Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2010 15:56 - По някои аспекти на структурната криза в съвременното пазарно стопанство
Автор: krizata Категория: Бизнес   
Прочетен: 2411 Коментари: 1 Гласове:
1



Въпросът за структурния характер на световната криза е един от основните за разбирането на протичащите глобални процеси в икономиките на всички съвременни пазарни общества. За съжаление, изключително малко са специалистите, които разбират важността и значението на този въпрос за цялостното осмисляне по същността на протичащите явления. По тази причина в следващото изложение бих искал да внеса своите съображения по някои апекти на структурната криза на пазара и да дам вижданията си за възможните пътища за преодоляване на тази слабост в икономическата теория.

И така, да си представим, че имаме стационарна, независеща от времето икономика. В нейните рамки функционират отделни предприятия, сектори (т.е. групи от еднотипни предприятия), домакинства и т.н. Тъй като такъв тип икономика не зависи от времето, в нейните рамки всяка стопанска единица изразходва точно толкова, колкото получава. Няма процес на натрупване на дългове, спестявания също не се правят. Сега да усложним малко ситуацията. Нека предприятията и домакинствата имат възможност да вземат неголеми (спрямо доходите им) кредити, които след това ще връщат за сметка на бъдещите постъпления, нека се наблюдава неголяма инвестиционна активност (поне ориентирана към възстановяване на амортизираните мощности) и т.н. Тогава, в дейността на който и да е такъв обект започва да се наблюдава определена цикличност: вземане на кредит; затягане на колана; постъпления, покриващи вноските; погасяване на кредита; възможност за повишаване на текущите разходи; подготовка за нов заем.

Ясно е, че тези цикли не са свързани един с друг, но доколкото в икономиката всички субекти за взаимозависими (не само чрез стопанската и финансовата дейност, но и чрез психологически, и информационни отношения), то рано или късно цикличността в дейността на отделните стопански единици се синхронизира (в частност и за сметка на промяната в цената на кредита) и самата икономика, в цялост, става циклична. При това, тя би могла да съхрани стационарния си (на макрониво) характер, т.е. в края на цикъла да не се променя, да не расте и да не пада, но вътре в нея да се наблюдават отчетливи изменения.

Така че, когато говорим за „рецесия” имаме предвид, че вътре в цикъла локалните темпове на растеж стават отрицателни. Нещо повече. Конкретно за икономиката на САЩ дължината на такъв цикъл е около 6-10 години, а темповете на нарастване се измерват всяко тримесечие (т.е., вътре в цикъла има поне 24 такива тримесечни показатели). Ако се наблюдават отрицателни стойности за две поредни тримесечия, този процес е прието да бъде наричан „рецесия”.

Нека си представим, че съществува конкретно предприятие, с конкретен негов собственик. Той, от своя страна, има богат дядо, живеещ в Америка, който всеки месец изпраща на любимия си внук чек за сума, съпоставима с месечните разходи на предприятието. Най-напред любимият внук си купува къща, луксозна кола, яхта, след което постепенно започва да се замисля. Нали утре дядото може да умре, което ще означава, че преводите ще секнат (ако случайно няма наследство), а как в тези условия да се поддържа придобитото с „толкова тежък труд”? И наследникът решава да инвестира паричните трансфери в предприятието си, за да регистрира последващи печалби. Той увеличава разходите за оборудване, повишава заплатите, за да привлече най-добрите специалисти и т.н. Фактически, той рязко увеличава разходите на предприятието, които започват съществено да превишават текущите му доходи. Целта на тази операция е завладяването на нови пазари, увеличаването на рентабилността, за сметка намаляването на производствените разходи и т.н. Такъв ефект действително може да бъде постигнат (въпреки че това не е очевидно) и в този случай младият предприемач може да се окаже достатъчно предвидлив.

А може да се случи и обратното - ако се изясни, че повишаването на рентабилността компенсира само част от допълнително направените разходи. От гледна точка на текущото счетоводство, предприятието се превръща в структурно неустойчиво, тъй като неговите разходи не се покриват от оперативните постъпления. Нещо повече, направените разходи за осъществяване на тези допълнителни вложения, поставят предприятието в още по-сложно положение – не е изключено, че ако по някаква причина разходите му изведнъж се върнат на старото си равнище (дядото почине и престане да праща месечните си чекове), предприятието в новото си положение няма да е в състояние да просъществува само със своите текущи доходи. Все пак, в такава ситуация, отделната стопанска единица има своите шансове, за сметка на това, че тя може да изтласка конкуренти, чиито собственици нямат богати роднини зад Океана. Въпреки че и последните имат механизми за закрепване на пазара, посредством получаваните от тях кредити.

А сега нека си представим, че практически цялото население на САЩ има своя „добър дядо”, който обаче изпраща чековете си не просто така, а под формата на дълг. Т.е. рано или късно дядото ще умре и получените пари ще трябва да се връщат на останалите наследници. Но засега възрастният милионер е жив и здрав, бодър и весел, и всички радостно харчат парите му. Компанията увеличава производството, търсенето расте, възниква усещане за всеобщо щастие. Нещо повече, тъй като парите постъпват постоянно, започва да се нарушава цикличният характер на икономиката – необходимостта да се спестява за изплащане на предишните кредити се компенсира чрез вземането на нови заеми. Друг е въпросът, че растат и задълженията, и в определен момент техните обеми превишават възможностите за изплащането им до началото на следващия цикъл на растеж (т.е. прекалено продължителният стадий на подем рано или късно се сменя от не по-малко продължителен стадий на спад – но за това днес не се мисли, това са грижи за утре!). В случая се сблъскваме със структурна криза.

Да повторим: Структурната криза е такова състояние на икономиката, при което натрупаните от икономическите субекти дългове в предишната фаза на подем, не могат да бъдат върнати в рамките на нормалната стопанска дейност, в течение на следващия производствен цикъл. Съответно, е невъзможно съхраняването на създадената структура на икономиката, вследствие натрупването на тези дългове.

В стопанската история структурните кризи са се случвали поне два пъти. В края на XIX век, в основните технологични центрове от това време (Великобритания, Германия, САЩ) започва криза, свързана с невъзможността за по-нататъшно разширение на пазарите за реализация на продукцията, което забавя темповете на научно-технически прогрес. В САЩ това води до жестоката криза от 1907 г. (с последвалата депресия, която получава названието „Велика”), въпреки че е трудно да се каже категорично, имал ли е място преди това процесът по стимулиране на търсенето. Във всеки случай, за Америка всичко завършва благополучно с Първата световна война и създаването през 1913 г. на Федералната резервна система (ФЕД), която започва да играе ролята на кредитор от последна инстанция, т.е. тя частично поема под своя отговорност икономическите рискове, натрупани преди това в банковата система на страната.

По-нататък следват 20-те години на XX век и банките започват да стимулират съвкупното търсене, насочено преди всичко към покупки на ценни книжа и спекулации с недвижими имоти. В резултат, темповете в нарастването на търсенето превишават темповете при ръста на икономиката, като всичко това се компенсира от растежа на дълговете. Освен това, излишните финансови средства се концентрират във финансовата система и в сектора на недвижимостите, което води до издуване на финансови балони. Както и през последните години, последователността на събитията е същата: през 1927 г. рухва пазарът на недвижимите имоти, през 1929 г. – балонът на фондовия пазар, а през пролетта на 30-та година започва и самата икономическа криза, която се движи по дефлационен сценарий (тъй като в този момент държавата не осъществява никакви програми за подкрепа на икономиката).

Това е класическа структурна криза, свързана с факта, че за почти десет години стимулиране на търсенето, съществено са изкривени структурните пропорции в икономиката (и взаимните тегла на секторите в състава на БВП, и структурата на себестойността, и доходите). И до момента, в който структурата не се връща в равновесното си състояние, за никакво подобрение в икономиката (не само за ръстове, но даже и за спиране падането на търсенето) не е могло да се говори. „Острата” (т.е. чистият спад) фаза на кризата продължава почти две години (до края на 1932 година), като темповете на спад достигат до около 1% от БВП на месец. Общото свиване достига до 35-40% от БВП, но най-главното – в резултат на тези процеси напълно е разрушен цикличният модел на развитие, тъй като за времето на кризата не са осъществявани натрупвания, необходими за стартиране на новата вълна на растеж (в периода на спад всички доходи отиват за погасяване на по-рано направените дългове, въпреки че старите задължения в по-голямата си част остават непогасени).

Теоретически тези проблеми са могли да бъдат компенсирани от ФЕД за сметка на парични емисии, но тогавашните господстващи икономически принципи не допускат подобни методи на вмешателство. А участието на държавата с нейните бюджетни програми е било слабо, тъй като по това време нейните разходи са незначителни спрямо тези в частния сектор. Реалният изход от кризата е бил свързан с разрушаването, в процеса на протичането й, на конкурентните технологични зони (Германия, Япония) и придобиването на контрол над техните пазари, с последващо завладяване на британската технологична зона, която не успява да съхрани своята цялост.

През 70-те години на миналия век ситуацията се повтаря. Кризата от 70-те години не е циклична – това е криза на падането ефективността на капитала, аналогична на тази от края на XIX - началото на ХХ век. Поради невъзможността за пряка война (наличие на ядрено оръжие) е било необходимо да се търсят варианти, осигуряващи нова спирала на развитие. Както и петдесет години преди това, е избран механизмът за стимулиране на търсенето, въпреки че за разлика от тогава, в него основна роля играе държавата. Самото стимулиране започва през 1981 г. с разгръщане на мащабни военни програми – т.н. „Звездни войни”.

Както и през 30-те години, резултатът е разрушаване на конкуриращата технологична зона (СССР и световната социалистическа система), въпреки че, за разлика от 20-30 години, активната фаза на кризата стартира не преди, а след съответното разширение на пазарите. Структурните диспропорции, възникнали в резултат на излишните, емисионни по произход, финансови потоци не са компенсирани. Напротив, те още повече се засилват, поради утилизацията на новите ресурси, получени като резултат от завладяването на пазарите, контролирани дотогава от СССР. Според руски учени, правили анализ по баланса на междуотрасловите връзки на САЩ от 1998 г., по това време размерите на тези диспропорции достигат 20-25%. Към този момент спадът, необходим за постигане на равновесно състояние в американската икономика трябва да достигне мащаби, сравними с кризата от 30-те години, т.е. около 40% от икономиката. Днес, след десет години задълбочаване на структурните несъответствия, ситуацията се е усложнила още повече и равновесното състояние на икономиката би могло да бъде достигнато при мащаби в спада на БВП и съвкупното търсене от около 55-60% от предкризисните максимуми.

За отбелязване е, че картината по развитие на кризата съществено се отличава от ситуацията през 30-те години, тъй като сега ФЕД активно стимулира икономиката (в действителност това е равносилно на поддържане на диспропорциите за сметка на нов, „външен” от гл.т. на икономиката, източник на финансови ресурси). Мащабите на тези вливания съответстват приблизително на 1% от БВП за месец, което показва, че днешните американски централни банкери задълбочено са изучили кризата от 30-те години, въпреки че по всичко личи – не са разбрали най-важното - реалните причини за нейното възникване.

Във всички случаи, структурните изкривявания самопроизволно ще се нивелират, така че връщането към равновесно състояние е неизбежно и съпроводено от съответните спадове. По тази причина е невъзможно да се говори за „възстановяване” на нормалните цикли, докато този процес не приключи – сега неговото развитие се определя именно от структурните диспропорции и от действията на ФЕД. Днес понятието „рецесия” няма никакво отношение към реалността, във всички случаи докато не изчезнат структурните диспропорции.



Тагове:   криза,


Гласувай:
1



1. анонимен - Това непосредствено значи, че с...
03.10.2010 22:26
Това непосредствено значи, че стойността на парите ще се освободи от прегръдката на земното притегляне.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3826425
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев