Ето, че така дългоочакваният ден дойде!

Днес е поредното заседание на Комитета по открити пазари към ФЕД на САЩ!

Срещата ще се проведе в условията на продължаващо свиване на съвкупното търсене в най-голямата световна икономика, въпреки неимоверните усилия на централната банка да „възбуди“ стопанската активност, посредством непрекъснатите наливания на свежи парични ресурси.

Американските власти ежеседмично „инжектират“ в икономиката на страната около 65 млрд. долара, като съвкупният размер на стимулирането достига 2 трлн. годишно. Размерът на бюджетния дефицит в Съединените щати за текущата година се оценява на 1,7 трлн. Въпреки това, икономическият ръст все още остава крайно неустойчив.

В резултат на продължаващия вече няколко години процес на печатане на долари, инфлацията по света, особено по продоволствията и суровините, придоби плашещи размери, но поне засега Бернанке категорично отрича неговите действия да са довели до стряскащите проблеми на планетата.

Но да се върнем към предстоящото заседание!

Днес едва ли ще бъде прието някакво решение за промяна на провежданата досега политика, но това не означава, че отговорните фактори не желаят да предприемат някакви действия, които да оттластнат страната от блатото на задаващата се стагфлация.

Проблемите са ясни (може би не в истинските им мащаби), остава само да се реши главната задача – чрез какви механизми да се „рестартира“ потребителското търсене?

Но тук има и едно съществено ограничение! Въпросът е в това, че шефът на ФЕД е отявлен монетарист, сляпо вярващ в рецептите на своя духовен баща Милтън Фридмън, според когото постоянното стимулиране на икономиката с емисионни пари неминуемо ще доведе, рано или късно, до растеж на частното потребление.

В момента, обаче, наблюдаваме единствено ръст при цените, при свиващо се търсене от страна на домакинствата, което вкарва в ужас всички икономически светила зад Океана.

Бернанке не може да си затваря очите за случващото се около него, още повече че по-голяма част от членовете на Комитета са наясно, че именно емисиите помпат инфлацията. Затова, поне засега, той не отваря дума за поредна порция „количествени облекчения“, станали така популярни в политиката на американския емисионен център.

Но и в този случай говорим за разрастване на проблемите - финансовите пазари, бавно, но сигурно ще поемат надолу; търсенето така или иначе е избрало устойчива посока на движение, а ограниченията по трупането на дефицити ще отнемат възможността, както беше по-рано, падащото съвкупно търсене да бъде компенсирано, макар и частично!

Неминуемо, тези плавни процеси на свличане ще бъдат заменени от рязък спад, по образеца на дефлационния шок от есента на 2008 г.

Общественият натисък, заради скачащите цени, не отслабва! Тогава какви варианти се виждат на хоризонта? Остава да се направи това, което така или иначе ще се случи, даже ако нищо не се предприема!

Едно рязко пропадане на пазарите би свършило чудесна работа – за дълъг период ще стресне обществеността, с което ще я накара да промени цялостното отношение към емисионното стимулиране на икономиката.

На този фон съвестта на Бени Хеликоптера ще остане абсолютно чиста, тъй като той самият прекрасно разбира, че спадовете, така или иначе, са неизбежни и на фона на тези тенденции той само леко „подбутва“ обективните процеси в необходимата посока. Това пък, най-накрая, ще отвори очите и най-големите скептици сред експертите за реалното състояние на нещата в американската икономика.

Следващото заседание на Комитета по открити пазари е предвидено за началото на август. По тази логика оптималният момент за срутване на пазарите е втората половина на юли.

За отбелязване е, че подобно решение няма да бъде прецедент: през 1998 г. тогавашният председател на ФЕД Грийнспън, именно през лятото (юли), предизвика пропадане на пазарите с около 10%, произнасяйки своята прословута реч пред Конгреса на САЩ.

Така че, ако намери сили за такъв ход, Бернанке просто ще повтори пътя на достатъчно уважавани авторитети. Въпросът е, че никой не го кара да прави подобни операции точно сега – това може да стане по всяко време. Все пак, да не пропускаме тънкия факт, че лятото е твърде удобен момент за манипулации, тъй като обемите на пазарите са ниски, а мащабите по спадовете – по-лесно контролируеми.

Ограниченията и проблемите пред такъв сценарий, безспорно, са твърде големи! Но от друга страна, развитието и задълбочаването на негативните тенденции ще добавя допълнителни аргументи за поемане по този действително рискован път.

Така че, очаква ни един горещ летен сезон, през който шефовете на ФЕД ще продължат да умуват над възможните отговори срещу кризата!

Дали за пореден път ще стъпят на път без изход: предстои ни скоро да видим!