Понятието “системна криза” се употребява толкова често, че практически загуби истинския си смисъл. Освен това не всички, които ползват това словосъчетание разбират какво означава то.

Да опитаме да обясним.

И така, днешната криза се състои в това, че пада крайното търсене в САЩ и съответно по целия свят. Да припомним, че търсенето е крайно само в случая, в който купилият стоката или услугата не пренася стойността й върху продукти на своя труд, не я продава, а я използва за собствено потребление.

Всички останали икономически агенти купуват с една единствена цел – да вложат в производството си междинните продукти и да препродадат това, което сами са произвели. Това те могат да правят само дотогава, докато някъде там, в края на производствената верига, съществува реално търсене. Ако то изчезне – край: икономическата машина рано или късно спира своя ход.

Има два вида крайно търсене – от страна на държавата и от страна на домакинствата (засега нека оставим без внимание по-тънката тема за износа/вноса). Падането на търсенето може да стане по две причини: намаляване на доходите и/или отслабване на механизмите за неговото стимулиране (чрез кредитиране, например).

Когато по някаква причина търсенето започне да пада, в описаната по-горе производствена верига постъпва сигнал за това, започва намаляване на производството, уволнение на излишните работници, орязване на заплатите и премиите, следствие на което започват да падат доходите на домакинствата и държавите.

Този процес редовно се наблюдава в капиталистическата икономика, която по своята природа е циклична. Спадовете биват толкова силни, че темповете на ръст на икономиките стават отрицателни (ако това протича достатъчно дълго време, се нарича “рецесия”), но рано или късно растежът се възобновява.

Днес очевидно случаят не е такъв. Защо?

Работата е там, че предишните години търсенето на домакинствата активно се стимулираше за сметка на изобилното кредитно предлагане. Преди кризата дълговете на последните бързо нарастваха (с около 10% на година, което е съществено по-бързо, отколкото растежа на доходите им - дори стагниращи по своята покупателна способност) и това не просто стимулираше търсенето, но и постоянно създаваше ситуация на ускорен ръст на паричната ликвидност в икономиката.

Вследствие на това количеството на свободните пари растеше през цялото време с по-бързи темпове спрямо ръста на икономиката.

В такава ситуация трябва да има или ръст на инфлацията, или (ако се постигне концентрация на излишъците от пари в отделни сектори на икономиката) ръст на финансовите балони.

Така и ставаше: цените на фондовия пазар, на недвижимите имоти и на някои други активи стремително нарастваха. И колкото повече те растяха, толкова по-голямо беше желанието тези активи да бъдат залагани за получаване на нов кредит, с който да се направи опит за реализиране на допълнителен доход или просто парите да се похарчат, увеличавайки, по този начин, общото потребление в страната.

Но ние добре знаем, че е невъзможно дълго време да се живее на кредит – рано или късно настъпва момент, когато текущите доходи започват изцяло да отиват за обслужване на дълговете.

В САЩ такава кредитна вакханалия започна през 1981 година и е цяло чудо, че тя бе разтеглена до наши дни, продължавайки почти 30 години. Всъщност, няма никакво чудо, тъй като за този процес американците използваха един конкретен механизъм, а именно постоянното намаляване стойността на кредита.

За да Ви стане по-ясно за какво става дума е достатъчно да погледнете графиката на лихвения процент на ФЕД, който през 1981 г. е бил равен на 19% и оттогава постепенно е понижаван, за да достигне до нула в края на 2008 година. Тогава стана очевидно, че проблемите са неизбежни.

Сега вече, надявам се, Ви е ясно защо кризата е “системна”. Защото за почти 30 години беше създаден механизъм за преразпределение на парите, построен на три базови принципа:

- постоянен ръст на търсенето;

- постоянен ръст на паричното предлагане;

- постоянно падане стойността на кредита.

Тази система позволяваше на финансовите институции, които бяха най-близо до парите, съществено да преразпределят в своя полза от общия обем на добавената стойност, създавана в икономиката.

Ако през 50-те години на ХХ век делът на финансовия сектор в общите печалби на корпорациите е достигал не повече от 10%, днес той е повече от 50%. Ако тогава дългът на домакинствата не е превишавал 50% от годишния им доход, днес той е над 130% от този доход.

Очевидно е, че сега домакинствата ще се концентрират в изплащане на дълговете си, забравяйки да потребяват - вече няма кой да им дава нови кредити, тъй като връщането им става все по-трудно.

Количеството на парите в икономиката също престава да расте, а това означава, че трябва кардинално да се промени системата, в частност, да се увеличи делът на печалбите в реалния сектор, тъй като, в противен случай, той не може да продължи да функционира и съответно да плаща заплати, а това означава, че няма да има източници за растеж на икономиката.

Но банките категорично не желаят да се отказват от системата, в която получаваха 50% от целия генериран доход и да съкращават своите печалби цели 5 (!) пъти. Те по-скоро ще се удавят, отколкото да се съгласят с такъв сценарий за развитие на събитията, още повече, че те имат достатъчно лостове за постигане на своите цели.

Теоретично, за стимулиране на търсенето (и в крайна сметка на цялата икономика) би могло да се опростят досега натрупаните потребителски дългове. Или поне да се реструктуризират.

Но и тук има проблем: всички тези дългове са активи на същата тази финансова система и тяхното отписване означава масови банкрути на банки, застрахователни компании и други финансови учреждения. Тръгването по този път е много страшно.

Освен това, не трябва да се забравя, че “който плаща, той поръчва музиката”: за тези десетилетия всички дълбоко усвоиха, че основната печалба се формира във финансовия сектор, което означава, че именно той трябва да ръководи икономиката.

Съобразявайки се с тази максима, бяха преразгледани всички програми за преподаване в университетите (прословутия “монетаризъм”), системата за обучение на мениджърите и всички останали стопански специалисти.

Даже икономическите чиновници в Белия дом (всички до един) са продукт на Уолстрийт.

В такава ситуация не само е невъзможно да се направи нещо смислено, дори е нереално да започне объждане на създалите се проблеми, което добре се вижда от големите световни форуми от типа на G20, на които, странно защо, никой не прави опити да обсъжда реалните причини за кризата.

А е невъзможно да се направи нещо в ситуация, в която е “скапан” самият “двигател” на икономическото развитие, базирало се досега на изброените по-горе три принципа – нужен е нов “мотор”, който към днешна дата не само, че не може да бъде стартиран, но дори самите опити за повдигане на темата решително се отхвърлят.

В това, конкретно, се състои днешният проблем: Почти 30 години светът се е возил на кола с повреден двигател. Неговата подмяна означава принципно изменение на всички институции в икономиките по света, изградени за последните десетилетия.

Това не е рецесия, това е системна криза.

Мисля ,че схванах какъв е проблемът.
Всъщност питането ми следното -шом аз съм го схванал къде са се чесали 30 години хамериканските мозъци ?
Просто банките ще трябва /това не е пожелателно !!! / да се примирят с пет пъти по-малка печалба.

И още нещо да попитам. Какво означава реструктуризиране на кредитите ? Ясно ми е ,че опрощаването им е абсолютно невъзможно ,но ми е интересно до какво би довел вторият вариант ?

Много си е добър двигателят. Работи от няколко стотин години. Друг е въпросът, че някои се опитаха да го форсират и сега ще трябва да се отваря блока и сменят сегменти, глава и т.н.
Някъде към средата на 2008ма приказката за "суперцикъла" вече се приемаха съвсем сериозно сред икономистите по света. Ако не беше краха през есента сигурно и нобел щяха да дадат на някой.
Кяло да стане "страшно". Страшно за кого? Както е казано - "За едни сватба, за други брадва." Не беше ли "страшно" когато комунизма се сгромоляса? Е те като не си взеха урок и тръгнаха по същия път - безкризисно общество, работа и мамбо за всички, какво са очаквали?
Приземяване, приземяване му е майката, както казваше един селсик тарикат навремето.
А селските тарикати никога не трябва да се подценяват...

За селските тарикати си абсолютно прав :)))
И аз мисля ,че двигателят си е добър....
Кое е страшното -да се види как стоят нещата и да се направи необходимото ли ?
Нищо страшно няма-каквото трябва да се направи -ще бъде направено.Кое е страшното ? Че банките имат пет пъти по-малка печалба ли ? А хич ?

тайната по заханването е раэкрита;време е эа нови начини и методи,а двигателя си е същия- ХОРАТА

... всъщност не беше ли една такава системна грешка, пардон криза, акумулатора на 2-рата световна война? Пред 3-та световна ли сме?

karambol: Всъщност питането ми следното -шом аз съм го схванал къде са се чесали 30 години хамериканските мозъци ?

Точно това беше механизма (стимулирането на търсенето), чрез който бе финансирана новата вълна на научно-техническия прогрес, осигурил победата в Студената война.
Американците направиха грешка, решавайки да не го стопират по времето на Клинтън, когато все още имаше шанс за измъкване от поставения от тях самите капан.

karambol: И още нещо да попитам. Какво означава реструктуризиране на кредитите ? Ясно ми е ,че опрощаването им е абсолютно невъзможно ,но ми е интересно до какво би довел вторият вариант ?

Реструктуриране означава прехвърляне на вноските (или част от тях) за по-късен период, с идеята, че в бъдещи по-добри времена длъжникът ще е в състояние да си покрива вноските.

Страхотно разбиране на нещата. Браво!

Благодаря за отговорите ,криза ;)))
Парадоксално е ,но с тези няколко изречения ,които си написал нещата си идват съвсем на местата ;))
И мисля ,че не сме пред трета световна ,а пред нещо малко по-особено :)))

Възможният изход е една мощна инфлационна вълна, която да измете авгиевите обори. А като се успокои морето вероятно Г7 ще се казва БРИК :)

Цитирам от поста:
"Всички останали икономически агенти купуват с една единствена цел – да вложат в производството си междинните продукти и да препродадат това, което сами са произвели. Това те могат да правят само дотогава, докато някъде там, в края на производствената верига, съществува реално търсене. Ако то изчезне – край: икономическата машина рано или късно спира своя ход."

Струва ми се, че такива заключения за аксиоматиката на икономиката са пресилени. Т.е., че иконимиката расте, когато расте крайното потребление.
Какво става ако всеки човек инвестира всичките си печалби в успешна оптимизация на продукцията, но никога не увеличава потреблението си? Това не е ли икономически разтеж, все пак той има все по-голяма покупателна способност. Дали това е възможно от психологична гледна точка е друг въпрос. Просто сценарии.
В крайна сметка не става само с крайно потребление, трябва да се пести и да се инвестира.

причините са извъникономически - ресурси? хора? труд?продукти? - двигател на някоколкостотин години е музеен експонат

към потребител три

Светът – в рецесия -НЕ! В Трета Световна Война,но ИКОНОМИЧЕСКА.Тотален ГЕНОЦИД!
АЛЧНОСТА е оръжието,мотора на няколко стотин години!

Вярно е за Америка, за България отчасти.
БГ банките изнасят доходите си от България, а в реалния сектор повече от година няма оборотно кредитиране. Банките внесоха кризата тук.
Правителството държи мощни източници за финансиране на реалния сектор, но три години само ги държи и не ги пуска. То се занимава със себе си и с хвърлянето на прах в очите на пенсионерите. Основното му занимание е да реди бюдже и да раздава поръчки на свои кръгове.
За еврофинансирането няма правила, няма и визия, печелят само консултантите (т.е. - разните „експерти“ в администрацията). Те си прибират парите, независимо какво и дали се плаща на фирмите. Евробюрократите с удоволствие констатират, че БГ не е готова да усвоява пари по проекти и спират до последно тези пари. Косвено печелят отново банките – чрез допълнително изцеждане на реалния сектор. ...
Предлагам да развиеш разсъжденията си за българския модел в кризата. Успех!

Системните Администратори си връщат земята !! Който не я даде доброзорно - ще плаща огромни системни данъци !!

Грешиш! "БГ банките" не изнасят доходите си в чужбина. Можеш да го провериш в балансите на банковата система в сайта на БНБ. В реалния сектор за определен период се замрази кредитирането, но инвестиционното, а не краткосрочните кредитни линии! Финансовите коефициенти на "БГ банките" са повече от добри и обещаващи. Не банките "внесоха" кризата тук, а спада търсенето на продукти произведени в България на международния пазар! Този около 30% спад на износа смъкна печалбите на българските производители до под критичната точка (break - even point), което рефлектира пряко и косвено върху домакинствата.

