Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2009 21:27 - Финансови акули влизат в кожите на християнски мисионери
Автор: krizata Категория: Бизнес   
Прочетен: 988 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 14.11.2009 00:54


Новини от световните пазари

Икономическите новини през изминалата седмица бяха малко по-добри отпреди (на пръв поглед), като изключим депресивния пазар на труда.

Даже в Нова Зеландия нивото на безработица неочаквано се увеличи през септември.
Също толкова внезапно в Австралия се срутиха продажбите на дребно, а октомврийската инфлация показа исторически минимум.

Главните новини от Китай се въртяха около новите мита при вноса на ключови видове продукция от страната на коприната – този път се отличиха австралийците и американците, като последните установиха вносни мита до 99% за тръбите за нефто и газопроводите китайско производство.


В Европа на бюджетите също не им е никак лесно – да вземем за пример Франция, където през септември дефицитът на хазната се оказа 2,2 пъти по-голям, сравнен с преди година, а приходната част за 9 месеца олекна с 23,4%.


Расте и безработицата – особено в страните, пострадали по-силно от депресията: в Ирландия през октомври числото на безработните нарасна за месец с 0,7%, а за година – със 62%, а в Испания месечното нарастване на незаетостта стигна до 2,7%, което е дори по-зле от 2,2% през септември.


Потребителските настроения в същата Испания тръгнаха надолу, в синхрон с другите държави от ЕС, където оптимизмът леко утихна: в резултат продажбите на дребно в еврозоната отново паднаха – с 0,7% за месец и с 3,6% за година, докато предварителните прогнози предричаха ръст!


През септември дефлацията в еврозоната се засили – крайните цени на производител загубиха още 0,4%, довеждайки темпа на годишно съкращение до 7,7%. Дори ако не взeмаме предвид срутилите се цени на енергоносителите, намалението е достигнало 4,3% за година.


Противоположна е ситуацията във Великобритания, където слабата лира стерлинг, предизвика есенно инфлационно избухване, благодарение вноса на най-важните потребявани продукти.


Британските банки се суетят, безсилни да попълнят собствения си капитал до нужните размери, затова правителството се заема да свърши тяхната работа: финансовите органи се готвят да напомпат в Royal Bank of Scotland 25.5 млрд. лири, а още над 5 млрд. ще получи Lloyds.


На двете банки им е забранено да плащат бонуси над 39 хил. лири стерлинги на човек за 2009 год., а на управителния съвет му се забранява да получава каквито и да е премии, освен опциони на акции от своите банки, със срок на изпълнение не по-рано от 2012 год.


За да компенсират данъкоплатците (за могъщите вливания) двете банки са длъжни да продадат значителна част от своя търговски бизнес – в частност, на тях им се налага да се отърват от 300 и 600 поделения съответно в близките 4 години.


В САЩ през третото тримесечие производителността на труда подскочи с 9,5% в годишно изчисление, като причина за това бяха масовите и поголовни уволнения. Разходите за единица Работна сила се съкратиха с 5,2% след падането с 6,1% през предишната четвърт на годината.


По-пресните седмични данни от агенция MNI също не радват: поръчките и заплатите в сектора на капиталните стоки намаляват, а общата активност в отрасъла се намира на исторически минимум.


Индикаторите за търсенето в Северна Америка също са доста унили, както и преди.


В Канада заетостта неочаквано се съкрати с 43,2 хил. човека през октомври, срещу прогнози за увеличение с 10 хил., нивото на безработица скочи с 0,2% до 8,6%.


Не зарадва и трудовият отчет в САЩ за същия месец: числото на работните места падна със 190 хил. души – впрочем, показателите за септември и август бяха преразгледани с още 90 хиляди надолу.


Нивото на безработица изхвърча с 0,4% до 10,2% - максимум от април 1983 година. А ако безработните се изчисляват коректно (броейки и тези, които “активно не търсят работа точно сега” или са “едва-едва заети” – тези категории не се взимат предвид от Министерството по труда), то тогава реалното ниво би достигнало 17,5%, което е рекорд от 1941 година.


Съгласно Conference Board, новите обяви за свободните работни места в интернет през октомври показаха поредния исторически минимум.


По този начин ситуацията с търсенето е проста: заетостта пада, съкращавайки частните доходи като цяло. Държавните програми за помощи пораждат временни изблици, но не могат да компенсират цялото намаление на естествения доход.


