Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2015 22:44 - За икономическото развитие
Автор: krizata Категория: Бизнес   
Прочетен: 2863 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 08.05.2015 23:06


Изучаването на всяка система изисква детерминиране на „базовия” процес, чието развитие дава описанието на системата в цялост. За съвременния икономически модел, обаче, такъв общоприет базов процес не съществува. Адам Смит е описвал икономическите процеси като нещо съществуващо почти независимо от дейността на конкретния човек. Той е говорел за важността на предприемаческата инициатива, за значението на свободната търговия, за разделението на труда, но е описвал определен обект съществуващ независимо от човека и без да извежда базов процес за развитие. Въпреки това, именно на Адам Смит принадлежи мисълта, че в затворена система степента на разделение на труда се развива само до някакво ниво, след което процесът се преустановява. От тази своя теза Смит не прави философски изводи, затова пък през XIX век Карл Маркс добре разбира, че тезата еднозначно говори за това, че капитализмът като надстройка над системата за разделение на труда, е краен в своето развитие, доколкото размерите на планетата са ограничени, което означава, че трябва да се мисли за епохата „след капитализма”.

Така у Маркс се ражда концепцията за бъдещото комунистическо общество и съпътстващите механизми за протичане на преходния процес. Той говори за увеличаване на мащабите на обществения характер на производството, влизащи в противоречие с частното присвояване на благата и именно в това направление, впоследствие, се развива марксистката политикономия. От старите учебници добре си спомняме, че първият стадий е класическия капитализъм, следват държавният капитализъм с присъщите му монополи и империализма, а след това е революцията и овладяването на монополите, което да доведе до построяване на комунизма. Друг е въпросът, че реалният опит по реализацията на тази програма не доведе до успешен резултат.

Могат да бъдат изведени различни причини за този резултат – и това, че до победата на Октомврийската революция от 1917 година, в царска Русия трудно можем да говорим за някакъв развит капитализъм, а да не говорим за тотална монополизация в икономиката и това, че според Маркс и последователите му революцията е трябвало да победи във всички страни едновременно, а не само в една… И най-главното, в реалната практика не се прилага никакъв нов механизъм за икономическо развитие – моделът остава същият като се променят само системата за управление и преразпределение. На световните пазари социалистическите страни излизаха като държави-корпорации, напълно подчинявайки се на старите икономически закони.

Но още до създаването на СССР, възползвайки се от това, че методологически всичко беше направено много правилно, с единен философски език и в рамките на единен подход, марксистите описаха целия обществен живот на човека от Адам до наши дни. Разбира се, на много места в това описание имаше недокрай решени въпроси, обаче единният подход се оказа дотолкова привлекателен, че автоматично водеше обществените науки към обсъждане на темата за края на капитализма. А това нямаше как да се хареса на най-големите изгодополучатели от този капитализъм, които финансираха създаването на алтернативна концепция за обществения живот. Доколкото, за разлика от Маркс и неговите последователи, те не оперираха с единен методологически подход, се получи твърде мозаична картина – социологията беше взета от Вебер, историята беше преписвана десетки пъти, а нейната последна версия вече ни учи, че по време на Втората световна война „свободният свят се е сражавал срещу двамата тоталитарни диктатори Сталин и Хитлер”. В икономическата наука беше необходимо да се създаде алтернатива на политикономията, получила дотогава твърде ярко изразена марксистка насоченост.

Роди се икономиксът. Доколкото неговият главен смисъл беше идеологическото противопоставяне срещу марксистката политикономия, с нейния край на капитализма, то в него тази тема рязко се табуира. Като следствие, темата за задълбочаването на разделението на труда също не се приветства. Въобще, икономиксът е опит за движение от микроикономиката, тоест от теорията за фирмата и поведението на потребителите, към макроикономиката. Впрочем, съответният път в икономикса така и не е преминат, и така и не става ясно откъде, собствено, се взима потребителят. На това място крайните либерали изхождат от субективния идеализъм – харесва се, значи се купува, но от гледна точка на управлението на икономиката това е, меко казано, несъстоятелно твърдение. Да отбележим, че изследванията в областта на глобалното разделение на труда (за разлика от регионалното и отрасловото) не са поощрявани и в марксизма през XX век, доколкото в самото му начало Ленин и Роза Люксембург влизат в остър спор по този въпрос, а впоследствие линията на първия става господстваща.

Това, върху което ние акцентираме в изследванията си е разглеждането на разделението на труда в качеството му на базов процес за развитието на икономиката. За отбелязване е, че още в началото на XVII век се е разбирало, че именно чрез задълбочаване на разделението на труда се осъществява съвременният модел на развитие, обаче по-късно това разбиране е силно размито и неглижирано. Стъпвайки на тази база, нашите разработки се осъществяват в няколко основни направления, с акцент върху изучаване на кризите на падане ефективността на производствения капитал и на структурните дисбаланси, свързани с несъответствията между обема на потреблението и реално разполагаемите доходи на крайните потребители. Понятието „крайни” тук е принципно, тъй като, ако се включи и междинното потребление, то мащабът на диспропорциите рязко се съкращава, което създава илюзия за благополучие. Във връзка с последното важен момент е анализирането на прилаганите механизми за стимулиране на съвкупното търсене.

Друг важен елемент в разбирането на протичащите процеси, в историята на съвременната технологична цивилизация, е изследването на въпроса, как на практика се реализира концепцията на Адам Смит за необходимостта от разширяване на „възпроизводствения контур” на самодостатъчните системи за разделение на труда, при достигане на пределно ефективни мащаби на това разделение. Именно в този контекст ние формулираме тезата за неизбежното нарастване на рисковете за производителите при ръст по степента на задълбочаване разделението на труда и за механизмите за понижаване на тези рискове, към които се отнасят кредитирането, разширяването на пазарите, прякото стимулиране на частното и държавното търсене и създаването на централните банки, рефинансиращи търговските банки в случаи на необходимост.

Важен резултат от тези изследвания е възможността да се направят изводи за мащабите на кризата и за механизмите за продължаване на съществуващата ситуация. В частност, разбирането за това, че търсенето ще пада, а това неминуемо ще доведе до понижаване по степента на разделение на труда, ни води до извода, че инфраструктурата на единната система за разделение на труда ще стане твърде скъпа при общо свиване на търсенето. Това е, в определен смисъл, обратен процес на описания от А. Смит, при който съкращаването по степента на разделение на труда неминуемо ще доведе до разпад на единната система на няколко независими валутни зони.

Действително, наблюдаваните процеси в световната икономика ясно демонстрират, че единната за целия свят до момента, съвременна система за разделение на труда, използваща емисионния ресурс на долара, се намира на границата на разрушението. Това е свързано с факта, че при каквато и да е степен на разделение на труда се изисква определен минимален обем от пазари. Ако обемът е по-малък или се съкращава, то степента на разделение на труда, технологичното ниво, дълго не могат да се поддържат на достигнатото равнище. Ако се използва терминологията за технологичните равнища, въведена от Сергей Глазев, тогава картината изглежда така: за първото технологично равнище са достатъчни пазари в обем от, да кажем, 50 хил. потребители, по-нататък това число расте и днес са нужни минимум 4-5 милиарда реални потребители. Да добавим, че това количество съответства приблизително на броя потребители, които реално използват благата на съвременната цивилизация. Както отбелязахме по-горе, обаче, търсенето на тези потребители не съотвества на нивото на техните реално разполагаеми доходи.

Тази тенденция стана очевидна от началото на 80-те години на XX век, откакто започна активното стимулиране на частното търсене, най-напред в САЩ, а по-късно и във всички страни от групата на т.н. „Златен милиард”. Днес този инструмент за осигуряване на нарастващо търсене вече не работи – с достигането на нулеви ставки на Федералния резерв неговите ресурси се изчерпиха, което и доведе до днешната глобална икономическа криза. Става дума за несъответствие между реално разполагаемите доходи на домакинствата и техните разходи (тоест – стандарта на живот) – последните са с около 20-25% по-високи от доходите. Дотогава, докато доходи и разходи не достигнат до състояние на относително равновесие, кризата ще продължава, като нейният краен резултат, по наши предварителни оценки, ще е двукратно падане на съвкупното потребление (стандарта на живот) в развитите страни.

 Такова свиване на търсенето ще е равносилно на съкращаване по числеността на потребителите, което ще изведе редица съвременни технологии от нивото на тяхната рентабилност. Не по-малък удар ще бъде нанесен по новите разработки, които все още не са внедрени в масово производство. Може да се посочи примерът на САЩ, в които в момента реалните доходи на домакинствата съотвестват на доходите от началото на 60-те години и това е състоянието им преди тяхното по-нататъшно съществено свиване, което ще е неминуемо в резултат от кризата. Интересно е да се сравни технологичното равнище от периода преди началото на процеса за стимулиране на търсенето с настоящето, за да се разбере мащабът на измененията, които ще предизвика съвременната криза.

Теоретично, това трябва да създаде ситуация, при която ще станат рентабилни технологии от предишното или даже по-предишните технологични равнища, за които ще са характерни значително по-ниски рискове и ще са приложими за новосформирани регионални центрове на глобализация. Точното определяне на техните мащаби, естествено, е невъзможно, но ако се изхожда от експертните оценки, то това са около 500-800 милиона потребители, при това с „нормално”, нестимулирано търсене. Тоест, става рентабилна появата на няколко (5-6) системи за разделение на труда, със собствени възпроизводствени контури във всяка от тях. Има само един проблем – тези технологии днес не съществуват или ако ги има, то те работят само в отделни части от Азия, Латинска Америка и Африка в крайно опростен вид.

Най-вероятно, обаче, е невъзможно да се изгради работеща система на основата на тези остатъчни технологии, но ако не се получи да се формират системи за разделение на труда на по-ниско равнище на технологии, тогава процесът на регрес и деградация трудно би бил спрян. И теоретично, той може да продължи до нивото от ранния феодализъм, тоест – до натуралното стопанство, със съответното съкращаване по числеността на населението. С други думи, не трябва да се очаква, че споменатите от нас валутни зони ще се появят по естествен начин в процеса на разрушение на днешната единна система за разделение на труда – за постигане на тази цел ще са необходими колосални усилия, с участието на сериозни човешки и финансови ресурси, вкл. емисионни, които днес се използват за повишаване на търсенето, в рамките на съществуващата глобална система за разделение на труда.

Разрушаването на глобалната доларова система би могло да даде сериозен ресурс, който теоретично би могъл да се използва за разработка и внедряване на съответните технологии, разбира се, в съвременен вариант. Да не забравяме и за процеса на заместване на вноса, който е актуален за всички по-големи икономики, в това число и за САЩ, които активно възстановяват технологии, изведени по-рано в югоизточна Азия. Този процес може да продължи едно-две десетилетия, обаче и кризата, по наши прогнози, ще се проточи за достатъчно дълъг период от време, а и емисионният процес, насочен към създаване на нови производства и работни места, най-вероятно ще го задълбочи. В тази връзка е подходящо използването на термина „валутни зони”, доколкото ключов ресурс за решаване на задачата по създаване на такива зони се явява емисията на тази регионална валута, която ще стане основна за финансовата система на тази бъдеща зона. Бъдещите валутни, или технологични, зони ще са крупни самодостатъчни системи за разделение на труда, в които ще се развива технологична унификация, а икономическото взаимодействие между зоните ще е значително по-слабо и няма да е принципно важно за развитието.

Предвид на важната роля, която ще играят в бъдеще самодостатъчните технологични зони, е полезно да проследим историята и развитието на съвременната цивилизация от тяхна гледна точка:

- краят на XVIII век – окончателно формиране на първата технологична зона – Британската. По това време за формиране на такава зона са необходими поне 30 милиона потребители.

- началото на XIX век – провал при опита за създаване на потенциална зона, на базата на Франция. Причината е Великата френска революция и Наполеоновите войни. Оттогава Франция трайно влиза в Британската технологична зона.

- средата на XIX век – първи успешен проект за „догонващо развитие”, поява на втора технологична зона – германската. В нейния състав влиза и България до 1944 г., до началото на ХХ век – и Русия.

- краят на XIX век – появата на технологична зона на базата на САЩ. Към края на века страната е най-голямата промишлена държава в света. Минималното количество потребители нараства до 50-80 милиона човека.

- краят на XIX век (вече след смъртта на Маркс), началото на XX век – първа глобална криза на падане ефективността на  производствения капитал (засега само в западното полукълбо). Негови следствия -  финансовата криза в САЩ от 1907-08 години, първа „Велика” депресия, появата на Федералния резерв в САЩ, Първата световна война.

- началото на ХХ век – появата на японската технологична зона, провал на опита за създаване на технологична зона на базата на Руската империя, заради проблемите със селското население, което не желае да се „вписва” в пазара.

- 1917-1928 г. – Октомврийската революция в Русия и разработката на план за създаване на съветска технологична зона на базата на СССР. Сполучлив опит (след провала на столипинските реформи) за включване на селското население в пазара. Минимален обем потребители в технологичната зона – повече от 100 милиона човека. 

- 1929-39 г. – втора глобална криза на падане ефективността на производствения капитал, начало на втората „Велика” депресия за XX век, окончателно формиране на последната, пета технологична зона – съветската.

- 1939-45 г. – Втора световна война, изчезване на три от технологичните зони – японската, германската (техните сфери на влияние са поделени между победителите) и британската (доброволно влиза в състава на американската технологична зона).

- 1945 - 60 г. – за съветската, 1945-1970 – за американската – години на активно развитие, благодарение на окрупняването на пазарите и въвличане на ресурсите на новите достъпни пазари, минимален обем на пазарите – 250-300 милиона човека.

- 1960-61 г. – начало на кризата на падане ефективността на производствения капитал в съветската технологична зона. Във връзка с плановия характер на включените в нея икономики се развива много бавно, като до разпада на зоната се наблюдават, макар и скромни, но положителни темпове на икономическо развитие.

- 1971 г. - начало на кризата на падане ефективността на производствения капитал в американската технологична зона (15 август 1971 г. – втори за XX век фалит на САЩ). Кризата се развива много бързо – в средата на 70-те американската икономика вече пада устойчиво, на фона на все още растящата съветска технологична зона.

- от края на 70-те години на XX век – разработка на модел за временно излизане от кризата (но за сметка на по-нататъшното й задълбочаване), по пътя на „виртуалното” разширение на пазарите, чрез кредитно стимулиране на съществуващите потребители. Необходимият брой потребители, във връзка с активното навлизане на информационните технологии, нараства до 500-800 милиона потребители.

- Отказ на Китай да изгражда собствена технологична зона. Страната поема курс на стимулиране на икономиката, за сметка на вграждането й в американската технологична зона.

- 1981-1991 г. – пореден етап на научно-техническия прогрес (информационна революция), позволил постигането на победа в Студената война (аналог на Трета световна война), разрушаването на съветската технологична зона и последно разширяване на пазарите, вече на територията на цялата планета.

- 2000 г. - начало на нова глобална криза на падане ефективността на производствения капитал.

- 2008 г. - прекратяване действието на последния инструмент, позволяващ рефинансиране на частното потребление – понижаване на лихвения процент на ФЕД. Преход към остър стадий на кризата.

От всичко казано дотук следва, че ако не бъде „изобретен” нов модел на икономическо развитие за глобалната икономическа система, алтернативен на господстващия в последните няколко века, тогава нас ни очаква повторение на историята на XX век, тоест – конкурентна борба на новите технологични зони за пазари или казано по друг начин – за осигуряване на възможности за по-нататъшно развитие. Но такъв процес би стартирал само след като бъдат сформирани сравнително самостоятелни технологични зони – тоест, 20-30 години след приключване на острия стадий на икономическата криза и след достигане на минимални значения на съвкупното търсене. 

Доклад, представен на научна конференция през 2013 г. (линк за видео)




Гласувай:
2



1. x111 - Западна шизофрения
24.05.2015 13:24
„свободният свят се е сражавал срещу двамата тоталитарни диктатори Сталин и Хитлер”
Ха-ха /смях с басов тембър/
И как "свободният свят" се сражаваше със Сталин?Като изпращаше оръжие и технологии за Червената армия и съветската икономика?Западната псевдоисториография е изпаднала в тотален маразъм,безпомощност и псевдонаучно вегетиране.Толко по-зле за новите псевдоисторици,създатели на митове.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3826429
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев