Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2010 17:47 - Постепенното разпадане на глобалния пазар
Автор: krizata Категория: Бизнес   
Прочетен: 1096 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 24.05.2010 17:44


Нестандартен обзор на седмицата

През изминалите седем дни най-коментираното събитие извън бизнеса бе дръзката кражба от Парижкия музей за съвременно изкуство, откъдето бяха отмъкнати пет изключително ценни картини. Според кметството платното „Гълъбът със зелен грах” на Пикасо струва 23 млн. евро, а „Пасторална” на Матис – 15 млн.. Още три картини на Модилиани, Брак и Леже се оценяват на подобни суми – като цяло се получи шумна афера.

Но на пазарите не им е до Пикасо – там в последно време се наблюдава перманентна „Герника”. Наблюдателите със скрит ужас очакваха пласирането на държавни облигации от европейския континент, като отчасти опасенията се оправдаха.

Както се предполагаше, Франция и Холандия не се сблъскаха с особени проблеми: те пласираха бондове за 10,7 и 5,0 млрд. евро съответно, намирайки нелошо търсене от инвеститорите. Зарадва и Ирландия с 1,5 милиардната емисия на 4 и 10 годишни книжа, чието търсене превиши предлагането трикратно – засега тук играчите не се опасяват от банкрут, а доходността не е лоша.

Затова пък, последната е много скромна при Германия, върху чиито облигации се нахвърлиха всички като на актив-убежище. Затова на последния аукцион интересът на инвеститорите към 10-годишните бондове се оказа прекалено скромен: твърде ниска е доходността към тези иначе надеждни книжа.

А на Испания не й провървя – не й стига, че към нейните ценни книжа се отнасят с недоверие, отгоре на това процедурата се състоя по средата на седмицата, когато пазарите видимо загубиха настроение: в крайна сметка и годишните, и 18-месечните облигации предизвикаха хилав интерес, заради което на иберийците им се наложи да съкратят обема на емисията от първоначалните 8,0 млрд. до 6,4 млрд. евро.

Вярно е, че проведеното на следващия ден пласиране на 10-годишни бонове мина по-добре – испанците успяха да „шитнат” книжа за цялата предвидена сума от 3,5 млрд. евро, но доходността е сравнително висока – макар търсенето да надхвърли предлагането два пъти, в действителност сред неудовлетворените заявки имаше твърде много такива, търсещи съвсем големи премии.

Между всичко това и широко прокламираният план за стабилизация на финансовите пазари в ЕС също дава пукнатини, или пък изисква свръхусилия.

С цел смъкване доходността на книжата за проблемните страни от еврозоната, ЕЦБ продължава активното им изкупуване – по различни оценки централната банка вече е прибрала ценни книжа (основно краткосрочни гръцки, португалски и испански) за 16-20 млрд. евро. Но стабилизацията е далеч зад хоризонта – по оценки на редица аналитици, до нейното достигане обемът на изкупуванията трябва да достигне 600 млрд., а това изглежда прекалено опасно, тъй като такъв обем парична емисия ще доведе до сериозен скок на инфлацията в Европа.

Освен това, съвсем не всички страни са щастливи да помагат на страдащите бедняци от южна Европа – освен немците, се оказа, че и американците са недоволни: Сенатът гласува за това, МВФ (чийто основен дял се държи именно от САЩ ) да не спасява безусловно всякакви просяци, а най-напред добре да проверява какви са способностите на борчлиите да връщат дадените им пари, особено ако размерът на държавният им дълг прескача 100% от БВП.

Съвсем неочаквани проблеми възникнаха във Великобритания, където се повтори гръцката история: сформираното, след победата на изборите, консервативно-либерално правителство направи проверка за състоянието на хазната и внезапно откри, че там се спотайват никъде непоказани разходи, които лейбъристите са счели за нужно да скрият, за да не нервират избирателите. За това мрачно съобщи министърът по делата на бизнеса Винс Кейбъл.

За щастие, най-голям дял от допълнителните разходи засега съществува само във вид на обещания, които новият Кабинет смята да игнорира. Нещо повече, новият канцлер по Финансите Джордж Осборн иска незабавно да ореже разходите на хазната за текущата година с 6 млрд. фунта-стерлинги.

Освен това, Министерството по финансите смята да създаде независим „Офис за бюджетна отговорност”, който обективно да оценява състоянието и перспективите на хазната. Структурата ще бъде оглавена от бившия член на управлението при банката на Англия Алън Бъд, на когото ще помагат бившият икономист на Royal Bank of Scotland Джефри Дикс и бившият сътрудник по финансите Греъм Паркър.

Не им е весело и на японците. Бившият член на управата на централната банка Тейзо Тайя съобщи, че страната, най-вероятно до 3-4 години, ще се сблъска със сериозна криза по обслужване на държавния дълг. Проблемът е в това, че за борба с кризата е необходимо повишаването на данъците и съкращаване на разходите, но това ще удари по, и без това, болната национална икономика.

Протоколът от заседанието на британската централна банка показа разминавания сред членовете на ръководството. Някои се боят от инфлацията, други се опасяват за икономическия ръст, но всички са съгласни, че на страната е необходима „сериозна финансова консолидация”, особено в сферата на бюджетните разходи.

Протоколът от последното заседание на ФЕД също отбеляза разделение – част от членовете на управлението настояват за незабавно начало на монетарното ожесточение, но по-голямата част се придържат към по-внимателна тактика: според последната, лихвата още не трябва да се повишава, а обратната продажба, на по-рано изкупени от пазарите ценни книжа, трябва значително да се забави, като процесът трябва да върви постепенно и да заеме 5 години.

Световните власти се захванаха с реформата на системата за финансово регулиране, срещаща немалка съпротива в средите на плутокрацията. На срещата в Брюксел на министрите по финансите от еврозоната беше решено, че от тук нататък всички хеджови, дялови и други подобни фондове са длъжни да се регистрират и да разкриват показателите си подобно на останалите участници на пазара.

Освен това, регулаторите си запазват правото да извършват всякакви проверки за дейността на тези фондове. Накрая, Европарламентът ограничи възможностите за работа на чуждестранните хедж-фондове в Европа – особено що се касае до американските и офшорните учреждения.

Разбира се, този план предизвика крайното недоволство на САЩ, където се базират много и разнообразни финансови кантори, както и на Великобритания, където са съсредоточени 80% от европейските хедж-фондове. Обаче, ситуацията е толкова остра, че властите в континентална Европа игнорираха мненията на споменатите страни, очаквайки реципрочни мерки.

Но в самите Щати също върви процес на засилване регулациите във фиансовия сектор – миналия четвъртък Сенатът прие съответен план, като освен всичко останало, той също така вкарва хедж-фондовете и другите подобни частни компании в сферата на действията на обикновените правила, установени от Комисията по ценните книжа и борсите. Заедно с това на регулиране ще бъде подложена и цялата сфера на търговия с разнообразни деривати.

И без това нервният паричен пазар се тресеше и заради изплащането на купони и погасяването на държавни облигации, пораждащи моментални преобръщания на курсовете: САЩ заплатиха тримесечни купони за 60 млрд. долара, Европа изплати 15,5 млрд. евро, плюс 8,6 млрд. бяха похарчени за многострадална Гърция.

Опозицията по последния „план за спасение” звучи все по-настойчиво: Франк Шьофлер, експерт по финансова политика на влизащата в управляващата коалиция в Германия Свободна демократическа партия, нарече програмата за изкупуване на бондове от южноевропейските страни „снабдяване с боклук” и предложи Жан-Клод Трише да бъде заменен, в качеството му на шеф на ЕЦБ, от днешния шеф на Бундесбанката Аксел Вебер.

А управлявалият германската централна банка, в периода 1980-1991 г., Карл-Ото Прьол, с прякор „Мистър Дойчемарка” се нахвърли с критика върху действията на ЕС предупреждавайки, че единствено тяхно следствие ще бъде забележимото намаляване на общата сила на еврото като валута: изискванията към финансовата дисциплина, по своята същност, се понижават до нивото на южноевропейските аутсайдери, пораждайки „внос на слабост” от там.

Еврото действително отслабваше и миналата седмица, но съвсем за кратко: спускайки се в понеделник до 1,2130, то отказа да слиза по-надолу – прекалено бързото му падане очевидно говореше за близка опасност от намеса на властите.

А началниците в някои страни вече загубиха търпение и се заеха да се отървават от европейската валута, сменяйки я за долари – за съкращение в дела на еврото, в полза на зелените гущери, съобщиха от Русия, Южна Корея и Иран. За професионалните участници на пазара, обаче, това е по-скоро сигнал, че низовете са съвсем близо – официалните структури, меко казано, не се отличават с прозорливост при такъв род решения.

Така или иначе, скоро ситиацията се промени: първа не издържа Швейцарската национална банка, предприела агресивно изкупуване в крос-курса евро-франк след достигане на границата от 1,40. Серията от интервенции върна двойката до 1,46, което незабавно повлия и на евро-долар.