Обременеността с дългове, на фона на високите дългосрочни лихви и рязко ожесточаващите се условия по отпускането на кредити, принуждават домакинствата да свиват разходите по всички линии, където това е възможно.


Накрая, невъзможността търсенето да се стимулира чрез заеми, както това се правеше в последните 20-30 години, допълнително влошава положението в тази област.


Последното днес изглежда особено тревожно – обемът на заемите се руши почти вертикално по всички направления: за последната година потребителският кредит се е свил с 5 и нещо %, търговският и промишлен – с 16% (в последния случай числото би било точно ако се вземат предвид само американските банки, а смятайки и чуждите ще получим намаление от почти 20%).


Ипотечният кредит също е на минусова територия - засегната е не само жилищната, но и търговската недвижимост. Това са най-лошите числа за цялата история на наблюденията от 1947 год. насам, и което е най-важно, именно през лятото-есента лекото свличане се превърна в стремително срутване.


След тежкo и продължителнo боледуване, група CIT все пак банкрутира, оставяйки без кредитна подкрепа целия малък бизнес.

А последният и без това е много зле: за третото тримесечие са се разорили с 44% повече компании, отколкото преди година  - най-зле са в Калифорния, особено в южната й част (в покрайнините на Лос Анджелес) и в Сакраменто.


Тези, които оживяват все още, имат една рецепта за защита от бъдещи трусове – натрупване на кеш: неговият дял в активите на нефинансовите компании достигна, към средата на годината, почти 10%  - първи случай за 40 години наблюдения. Към края на третото тримесечие тази величина, изглежда, ще достигне рекордните 11%, в т.ч. 27% в IT сектора.


Като цяло, нефинансовите фирми скътаха повече от 1,1 трлн. долара, а още 1,3 трлн. лежат в трезорите на банките. Изобилието на кешови пари е поредния симптом за падането на реалното търсене, а също така е една от причините за бурния ръст на фондовите и стокови борси, заедно с цените на ценните метали.


Американските власти са преизпълнени от активност - приет е план за реформа в системата на здравеопазването. Готова е и програмата за реформа на системата за финансово регулиране на страната – ще бъде създадена специална агенция, която ще получи немалка част от пълномощията, днес принадлежащи на ФЕД.


Всъщност, става дума за частична национализация на функциите на централната банка – о, какъв ужас!


Властите искат да забранят на банките с проблемни баланси, да привличат парите на вложителите, използвайки като магнит високи проценти по депозитите. Заедно с това се ожесточават условията за изплащане на премии - като цяло на финансовия сектор се хвърлят жестоки юзди.


Страхът на финансистите се усили от историята на милиардера Раджаратнама и петте негови помагачи, чиято сага бе наречена „будилника на Уолстрийт” от прокурора Прит Бхарара, който по-късно удовлетворено добави, че „будилникът днес зазвъня по-силно”.


Атакуваните от всички страни плутократи бяха доведени до раздразнение и ако до сега те се бояха да се изказват на публични места, сега поеха риска, и то по какъв начин: шефът на Barclays Джон Верли проведе проповед (!) в църквата (!!) на „Св. Мартин” на площад Трафалгар в Лондон, където заяви, че банките са същността на икономиката, че в печалбата няма нищо сатанинско, а гигантските бонуси са отлично съвместими с християнството.


Подобни идеи, но в друг храм, защити шефът на Lazard International Кен Кост, но над всички бе съветникът на Goldman Sachs Брайън Грифитс, избирайки за трибуна катедралата „Св. Павел” в Лондон – поклонниците в последната с особен интерес разбраха, че Христовата заповед да обичаме ближния, всъщност утвърждава базовата същност на користния егоизъм. И че неравенството е нещо отлично, тъй като то, в крайна сметка, помага на „обществото като цяло” да се обогати, и т.н. в същия дух.


В тези идеи няма нищо ново.

Например, Лудвиг фон Мизес много отдавна ги изложи в книгата „Либерализмът в класическата традиция”. Но нито на него, нито на всички други либерали до сега не им идваше на ум да смесват своите сатанински тези с християнството – днешните техни последователи дръзнаха да се преоблекат в овчи кожи и да повършеят на воля.

Но знайно е, че Бог не може да бъде поруган, затова възмездието върху цялата тази върхушка, е неизбежно.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825612
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев