Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2010 19:56 - Основи на икономическия растеж - 13
Автор: krizata Категория: Бизнес   
Прочетен: 1357 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 30.10.2017 18:57


Клъстърно развитие

В условия на общ икономически подем (наличие на стабилна вълна на търсене) алтернатива за малките развиващи се страни е т.н. клъстърно развитие, при което се цели постигане на по-висока степен за разделение на труда, спрямо най-високата вече достигната в света. Подобен временно успешен проект (до изчерпване вълната на търсене) реализира Финландия, която до началото на глобалната икономическа криза активно развиваше производсвото на мобилни комуникации[1]. Друг успешен пример е този с Дания, която на основата на своето животновъдство създаде печеливш клъстър, предлагащ високотехнологични продукти в съответния сектор.

Повтарянето на опитите да се изгради самодостатъчна икономика[2] базирана на вътрешното търсене вече неизменно води до провали[3], тъй като в рамките на системи за разделение на труда наброяващи няколко десетки или стотици милиони членове е невъзможно да се възпроизведат връзките и взаимоотношенията характерни за глобалната икономическа система, наброяваща няколко милиарда потенциални потребители (и производители).

Перспективи за икономически растеж пред българската икономика

В светлината на гореизложеното нека очертаем някои основни тенденции пред българската икономика.

В момента в света се наблюдават широкомащабни валутни войни, при които всяка от големите икономики се стреми да девалвира своята валута, за да направи по-конкурентоспособни стоките си на международните пазари. Такава политика се води от Китай, Япония, Германия (чрез еврото), Великобритания. Дори американците нямат нищо против да имат по-слаба национална валута, за да съкратят търговските си дефицити.

В тези условия може със сигурност да се твърди, че българският лев е една от най-стабилните валути в света, като от две десетилетия силата му некрекъснато нараства. В какво се изразява това? За търговците става все по-евтино да внасят отвън (виждаме, че вече почти цялата селскостопанска продукция по пазарите и магазините е вносна), за гражданите е все по-изгодно да пътуват за отпуските си в чужбина, вместо например да ползват българските курорти. За младите е все по-достъпно от финансова гледна точка да учат в някой западен университет, вместо да записват висше учебно заведение в Родината си, което разбира се, е път към сигурна емиграция.

Другата страна на медала е, че вътре у нас става все по-неизгодно да се произвежда каквото и да било, тоест, да се инвестира и да се мисли позитивно и креативно от страна на бизнеса. В такива условия гражданите и предприемачите предпочитат да държат парите си в банките, което временно подобрява показателите на последните, но в дългосрочна перспектива е бомба със закъснител. Защото финансовият сектор има за задача да кредитира икономическата активност, а когато такава липсва, тогава неизбежно следват верижни фалити.

Не е такава ситуацията в една Румъния, която непрекъснато ни се дава като положителен пример за икономическо развитие. Спомняме си колко ужасяващо бедна бе северната ни съседка преди четвърт век, спрямо тогавашната ситуация в България. Друг пример е Полша, която единствена от страните в Европа не регистрира спадове при първата вълна на глобална дефлационна криза през 2009 г. Там местните власти също имат свободата да провеждат гъвкава парична политика, каквато липсва у нас.

Ако опитваме да привличаме инвестиции отвън (инвестиционно взаимодействие с развития сват), отново се сблъскваме със същия проблем. В конкуренцията с други развиващи се пазари ние губим тотално, тъй като не сме в състояние да поддържаме необходимите пропорции между производителност на труда и цена на работната сила. Казано по друг начин, нашата инфлация, която е по-висока от тази в развитите икономики, не се „обира“, не се „нивелира“ чрез механизмите на паричната политика и бизнес-климатът в страната ни става все по-непривлекателен за чуждите инвеститори. Някаква светлина в тунела ни дава изтичането на капитали от Китай, като в тази ситуация можем да се надяваме, че част от тези потоци могат да намерят пристан у нас.

Проблемът е, обаче, че поради липсата на всякаква трудова перспектива, все повече българи в трудоспособна възраст оставят Родината си. Статистиката показва, че само за година повече от 10 хил. деца напускат училище поради емиграция на техните родители. В страната ни се задоволяват да пребивават само хора, които по една или друга причина не се чувстват в състояние да потърсят щастието си извън нея. В резултат на тези тенденции се променя и етническият състав на населението, което пък предизвиква безпокойството на етническите българи.

В тези условия някакво палиативно решение би било например приемането на няколко милиона имигранти (за предпочитане с близък манталитет до българския – например украинци), които да заселят пустеещите територии, защото само при наличие на хора, при това в трудоспособна възраст, обитаващи определена територия при минимално изискуема плътност (гъстота) на населението и при достатъчно висока капиталовъоръженост на бизнеса, може да се разчита на стабилно икономическо развитие в дългосрочен период. Разбира се, необходими са и други условия, но тези са най-важните.


[1] Според известния български учен в областта на високите технологии акад. Воденичаров, когато през 80-те години на XX век България е световен лидер в компютърната индустрия, контролирайки около 40% от пазарите в източна Европа, Nokia е фирма за галоши, позната единствено в своята страна.

[2] Последният успешен проект за догонващо развитие е този на СССР, който към 80-те години на XX век обаче сериозно „се задъхва“ и впоследствие претърпява икономически крах, най-вече заради постепенното оттегляне от неговата орбита на Китай, започнало през 60-те години на XX век с т.н. „културна революция“, и включването на последния в системата за разделение на труда с център САЩ.

Решението на Китай да поеме курс по скъсване на отношенията със Съветския съюз в голяма степен е продиктувано от идеологически разногласия със северния съсед, свързани с различната трактовка на ролята на Сталин в развитието на СССР, както и на световното комунистическо движение.

Самата „културна революция“ е всъщност кампания по прочистване на китайската комунистическа партия от нейните просъветските елементи и поставяне на нейната идеология на принципно нови позиции.

[3] Последните наблюдавани са тези с Венецуела и Бразилия.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825609
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев