Оказва се, че Беларус има уникален опит в управлението и развитието на стопанството в национален мащаб и този опит ще стане предмет за изучаване от много съвременни държави.

Така, че не е далече времето, когато немски и всякакви други делегации ще се отправят натам за изучаване на системата им за управление на икономическите процеси на макрониво.

Смеете се на такова твърдение, нали?

Да разгледаме актуалната ситуация по света!

В условията на икономическата криза първото нещо, с което се заеха отделните държави бе спасяването на собствените им финансови системи.

Алтернативният вариант (сгромолясването на тези системи) е невъзможен, тъй като съвременните държави са построени именно на базата на финансовата компонента за осигуряване развитието на стопанствата си.

Без функциониращи финанси капиталистическата държава престава да съществува, което е очевиден факт.

При социализма нещата са построени по различен начин, но повтарям, съвременната капиталистическа държава представлява симбиоза с финансовата система, което означава, че да се остави да рухне последната е невъзможна ситуация.

Съответно, в момента, в който започват някакви проблеми, държавата най-напред се втурва да спасява финансовите институции, по пътя на тяхната национализация.

До момента частична национализация беше осъществена в САЩ, а във Великобритания тя е практически пълна (там реално не останаха големи частни банки).

И тук възниква въпросът: А сега накъде (и как)?

Капиталистическата държава не разполага с инструменти за управление на отделни търговски структури – те практически отсъстват като механизъм за държавно действие.

И това е принципен въпрос в светлината на съвременните либерални ценности!

В тази ситуация имаме или продължаване на колосалните загуби на одържавените структури, или тотална кражба от тях. А може би и едното, и другото едновременно, което е най-вероятно.

Неминуемо ще настъпи моментът, в който ще се търси адекватният механизъм за по-нататъшно управление?

Изяснява се, че в днешните европейски икономики единствената държава, в която е съхранена и развита системата за държавно икономическо планиране е Беларус.

Най-ценното е, че беларуският опит позволява да се минимизират разходите за управление в тези части от стопанството (не само в нейната финансова съставляваща), които преди това е трябвало да бъдат национализирани, с цел тяхното спасение.

Защото днес друг работещ вариант не съществува - последващата приватизация е безсмислена, тъй като след нея неизбежно ще настъпи нов фалит.

Въвеждането на външно управление от страна на миноритарните собственици (по примера на петролните компании в Норвегия) също е неподходящо, защото миноритарните акционери ще започнат да дърпат чергата в своя посока.

И какво остава? Държавата сама да осъществява процеса на управление.

В случая Беларус е уникален пример (за копиране), тъй като тя дава система за управление на търговски, по своята същност, предприятия от страна на държавата.

И това вече се разбира пределно ясно от всички мислещи икономисти.

В България успяхме да постигнем една много специфична глупост, разрушавайки държавното си планиране, при това съвсем целенасочено - изпълнявайки препоръките дадени от световните финансови институции.

От друга страна, у нас бе запазена някаква форма на контрол над цените на естествените монополи и други важни стоки, от страна на държавата.

Но тази система и до днес основно се използва за постигане на свръхпечалби в рамките на корупционните схеми, изградени на всички нива (най-пресен пример са неотдавнашните разкрития за нормата на печалба, която са си осигурявали и продължават да го правят електропреносните дружества, опериращи в България).

От наша гледна точка, в Беларус въобще не съществува корупция. Може би нея я има на някакво махленско ниво, но мащабът й е толкова малък, че дори не е интересно коментирането на тази тема.

По тази причина, у нас изменения могат да бъдат осъществени само в един случай: при принципна промяна на държавния модел.

Пред нас съществуват два възможни изхода от ситуацията: да се върнем към социалистическия път на развитие, като в този случай ще трябва да ликвидираме контрола на олигарсите над икономиката и над управляващите (без значение кои са те в момента), както и цялата система за правене на бизнес чрез корупция.

Имам предвид не корупцията като отделно взето проявление тук и там, а корупционната машина, която е изградила стройна верига от взаимоотношения с едни или други отговорни чиновници по цялата система от държавни стопански дейности.

Другото означава да продължим да изграждаме този класически капитализъм, който е наша химера вече две десетилетия и който тотално се провали и в Европа, и в САЩ.

знаеш ли къде според мен грешиш ? Причината е че социализма като система залага твърде силно на човешкия фактор - решенията се взимат еднолично или от малка група хора. Няма механизъм който да ги възпре от взимането на грешни или опасни решения. Пример - построяването на Кремиковци в близост до голям град, на всичкото отгоре в беден на метална руда район.
Аз съм убеден че властите в Беларус са постигнаил мечтания социализъм. Но това се е случило благодарение на един очевидно далновиден и разумен лидер + желязна ръка. Ако този човек не беше такъв, вероятно Беларус щеше да заприлича на всичките бивши соц републики - разграден двор.
Човека е алчен по природа, жаден за власт и признание. Това не може да се изкорени. Социализма неглижира този факт и поради това е обречен на гибел система. Поне за мен.

Не казвам, че социализмът осигурява рая на земята, а само, че успява чрез своите механизми да забави процесите на кризата, докато при капитализма всичко се руши като плочки от домино, едномоментно.
Затова трябва да се търси принципно нова система за изграждане на обществените отношения. Да го правим заедно!
Поздрави!

не знам, на този етап си мисля че държавата ни по-добре да я няма, виждаме че тя дори не може да управлява един тъп бюджет като хората. Щом не могат едни политици да разпределятни едни пари от данъци и такси, справедливо и на място, как очакваш същите тези да управляват успешно държавен бизнес, предприятия ? Може би визираш западните политици да се научат на контрол върху икономиката ? За тях може, те са хора. Нашите "хора" са били изтебени и изгонени още 1946-7-8 г.

Точно и аз това твърдя: съвременните политици, били те наши или чужди, не могат да управляват стопанството, защото липсват механизми за това.

Затова трябва да ползваме опита отпреди, когато нещата все пак вървяха, въпреки "извращенията на социализма". Кризата у нас тогава настъпи не защото "социализмът" по подразбиране е лош и само лош, а по съвсем други, обективни причини (Вижте съвременната история на Китай и от там ще разберете много неща!).

http://mzadornov.livejournal.com/16475.html
М. Задорнов. «Учиться, учиться и еще раз учиться у Батьки»

......Но больше всего и мне, и им понравилась... Беларусь!

Да и как она может не понравиться. Несмотря на то, что я приехал в Беларусь из Латвии, в первую очередь меня поразили белорусские дороги. Они не были потрепаны суровой зимой, а значит, строители не разворовали половину материалов, и не «развели» асфальт. И при этом дороги между городами прямые от горизонта до горизонта, словно Батька прочертил их линейкой на карте, как это когда-то сделал Николай Первый, намечая железную дорогу Москва – Петербург. Побывав в Минске, Витебске, Могилеве, Борисове я сделал для себя главный вывод – Россия несправедливо ведет себя по отношению к Беларуси. Газеты, телевидение ерничают над их Батькой, над тем, что у них якобы ничего нет кроме картошки, приклеив Беларуси ярлык совдеповской отсталости. А на самом деле сегодня Россия может поучиться у своего соседа. Во всех городах, где я был, построены новые стадионы, при каждой школе есть спортивные площадки. Тротуары настолько чистые, что дома можно ходить в уличной обуви. В Беларуси не бывает террористических актов, после развала Союза она ни с кем не воевала. В ней нет такого количества молодых наркоманов, как в России. Здесь нет олигархов, влияющих на политику власти. Нет крестных отцов и паханов, которые держат в страхе провинцию. Страны Балтии всегда насмешничали над Беларусью, а сами тем временем разворовывали европейские кредиты. Результат налицо – сейчас прибалты ездят в Беларусь за бензином, за продуктами… И везут оттуда, (а не из Европы!) – нижнее белье. У белорусского трикотажа соотношение цены и качества удивительно гармоничное. Иногда мне вообще кажется, что Беларусь – единственная страна, которую не затронул мировой кризис.

Несколько лет назад в Минске открыли библиотеку, которой может позавидовать любой Лондон. В каком городе России было сделано что-нибудь подобное? Белорусы ставят памятники своим ученым, писателям. Они сохранили благородный театр. Там нет концептуального театра со спектаклями типа «Чебурашка и презерватив», «Сосущие вместе», как у нас в России.

Но, пожалуй, основная мудрость Батьки в том, что он не стесняется заботиться не о торгашах, а о людях простых – развивать сельское хозяйство. Он словно понимает: порядочные люди – те, которые выросли на природе, а не в кулуарах власти и в гламурных коттеджах. Лично я твердо уверен, что если в стране много земли, то главным классом должно быть крестьянство. А если крестьянства нет, то рано или поздно возникнет нехватка порядочных людей, поскольку обереги порядочности – не власть и не банки, а земля и природа.

Кто сегодня клеймит позором белорусского Батьку? Бизнесмены, журналисты, чиновники и российское телевидение. Простые люди его уважают. По-моему, даже любят. И очень боятся, что он когда-нибудь уйдет. Я придумал примету: если олигархи и журналисты начинают кого-то рьяно позорить, значит это человек хороший. Все российские бизнесмены сегодня присосались к государственно-чиновничьей казне. А Батька местным олигархам такой возможности не дает. Вот бы нашим правителям у него поучиться! Разве Батька позволил бы своим чиновникам организовать в Ванкувере тусовочный «Белорусский Дом» с ночными оргиями? Или распилить антикризисные кредиты? Или отобрать у людей земельные участки, как было у нас с «Речником»? Разве можно представить себе, чтобы к 9 мая белорусским ветеранам подарили просроченные огнетушители, сгнившие овощи и недоеденные в самолетах коробочки конфитюра?

Почему российские журналисты считают жизнь в Беларуси отсталой? Лишь потому, что там не поощряется непристойная светскость, на телевидении нет мата, и Батька не позволяет очернять историю своего народа, переписывая учебники.

Учиться, учиться и еще раз учиться у Батьки! Знаете, что он недавно придумал? Устроил для чиновников экскурсию в тюрьму и показал им, как много там свободных камер.

У нас же только грозятся посадить очередного проворовавшегося, потом шум затихает, и не успеешь оглянуться, а вместо нар тот уже получил новый пост.

Я бы, не стесняясь, поклонился Беларуси в пояс. Мне даже само слово нравится – «белорусы». Словно какие-то отбеленные россияне. Недаром Беларусь всегда была оберегом России. Все завоеватели: Фридрих, Наполеон, Гитлер, наступая на Россию через Беларусь, теряли в ней минимум четверть своих армий.

Мне в последнее время люди часто пишут: «Станьте президентом России, мы вас поддержим!» Никогда! Слово «президент» – не наше. Мне больше по душе «батька». Какое точное слово нашли простые белорусы, чтобы не поганить своего правителя чужеродным «президентом». Вот если бы мне предложили стать батькой, я бы еще подумал!

Я восхищаюсь тем, что где-то сохранился улучшенный СССР. Беларусь – «римейк» всего хорошего, что было у нас в советское время. И мне было очень приятно, что мои новые «названные братья» – музыканты «Скорпионс» – со мной во всем согласились. Кстати, закончился наш с ними разговор вот на чем: я попытался им объяснить, что означает на древнем славянском языке «тяжелый рок». Рок – это судьба! Доказательство тому – целая ветвь слов: у-рок – у судьбы, про-рок – про судьбу, вп-рок – в судьбу, рок-ировка – перемена судеб. А тяжелый рок – это «тяжелая судьба». Недаром большинство людей, замороченных хард-роком, имеют тяжелую судьбу. Я даже предложил «Скорпионс» написать песню в другом стиле – lucky-rock (счастливый рок). Их продюсер так обрадовался! Предложил: «Давай мы с тобой будем соавторами песни, которую я напишу послойно-покуплетно: Hard Rock, Easy Rock (легкий), и, наконец, главное – Lucky Rock! И мы изменим и свою судьбу? и судьбы наших фанов».

Почему я об этом упомянул? У простого народа в России сегодня – «хард-рок», а в Беларуси – «изи-рок». Для чиновников и олигархов – наоборот.

P.S. Вы знаете, что …

… в Белоруссии в 40-е – 60-е годы были запрещены аборты. Белорусы боялись прозевать Батьку!

19 Мая 2010