Последният се срина почти до 1,27, като за силата на отскока допринесоха спекулантите, натрупали преди това рекордни къси нето-позиции по еврото (делът на шортовете достигаше 79,5% от общата маса по откритите позиции, срещу средно ниво от 33,4%) – стоп-лосовете на спекулантите изиграха ролята на нелошо гориво за възкръсването на европейската валута.

Йената поскъпваше, а в главна жертва на последните пертурбации се превърна австралийският долар, поевтинял с 13% от началото на май, от които 9% се паднаха на изминалата седмица.

Фондовите борси също бурно се люлееха. Бодрият отскок от низовете, регистрирани на „Черния четвъртък” от 6 май не говори нищо – пазарът предпочита, поне като минимум, да се връща към достигнати вече нива, което бързо стана реалност.

Нещо повече, европейските индекси уверено пробиха тези низове, индексите на токийската и ню-йоркската борси Nikkei и Dow Jones превзеха (в посока надолу) психологически важната граница от 10000 пункта, а лидер по понижение стана индикаторът на Шанхайската борса, загубил за последните 5 седмици повече от 22% от стойността си.

Властите не харесаха всичко това - първа не издържа Германия: местните шефове забраниха непокритите шортове по акциите на 10-те най-големи компании от финансовия сектор, както и по суапите за кредитен дефолт по държавните облигации. Ръководството на ЕС направи кисела физиономия по повод едностранните мерки на немците, но даде да се разбере, че смята да направи нещо в този дух и за целия Съюз.

Експертите си зададоха въпроса, защо германците са се разбързали толкова – и тогава някой си спомни, че тамошният регулатор BaFin предричаше 800 млрд. евро отписвания от своите банки, което двукратно превишава всичките им резерви. В резултат на това, капиталът започна да бяга и от Германия – по данни на BNP Paribas, само сутринта в сряда инвеститорите са извели към Швейцария 9,5 млрд. евро, хубавото е, че впоследствие ситуацията доста бързо се стабилизира.

В Щатите Комисията по ценните книжа и борсите така и не намери особени причини за провала от 6 май (дребните подозрения за някакви си невзрачни фондове изглеждаха твърде глупаво) – сега същата иска да въведе мерки за предотвратяване на подобни събития, като сред предложенията се откроява спирането на търговете след падане на пазара с 10%. В подкрепа на решимостта си, шефът на Комисията Мери Шапиро се изказа в духа на: „ако не изпълняват ще им дръпнем шалтера”, дълбоко замисляйки се, не си ли струва да се пуснат одитори на борсите.

Стоковите пазари също се носеха нагоре-надолу. Цената на петрола, отбелязала в първия работен ден на май своя връх около 90-те долара за барел, след това стремително се понесе надолу и за изминалите три седмици успя да „отслабне” с цяла четвърт, като американският сорт WTI даже проби низовете от зимната корекция, спирайки на нивата от миналогодишния октомври (под 70 долара за барел).

Подобна динамика демонстрират и промишлените метали: медта поевтиня от върховете си с 20%, алуминият и никелът – с 25%, а паладият – даже с 30%. Златото се луташе нагоре-надолу – най-напред играчите го избраха като убежище от стресиращите събития и скъпоценният метал показа нови исторически максимуми, но след това вълната от общи разпродажби свали златото от 1250 до 1170 долара за трой унция – впрочем мащабът на смъкването тук е много по-скромен.

Обясненията за локалните движения на пазара и по-рано изглеждаха забавно – от типа на: „при инвеститорите се появи апетит за риск”, затова всичко расте; след което инвеститорите, очевидно задоволили се от рискови активи, получаваха „отвращение от риска”, заради което всичко се сриваше.

Но тогава поне присъстваше частица реализъм – сега обясненията станаха къде по-психиатрични: пазарът расте, „защото господства оптимизмът”, а започва да пада под натиска на неясно откъде взел се „песимизъм” – както се вижда, в средите на аналитиците е настъпила ерата на импресионизма.

Икономиката живее своя си живот. В Австралия расте инфлацията и пада потребителското доверие. В Китай през март се увеличи индексът по изпреварващите индикатори – впрочем методиката за изчисление от страна на Conference Board предизвиква маса въпроси даже по родната Америка, а какво да говорим за екзотичните (в смисъл на реални) показатели в Китайската Народна Република.

