Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2011 14:48 - Невидимите ръце на междуотрасловите връзки - II част
Автор: krizata Категория: Бизнес   
Прочетен: 1738 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 08.11.2011 16:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Продължение от I част:

Прилагайки умножение на общата матрица поблочно, се получават две балансови уравнения, съответно за фирмата и за останалата икономика:
X1 = A1X1 + A2X2 + Y1

X2 = A3X1 + A4X2 + Y2

Преобразувайки второто уравнение, описващо останалата икономика, получаваме версия на известното уравнение на модела на междуотрасловите връзки:

(I - A4)X2 = A3X1 + Y2

Както може да се види, разликата с класическото уравнение е присъствието на още един елемент на „крайно потребление”, а именно – производствено потребената от фирмата продукция на отраслите на останалата икономика. За останалата икономика, от която фирмата е изведена, това действително се явява крайно

потребление. Акцентираме върху това уравнение, защото именно матрицата A4 има нужните свойства, за да може I - A4 да бъде неособена, т.е. да съществува нейната обратна матрица. Съществуването на обратна матрица (известна още като матрица на пълните разходи) ни дава възможността да напишем израз за X2.

X2 = (I - A4)-1(A3X1 + Y2)

С получения израз за X2 заместваме в балансовото уравнение на фирмата и получаваме израз за нейното производство:

X1 = A1X1 + A2(I - A4)-1(A3X1 + Y2) + Y1

Какви нови елементи освен познатите от класическия модел „input-output” има в това уравнение? Един комплексен по съдържание израз, върху който ще съсредоточим вниманието на читателя, защото останалите елементи имат познат вид и смисъл.

 

Изразът A2(I - A4)-1 би трябвало да е известен на запознатите с модела на междуотрасловите връзки: по такъв начин се изчисляват всякакви пълни разходи за ресурси, явяващи се ”външни” за икономическата система (например така се изчислява пълна трудоемкост, фондоемкост, импортоемкост и т.н.). В случая става дума за пълните разходи на продукти на фирмата, които останалата икономика прави, за да произведе една (стойностна) единица крайна продукция. Разбирането на този израз и неговата интерпретация именно като пълни разходи на системата ще помогне за разбирането и на останалата част от уравнението, и на това, откъде се появяват „невидимите ръце”.

 

Първата „невидима ръка” е изразът A2(I - A4)-1Y2, който ще даде продажбите на продукти на фирмата, използвани пряко и косвено за производството на крайна продукция на останалата икономика. Както се вижда, определящи в израза, освен преките разходи на продукти на фирмата в отраслите на останалата икономика (матрицата A2), са още матрицата на пълните разходи на останалата икономика и векторът на крайната продукция на останалата икономика. Ако за стойностите в матрицата A2 заслугата като фактори си поделят техническите изисквания на останалата икономика и усилията за позициониране на фирмата като доставчик за отраслите (собствено – усилията и на „маркетинга”, но не само), то останалите елементи в израза съвсем не зависят от фирмата!

 

Нито матрицата A4, нито векторът Y2 по някакъв начин зависят от решенията и действията на управляващите фирмата. Поради тази причина у тях се създава и мнението, че събитията в „останалата икономика” не представляват интерес за тях и че тези събития по никакъв начин не са свързани с фирмата. А както се вижда, всички те влияят върху продажбите на фирмата като доставчик за „останалата икономика”. Може би звучи невероятно, но често пъти косвените ефекти надминават многократно преките в икономиката, а също така косвени ефекти се проявяват дори там, където напълно отсъстват преки. Ако искаме да измерим поотделно преките и косвените ефекти, достатъчно е да се изчислят A2(I - A4)-1Y2 - A2Y2, където A2Y2 измерва преките ефекти по продукти на фирмата и по отрасли на „останалата икономика”, т.е. прекият принос на всеки отрасъл в продажбите на фирмата, а разликата между пълните ефекти и преките представлява косвените ефекти. Именно тези косвени ефекти са и измеримите резултати от действието на „невидимата ръка” на „останалата икономика”. Липсата на измерване на тези ефекти, освен че създава разнообразни суеверия за всемогъществото на „добрия маркетинг”, изкривява още и представата на управляващите фирмата за действителността и

съответно – способността им да взимат адекватни решения.

 

Втората „невидима ръка” се проявява чрез израза A2(I - A4)-1A3X1, който измерва прякото и косвеното обратно въздействие върху фирмата на нейната собствена производствена програма през системата на „останалата икономика”. Тъй като за ”останалата икономика” продажбите й към фирмата са вид крайна продукция,

то и те оказват пряко и косвено влияние върху продажбите на фирмата, подобно на другата крайна продукция на „останалата икономика”. Отново може да бъдат оценени поотделно преките ефекти за фирмата чрез A2A3X1 и косвените – чрез
A2(I - A4)-1A3X1 - A2A3X1. Тук „невидимата ръка” е още по-невидима, защото нейното влияние е индуцираното и усилено[1] през националната икономика въздействие на фирмата върху самата нея. Дали вземащите решения в някоя фирма имат представа за това усилване на действията им от системата на „останалата икономика”? По-вероятно е да нямат и да приписват тези мултипликативни ефекти на „добрия маркетинг” или на „лошия маркетинг” (ако принадлежат към „църквата на вярващите в маркетинга”), или на „добрата/лошата конюнктура”, или както най-често се случва – на собствената си гениалност и прозорливост. Дали вземащите решения са склонни да отчитат тези ефекти, когато вземат решения за производствената

програма на управляваната от тях фирма? Отново – вероятно, не.

 

Третата „невидима ръка” се описва по-трудно формализирано, поради което ще дадем само словесно описание. Част от крайното потребление на продукти на фирмата се определя не от желанията и усилията на управляващите тази фирма, а от сложните връзки между продуктите на фирмата и на отраслите на „останалата икономика”. Известно е, че крайните потребители не потребяват просто обеми крайна продукция, а имат изисквания и за нейната продуктова структура. По линия на заменяемостта и допълняемостта между продуктите някаква част от крайната продукция на фирмата е детерминирана от крайната продукция на „останалата икономика”, както и обратното, в тази област е необходимо да се конкретизира нашата хипотетична фирма, за да се определят посоките и силата на причинно-следствените връзки. В единия случай измененията в крайното потребление на продукти на „останалата икономика” ще бъде обясняващ фактор за измененията в продажбите на продуктите на фирмата, който следва да се отчита. В другия случай продажбите на продукти на фирмата ще бъдат обясняващ фактор за измененията в крайното потребление на продукти на „останалата икономика” и следователно – лост за опосредствано въздействие върху това крайно потребление.

 

И отново, връщайки се върху преките и косвените ефекти по линия на крайното потребление Y, може да бъде измерено влиянието на тази трета „невидима ръка” върху продажбите на фирмата.

 

Заключение

 

За да има смисъл използването на посочения модел в тази му версия, би трябвало фирмата да отговаря на някои условия.

 

На първо място, това трябва да бъде достатъчно голяма в рамките на националната икономика фирма. При малките фирми преките и косвените ефекти, особено тези, обуславящи се от въздействието на фирмата върху националната икономика, ще бъдат пренебрежимо слаби. При големите фирми обаче това съвсем не е така, те имат значима позиция в националната икономика.

 

На второ място, фирмата трябва да е достатъчно интегрирана в националната икономика, т.е. тя да се явява доставчик за нейните отрасли и потребител на нейните продукти. Ако такава интегрираност напълно отсъства, което би се изразило в нулеви матрици A2 и A3, то двете системи ще функционират напълно независимо една от друга и няма да си влияят. Слабата интегрираност[2] на фирмата в националната икономика би намерила израз в слаби ефекти върху нея от процесите, протичащи в националната икономика. Все пак, ако е изпълнено първото условие, слабо вероятно е да не бъде изпълнено второто.

 

На трето място, трябва да е възможно лесното „отделяне” на информацията за фирмата от информацията за националната икономика, тъй като информацията за фирмата неминуемо ще присъства в един или друг вид в данните на НСИ. В привилегировано положение в случая са фирми, които заемат уникално положение в икономиката и по силата на това си положение сами по себе си представляват цял „отрасъл”, при което става лесно отделянето на данните и описването на връзките. Напротив, отраслите, в които съществуват множество малки фирми, произвеждащи аналогични продукти и конкуриращи се помежду си, дават малко възможности за достоверното отделяне на информацията на фирмено равнище от тази на НСИ, и тук усилията ще бъдат главно за сметка на фирмата.

На четвърто, но не на последно по важност място фирмата трябва да има достатъчно просветено ръководство[3], разбиращо смисъла и ползата от тази допълнителна работа и възможностите, които тази допълнителна информация дава за вземането на смислени и адекватни управленски решения.

гл.ас. д-р Георги Киранчев,
УНСС, катедра „Маркетинг и стратегическо планиране”


[1] Другото название на коефициентите на пълните разходи е „мултипликатори”, защото те мултиплицират ефекта на крайното потребление върху икономиката и защото начинът на тяхното изчисляване по съдържание не се отличава от другите мултипликатори.

 

[2] Във връзка с това въпросът за измерване на интегрираността на дадена фирма или друга структура в националната икономика добива своята конкретност и става методологически решим, без да се пренебрегват техническите трудности.

 

[3] Както винаги, „Кадрите решават всичко”.

 




Гласувай:
3



1. evrazol - Когато се пишат формули
08.11.2011 21:21
Е редно и да се пояснят обозначенията.
Разбрах че I e крайното потребление /щото само то е различното/ Какво означават другите неизвесни и параметри обаче е съдено да знаят "посветените".

Посветените едва ли се ограмотяват в блога, а ние останалите и те па особено Я, сме отсвирени, въпреки своята любознателност.

Ето как нищите, като мен, лишени от яснотата на израза, бил той и математически, игнорираме по неизбежност прозренията, които иначе биха ни заинтригували.

Явно това е тясно специализиран текст. Щото отдавна следя блога и намирам потвърждения на излаганите в него мнения. Звучаха ми разбираемо. Сега разбирам защо Христос е говорел с притчи:)))
цитирай
2. анонимен - прочел горните глупости
08.11.2011 21:36
еми мисля, че тези емпирични съждения по никакъв начин не отговарят на съществените еволюционни процеси, произтичащи в реалната икономическа обстановка, от гледна точка на макро рамката и тъждественият рационален коригиращ общата насоченост на тъждествените микро икономически субекти, стремеж !!!
цитирай
3. adamsmitov - Прекалено отвлечено дори за про...
08.11.2011 23:24
Прекалено отвлечено дори за проверка за адекватност, а да не говорим за приложение.
Самият автор в заключението си дава условия за приложение, които на практика са неприложими за цялата икономика и всъщност в голяма степен обезмислят разсъжденията (ако изобщо са основателни).
Като чете текста, човек може да остане с впечатлинието, че живее в някаква супер развита икономика, със големи мощни фирми, на които им се предлага математически модел за да си оптимизират дейността. Защо тези автори не насочат усилията си за решаване на днешните проблеми и разработване на модели за икономическо възраждане на Българската икономика.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825977
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев