Нестандартен обзор на световните пазари

През изминалата седмица администрацията на Обама представи проекто-бюджета за следващата финансова година (започваща на 1 октомври). От проекта следва, че след дефицита от 1,4 трлн. долара за миналата година и очакванията за 1,6 трлн. за текущата, дупката в хазната ще се съкрати до 1,3 трлн., а след две години и до 700 млрд. Оценките се базират на оптимистичните очаквания за икономически растеж, които, както силно подозирам, съвсем няма да се оправдаят.

Агенция Moody`s също заяви, че ако нещата продължат по същия начин, тя ще намали рейтинга на САЩ, тъй като темповете на ръст на държавния дълг са неприемливи.

Оживление в пейзажа внесе бившият секретар по финансите Хенри Полсън, издал книгата „На ръба”, където е описан неговият “подвиг” по „спасяване на страната” от финансовата криза.

Най-голям интерес предизвикаха откровенията за това, че уж руските власти се били опитали да уговорят китайците да се отърват от облигациите на ипотечните агенции Fannie Mae и Freddie Mac, заради което на администрацията й се било наложило да ги национализира, за да гарантира плащането по задълженията на тези агенции.

Полсън проговори и за причините за агресивното вмешателство в кризата, на която дълго преди това гледаше равнодушно – както се и очакваше, причината е била молбата на Goldman Sachs (чийто „син” е и самият Хенри), изплашен от това, че ако на спекулантите им се удаде да прекатурят Morgan Stanley, то следващ в редицата ще бъде именно Голдман: до момента щатските власти категорично отхвърляха подобни подбуди, уверявайки в безкористност на действията си.

На пазарите е все по-горещо. Участниците, изведнъж осъзнали, че котировките нямат намерение да растат безкрайно, с вопъл „така не се играе” изпаднаха в паника. Началото на семицата подари надежда за възобновяване на ръста по всички фронтове, но стартирайки от срядата, оптимизмът започна да се изпарява.

В четвъртък се получи ефектно пропадане по всички пазари, напомняйки не особено старите и не толкова добрите времена на 2008 година. Горивата, промишлените метали и златото показаха нови годишни минимуми – особено впечатли сриването на златото с 50 долара за унция за няколко часа.

Бурята обхваща и паричните пазари, въпреки че водещите индикатори са спокойни, както и централните банки, синхронизирано оставили ставките си на предишните нива: и ако от Банките на Норвегия, Англия и ЕС се очакваше точно това, то австралийците изненадаха, неповишавайки процентите, с което добавиха песимизъм, тъй като действието (или бездействието) им предизвика възклицанието „аха, тези знаят нещо!?!”.

Зад външното спокойствие се крие растящо напрежение – характерни в случая са напълно паническите изказвания на китайските власти: въпреки всички техни усилия кредитната емисия през януари превиши 1,5 трлн. юана, т.е. една пета от предвидения лимит за цялата 2010 година. Чиновниците в ужас констатираха издуването на некотролируеми балони.

На валютния пазар сме свидетели на диви подскоци. В същия този четвъртък водещите крос-курсове на японската йена (срещу лирата-стерлинг, еврото и австралийския долар) си спомниха миналото и се срутиха с 400-500 пункта за няколко часа, завличайки със себе си целия пазар: евро-долар се свлече до 1,36, а долар-йена – до 88,50.

Като капак на всичко, в нощта срещу петък, швейцарската централна банка проведе интервенция по крос-курса евро-франк, но вече към сутринта цели 2/3 от постигнатото беше стопено от пазара.

Зад кулисите царуваше юанът – на американците им омръзна да чакат, кога китайците ще се вразумят: администрацията и Конгресът дадоха да се разбере, че ще поискат от Китайската Народна република да ревалвира валутата си, заплашвайки с високи мита за целия спектър от китайски стоки.

Официозът на Поднебесната публично се обиди, но експертът от Академията по макроикономически изследвания в Пекин разсъди, че друг изход няма, без значение от външния шантаж: балоните изискват ожесточение на паричната политика, но ако това се направи точно сега, като резултат ще се види само бурен приток от външни спекулативни средства, който, в крайна сметка, ще надуе нови балони и ще предизвика инфлация, по-голяма от досегашната. Затова, изтъкна експертът, е по-разумно най-напред да се позволи на юана да нарасне и чак след това да се започне с качването на лихвите.

Водещите фондови пазари също показаха нови низове – Дау Джоунс падна под 10 хил. пункта. Най-активно пропадаха испанците и португалците, чиито индекси в четвъртък показаха еднодневно падане, невиждано по мащаби от ноември 2008 година.

Икономическите данни, както и преди, са отчайващи, с изключение на стимулираните от бюджетите сектори, където има някаква временна примамка за купувачите. Същото важи и за индексите за настроенията.

Последните вече предизвикват смях – тяхната неадекватност на реалностите премина всякакви граници, но изследователите игнорират призивите да се придаде поне малка релевантност на анализите.

Явен пример е индексът за изпреварващите индикатори: в него фигурира фондовият пазар, по-рано наистина реагиращ по-бързо на случващото се, отколкото самите икономически показатели. Днес, обаче, всичко е по друг начин и индексите по акциите основно отразяват обема от емисии на централните банки (при това със забавяне, а не в изпреварващ режим). Но нищо не се променя – и фондовият пазар поражда перманентен ръст на изпреварващите индикатори. Същото се отнася за процентните ставки и паричните агрегати – сега те не работят, но иди го докажи на статистиците.

Реалността е очевидна – например през четвъртото тримесечие в Нова Зеландия нивото на безработица показа 16-годишен максимум от 7,3% срещу 6,5% от преди три месеца. Тамошното правителство простодушно обвини за всичко населението, което твърде бързо се било размножавало – т.е. трудоспособното население е все повече, но как да го накараш да работи?

В Австралия се влоши деловият климат, и което е най-важно, неочаквано паднаха продажбите на дребно: най-смешното е, че аналитиците, нямащи възможността по навик да обвинят за всичко студовете (там в момента е лято), хладнокръвно прехвърлиха отговорността върху жегите! – очевидно, че това вече е диагноза.

През декември в Япония средната заплата се оказа с 6,1% по-ниска от преди година – това е много по-зле, отколкото през ноември (-2,4%), така че динамиката престана да се подобрява и тук.

В Еврозоната продължава намалението на крайните цени на производителите – годишната динамика вече 12 месеца е в минус, тъй като търсенето остава силно подтиснато.

В Германия през декември продажбите на дребно са нараснали с 0,8% за месец, но 0,6% от тях са изяждат от преразглеждането надолу на показателя за ноември.

За година продажбите са паднали с 2,5% - през януари, както изглежда, всичко ще е много печално: по данни на отрасловия обзор, продажбите на нови автомобили през първия месец на 2010 година са показали исторически минимуми, дори в сравнение с чудовищно слабия януари на 2009 г., с цели 4,2% - трябваше само да приключи кампанията по стимулиране и всичко се сгромоляса. За цялата година се очаква съкращение на продажбите от 25-30%.

Като цяло по Еврозоната продажбите на дребно не нараснаха – те не паднаха само благодарение на покупките на храна за празниците: останалите категории стоки се провалиха.

Германците “зарадваха” още и със серията данни за декември, когато промишлените поръчки паднаха с 2,3% за месец (рухнаха автомобилните поръчки), а производството – с 2,6%: като цяло ръстът на поръчките за четвъртото тримесечие се е оказал по-слаб, от този за третото тримесечие с цели 12,5 пъти, а продукцията – със 17 пъти. Изглежда, динамиката на БВП през октомври-декември не е била толкова светла, както се надяваха експертите.

Шефът на британското министерство на финансите Дарлинг се изложи с плана си за съкращаване на дефицита по бюджета: даже проправителственият институт NIESR, приел прогнозите на властите по икономическия ръст и събираемостта на данъците, откри много по-голям дефицит от планирания от страна на Хазната, а вежливият въпрос “за какво става дума?” предизвика предизборна истерия вместо съдържателен отговор.

През декември в САЩ незавършените продажби на жилища нараснаха с 1,0% за месец, след падането с 16,4% през ноември, което съвсем не впечатлява.

Заедно с това, ситуацията в тази сфера като цяло продължава да се влошава: Washington Post пише, че заемополучателите, допуснали неплащания (поне с 3 просрочки), са достигнали 9,1% от ипотечните кредити, гарантирани от Федералната жилищна администрация, срещу 6,5% от преди година.

New York Times съобщава, че при 4,5 млн. домакинства стойността на жилищата е паднала под 75% от сумата по ипотечната задлъжнялост, а такова ниво обикновено предизвиква получилият заем да обяви банкрут по кредита.

Разходите на домакинствата през декември разочароваха аналитиците, увеличавайки се, с корекция по инфлацията, само с 0,1% за месец. Заплатите са останали на предишното ниво, а нормата на спестявания нарасна до 4,8%.

Трудовият отчет за януари показа загуба на още 20 хил. работни места. Въпреки това нивото на безработица спадна с цели 0,3% до 9,7%: такива парадокси са нормални за цитирания отчет – вътре в него Бюрото по трудова статистика редовно изхвърля сериозно количество хора от категорията на безработните (за последната година такива са цели 2,5 млн. души).

Заедно с това Министерството по труда преразгледа всички показатели за 2009 г. и понижи данните за заетостта за 11 месеца (освен за ноември), така че като цяло за изминалата година щатската икономика е загубила от порядъка на 5 млн. работни места (а за две години – около 8,5 млн.).

Медианната продължителност в статус на безработен леко се понижи, затова пък средната показа нови максимуми – както и делът на тези, които не могат да намерят работа повече от половин година (такива са вече 41%)
Източник: Бюро по трудова статистика на Министерството по труда на САЩ

Всичко това, заедно с ръстът на продължителността на работната седмица и човеко-часовете работно време, могат да се свържат с някакво оживление на търсенето, произтекло през последно време, което е подбудило фирмите да върнат на работа неголяма част от квалифицирания си персонал – затова пък положението на нискоквалифицираните работници става все по-мрачно.

Тъжни са и сигналите от седмичната статистика по безработица – тук и първичните молби за помощи са се увеличили, и общото количество хора, получаващи помощи, отново е започнало да нараства, особено сред групата непопадаща в основната статистика от бенефициенти по извънредни програми за помощи.

Не е учудващо, че в такива условия ежеседмичните проучвания на АВС News/Washington Post показват по-нататъшно влошаване на потребителските настроения.

Генералният прокурор на Ню-Йорк Ендрю Куомо възбуди гражданско дело срещу Bank of America във връзка с поглъщането на Merrill Lynch през 2008 год. Както се оказа, бившият шеф на банката Луис е изучавал въпроса само едно денонощие, приемайки решението толкова внезапно, че Съветът на директорите не разбрал какво се случва: членовете му били уверени, че ще погълнат Lehman Brothers – и изведнъж всичко се променило.

Главният счетоводител на Bank of America Коти е получил финансов отчет за случилото се много по-късно, коментирайки го с думите “чета и плача”.

Във връзка с всичко това у следствието са възникнали много въпроси към мистър Луис – твърде странно е поведението на този печен вълк от Уолстрийт.

По-добър си от генерала и сигурно би бил по-добър министър председател.

Искрено.

до 1,
Благодаря Ви, но оценката съвсем не е вярна!
Проверете кой е доц. д-р Боян Дуранкев!
Вашето определение напълно подхожда за него!
Поздрави!