Технологично разделение на труда

Появява се ефектът на нарастване на производителността, вследствие реализирането първоначално на т.н. „технологично разделение на труда“, с последващо въздействие в положителна посока посредством „естественото разделение на труда“. В случая въведохме две нови понятия. Да се опитаме да ги обясним по-просто!

За технологично разделение на труда се говори в момента на самия акт по преразпределение на трудовите отговорности в рамките на разширяващата се производствена единица, водещо до опростяване на производствените операции, които придобиват принципно нов вид.

Например ако до вчера производството на карфици (известният пример на Адам Смит) се изпълнява от един, единствен занаятчия, при което той произвежда 5 изделия на ден, при акта на технологично разделение на труда от същия пример целият производствен процес в една манифактура се разделя на 17 отделни операции изпълнявани от 10 работника (съвсем не толкова квалифицирани както стария занаятчия), при което те успяват да постигнат производство на 18000 карфици, което разделено на 10 работника дава значително завишени резултати от дейността на всеки от заетите.

Тоест, отново наблюдаваме познатия вече ефект на силно нарастване на производителността, свързан и с преодоляване на „тесните места“[1] в производствения процес, което най-вероятно не остава незабелязано и от древните племенни вождове, предвид на значително увеличените количества на продукция в различните хранителни и нехранителни складове, принадлежащи на племето.

Както бе отбелязано по-горе, друго следствие от прилагането на технологично разделение на труда е непрекъснатото опростяване на отделно изпълняваните операции: докато някогашният занаятчия е бил длъжен да бъде компетентен по всички операции в рамките на осъществявания от него производствен процес, то днешният работник в една фабрика специализира в извършване само на ограничен кръг от дейности, пряко свързани с конкретното работно място.

Тенденцията е за продължаващо опростяване на операциите, водещо до нарастване на производителността на труда по пътя на по-високата концентрация и специализация (по Матеев[2]), като лимитиращ фактор в случая е ограниченото потребителско търсене, което особено в последното десетилетие продължава тенденцията на стагнация и съкращаване в световен мащаб.

[1] Необходимо е да се отбележи, че преодоляването на тесните места в една част от производствения процес води до появата на други тесни места в нововъзникналата технологична(и) верига(и) и в тази връзка задълбоченото изследване на проблема за тесните места в производствения процес е изключително важна задача, с която икономическите експерти трябва да се заемат максимално бързо, тъй като разрешаването му може да даде нови големи възможности в търсенето на пътища за увеличаване на производителността на труда, гарантиращо по-нататъшен икономически растеж.

[2] Академик Евгени Матеев е най-големия български икономист за всички времена, като неговото фундаментално изследване „Структура и управление на икономическата система“, издадено през 1987 г. изпреварва времето си с няколко десетилетия.
За повече подробности виж статията „Съвременни проекции на творческото наследство на академик Евгени Матеев“, публикувана в сп. „Икономически и социални алтернативи”, бр. 2, 2013 г.

---------------------------------------
Продължение от този  линк:
http://krizata.blog.bg/video/2017/10/04/.526900