Продължение от VII-ма част!

Краят на една бизнес-кариера

И аз взех решение постепенно да се оттегля от дейността като дам възможност на най-близките си приятели и на батчето си, постепенно да заемат моето място и да продължат да развиват фирмата според своите виждания и разбирания. Още повече, че чувствах невероятна умора от денонощното свръхнапрежение свързано с оперативната дейност, с междуличностните отношения между хората от персонала, с влиянието на странични фактори като съпруги, приятелки, родители на едни и други, и т.н. и т.н.

А патриархалното възпитание, водещо до възникването на болезненото чувство за необходимост от справедливост във всичко, бе дотолкова дълбоко заложено вътре в мен, че усещах невъзможност оттук насетне да продължавам да регулирам този толкова сложен организъм, който бях създавал в последните няколко години.

Мечтаех тези повече от стотина обаждания на ден по мобилния ми телефон просто да престанат.

Мечтаех да продължа развитието си в науката, към която винаги бях проявявал особен интерес, въпреки необходимостта да отделям голяма част от времето си за конкретните нужди на момента.

Тогава дори не предполагах, че в главата ми се е настанил и тумор, който с всеки изминал ден заемаше все нови територии от черепно-мозъчната ми кухина, отнемайки постепенно от неизчерпаемата дотогава работоспособност на натренирания ми организъм.

Към края на годината обявих решението си пред всички свои най-близки хора, като успокоих тревогите особено на Криса обещавайки му, че в течение на следващия туристически сезон ще бъда твърдо до него и винаги ще съм насреща за преодоляване на ситуации, които не могат да бъдат решени без моите компетенции и опит.

По това време организирах откриване на наше представителство в Киев, където започна работа една очарователна млада украинска колежка, с която се бях запознал по време на изминалия туристически сезон, и която ми бе първоначално препоръчана от моя партньор Сена като негова много близка позната[1]. С нея впоследствие свързахме съдбите и жизнения си път.

Продължавах да бъде активен и по проектите[2] на отдела за изходящ туризъм. Както вече отбелязах, смятам че имам перфектен френски, което много ми помогна по организацията на чартърни програми за световното първенство по футбол във Франция, за което се бе класирал и нашият национален отбор.  Преди самия шампионат с Криса направихме едно дълго пътешествие на фирмения минибус до страната-домакин, където на място уговорихме пребиваването (хотели, организация и трансфери) на бъдещите туристически групи в градовете домакини (Монпелие, Париж, Лил).

Самият шампионат бе своеобразно сбогуване на едно велико българско футболно поколение със своите многобройни фенове. Организираните от нас чартъри летяха за Париж. Избраният луксозен хотел бе в източните райони на френската столица. откъдето за конкретните мачове до стадион „Парк де пренс“ и до Лил пътувахме с автобусни трансфери. Аз самият проведох екскурзиите из центъра и забележителностите на Париж за нашите гости. Решихме, че е нецелесъобразно да пускаме чартъра до Монпелие, така че този мач без значение остана без нашето внимание. Този проект (по организиране на чартърите за световното по футбол) също изпълни всички предварително набелязани цели, като с пълно основание мога да твърдя, че той бе осъществен основно благодарения на моите лични усилия.

Остатъка от лятото прекарах във Варна, където въпреки че не участвах в оперативната дейност на фирмата, всеки ден следобяда отивах до офиса, за да се убедя лично, че всичко функционира нормално. Смятам за основна своя заслуга факта, че по време на големия крах на руската рубла в края на август 98-ма нашата фирма не загуби нито цент от несъбрани вземания, което се дължеше на системата за организиране на разплащанията, изградена преди това.

Мисля, че същото лято в голяма степен решихме и един проблем на батчето ми, който бе купил автомобил втора ръка Опел Омега със скрит дефект в него (гаснеше съвсем неочаквано на пътя), като наехме автомобила му за целия туристически сезон, с което той напълно (или в голяма степен) изби тази своя неудачна инвестиция.

В крайна сметка, сезонът приключи изключително успешно за нашата бизнес структура, което се признаваше от всички. След като изчистихме финансовите си взаимоотношения до датата 1 април 1998 г.[3], обявих окончателното си решение, че преотстъпвам на Криса целия си финансов дял от положителния резултат за летен сезон 1998 г. А тук ставаше въпрос за няколко десетки х. д. Но аз вътрешно се надявах, че правя този жест за мой приятел, който няма да забрави тежките, но хубави години, в които той работеше под моето крило (и ръководство), и през които получи принципно различна нова квалификация свързана с управлението на големи (за българските мащаби) туристически компании.

Но както се казва, нито едно добро[4] не остава ненаказано! При мен „наказанието“ последва почти незабавно.

С моето украинско момиче решихме да извървим остатъка от жизнения си път заедно. Но всичко това е свързано с много битови въпроси. А какво ще прави тази чужденка в непозната за нея страна, как ще реализира трудовия си потенциал, още повече след решението ми да се оттегля от туризма и да се посветя на научна дейност? Решихме, че можем да й регистрираме туристическа фирма, където първоначално с моя помощ тя да развива различни направления от туристическата дейност, а когато окончателно „стъпи на крака“ ще се оттегля напълно от бизнеса и ще я оставя сама да решава всички текущи[5] въпроси.

По това време започнах работа като хоноруван преподавател по маркетинг в УНСС.

Не бе изминал и месец, след като новосъздадената фирма „ССБ“ ООД бе наела малък офис в парк-хотел „Москва“, когато директорът на хотела ни привика и със суров тон поиска незабавно да напуснем заетото помещение. Бе истински шок за нас. Дори не разбирахме за какво става дума! Успяхме да го убедим да ни остави поне до края на новогодишната кампания. Дълго време тънех в догадки какво всъщност се бе случило и защо този човек (директорът на хотела) така внезапно бе предприел подобна стъпка. Години по-късно при случайна среща с адвоката на Криса разбрах, че всъщност става дума за организирана акция за нашето очерняне, с цел отърваване от конкуренцията, каквато моят някогашен приятел изведнъж привидя в новосъздадената фирма[6].

Интересен факт е, че около година преди това по подобна схема бях регистрирал и „Алфатур“ ЕООД, която впоследстие подарих на Криса, заедно с лиценз за туроператорска дейност, прехвърлен от фирмата ми „Хит-тур“. Едновременно с това дадох последни напътствия на амбициозния си, но все още неопитен приятел за това как в стратегически план да развива дейността си, като му посочих, че едно дългосрочно сътрудничество с голяма международна компания би му дало неоценими конкурентни предимтва пред останалите агенти на пазара. Радвам се, че днес „Алфатур“ е намерила подобна форма на сътрудничество и активно работи в рамките на трансационалната туристическа корпорация „Тезтур“.

Епилог

Когато на 24 април 1999 г. с приятелите и роднините отбелязвахме нашата радост от сключения същия ден брак, никой от главните герои на този разказ не сметна за необходимо да бъде част от празника, въпреки изричните сърдечни покани да го направят.

Явно, че не умеейки да се справят с народните танци, те са се притеснили да не се изложат на първото сватбено хоро на своя някогашен най-добър приятел!

----------------------------
Около месец и нещо след публикацията на този материал стана ясно, че Алфатур е обявила своя фалит!

[1] Такива познати, както изтъкнах и по-рано, той имаше в почти всяка точка на необятната бивша съветска страна. А и в България.

[2] Много от които продължавах сам да инициирам.

[3] Преди сезона всички налични финансови средства бяха вкарани в аванси по хотелите.

[4] Очевидно в България добротата се приема за слабост на характера.

[5] Без отказ от съдействие по стратегическите.

[6] Многобройните удари под кръста от подобен род ме принудиха още поне за пет години да остана активно в туристическия бизнес. Едва след лягането ми под ножа за операция на тумор в мозъка (23.09.2004 г.) започнах постепенно да излизам от оперативната дейност и все повече да разчитам на съпругата си за развитие на семейната фирма. В момента, когато пиша тези редове, тя напълно е поела нещата в свои ръце, като единственото с което съм й полезен са някои съвети в стратегически план за дългосрочното развитие на дейността.