След бурната откъм негативни събития 2010 година, очакванията за настоящата 2011 не са по-оптимистични. И това не се дължи на злия дух на едни или други сили или персони, управляващи социално-политическите тенденции в страната, а на обективни фактори, предизвикани от кризисните процеси в глобален мащаб, които примесени с хронично сбърканата икономическа политика (или липса на такава) на всички досегашни правителства на прехода, поставят страната пред поредните за преодоляване най-сериозни изпитания за последните двадесет години.

От чисто практически аспект, противоречията в елитните бизнес-групировки (чиито представители са парламентарните политически партии) ще се задълбочават, поради съкращаването на финансовите потоци, предизвикано от свиването на деловата активност и свързаното с това намаляване на полагащото се парче от баницата. Действително, допреди две-три години, в условията на непрекъснато увеличаващи се възможности (спекулативни) за нарастване на благосъстоянието, характерни за нашата бързоразвиващата се кредитна икономика, имаше достатъчно ресурси за всеки, който претендираше да играе някаква роля в родния бизнес.

Точно първите наченки за ограничаване на тези потоци бяха този катализатор, който на последните парламентарни избори отпуши всеотдайната любов от страна на предприемачеството към всички нововъзникнали формации. От друга страна, обвиненията към „дяволите от тройната коалиция” бяха именно за това, че са обсебили всички капиталови потоци, тъй като видимостта за причините за пресушаване на кранчетата все още не беше така очевидна. Сега, когато трябва да получат заслужените си дивиденти, спонсорите на властта вече не желаят да се интересуват от макроикономически съображения и нервността им избива все повече в разразилите се скандали между отделните фракции в управляващата партия.

За съжаление на родния бизнес и на неговите водещи представители, страната ни е поставена в условия, които не предполагат осъществяването на приоритети от изгода за националния капитал, в ущърб на глобални сили и тенденции. По тази причина макро средата за правене на бизнес ще притиска все повече родни стопански агенти, пред които все по-реално ще изплува призракът на предстоящите фалити, при това за цели сектори и свързаните с тях съпътстващи дейности.

България е част от Евроатлантическата общност, където заема незавидното положение на второстепенна туристическа дестинация, както и страна с наченки на селско стопанство, което сравнено с мащабите отпреди десетилетия изглежда като бледа сянка на минали възможности за развитие. Единственият ценен експортен продукт на държавата остана живата й плът под една или друга форма – от магистрални проститутки до супер гениални учени в различни области на знанието.

Превръщането на България в моноструктурно стопанство, въпреки съпротивата на обществото, е обективна тенденция, която беше движеща сила в преструктурирането на икономиката, при адаптирането ни в рамките на европейските мега образувания.  В този активен процес решаващо значение имаше формирането и пълноценното функциониране на компрадорска политическа класа, осигуряваща безпрекословно доминиращото положение на глобалните пред чисто национални приоритети. Кризисните процеси дават шанс за промяна на тази тенденция. Друг е въпросът ще се акумулира ли достатъчно добре мотивирана народна енергия, която да поеме отговорността за извършване на стратегически промени в националните приоритети.

Кредитната икономика от последното десетилетие, създаде надути до пръсване балони в някои сектори, като най-очевидна беше тази тенденция за строителството, получило несъразмерно голяма тежест в общата икономическа структура. Това доведе до грешни сигнали за бизнеса, който инвестира твърде големи капитали, воден от конюнктурните сигнали на пазара. Днес, след настъпилото отрезвяване, се оказва, че огромни производствени мощности в строителната сфера остават без каквато и да било перспектива за по-нататъшно приложение, което в близките години ще доведе до многобройни фалити, конфликти и чисто човешки трагедии.

До известна степен обществото е готово да приеме такава диагноза, имайки предвид, че дълго време то беше манипулирано в посока сляпо възприемане на пазарните закони. Друг е въпросът, че неизбежните негативни последици от случилото се окончателно ще изхвърлят държавата ни от семейството на индустриалните нации и ще ни запокитят за неопределено дълъг период сред страните от третия свят.

Държавите, които доскоро се учеха от нас, и които наричахме развиващи се – Турция, Китай, Бразилия, Индия и др. уверено ни задминават по всички показатели, измерващи динамиката на развитие. Световните капацитети също все повече обръщат поглед именно към тази група страни, с надеждата за намиране на „локомотива”, който ще е способен да изтегли световната икономика от блатото на кризата. Преди няколко дни експертите на МВФ се изказаха именно в този дух, въпреки че оценките им се базираха на съвсем погрешни предпоставки за причините и механизмите на кризата.

Разглеждайки глобалните процеси в тяхната неразривна връзка, си струва да се обърнем към фундаменталните анализи на тези учени, които още преди десетина години предвидиха днешните събития. Така например, в своята прогноза за 2011 г. Михаил Хазин предрича скорошно преминаване към дефлационен сценарий, за разлика от проинфлационния, който е в ход в момента. Оценките на най-големия световен капацитет по кризата не са случайни.

С цел да спрат самопроизволното срутване на стопанството си, американските парични власти бяха принудени да пристъпят към непрекъснато вливане на парични ликвидности, които за последните години достигнаха до няколко трилиона (1 трлн.=1000 млрд.) долара. Годишно това означава около 8-12% от общия БВП на САЩ, число напълно съпоставимо със срутването на частното потребление на домакинствата им за същия период. Поемането от страна на държавата на все по-голяма част от крайното потребление вече влиза в противоречие с устоите на американското общество, възпитано в духа на пълния приоритет на частната инициатива пред държавното вмешателство.

Проблемът в целия този процес е, че прясно напечатаните долари трудно си пробиват път до реалния сектор, което неизбежно поставя въпроса за по-нататъшната съдба на гигантските парични потоци, ненамиращи приложение в производствени проекти с разумни перспективи за печалба. Алтернативата за тяхното приложение е хвърлянето им на суровинните и продоволствени пазари, което вече се случва, резултирайки в рязко поскъпване на храните, металите и горивата.

В развиващите се страни повече от 70-80% от разходите на домакинствата се насочват към продукти, осигуряващи непосредственото изхранване и тези грамадни поскъпвания (100% и повече) вече директно бият по бюджетите на милиарди жители на планетата. Първият пример за спонтанни гладни бунтове вече е пред очите ни (Тунис). Никой не смее да предвиди следващия, но е очевидно, че интересното тепърва предстои.

Връщайки се към същия този реален сектор, можем с просто око да установим, че скоро цените на постъпващите суровини ще станат непосилни за производителите и това в съчетание с все по-свиващото се съвкупно търсене неминуемо ще доведе до масови фалити на голяма част от компаниите, опериращи в производствената сфера.

Оттук ще последва неизбежният дефлационен шок, вследствие на фалитите, нарастващата безработица и срутването на жизнения стандарт на по-голяма част от средната класа в развитите икономики на съвременния свят. Този дефлационен сценарий на протичане на събитията ще постави редица въпроси пред всички стопански агенти, тъй като той ще ги сблъска с абсолютно непозната до момента ситуация. В последните тридесетина години бизнесът по света функционираше в условия, гарантиращи постоянна ликвидност, неограничено кредитиране и непрекъснато разширяващи се пазари (за сметка усвояването на териториите, контролирани от бившите социалистически страни).

Днес еуфорията приключва и в хаоса на всеобщата паника силните във веригата от системата за международно разделение на труда ще направят всичко възможно, за да оцелеят за сметка на по-слабите елементи. За наше съжаление ние сме сред тези, които първи ще бъдат жертвани, след като преди години доброволно поставихме глава на дръвника. По-конкретно това ще се изразява в по-нататъшно обезкръвяване на стопанството ни, включително чрез изтичане на капитали, осигурено благодарение наложеното ни законодателство в данъчната и бюджетната сфера. Процесът несъмнено ще е болезнен, включително и за посредствената ни политическа класа, която искрено е убедена, че властта й е дадена за осигуряване както на себе си и близките си, така и на наследяващите я поколения.

Но това напълно се вписва в общата нагласа за индивидуално спасение, владееща палитрата на българската обществена действителност в последните две десетилетия. Докато народът не осъзнае, че БЛАГОПОЛУЧИЕТО НА ВСЕКИ ПРЕМИНАВА ПРЕЗ УСПЕХА НА ВСИЧКИ, нищо не може да бъде променено към по-добро. Ако това бъде разбрано, тогава непременно ще се намерят хората, които да претворят в действителност въжделенията на мнозинството български граждани.

В противен случай само ще хълцаме пред поредното разочарование и ще пълним негативните статистики за най-нещастните нации по света. А дотогава мерило за успеха ще бъде успешната емиграция в странство, за ужаст и завист на тези, които остават в тресавището на ужасяващата българска действителност.

Г-н Хитов, все още си мисля, как като научни работници и преподаватели обяснявате на студентите, че съвременните научни методи за управление на икономиката и финансите действат положително върху живота на хората? Практиката показва, че едното и другото нямат нищо общо.

Изключително точна оценка за пълния хаос в икономическата теория по света!
Паниката е пълна, тъй като практически нито една прогноза на официалните икономисти не се сбъдва!
Както и Вие нееднократно се изтъквали - необходима е принципно нова парадигма за организация на икономическите отношения.
Поздрави!

Колкото по навреме се признае и приеме тази истина от научните среди, толкова по-добре за всички. Поздрави и от мен!

Малко са хората от икономическата наука, които се занимават със строго научни изследвания. По-голяма част от общността безвъзвратно се е вляла в бизнеса. Оцеляване!

и се нагълта с доларови метастази ,всички теории няма да са ни от полза.Малък балон -малък гръм, глобален балон-глобално бум.А за нас ,ако не вложим всички усилия в изхранването на населението и в двата случая сме потърпевши.Според мен приоритет е физическото оцеляване,защото ние не сме фактор в глобален план.Близостта с глобалните валути ще предизвика бързия и продължителен срив.

Често се преувеличава ролята на Китай за изваждане на глобалната икономика от кризата. Ето един постинг по въпроса:

http://krizata.blog.bg/politika/2009/10/09/kitai-svetovna-rabotilnica-no-samo-dotuk.412770

Китай само е по-здрав.

Последните тридесет години Китай растеше благодарение на открития достъп до американските потребители, мярка предприета от САЩ за привличане на китайците в своята сфера за разделение на труда.
Без американските пазари китайците са обречени, а вътрешното потребление няма как да замести евентуалната загуба на задокеанския партньор.

До сега сътудничеството бе почти равнопоставено,но сега тези горещи долари карат Китай да бяга и желае да постави юана за световна валута,а той вече е световния производител което е показателно че няма да спасява света,а ще се възползва от конюнктурата.
p.s. Благодаря че споделихте за книгата на Адам Туз "Икономика на Третия райх".Едно бяло петно от миналия век.

Да видим!
Поздрави!

http://www.dnes.bg/redakcia/2011/01/18/erdogan-veche-ne-sme-pokoren-molitel-pred-vratata-na-es.109008

"Шпигел": "Продължаваме агонията на еврото"

http://www.spiegel.de/international/europe/0,1518,735812,00.html


Стиглиц и Рубини: "Какво ни очаква през 2011?"

http://www.dailymarkets.com/stock/2010/12/28/state-of-the-world-2011-according-to-stiglitz-roubini/

http://news.ibox.bg/news/id_158682644

Проклинам те да живееш в интересни времена
Е не е ли интересно Днес, а утре май ще е още по интересно?

Освен че сме източник на качествена и евтина работна ръка, ние като периферия сме и един сериозен ресурс за потребление на същите техни идеи и ноу-хау.

Това е само допълнение, а анализа ти, както винаги, е много точен и на място.

...Току-що имах включване при г-н Фъртунов - решението да участвам, индиректно беше продиктувано и от твоето мнение за предаването му.

Поздрави!

http://banks.dir.bg/2011/01/24/news7850268.html

В началото на 2011 г., за Р. България има две основни възможности: 1) Запазване на досегашната наследена държавна управленческа грешка и в резултат на това развитие на кризизни стопански процеси и 2) Чрез употреба на знания за Ресурси М премахване на досегашната генерална причина за криза.