Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2010 00:39 - Основи на икономическия растеж - 07
Автор: krizata Категория: Бизнес   
Прочетен: 3214 Коментари: 0 Гласове:
12

Последна промяна: 30.10.2017 14:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Взаимодействие между възпроизводствените контури

Процесът по окрупняване на икономическите системи, за който стана дума малко по-горе, се реализира в резултат от взаимодействието между отделни възпроизводствени контури, характеризиращи се с различна степен за разделение на труда (а това означава и с различна степен на ефективност на функциониране, и съответно – на богатство).

Да дадем конкретен пример илюстриращ това твърдение. Представяме си, че вече е създадена и функционира поредната държава на картата на света, за улеснение нека това бъде Аспарухова България. Тази държава, разполагаща с население от например 500 хил. поданици, успява да включи в състава си малко славянско княжество на север от река Дунав, наброяващо 10 хиляди души. В случая веднага става ясно, че икономиката на държавата на аспаруховите българи функционира с много по-голяма ефективност, в нея са развити много и най-разнообразни стопански дейности, включващи не само чисто земеделски работи, но и различни занаяти, а след възприемането на кирилицата кипи културна и книжовна дейност.

Вече бе споменато, че е изградена и професионална армия, чийто личен състав прекарва целия си ден в поддържане и усъвършенстване на военната си подготовка[1]. Не е необходимо да се споменава, че малкото княжество е обречено в този спор между Давид и Голиат, и най-вероятно бързо се съгласява или да влезе в някаква форма на васално съсъществуване, или да се присъедини към някоя от приграничните териториални единици на голямата българска държава. Какво става обаче с хората от бившето отвъддунавско славянско княжество? Голяма част от най-здравите, силни и трудолюбиви вчерашни земеделци най-вероятно ще предпочетат да станат войници[2], да се преквалифицират в занаятчии или просто да намерят по-доходна работа[3], с възможност за „кариерно развитие“.

Голяма част от земеделските земи стават собственост на военоначалници от армията-победител, които чрез своите представители въвеждат „иновативни“ форми на организация на работа в окрупнените парцели, което не само повишава ефективността от дейността, но и води до разорение на многобройните дребни собственици, останали да „ровят“ земята с примитивните си средства за производство. Съответно, появява се допълнителна свободна работна сила, която постепенно се „абсорбира“ от голямата икономическа система, в чиито рамки малкият възпроизводсвен контур е присъединен.

Дали съдбата на съвременна България може да бъде описана по същия начин, когато говорим за нейното взаимодействие с големия Европейски съюз? Действително, историята на взаимодействие между отделни икономически системи прилагащи различна степен за разделение на труда е сходна във всички разглеждани случаи, като резултатът винаги е разпадане на по-бедния възпроизводствен контур с последващо вписване в стопанските структури на по-богатия такъв. Излишните трудови ресурси от по-ниско производителната система за разделение на труда се пренасочват към по-високопроизводителната, като остатъчното население в периферията специализира в производства, изискващи относително по-висока пряка трудоемкост спрямо другите, развивани в ядрото на системата.

Схематично взаимодействието между богатия и бедния възпроизводствен контур може да бъде представено по следния начин:

image

Фигура 1

Частта от кръга защрихована с по-плътни и по-гъсто разположени линии демонстрира функционирането на възпроизводствения контур, прилагащ по-висока степен за разделение на труда (по-богатия контур). В рамките на по-развитата система за разделение на труда също се наблюдават различия и това е отразено чрез по-голямата плътност на мрежата в отделни участъци от този контур. Секторът в долната дясна част на кръга показва връзките на взаимодействие в по-бедния контур, които са по-слабо интензивни от тези в горната част на кръга (по-развитата система за разделение на труда). При встъпване във взаимодействие се стига до ефекта представен в предишния абзац.

От описанието по-горе възниква въпросът: а какво означава едно производство да е с относително по-високи преки трудови разходи за създаването на единица крайна продукция?

Например производството на зърно винаги изисква по-голямо непосредствено трудово участие, спрямо производството на оптични лазери. Ако приемем, че в развиващата се икономика за производството на единица зърно е  необходимо да се вложат общо 4 работни часа труд, то механичната трудова дейност (ръчния и приближен до него труд) при производството заема по-голяма относителна част в общата стойност, отколкото е тази относителна част при производството на оптични лазери, където пълният разход на работни часове е например 50.

Има обаче и друго разграничение: в по-развитата икономическа система преките трудови разходи за единица произведени оптични лазери са с с по-малък относителен дял спрямо същия тип разходи правени за производството на същия продукт в по-бедната система за разделение на труда. И колкото по-високотехнологичен е продуктът, толкова по-голяма е тази разлика.

Нека разгледаме конкретен пример илюстриращ нашите разсъждения:

Таблица 1

Продукт

Страна 1 (развита)

Страна 2 (развиваща се)

Съотношение при производителност на труда

 

 

 

 

зърно

1 ч.

4 ч.

4/1

домашни потреби

2 ч.

10 ч.

5/1

хладилници

3 ч.

20 ч.

6,6/1

оптични лазери

5 ч.

50 ч.

10/1

...

...

...

 

автомобили

10 ч.

Ѡ

-

 

Виждаме, че колкото по-технологично сложен става един продукт, толкова по-голяма е разликата в производителността на труда в развитата и в развиващата се икономика.

Така например при производството на зърно тази разлика е 4 пъти, на домашни потреби – 5 пъти, на хладилници – 6,6 пъти, на оптични лазери – 10 пъти, за да се стигне до производството на автомобили, което в развиващата се страна е невъзможно да се осъществи. От тези закономерности следват твърде сериозни практически изводи, които е необходимо да разгледаме допълнително.

От представените данни в таблицата става ясно, че ако например бедната страна желае да развива конкурентоспособно производство на зърно, цената на работната сила на нейна територия трябва да се оценява 4 пъти по-ниско от тази в развитата страна. Какво по-точно означава това твърдение?

[1] Разбира се – в мирно време, а в периоди на война и на практика.

[2] Привилегиите на последните винаги са привличали мнозина, въпреки съпътстващите рискове на професията.

[3] Свързана с получаване и на парични суми – примитивното земеделие в дотогавашното им княжество е изцяло натурално.

-------------------------------------
Продължение оттук:
http://krizata.blog.bg/history/2017/10/04/.531845




Гласувай:
12



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825601
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев