В дискусии с читатели на блога възникнаха някои въпроси, по които бих искал да дам становището си.

1. Защо монетаристката теория не може да обясни кризата по друг начин освен чрез идеята за двойно дъно? А Вие лично с каква буква от азбуката бихте онагледили тази криза (виждам че тези сравнения са модни)?

krizata.blog.bg: Монетаристите считат, че са в състояние напълно да контролират протичащите в икономиката процеси, използвайки инструментите на паричната политика, т.е. те са убедени във възможността за безкризисно развитие на съвременните стопанства за един достатъчно дълъг период.

Разбира се, те не изключват възможността за периодични (циклични) кризи, но считат, че последните са напълно регулируеми чрез споменатите инструменти. По тази причина, теоретиците на това течение в икономическата наука силно се надяваха днешната глобална криза да е с т.н. единично дъно (или латинската буква V).

За тяхно разочарование, до момента кризата не е преодоляна и все повече привърженици на монетаризма се ориентират към становището за W-образна рецесия. Неслучайно, в последно време, американските власти активно се занимаваха с промяна на статистическите методики, отнемайки регистриран растеж на БВП от минали периоди и добавяйки го към последните месеци.

По този начин те се опитваха да изобразят точно това движение по траекторията на буква W, за да могат във всеки момент да обявят за настъпването на двойната рецесия, след която по презумция следва възстановяване.

Читателите на този блог знаят, че кризата едва сега започва и спадът на световната икономика ще продължи до десетина години. След като се достигне до дъното и стартира продължителна депресия, зад гърба ни ще е останало около 60%-но падане на американския и 30-40% - на европейския БВП и неясно какво срутване на китайците, които днес благоденстват благодарение на американското търсене.

Сигурно техният Мао Дзедун сега се върти в гроба, заради непослушните си наследници, които се отклониха от заветите му и превърнаха Поднебесната в световна работилница в рамките на американската система за разделение на труда, но само толкова.

Така че аз не робувам на буквени символи по повод траекторията на кризата, били те латински или кирилски. По-скоро, представете си една стълба, по която ще слизаме за достатъчно дълъг период, с временно стабилизиране по пътя надолу и дори с опити за „рисуване” на възстановяване.

Как след определен период монетаристите ще ни обясняват за поредното, този път - тройно дъно, не е много ясно – сигурно и те като много „гадатели” разчитат на сакралната 2012 година – ще видим.

 

2. Доколкото забелязвам с очите на лаик, един от основните дебати в икономическите медии в Щатите е на инфлационисти срещу дефлационисти - според това коя е най-голямата опасност за стопанството оттук-натам. Темата е малко сложна за мене, но като че ли опасенията от хиперинфлация изглеждат напълно смислени. Как виждате Вие този дебат, кой е крив и кой прав?

krizata.blog.bg: Тук проблемът е в това, кой да бъде спасяван приоритетно – при наливане на пари, преките бенефициенти от тази политика са финансовите акули от Уолстрийт, които се радват на растящите фондови и суровинни пазари – съответно на нарастване на печалбите си.

В този случай обаче, реалният сектор издъхва, заради рязко поскъпващите суровини, най-вече на петрола и металите, които не могат да бъдат компенсирани с увеличаване цените на крайната продукция, заради падащото съвкупно търсене.

Правителството също би се радвало на такова развитие на събитията, заради огромните дългове и перспективите за тяхното непрекъснато нарастване – т.е. поне в началото ще има видимост за растеж, който реално ще бъде изяждан от инфлацията. Ето, това е описанието на инфлационния сценарий.

При дефлационния нещата не изглеждат по-розово, тъй като тогава пък ще изпищят най-напред финансистите, защото парите ще бъдат изтегляни от обръщение и възможностите за спекулации рязко ще бъдат съкратени. В този случай първоначално производителите, може би, ще реализират някакви продажби, най-вече изчиствайки складовите наличности, но пък устойчивото падане на цените няма да дава стимули за развитие на последващо производство, при свиващо се съвкупно търсене.

За федералната администрация този сценарий е нож в гърба, тъй като тя просто няма да може да обслужва поскъпващите си дългове, още повече - при липса на финансиране от страна на частната лавка за пари – ФЕД.

