Наскоро прочетох интересна информация, пусната от Investor.bg,  в която някак си между другото се говореше за излезли слаби фундаментални данни за американската икономика по предвижданите продажби на съществуващи домове за юни (-2,6% при очаквания за +0,9%) и по фабричните поръчки за същия месец (-1,2%).

По-нататък в статията съществената информация се завоалираше с нищо незначещи корпоративни отчети, които според материала едва ли не са били основната причина за последвалите понижения на щатските индекси.

Но в случая става въпрос за нещо много по-важно, от поредната порция финансово-икономическа информация. Данните, които статистиката предостави говорят за тенденции, които и най-големите песимисти сред мейнстримовските „аналитици” не смеят дори да поставят на разискване, а камо ли да изучават задълбочено както, между другото, нееднократно е правено в този блог.

Все пак, като допълнение към изнесената информация ще добавя само още няколко щрихи, които ми се струват интересни.

- по фабричните поръчки бяха направени корекции за май, според които спадът за съответния период се е задълбочил до 1,8%, вместо предварително обявените -1,4%.

- по личните разходи за юни не е регистрирана динамика, при предвиждания за нарастване с 0,1% за периода. Същото е положението и при личните доходи, където също имаме нулево развитие, при очаквано положително движение от 0,2%.

Какви първоначални изводи можем да направим от цялата тази информация?

Рязкото падане на фабричните поръчки отново ясно показва, че в близко време никакво възстановяване от кризата не може да се очаква. Днес ФЕД си представя протичането й по механизма на процесите от кризата на 30-те години от миналия век. Тогава темповете на спада в периода на „острия” стадий (от пролетта на 1930 до края на 1932 г.) са били около 1% от БВП за месец.

Сега темповете на паричното стимулиране на икономиката, от страна на паричните власти, са точно съпоставими с тогавашните мащаби: 4% от БВП за 2008 година (острата фаза на кризата започна през септември 2008 г.), 12% от БВП за 2009 г., като толкова беше планирано и за 2010 г.

Но този път структурните несъответствия в икономиката се оказаха значително по-сериозни и вследствие на това предвидената подкрепа явно беше недостатъчна. Нещо повече, осъществяваното парично напомпване, което се влива най-вече във финансовата област, започва да играе все по-ярко изразена негативна роля по отношение на реалния сектор.

Въпросът е в това, че паричните власти на САЩ предполагаха, че след като банките получат допълнителна ликвидност, последните по презумция ще продължат потребителското кредитиране, но това очевидно не се случва в действителност. 

В частност (и това е вторият извод от цитираните статистически данни), след приключването на програмите за бюджетно стимулиране в ипотечния сектор отново рязко паднаха реалните продажби на частни домове.

Властите в САЩ (най-вече Обама) се опитват да настояват пред банките за продължаване кредитирането на потребителите, но това няма реални основи: в последните десетилетия връщането на заемите основно ставаше не благодарение нарастването на реалните доходи на домакинствата, а по пътя на рефинансирането на старите кредити.

Тази система работеше само дотогава, докато падаше цената на отпусканите заеми. Сега уверено може да се каже, че вероятността от пълно връщане, от страна на домакинствата, на по-рано раздадените им кредити, е крайно ниска.

Да напомням ли, че дългът на средното американско домакинство е в съотношение 130% спрямо годишния му доход, което е повече от гръцките задължения в момента на началото на нейната дългова криза. Естествено е, че банките се отказват да отпускат нови кредити, колкото и да бъдат убеждавани да го правят.

На трето място, както следва от статистическите данни, личните разходи все пак не са паднали. Тук може да се разсъждава. Не е изключено, че те все пак са в минус, но не много качествено е отчетен факторът инфлация и тя просто е била занижена, което е обща слабост на американската стакмистика през последните десетилетия. Може пък реалните данни просто да са завишени (отново норма в последните години) или да не е отчетен сезонният фактор, или още нещо, но със сигурност тук трябва да бъдат направени допълнителни проучвания.

Но, да се върнем към основната тема. За корпорациите ситуацията е малко по-особена. Банките са готови да им отпускат кредити, но при спад на съвкупното търсене допълнително финансиране просто не е нужно - мощностите стоят ненатоварени и в това положение новите инвестиции са безпредметни, за което открито говореше и Бернанке по време на неотдавнашното си изказване пред Конгреса.

Няма търсене, падат и поръчките, което се вижда и от статистиката. Друг е въпросът, че съдейки по теоретичните разработки, темповете на наблюдавания спад превъзхождат първоначално прогнозираните мащаби. Но и тук са възможни няколко варианта.

Може би, това е реакция на забавянето от края на миналата година, когато под въздействието на масираната пропаганда за „край на кризата”, корпорациите направиха излишни разходи, разчитайки на стартиращ растеж на търсенето. Може би, това е локално явление, което постепенно ще бъде изгладено. Или е чисто сезонен фактор, свързан с началото на лятото. Но във всички случаи тенденциите са крайно печални.

Четвърто, във всички случаи, може да се отбележи, че реалните показатели и за доходите, и за разходите се оказаха по-лоши от предварително очакваните от американските експерти. Това също е показателно, въпреки че крайните числа все пак са по-добри, отколкото ги предсказва съществуващата теория за кризата.

Както и по-горе беше отбелязано, не е изключено, това да са поредните статистически „грешки”, но даже имайки ги предвид, все пак данните за личните доходи не вдъхват никакъв оптимизъм.

Но е очевидно, че същите тези американски експерти продължават да гледат на икономическата картина през розови очила. В такива условия не само, че е невъзможно да се очакват каквито и да било конструктивни стъпки, но даже не можем да се надяваме на адекватно обяснение на протичащите процеси.