Миналата седмица централната банка на САЩ отчете, че промишленото производство в страната е нараснало с 0,4% за месец и с 3,5% за година. За обработващия сектор, по-специално, се наблюдава малко по-различна картина - там е отбелязан спад спрямо февруари с 0,1%, но ръст от 2,5% спрямо февруари миналата година.

Заедно с това, статистиците за пореден (пети) път преразгледаха данните, от 2007 г. насам, а тъй като това е базова година (нейното значение е прието за 100), като резултат се промениха всички показатели чак до 1919 г. В това число отново бяха коригирани коефициентите, прилагани при изчистване на сезонния фактор.

В най-голяма степен ревизията засегна такъв показател като степента на натоварване на производствените мощности – показателят беше сериозно понижен, като си струва да се отбележи, че подобни абра-кадабра се случват постоянно. Но и това не е най-страшното.

Въпросът е в това, че със статистиката за производството се занимава ФЕД, което само по себе си е нонсенс – какво общо има тук централната банка? И нещо друго – Федералният резерв дава само крайния индекс, без каквито и да е обяснения за детайлите в него – как при такива обстоятелства да стане ясно какво се крие зад него?

Но именно тези детайли са твърде важни. Ето защо! Ако се вземе същият този индекс за обработващия сектор и се сравни с поръчките пак за този сектор (дефлиран с отраслевия PPI, изчисляван от Министертвото на труда), ще се изясни нещо твърде странно – започвайки от 1993 г. показателите съществено са се раздалечили, тъй че поръчките на глава от населението са на нивото отпреди 20 години, но производството на глава от населението е с 34% по-високо.  

Как е възможно подобно нещо? Да, временно двата показателя могат да се разминават, но като дългосрочен тренд те трябва да имат сходно поведение. В крайна сметка, производителите работят по определении поръчки, а не покриват търсене на някакви имагинерни и неизвестни на човечеството клиенти. Така че това изпреварващо търсене, спрямо поръчките, е меко казано твърде странно. Откъде, тогава, се получава подобно разминаване?

Източник: ФЕД на САЩ, Бюро за преброяване на населението на САЩ, Бюро по трудова статистика на САЩ

Нашата хипотеза е проста и тя е подкрепена от факта, че до 1996 г. синхронността на показателите е била ярко изразена, след което тя постепенно изчезва. И това не е случайно – именно в средата на 90-те започнаха да се появяват изкривявания в методите за изчисляване на инфлацията и техен вдъхновител стана именно ФЕД, в лицето на тогавашния неин шеф Алън Грийнспън.

В резултат от всичко това, към този момент CPI се е отклонил от данните, които биха дали старите методики с около 3,0-3,5% годишно, а PPI е изкривен не толкова мощно – приблизително с 1,0-1,5% годишно. Този резултат, очевидно, не се харесва на ФЕД, което го кара да разшири методологическите иновации от потребителските цени до цените на производител.

За нещо подобно намеква една от връзките към отчета, която гласи, че ФЕД сама („от алтернативни източници”) изчислява отрасловите индекси за цените в редица сектори: това са фармацевтиката, полупроводниците и комуникационното оборудване – именно тези отрасли, при които в CPI най-активно се прилагат „хедонистичните индекси”.

Ако Федералният резерв е поставил тази недомислица в своя PPI, тогава се получава пълна глупост. Излиза, че най-напред производителите и търговците се захласват по различни стоки, а след това (очевидно – през сълзи), все пак, ги продават на крайните потребители, като всеки път това предизвиква скокове на производствените индикатори.

Да отбележим, че кумулативният ефект от тези машинации (34% за 20 години) е дал почти 2% годишно – същите 2%, които водят до разликата в мащабите на изкривяванията между CPI и PPI. А това, че е тя по-малко от 2% се дължи на постепенността от въвеждане на методологическите иновации – през 1993/1996 г. пътеката тепърва започва да се утъпква.

Крайният извод е очевиден: данните на ФЕД не заслужават каквото и да е доверие – те съдържат двойни манипулации и напълно изкривяват картината на промишленото производство.  

Всичко това за пореден път доказва, че борбата с кризата, засега основно се води по пътя на фалшифицирането на данните за икономиката, с надеждата, че това няма да продължи прекалено дълго и скоро ръстовете отново ще бъдат факт.

За съжаление, тези надежди нямат нищо общо с действителността, а нас ни очакват още дълги години на все по-влошаваща се икономическа конюнктура, без каквато и да е адекватна реакция от страна на отговорните фактори!

Търпете ги още!

Не съм икономист и не ми е ясно какво ще се получи, ако в производството са включени непроизводителни сектори, като военния, или друг строго секретен, впоследствие откъснат от реалния сектор?

Приятелю, в момента в БВП влизат всички произведени стуоки и услуги в рамките на икономикатата. При социализма за национален доход се считаха само отраслите произвеждащи реални стоки, а услугите бяха като спомагателни! Поздрави!

Значи, ако в САЩ всеки милионер реши да си построи бункер например, това няма да се отрази на синхронността на показателите?