Хиперинфлация, засега поне, е малко вероятна, тъй като все още паричният мултипликатор е достатъчно висок, но когато съотношението между М3 и М1 падне до 1-1,5, тогава теоретически можем да очакваме такъв процес, въпреки че на практика той няма как да се осъществи. Освен ако на населението безвъзмездно не се раздадат достатъчно големи суми за безразборно харчене, но сами разбирате, че това е фантазия, поне засега.

Проблемът пред американските домакинства е, че падат техните реално разполагаеми средства, които досега се попълваха чрез прекредитирането на старите им дългове, въпреки падащите им реални доходи. Днес този процес е преустановен – основната лихва стигна до нула.

 

3. Какъв е най-вероятният сценарий за световната икономика (с акцент на икономиките на ЕС и България), ако в САЩ се разрази хиперинфлация и доларът се обезцени и може би дори загуби статута си на резервна валута?

krizata.blog.bg: За България съм казал достатъчно много досега.

За съжаление, политическата макросреда е такава, че всеки който от властови позиции обяви тезите за директивното планиране  като основа за по-нататъшното ни икономическо развитие или поне за задържане на постигнати позиции, ще бъде възприет за малоумник, още повече, че и обществото все още не би разбрало такъв род съждения.

В процеса на задълбочаване на кризисните явления, все по-силно ще се чува гласът на алтернативната гледна точка и може би тогава ще може да се говори с чисто икономически аргументи, а не с понятия от психологическата наука.

Не забравяйте, че в САЩ трябваше от глад да умрат до 7 млн. нейни граждани, за да се възприеме един нов курс (New Deal), в който държавата зае централно място в икономиката. И днес много апологети на либерализма смятат режима на Рузвелт за фашистки или за социалистически.

Не забравяйте, че във вече рухналата социалистическа система същата криза, свързана с падането ефективността на капитала, възникна към 60-те години, предвид на нейните много по-малки мащаби спрямо т.н. Западен проект. След това, още няколко десетилетия, тези страни удържаха положението, като дори през седемдесетте години само с побутване на пръст можеха да катурнат доминото на разпадащата се американска технологична зона.

Не го направиха, след което американците се възползваха от ситуацията, но и те днес са в същото положение - без възможности за полезен ход, тъй като липсват пространства за по-нататъшно разширяване на пазарите, както това бе направено през 90-те с погълнатата Източна Европа.

 

4. Бихте ли обяснили накратко механизма, който осигурява на американския долар привилегировано положение в световните финанси. За американските ценни книжа традиционно се смята, че са уникално сигурно капиталовложение. Тезата е може би парадоксална при положение на гигантския дълг, който имат Щатите. Тоест какво позволява на американските власти да трупат такива колосални дългове без да се боят от възмездието на пазарите, от спадане на търсенето на облигации, от високите лихви по държавните ценни книжа...

krizata.blog.bg: Прегледайте механизма на функциониране на т.н. Бретън-Уудска система, за да си обясните защо доларът е основна световна валута и защо всички инвеститори го смятат за най-сигурно вложение. Дори след държавния фалит на американската валута през 1971 г., когато САЩ се отказаха да изпълняват задълженията си по обмен на националните си пари в злато, нещата принципно не са се променили, тъй като доларът продължава да бъде единен световен еталон, към който се привързват всички останали валути, включително и еврото.

Световният емисионен център е един и това е ФЕД, като никой друг дори не може да си помисли да изпълнява подобни функции. За тази цел са създадени МВФ и Световната банка, които чрез своите регулации стриктно следят приетите стандарти да бъдат строго съблюдавани. В противен случай бият през пръстите, като примерите са безброй. Особени са случаите с относителната независимост на ЕЦБ и с китайците, но и тук лостовете за въздействие са достатъчно мощни.

Неслучайно, когато в Америка печатницата за пари бълва нови трилиони долари, за целия останал свят това е категорично забранено, но пък ползването на световната валута не само се толерира, а и активно се насърчава. За справка, погледнете кои са основните купувачи на американски ценни книжа – освен традиционните износители към САЩ, това са и офшорните зони, които акумулират колосални капитали по различни начини, сред които е и ниският плосък данък, например...

 

5. Американската икономика буксир ли е или камък на шията на света? Въпросът ми изглежда важен, защото икономическият подем на държави като Китай и Япония се свързва с износа за безкрайния пазар на Щатите. От друга страна обезценяването на долара може да постави трудности пред износители със скъпи валути. Може и да ощети държави, чиито валути са вързани за американския долар. Може пък и да повиши цените на някои суровини и така даде предимство на износителите им. Материята ми се струва доста сложна, не знам дали умело боравя с нея. Ще се радвам на Ваш коментар.

krizata.blog.bg: Доскоро американската икономика беше локомотивът за развитието на целия останал свят. Всички примери за успешни модели, за икономически чудеса не са нищо друго освен предоставена възможност за открит достъп до американските пазари в един или друг момент.

Напомням – Западна Европа след войната, Япония, Тайван – 50-те години като противовес на Китайската социалистическа революция, Корея – след войната на полуострова, Китай – след скъсването със СССР.

 

По паритет на покупателна способност американската икономика потребява до 40% от световната продукция, докато като дял в производството тя заема само 20%. Докато това структурно несъответствие не бъде нулирано, за никакво излизане от кризата не може и дума да става.

 

Процесът няма да е равномерен, но пък за сметка на това ще е достатъчно болезнен – последният пример с „изригването” на германската индустрия на фона на колапса на американците е достатъчно показателен.

По паритет на покупателна способност американската икономика потребява до 40% от световната продукция, докато като дял в производството тя заема само 20%.

От известно време доста материали по същността на тази криза изчетох , с доста от тях съм съгласен , но ми се струва че почти никой не отдава значение на нещо (поне според мен) много съществено . Някъде даже видях термин за това явление - технологична безработица . А същността му се състои в това , че дори да има ръст на съвкупното търсене той трябва да изпреварва ръста на производителността на труда . При обратното положение неминуемо ще започне необратим процес на увеличаване на безработицата и то основно в секторите таргетирани към ниския и средния клас стоки . Това съответно започва допълнително да подрива търсенето точно в тоя сектор и така се получава омагьосан кръг . Мога да приведа много примери как за последните 20-30 години в цели сектори , които не са загубили своето значение заетите са намалели в пъти . Примерно в производството на битова електроника и компонентната и база през 80-те години на миналия век са били заети поне 10 пъти повече хора в западните и бившите соц. държави и са получавали заплати около и над средните . Сега с въвеждането на огромна роботизация и еволюцията на самите електронни елементи 10 пъти по-малко китайци с 15-20 пъти по-малки заплати задоволяват почти целия пазар на масова електроника . В корабостроенето в момента около 50% от товарните кораби се правят от 50-60 хил. човека в Корея.
Отпадането на надпреварата в конвенционалното въоръжаване - само в соц. лагера между 60-те и края на 80-те години са произведени и поддържани над 50хил танка и поне още толкова бронетранспортьори . Сега дори и САЩ не произвеждат нови само ремонтират и модернизират стари . В логистиката , контейнерната революция е изяла стотици ако не и милиони работни места . И така нататък примери могат да се дават много . И стигаме до една новина дето излезе преди седмица две - пореден рекорд за безработица в световен мащаб 240 000 000 човека без препитание (по данни на световната организация на труда) .

Виж буквата на Ph.D.-то.Не е кирилска,нито латинска :)

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=611&aid=14533

Владимир Митев

В последните редове от поста споменате "изригването" на германската индустрия. Тъй като Германия, бидейки икономически най-силна в света, ми е интесно какво ви е мнението за нея ? При все че до миналата година нейното БВП беше по-високо от това на Китай, като се има на предвид и скромните й размери и брой население, смятам че заслужава повече коментар :)

Германия е този първи случай, при който след войната САЩ откриха пазарите си. Тогава беше осъществен планът "Маршал", при който с американски капитали бе изградена отново немската промишленост, при гарантирани пазари за реализация на нейната продукция. Постепенно страната "излезе от пепелищата" и се превърна в основен износител за САЩ (по-късно я последваха и други региони). Това даде мощен тласък и за възкръсването на Европа, както и за изграждане на глобалния проект ЕС.
Днес, когато се свива точно американското търсене, това директно ще се отрази върху европейските възможности за продължаване на интеграционните процеси. Изцепките на Саркози по повод на циганите са само началото, скоро ще се чуят много по-интересни възгледи за това трябва ли да се спонсорират бедните роднини от Изток и много други неща. Всичко е пред нас. Един класик беше казал, че битието определя съзнанието. В случая свиващите се доходи от износа към Америка, в основи ще променят мисленето на доскоро благоденстващите държави от Западна Европа, при все по-нарастващите им вътрешни проблеми.

Един кратък анекдот за разтуха, който ми го каза мой приятел македонец, от тези, които си имат и държава:
Срещат се двама приятели след промените. Единият последна грижа, беден, опърпан, а другият добре облечен.
Бедният пита другия:
- Как си! Изглеждаш много добре. С какво се занимаваш?
- Имам бизнес.
- Браво! Какъв?
- Явна кукя /публичен дом/.
- Браво! Сигурно изкарваш добри пари. Колко момичета имаш?
- За сега сме само аз и жената, но като се разрасне бизнеса ще наемем и други. До момента е само семеен бизнес.

Една идея за проспериращ дребен семеен бизнес

Цитат
“ Читателите на този блог знаят, че кризата едва сега започва и спадът на световната икономика ще продължи до десетина години. След като се достигне до дъното и стартира продължителна депресия, зад гърба ни ще е останало около 60%-но падане на американския и 30-40% - на европейския БВП и неясно какво срутване на китайците, които днес благоденстват благодарение на американското търсене. “

Нарочно погледнах датата, защото не мога да повярвам,че сега си писъл тези глупости.

1. Германската икономика расте и расте, има най-нисктата безработица от 1990 година (преди обединението статистиката не може да се сравнява), очаква се ръст около 3% за следващата година, както и ръст на ЕС-икономиката над 1%

2. Страни като Австрия нямаха никави проблеми, дори с банки като Хипо и спекулациите си в Източна Европа....

.....България е с около 6 месеца назад и си има своите структурни проблеми, независими от тази световна криза, но е направо смешно да плашиш народа с 40% спад на производството в целия ЕС. Дори задлъжнялата Испания има доста процъвтяващи сектори....така че, не погребвай още Евопа и не плаши сънародниците

Какъв е най-вероятният сценарий за световната икономика (с акцент на икономиките на ЕС и България), ако в САЩ се разрази хиперинфлация и доларът се обезцени и може би дори загуби статута си на резервна валута?


интересно, но пак малко несериозно. Американците са факири и от Великата Депресия не са позволили да имат хиперинфлация. Те умело жонглират с валутата си и целенасочено я обезцениха (ти знаеш по-добре защо). Едва ли ще се изложат и ще оставят да бъдат прецакани от китайците, които им работят и продължават да го правят БЕЗ ПАРИ.
Няма как пак това плашило да се сбъдне. Остави наивинте ни сънародници да спят спокойно, моля те, стигат им платените новини и други медиини чудовища да ги плашат от апокалипсиси и гладна смърт

ЦИТАТ

“Не забравяйте, че в САЩ трябваше от глад да умрат до 7 млн. нейни граждани, за да се възприеме един нов курс (New Deal), в който държавата зае централно място в икономиката. И днес много апологети на либерализма смятат режима на Рузвелт за фашистки или за социалистически.„

Забравяш,че New Deal е било едно крайно решение, породено от невижданата Велика Депресия. Такива обстоятелства от тогава е нямало, освен това по това време едва ли може да се говори за научен подход в икономиката. Твърде голямо значение даваш на тази система, продължила от 1937 до 1941 (прекратена от Втората световна война) и забравяш да споделиш,че Рузвелт не се отказва от идеята за балансиран бюджет. От системата профитира само бялото население, едва ли има страна в света, успяла да приложи идеята успешно. Според мен само Япония под следвоенното управление на САЩ чак до 70те успява да профитира от идеята на New Deal. Решаширай малко, ще останеш очарован.

за съжаление е така, какво да правим,такъв е животът