго положително явление, тъй като е следствие от задълбочаване разделението на труда, водещо до увеличаване ефективността по функциониране на икономическите системи. Неслучайно още средновековните физиократи са отбелязвали, че ако желаем да разберем кой от два града е по-богат, трябва да сравним количеството на практикуваните във всеки от тях професии. Там където наблюдаваме тяхното по-голямо разнообразие, можем да сме сигурни, че имаме и по-голямо общо богатство.

[3] Така например общественото водоснабдяване и обратната канализация съществували в древен Рим и Византия, та дори и по нашите земи (неслучайно цар Симеон - най-великият български владетел, е възпитаник на прословутата Магнаурска византийска школа) са изградени отново в Лондон и Париж едва в средата на XIX век.

По тази причина думите на Георги Димитров на Лайпцигския процес, че „докато в България е съществувала висока култура и писменост (следствие от развита икономика), в Германия местните феодали говорели на немски само с конете си“, са изпълнени с дълбоко стопанско съдържание и вътрешна историческа логика.

--------------------------------------------

Продължение от този  линк:
http://krizata.blog.bg/biznes/2017/10/04/.530446