Възпроизводствен контур

Тоест, най-елементарният възпроизводствен контур[1] - този съвременен Робинзон, може да потребява само това, което е в състояние сам да произведе с подръчни средства. И нищо повече. Докато в нашето развито общество ясно можем да констатираме, че в своето ежедневие всеки от нас консумира много повече материални блага, отколкото самостоятелно може да произведе.

Представете си, ако трябваше сами да си „майсторим“ компютрите, телефоните, жилищата, колите... Дали щяха да ни стигнат десетина живота за това? И в колкото по-мащабна система за разделение на труда се намираме, толкова по-голямо е разнообразието от достъпни до нас продукти. Сигурно сте се питали защо в малкото подбалканско селце няма адвокати, икономисти, физици и таксиметрови шофьори? За да е възможно практикуването на определена професия е необходим „санитарен“ минимум от потенциални потребители, които във всеки един момент да осигуряват заетост на пълно работно време за съответния специалист в определената област.

Когато възпроизводствените контури са включвали до стотина свои членове, дори производството на каруци е било неизгодно[2], освен ако това е било поставяно като задача от ръководещите общността (вождът на племето; по-късно феодалът; допреди четвърт век - стопанските ръководители, които управляваха изграждането на инфраструктурата в редица „неефективни“ периферни региони на България[3]), при достъп до съответната технология, естествено[4].

Каруците произвеждани от обособен занаятчия на пълен работен ден, стават икономически целесъобразни едва след като потенциалният пазар достигне един минимален праг от възможни потребители[5], може би няколко хиляди селяни.

За да е възможно и целесъобразно производството на Трабанти (гордостта на източногерманската автомобилна индустрия в периода на социализма) е необходим пазар най-вероятно от няколко стотин хиляди потенциални потребители, докато за да се произвежда с гарантирана печалба (в дългосрочен период) едно широко разнообразие от луксозни автомобили като Мерцедес, БМВ, Ауди и т.н. е необходимо пазарът да осигурява няколко стотин милиона (и повече) потенциални потребители, които през 3-5 години да изхвърлят остарелите си модели (за доизносване в страните от бедния Изток), за да купуват иновативните такива, подкрепящи по този начин нови вълни от научни изследвания в компаниите-производители.

Според тази логика е очевидно, че възпроизводствен контур, наброяващ „само“ няколко стотин милиона членове (не всички сред тях са потенциални потребители) е невъзможно да осигурява продуктовото разнообразие на системи за разделение на труда, превъзхождащи го по този показател. По-старите поколения българи все още си спомнят искрящите погледи на „социалистическия“ нашенец при неговото докосване до невъзможните за производство в местни условия продукти като тези, които по онова време се предлагаха в „Кореком[6]“. Днешният млад човек няма как да усети „тръпката“ на тогавашните поколения платежоспособни българи от това да се сдобиеш на черно с дънки (работното облекло на трудещите се в западните страни), музика, алкохол, цигари, автомобили, битова техника и т.н. Разбира се, имаше и изключения от това правило[7], но като цяло мнозина икономисти още тогава отбелязваха, че българинът категорично отказва да купува родна стока (чието производство осигуряваше пълна трудова заетост за цялото население) при наличие на неин достъпен западен (производство в условия на по-висока степен за разделение на труда) аналог.

[1] Възпроизводственият контур представлява затворена икономическа система, в която всичко произведено вътре в нея за определен период се потребява изцяло в същия период.

[2] От гледна точка на пазарната логика.

[3] Инфраструктура, която днес в пазарни условия е невъзможно да се поддържа, поради твърде високата цена на нейното функциониране, изчислена спрямо броя на ползващите я потребители. Например, по една софийска улица за денонощие преминават хиляди автомобили (по германската улица – десетки хиляди), докато при същите разходи за поддържане по подобна улица в Родопите преминават само няколко десетки превозни средства (и значително количество дребен и едър рогат добитък).

[4] Същото важи и за всяка система за разделение на труда, поставила си за изпълнение специфични задачи като подготовка за война, ускорено повишаване на жизненото равнище на преобладаващата част от населението и други подобни цели, нямащи нищо общо с тези, поставяни от пазара.

[5] Подобни изследвания все още не са правени, което дава широк простор за работа на многобройните икономисти, и не само у нас.

[6] Верига от магазини, в които разплащанията ставаха в конвертируама валута (долари, германски марки и т.н.).

[7] Пишещият тези редове се сдоби с първите си дънки, след дълги увещания от френския му приятел, едва няколко години след като тази дотогава свръхдефицитна стока бе заляла българските битаци (с произход от съседна Турция).
----------------------------------
Продължение от този линк:
http://krizata.blog.bg/biznes/2017/10/04/.450604