Като цяло добър коментар. А референцията към 30 годишния тренд на лихвата на ФЕД ориентира към теорията за дългите цикли на изпратения през 30-те г., в Сибир за вечен отдих Н. Кондратиев. Тук също вижте по-кратките цикли на Шумпутер и К. Маркс (и не попържайте).

Безумно ясно е че кредитите се плащат, така че балона в американската икономика беше виден от няколко години. Съмнявам се че мозъците от ФЕД не са били наясно с него. По-скоро въпроса е бил кой, кога и как ще плаща. Лично мен не би ме изненадал сценарий с инфлация и девалвация на долара.

до 16 и 18,
радвам се, че все още има българи като Вас, които разсъждават по същество и търсят реалните причини за кризата у нас.
Изцяло съм съгласен с логиката на 16 (очевидно разсъжденията Ви не са докрай развити, но може би ще оставите линк към Ваш блог), докато с 18 не съм съгласен по повод на твърдението му, че действията на "българските" банки не са утежнили ситуацията у нас. Не знам какво сте проверявали, но си направете труда да потърсите статистика за "изпратените" към майките-трезори милиарди евро за закърпване дупките на централите. Това директно сви ресурсите за кредити в БГ, въпреки че и по въпроса за кредитирането в България има много необясними моменти.
А за спада на износа сте прав, но дали можеше с една премерена (балансирана) макроикономическа политика да тушираме донякъде нещата, а да не говорим за пропилените последни десетилетия? И какво правим днес за подобряване на условията за българските износители?
Ако и Вие (18) дадете линк към Ваш блог ще се радвам да се запозная по-дълбоко с идеите Ви.

до 19: Днешната системна криза е съвсем различна по характер от всички циклични кризи, описани от много икономисти.
Проблемът на сегашната криза е в това, че в днешната ситуация няма полезни ходове за разширяване на глобализиралата се докрай система за разделение на труда, в рамките на възприетия досегашен цивилизационен модел - посредством научно-техническия прогрес, чрез кредити с лихва.
Моля Ви, все пак, да дадете линк към Ваш блог, където излагате мненията си. Поздрави!

МНого ми хареса тезата ти

Avtorat e za poreden pat e preotkril toplata voda. Vse pak triabva da mu se otchete, qvno e stignal sam ili s mnogo-malko pomosht do tezi verni zakliuchenia.
Libertariantzite ili t.nar. Avstriiska shkola po ikonomika obiasniavat absoliutno sashtoto mnogo po-qsno ot 1920 godnina nasam. Stotici kniki, hiliadi statii, edin nobelov laureat i niama koi dori da chue (mnogo nepopopuliarno). Preporachvam na avtora da poseti www.mises.org i da si poiztegli malko literatura. Shte mu se iziasniat i mnogo ot neshtata koito samo e zagatna.

Полагайте усилия и се научете да пишете на родния си език като използвате родната си азбука!

до 24, признавам, че не познавам австрийската школа, но наскоро прочетох нещичко от тях в синтезиран вид и смея да твърдя, че икономическите ми възгледи нямат нищо общо с техните позиции.
Поздрави!

Добре е да знаеш какво представлява всеки двигател.Няма такъв в които слагаш за 1 лв гориво ,а от ауспуха му да излиза гориво за 10 лв.
Опитите да се взима от бъдещето са против физичните закони.А дали човечеството ще търпи умниците от финансовият елит е съвсем друг въпрос.

Я обясни, кой ще купува, че да се дигне таз вълна. Или викаш да се наредим за кредити, колкото дадат та после и без това ще се обезценят.

"Възможният изход е една мощна инфлационна вълна, която да измете авгиевите обори. А като се успокои морето вероятно Г7 ще се казва БРИК"

Одличен текст. Комплетна дијагноза на основните проблеми во денешната економија. Како потврда за изнесените ставови во текстот е и утрвдувањето на централниот економски проблем од професорот Пол Семјуелсон, односно Што да се произведува, Како да се проиведува и За кого да се произведува. Одговорот на последното прашање е причината за Светската финансиска и економска криза во 2007, 2008 и 2009 година.

Отличен (6)