През първото тримесечие, БВП на Япония нарастна с 1,2% спрямо октомври-декември. Падането на дефлатора с 3,0% за година, обаче, изглежда прекалено съмнително – очевидно е, че той е занижен, което се отнася и за тримесечния дефлатор , който уж е нулев, въпреки че през януари-март базовите цени растяха повсеместно.

Завършилата на 31 март финансова година показа падане на производството с 8,9%, след понижение от 12,7% за 2008 година и ръст от 2,7% за 2007 г. Степента на натоварване на производствените мощности се увеличи до 90,6%, но за Япония това е малко: там обикновено тя се колебае около 100-те %-та.

Потребителските настроения през април се подобриха, макар и с малко, въпреки това домакинствата не са готови да харчат – разходите им в сферата на услугите през март са паднали с цели 3% спрямо февруари, когато също беше отбелязано понижение (вярно само с 0,3%).

От корпоративните новини в Азия може да се отбележи договорката на Dubai World с групата кредитори за реструктуризиране на дълга на емиратския холдинг: 4,4 млрд. долара ще бъдат изплатени в близките 5 години, а още 10 млрд. – през следващите осем. Детайлите по съглашението подлежат на допълнително уточнение.

В Европа започнаха вторите оценки на БВП за първото тримесечие, които само потвърдиха предварителните: икономиката на Испания се е разширила с 0,1% спрямо октомври-декември, а на Германия – с 0,2%. Радостта от тези добавки силно се подтиска от слабите компоненти – така например, прирастът на запасите от непродадена продукция е добавил към БВП на Германия 1,9%.

Иначе казано, без отчитане работата за склад, цялото останало производство (т.е. продукцията осигурена с реално търсене) се е съкратило с 1,7%, основно заради външната търговия (чистият износ е отнел 1,1% от БВП) и строителния сектор, чиято активност беше стопирана от най-студената за последните 14 години зима.

Във Франция, в първата четвърт на годината, заетостта се е съкратила с 0,1% за тримесечие и с 1,3% за година.

Търговският профицит на еврозоната за март е сведен почти до нула, тъй като вносът е нараствал по-бързо от износа. Като цяло за първото тримесечие средномесечният положителен баланс е бил 1,9 млрд. евро, което е забележимо по-малко от 3,2-та милиарда в края на последното тримесечие на 2009 година.

Платежният баланс за март е нееднозначен: текущата сметка е сведена с активно салдо от 1,7 млрд, но капиталната – с пасив от цели 37,8 млрд., като две трети от тази величина се е падала на оттока в сферата на преките инвестиции, а остатъкът е добавен от портфейлните вложения.

Както обикновено се случва в последно време, статистиката за автомобилните продажби и производството е крайно нееднородна – тя зависи от това, дали в дадената страна действат програми за стимулиране в сектора. На някои места те все още са функциониращи, затова в Испания е регистриран годишен ръст на продажбите от 39,3%, във Великобритания – от 11,5%, а във Франция само от 1,9% (там вървят остатъците от предишната програма).

Друга е картината в Германия (-31,7%) и Италия (-15,7%), където всичко вече приключи. Като цяло по еврозоната е отбелязано съкращение от 10,2%, въпреки че едва през февруари бе регистриран ръст от 6,9%.

Както можеше да се очаква, индексите за настроенията в Европа рязко се забавиха на фона на гръцката криза: по данни на изследователския център ZEW, през май икономическите очаквания в Швейцария, Германия и ЕС като цяло са се влошили. Индикаторите на института IFO и изследванията на PMI са констатирали обща стагнация – при това производственият сектор е изоставал.

През май потребителските настроения в еврозоната са се влошили, което не е за учудване в светлината на разразилата се в региона криза. Строителният сектор се наслаждава на мартенските затопляния – например, в Германия неговият производствен обем е скочил с 26,7% спрямо февруари, за еврозоната като цяло скокът не е толкова впечатляващ (+7,6%), но все пак е внушителен.

Ценовите индикатори констатират ръст на инфлационното напрежение.

Във Великобритания през април потребителските цени нарастнаха с 0,6% спрямо март, което доведе до годишна добавка от 3,7% (максимална от ноември 2008 г.). По-адекватният индекс по цените на дребно (без ипотеката) скочи с 1,0% за месец и с 5,4% за година – този път към обикновените причини се добави рязкото поскъпване на дамските дрехи.

В Германия крайните цени на производител през април се увеличиха с 0,8% за месец и за първи път от много месеци излязоха в плюсова годишна динамика, при това, ако не се вземаха предвид енергоносителите, добавката щеше да е даже по-силна.

Потребителските цени в еврозоната през април се оказаха с 1,5% по-високи, спрямо година по-рано, което е максимум от декември 2008 г. Все пак, както изглежда, последното пропадане на суровинните пазари ще ни донесе забавяне на инфлационните процеси по света още през лятото, разбира се, ако дотогава не възникнат пресни фактори (например допълнителна емисия пари).

В същото време вътрешните показатели по търсенето и кредитирането остават много слаби. Например, през април широката парична маса (агрегат М4) във Великобритания е нарастнала с 3,3% на годишна база, което е минимум от септември 1999. Чистото кредитиране на компаниите се свива, както и броят на разрешенията за ипотека.

Затова пък, държавата използва максимално възможностите за получаване на кредити – през април правителството на Великобритания е заело рекордните за този месец 10 млрд. лири. Любопитното е, че показателите за дефицита и заемите за миналата година са преразгледани рязко надолу, като обяснението е, че доходите на хазната са се оказали по-високи от очакваните (въпреки че не става ясно защо това се изкарва като публична информация едва сега).

В Щатите през март са отбелязани рекордни покупки на дългосрочни ценни книжа от чужденци – чистият приток достига 140,5 млрд. долара. От друга страна, краткосрочните книжа и депозитните сертификати също се продават активно, но крайният баланс се оказа положителен само с 10,5 млрд.

След пет месеца чисти продажби Китай отново стана нето-купувач, увеличавайки своя портфейл със 17,7 млрд. долара. Не изоставаше и Япония (+16,4 млрд.), а преди всички отново се оказа Великобритания (+45,5 млрд.). Любопитното в случая е, че огромната част (почти 80%) от общата маса на могъщото търсене на книжа се пада на частния сектор.

Финиширащата програма по стимулиране покупките на жилища предизвика още един подскок в броя на новопостроени жилища през април (с 5,8% спрямо март, до максимума от октомври 2008 г.), особено в сегмента на еднофамилните къщи (+10,2%). Индикаторът за бъдеща активност - количеството на новите разрешения за строителство, обаче, вече тръгна надолу (с -11,5% до минималните си стойности за последната половин година).

През април изпреварващите индикатори се съкратиха за първи път през годината (вече беше отбелязвана съмнителността на този показател). Регионалните индикатори за деловата активност в производствения сектор през май останаха уверено в плюсова област, но все пак при тях е отбелязано явно забавяне в ключовите компоненти за новите поръчки и заетостта.

Потребителските настроения по версията на ABC News/Washington Post в предишната седмица леко се подобриха, но все още останаха слаби. Първичните молби за помощ при безработица неочаквано се увеличиха с 25 хил., а общият брой на хората, получаващи помощи се увеличи до 10,14 млн., което е максимум от ноември-декември.

Слабостта на търсенето беше подчертана от падането на потребителските цени през април (първото от март 2009 г.). Крайните цени на производител също се спуснаха надолу с 0,1% за месец. Впрочем, ако се разглеждат не само крайните стоки, тук за година има ръст от 9,0% (а с поправката от изкривяванията, заради хедонистичния индекс – даже от 10,5%).

Особено впечатлява поскъпването на суровините (с изключение на суровия петрол и продоволствията) достигнало 49,5% за година, което не е наблюдавано нито веднъж от началото на 1974 година (върховите стойности от 2008 година останаха далече назад).

image

Източник: ФЕД на САЩ

Все пак, най-вероятно няма да сме свидетели на продължение по този сценарий – през май цените на суровините започнаха да падат, докато преди година те тъкмо бяха стартирали точно обратния процес.

Обяснението за всичко коментирано е просто и то се корени в слабостта на частното търсене, която е фундаментална и не се готви да си ходи: заради това производителите не са в състояние да прехвърлят върху потребителите нарастващите си разходи за суровини – за да не се разорят на тях им се налага вместо това да отрежат всички други възможни харчове.

Това означава, че се свиват допълнителните разходи – от покупката на канцеларски материали до наемането на по-просторен и/или престижен офис, което от своя страна срива съвкупното търсене.

Но главното (в условията на САЩ) е, че фирмите, даже в условията на изригване на покупките в определени сегменти, предизвиквано от програми за стимулиране вътре в страната или в чужбина (особено в Китай), не смеят да наемат нов персонал или да увеличават заплатите на наличните работници.

Заради това, производствените показатели уж изглеждат добре, но реалната заетост категорично не желае да расте. И в случая нищо не може да се направи...




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825342
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев