Нестандартен обзор на световните пазари

През изминалата седмица безпътицата на родния управляващ икономически екип доби гротесктни форми, след като, някак си между другото, бе обявено за отказване от свещената цел за всички последни колониални администрации: „влизане в еврозоната”.

Друг е въпросът за какво ни трябваше досегашният напън (и колосалните разходи) за прословутото евро, но когато държавата няма собствена политика, тя и по-нататък ще е принудена да прескача от едно към друго настроение, в зависимост от волята на началството в Брюксел.

По света става все по-напечено.

Събитията в Киргизстан шокираха с демонстративната си жестокост.
Взрив на въглищна мина в Западна Вирджиния донесе няколко десетки жертви, превръщайки се в най-голямата авария в отрасъла от 1984 г.

Напротив, темата за тероризма в Америка донесе определен комичен оттенък: летейки за Денвър, вице-консулът на Катар във Вашингтон Ал-Модади отишъл до тоалетната за една цигара. Но пушенето се получило толкова страстно, че из под вратата заизлизали кълба дим. Персоналът се информирал за ставащото, на което дипломатът отговорил, че пали обувките си.

Разбира се, в други условия бихме се посмели на хумора на арабина, но официалните щатски власти не оценили смешката на веселяка и вдигнали във въздуха самолетите на ВВС, заради опасност от терористичен акт.
След това се разбрало, че става въпрос за обикновено недоразумение, въпреки че шегите в подобни ситуации трябва да се уреждат и чрез по-дълбоко бъркане в портфейла на съответния майтапчия.

Новините за предстоящите избори в Япония и Великобритания също се следяха с внимание от всички: в първата народът е недоволен и от двете водещи партии (за тях общо са готови да гласуват по-малко от половината избиратели); във втората властите най-накрая се решиха да обявят точна дата за изборите – парламентът се разпуска, гласуването ще се състои на 6 май, проучванията не дават абсолютно мнозинство за никого.

Президентите на САЩ и Русия Обама и Медведев подписаха поредния договор за намаляване на ядрените оръжия (скоро северната мечка ще остане практически без свой ядрен потенциал).
След важния акт Медведев се оплака от ниския размер на взаимните инвестиции – т.е. не е ли време да се направи нещо по въпроса?

Пазарите са в нервно затишие. Петролът докосна 86 долара за барел. Промишлените метали се лутаха около предишните си ценови върхове, а паладият оформи нов пик. Златото скочи до 1160 долара за унция.

Сред централните банки японската, европейската и британската не направиха нищо интересно, но австралийската качи лихвите с 0,25% до 4,25% (пето повишение от низовете). С това свое действие кенгуратата дадоха да се разбере, че не им трябват инфлация и балони, затова и ожесточението ще продължи.

След паниката, предизвикана от решението на ФЕД за понеделнишко заседание (5.04.10), стана ясно, че това е добре премерен психологически ход на централните банкери преди тежкия април, когато ще трябва да се покриват изтичащи задължения за повече от 600 млрд. долара, без да се забравя, че текущият дефицит също ще иска своето си.

Протоколът от последното заседание не показа развитие в посока сближаване с позицията на дисидента Хьониг (настояващ за отмяна на меката парична политика) и констатира готовността на много от ръководителите на ФЕД дори за продължаване времето на действие на свръхниските лихвени равнища.

През февруари потребителският кредит в САЩ компенсира с остатък еднократното януарско повишение, връщайки се на понижаваща се траектория. Останалите сфери от пазара на заеми се срутват още по-активно. Така например, търговският кредит вече се е съкратил с повече от 20% за година.

Всичко това предизвиква монетарно свиване, въпреки всички усилия на ФЕД по увеличаване на ликвидността. Тези панически действия само допълнително помпат инфлация, докато пълненето на каналите на паричното обръщение зависи много повече от банковия мултипликатор, който продължава да пропада с рекордни темпове.

За година широката парична маса (агрегат М3) се е свила с 4,2%, което не е наблюдавано за всичките 63 години наблюдения. За същия период съотношението между М3 и М1 е паднало с безпрецедентните 12,5%.

Но най-впечатляваща изглежда динамиката по паричния мултипликатор (отношението М3 към монетарната база) за последните две години – тук се е случило падане с фантастичните 60% - от 16,1 през 2008 година до 6,5 в началото на настоящата.

Такъв мощен трус е наблюдаван само по време на Великата Депресия, при това досега монетаристите, начело с Фридман, твърдяха че тогава е трябвало само непрекъснато да се печатат пари, за да не се допусне последвалата катастрофа.

Сега разпространителите на тази шарлатанска теория (начело с предания фридманист Бернанке) най-накрая могат да се убедят, че монетарната еквилибристика не е способна да излекува по никакъв начин икономическите дисбаланси.

Източник: ФЕД на САЩ и независими оценки

От генералните изводи да се върнем към текущите проблеми.

Гърците продължават да привличат вниманието на анализаторите, след като Азия все по-очевидно губи интерес към държавните комшийски облигации, а германците демонстративно заявиха, че ще дадат пари на елините само при високи пазарни проценти. В отговор вице-премиерът Пангалос обвини Германия в „расистки подход”.

А съседите ни, губейки все повече вяра в своите власти, извеждат парите си – основно в Швейцария, Великобритания и Кипър: за януари банките са олекнали с 5 млрд. евро, за февруари – с още 4 млрд.

Както писаха някои американски издания, прочитайки списъка с изисквания на МВФ (напълно стандарни за политиката на институцията), атинските власти незабавно поискали Фондът да бъде изключен като вариант за финансиране.

В опит да решат проблемите си, гърците искат да пуснат свои държавни облигации в САЩ (номинирани в долари) – да видим какво ще излезе от тази работа?

Спредът по доходността на 10-годишните гръцки облигации и аналогичните германски достигна нови върхове от 450 пункта. Излиза, че за Гърция получаването на заеми за същия срок е с 4,5% по-скъпо, отколкото за Германия. По двугодишните бондове ситуацията е още по-лоша: спредът е 6,5%, а доходността – 7,5%.

В САЩ доходността също растеше, но успешният аукцион по пласиране на 10-годишни книжа показа силно инвеститорско търсене.

В опит да намери компромис с Китай, американската администрация отложи публикацията на доклада си за валутните манипулации. Министърът по финансите Гайтнър дори летя до Пекин за преговори с вице-премиера Ван Кишан. Ответните сигнали не закъсняха: членът на ръководството на Народната банка на КНР Ся Бин активно започна да съветва за скорошно ревалвиране на юана.

Скоро ще стане ясно дали това е само обходна маневра, още повече, че в края на седмицата бе оповестено за първи месечен търговски дефицит на Китай от шест години насам.

Икономиките по света продължават да подават противоречиви сигнали.

През март продажбите на автомобили в Китай са нараснали с 56% спрямо същия месец на миналата година, за което допринасят все още действащите програми за данъчни облегчения и субсидии.

През февруари поръчките в машиностроителния сектор на Япония са паднали с 5,4% спрямо януари, през който също бе регистрирано намаление (с 3,7%). Аналитиците, очакващи ръст от 4%, бяха крайно разочаровани – дори по отношение на мрачния февруари 2009 г. (когато, напомням, всичко пропадна) е отбелязано съкращение със 7,1%. Това е вече 20-ти пореден месец на понижение.

Затова пък, индикаторите за настроенията са си напълно в ред – така нареченият „индекс за икономическите наблюдения” през март се качи рязко както по отношение на текущата ситуация, така и в компонентата за очакванията.

Правителството за пореден път повиши и своята оценка за състоянието на икономиката: положението е сложно, но има позитивна динамика.
Държавните валутни резерви на Япония към края на март се съкратиха до 1,043 трлн. долара, което е седеммесечен минимум.

БВП на еврозоната за Q4 беше преразгледан (колко може) в посока понижение – той остава на нивото от предишното тримесечие и пада с 2,2% спрямо октомври-декември 2008 г.

Корпоративните инвестиции са се свили с 1,3% за тримесечие, срещу падане с 0,8% съгласно предварителната оценка. Разходите на домакинствата не са нараснали, въпреки стимулите – само износът е подскочил, позволявайки на икономиката да не излезе на минус.

Това е общ проблем за развитите страни, но е очевидно, че за регистриране на растеж е невъзможно постоянно да се разчита на полудялото китайско търсене, докато навсякъде другаде вътрешните пазари уверено пропадат.

Крайните цени на производителите от еврозоната за февруари са нараснали с 0,1% спрямо януари и са паднали с 0,5% по отношение на февруари 2009 година.

Съвсем различна е картината във Великобритания – през март цените са скочили с 0,9% за месец и с 5,0% за година. Суровините и комплектуващите компоненти са излетели с 10,1% за година.

Производствените поръчки в Германия за февруари са останали на януарското си ниво (но са нараснали спрямо февруари 2009 г. с 24,5%) - позната картина: външните поръчки за нараснали с 2,9%, а вътрешните са се съкратили с 1,9%.

Продажбите на дребно в еврозоната за февруари са паднали с 0,6% за месец (най-лошата динамика за девет месеца) и с 1,1% за година, което отново говори за слабо вътрешно търсене.
В Англия предстоящите избори станаха още един задържащ фактор за купувачите, заради което ритейлърите активно сваляха цените, така че празничните намаления достигнаха 70% (т.е. цените слизаха до 3,3 пъти) .

Досега намаленията и държавните програми за стимулиране помагаха за продажбите на автомобили, но прекратяването на намаленията породи незабавна реакция: във Франция през първото тримесечие продажбите на нови коли са паднали с 11,2%. В Германия регистрацията на автомобили през март е била с 27% по-слаба, сравнена с преди година – и това при обстоятелството, че продукцията е нараснала с 27% (цялата разлика е отишла за износ, рязко нараснал с 51%).

Пространството за стимули се съкращава: дефицитите навсякъде са големи, държавните дългове също – не остава място за маневриране.

Daily Telegraph публикува изчисленията по британските дефицити на Банката за международни разчети. Според тях излиза, че даже в случай на успешно съкращаване по разходите на хазната (вече предвидено от властите), процентните плащания по държавния дълг (днес съставящи 5% от БВП) след десет години ще нараснат двойно, а към 2040 година ще достигнат умопомрачителните 27% от БВП.

От останалите новини ще отбележим размяната на реплики на високо ниво: британският министър по делата на бизнеса лорд Менделсън нарече шефа на банката Barclays Даймънд „неприемливо лице” – последният бил спечелил 96 млн. долара, премествайки хартийки от едно на друго място и спекулирайки безполезно, но набеденият човекоядец отхвърли всички обвинения наричайки ги „пълна фикция”.

В Канада разрешенията за строителство през февруари паднаха с 0,5% за месец, след спад от 4,9% за януари, а трудовият отчет, макар и като цяло позитивен, видимо не се добра до прогнозните данни.

Националната асоциация на риелтърите съобщи за февруарски рязък ръст на незавършените продажби на жилища по вторичния пазар в САЩ, което не е изненада, заради изтичането на сроковете за поредното раздаване на подаръци от бюджета.
Тук публиката бърза да съхрани шансове за участие в разпределението на бюджетните пари, но каква част от тях ще се въплъти в реални покупки може да покаже само статистиката на завършените сделки.

Министерството по труда на САЩ съобщи, че темпът на уволненията явно пада, но едновременно с това намаляват и обявените нови работни места – въпреки приказките за възобновяване на ръста в икономиката, компаниите виждат слабото търсене на пазара и не бързат с наемането на нови сътрудници.

Първоначалните молби за помощ при безработица за предишната седмица отново нараснаха – възможно за това да е виновна волатилността, характерна за периода около Великден.
Впрочем, общият брой на получаващите помощи се намира на четиримесечен максимум, така че и тук не се вижда особен прогрес.

Затова пък той се наблюдава в индексите за настроенията – индикаторът за активността в сферата на услугите през март излетя до максимума от май 2006 година, което, разбира се, е абсурд.

Банките също продължават с игрите си: както беше изяснено от Wall Street Journal с позоваване на ФЕД Ню-Йорк, в последните пет тримесечия водещите банки на САЩ (Goldman Sachs, Morgan Stanley, J.P. Morgan Chase, Bank of America, Citigroup и т.н.) съкращават почти двойно задълженията си преди излизането на поредния отчет за тримесечието, но след обнародването му отново увеличават дълговете си, които по този начин остават извън полезрението на широката публика.

Впрочем, както беше изяснено, на Goldman Sachs и това му е малко. Дори по време на пика на кризата банката не е издържала на изкушението да поспекулира на финансовите пазари с държавните пари, предоставени й по програмата за спасение на водещите финансови институции на страната. Реакцията от разкритието е забавна: в писмо до акционерите ръководството на Голдман заяви, че обвиненията са безпочвени, а дори ако нещо се е случило, то това е станало съвсем случайно.

Заради тези номера и много други случки и събития, американците ненавиждат големите корпорации, особено финансовите, тютюневите и автомобилните: лидери в публичното отвращение станаха Fannie Mae, Freddie Mac, AIG, Citigroup и Goldman Sachs. Като цяло, негативно за корпоративния сектор в страната са се отзовали 81% от запитаните.

Главните творци на днешната икономическа архитектура на САЩ (особено в нейната финансова част), бившият шеф на ФЕД Грийнспън и бившият секретар на хазната Рубин, са призовани на излушване в Конгреса, но засега оправданията им напомнят детско бърборене: ние действахме според правилата, а за кризата са виновни регулаторите, както и „невероятното стечение на обстоятелствата”.

Когато човечеството доброволно е приело ролята на стопроцентов идиот ще продължат да се намират такива гурута, които на гърба на тълпите ще изграждат собственото благополучие, при това обвинявайки за нещастията абсолютно странични трети лица и фактори, докато те ще продължават да бъдат пример за напиращите млади поколения, жадни за пари и слава! Докога?