Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2010 14:55 - Как се манипулира статистиката?
Автор: krizata Категория: Бизнес   
Прочетен: 2916 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 26.12.2010 15:09


Изразявайки своята благодарност за интереса към повдигнатата тема, предлагам да продължим разговора, задълбавайки по въпросите на инфлацията и по-конкретно по машинациите в нейното изчисляване. Действително, темата в голяма степен е централна, тъй като цените присъстват в явна или неявна форма в почти всички икономически показатели.

Как се изчислява БВП? Взимаме потоците от разходи, сумираме добавените стойности и получаваме търсения показател. Но това се прави в текущи цени – за да се изясни реалната динамика, е нужно БВП да се приведе към цените от определен минал период, за което ни трябва индекс-дефлатор. Или пресмятаме продажбите на дребно? Взимаме общите продажби на търговците отпреди месец (година) и от днес – за тяхната съпоставка отново конструираме съответния дефлатор.

И така нататък. Почти никаква икономическа статистика не минава без ценови индекси. Именно по тази причина инфлацията е толкова важна и именно затова манипулаторите разглеждат ценовите индикатори като основен обект за своите мошенически иновации.

Първият тип (разгледаните по-рано хедонистически преизчисления) е един от най-очевидният, но не и най-безобиден. Другите типове манипулации могат да се класифицират в четири основни раздели.

Най-напред, това е плаващата кошница от стоки и услуги, по която се изчислява ценовият индекс – в нея влизат не продукти, а групи от продукти. Например, бифтекът не е определена стока, а название на група, в която влиза и хамбургерът: ако към края на периода последният е поскъпнал с по-малко от първия, то ние радостно изхвърляме бифтека и изчисляваме според цената на хамбургера; ако ситуацията е на 180%, тогава бифтекът тутакси си връща загубените позиции.

Обосновката за такъв метод е хипотезата за идеалната субституция: според нея човек е чист потребител, действащ абсолютно рационално, като неговата рационалност е насочена към минимизация на разходите. Това означава, че ако у нас поскъпват кремвиршите, то българинът на секундата ще превключи на баварски наденички – и обратно.

В реалния живот, обаче, коравият българин даже няма и  да погледне към немските изкушения и пускайки една псувня срещу скапания живот, все пак ще си купи от любимите кремвирши (стандарт „Стара планина”?!?), дори и качили за пореден път цените си. Този инат на обикновения човечец побърква монетаристите от всички краища на развития свят (какво ли си мисли за нас назначеният от Вашингтон роден финансов разпоредител?). Излиза, че тази хипотеза е нереалистична и въпреки, че все пак има някакви мижави основания, тя недопустимо идеализира реалността и занижава инфлацията.

На второ място, машинациите обхващат структурата на кошницата. Например, в САЩ инфлацията се недооценява, заради влизащият в кошницата CPI наем по жилищата – неговата стойност пада заедно с цените на имотите, намалявайки общия инфлационен натиск.

Между другото, около две трети от американците живеят в собствени домове – т.е. те въобще не плащат каквито и да е наеми. Може да се възрази, че останалата една трета от населението все пак наема къща или апартамент – и средните стойности отразяват реалната картина. Нищо подобно – непропорционално голяма част от наемателите живее в икономически активни региони, по простата причина, че там има работа, изплащаща жилището; наемите там не са ниски – но пък статистиците усредняват нивата равномерно по цялата страна, включвайки депресивните региони и малките градове, с което занижават крайните резултати.

В България положението не е по-различно. Според официалната методология на НСИ „индексът на потребителските цени в година t се изчислява при структура на разходите от година t-1”. При очевидната тенденция за нарастване дела на продоволствените стоки, официалният индикатор има ясна тенденция към занижаване на реалните стойности по скока на цените, което най-добре се вижда от всекидневните ни посещения из магазините.

Освен това различните методики предполагат различни кошници – затова зад Океана има CPI (индекс по потребителските цени) и PCE (цени на потребителска кошница): по същността си това би трябвало да е едно и също, но кошниците са различни. Британците дълго време са изчислявали индекс по цени на дребно, но Евросъюзът ги принуди да пресмятат CPI по друга методика: би трябвало да се очаква, че на изхода ще се види примерно един и същи резултат, но в действителност първият показател е по-висок от втория с около път и половина.

У нас измерваме три вида инфлация, според нуждите на едни или други институции и политически цели. Освен индекса на потребителските цени, родните стакмисти изчисляват и хармонизирани индекси на потребителските цени, както и индекс на цени на малка по състав кошница. В Русия освен официална потребителска инфлация (ИПЦ) има и фиксиран набор от стоки и услуги, който е съвсем различен показател. И тъй като във всички дефлатори влиза ИПЦ, то те са силно занижени.

Третият тип мошеничество касае отделните стоки вътре в кошницата – тук вече се прави чисто криминално нагласяване, когато нерепрезентативна извадка или директни фалшификации дават невярно значение по цените на конкретна стока. Най-ярък пример за това са цените на хляба, които според официалните разчети на статистическите ведомства по света, нарастват винаги и навсякъде с няколко скромни процента, но нито един от четящите тези редове не би могъл да потвърди такъв смехотворно нисък ръст в собствения град, например; но пък при по-нататъшните си анализи статистиците смело изхождат именно от тези, изфабрикувани от тях, величини.

Особено изострени са машинациите при изчисляване на екзистенц-минимума – в подобна кошница се включват неставащи за ядене или вредни за здравето, но евтини продукти; по дълготрайните стоки се завишават сроковете за експлоатация – не е тайна, че в последните години последните значително се съкратиха, но в по-голяма част от случаите се използват еталони за продължителност на употреба отпреди двадесет и повече години, и т.н.

По-нататък манипулациите обхващат и процеса на усредняване на цените на различните стоки вътре в кошницата. На пръв поглед изглежда, че това е чисто математическа процедура – всяка група има тегло, според него изчисляваме среднопретеглена цена и всичко би трябвало да е наред, но дали е точно така ?

За простота си представете, че в кошницата има само два продукта – единият е поевтинял с 20% за година, а другият с толкова е поскъпнал. Ситуацията е напълно реална. Например, през юли-септември плодовете и зеленчуците поевтиняват, а комуналните услуги винаги се качват с определен процент на годишна база. Нека средният размер на разходите за всеки от тези продукти (което означава и тяхното тегло в окончателната кошница) е еднакъв. Тогава е логично да се предположи, че сумарната инфлация е равна на нула, тъй като средното значение между +20% и –20%, взети с еднакви тегла, е именно нулево.

В действителност, обаче, статистиците съобщават, че се наблюдава дефлация от два и нещо процента! Как такова нещо е възможно? Много просто: те изчисляват среднопретеглени, но не аритметични, а геометрични стойности – в дадения случай, квадратен корен от произведението на 1,2 и 0,8. И се получава резултат около 0,98 – ето го и минус 2%, вместо законните нулеви значения. В методиките има и други дребни номера, но като цяло всичко е ясно.

Като обобщение можем да констатираме, че опирайки се на подобни методи не е трудно да „извадим” едни или други стойности, които са удобни за една или друга власт в конкретен политически момент. Но какво общо има всичко това с реалността?

Официално САЩ излязоха от рецесията през 2009 година и оттогава „растежът” се колебае около 2,5% на годишна база. Имайки предвид, че за месец директните парични вливания през цялото това време се равняват на около 1% от БВП, излиза, че около 12% от добавената стойност би могла да се създава пряко чрез тези колосални инжектирания на парична маса. Затова е странно защо е избрано да се покажат именно тези жалки 2,5%, а не например едни съвсем бодри 6-8%, които да превърнат Америка в най-динамично развиващата се световна икономика.

Или все пак и там се намират хора с остатъци от някаква съвест? Бъдещето ще покаже, а засега погледите ни се насочват към поредните фокуси на нашия „скъп и незаменим” счетоводител на държавата, който с младежко дръзновение прилага на наш гръб всичко научено зад Океана. Опитните мишки все още са достатъчно на брой – цели седем милиона нещастници, участващи в огромния експеримент по унищожаването на цяла една нация.

 




Гласувай:
8



1. wladimir - Един линк- Спорната статистика на ...
27.12.2010 08:16
Един линк- Спорната статистика на ФЕД. Хедонистични индекси:

http://www.skeptically.org/crash/id20.html
цитирай
2. proximus - От както преди години чух че в пот...
27.12.2010 10:48
От както преди години чух че в потребителската кошница (за която, вс. е чувал но малцина знаят какво съдържа), била включена и цената на пианата... просто чувайки, поредните няколко самоуспокояващи правителството процента инфлация ме напушва на смях :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3826393
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев