Въведение

Хората винаги са си задавали един простичък въпрос: защо някои общности умеят да произвеждат повече и по-качествено нещата от ежедневието си, докато други, въпреки старанието на отделни свои членове, могат само да мечтаят за успехите постигани от богатите икономики. Често българинът излязъл в чужбина, изведнъж се оказва много по-трудоспособен от местните работници, които обикновено умеят да изпълняват само ограничен кръг от операции пряко свързани с професионалните им задължения, докато един наш сънародник е в състояние да прави какво ли не на работното си място. Да не говорим, че за българина е под достойнството му да вика майстор в къщи, когато сам може да поправи електрическата инсталация, да смени протеклия кран, да насече дърва за огрев, и какво ли още не.

Дали фактът, че почти всеки от нас в България разбира от почти всичко говори за развитост на нашето общество, или това е признак за нашата слабост и изостаналост? Дали това, че един германец съвсем не умее да борави с брадвата или с лопатата, или пък с водния ключ, го прави по-беден от вездесъщия нашенец, който е същински домашен майстор? Или точно обратното: в богатото общество всеки „си знае работата“ и тясно специализира в едно конкретно професионално направление.

Действително, дали един Нобелов лауреат по икономика отделя по няколко часа на ден, за да върши всекидневните домашни задължения, още няколко – за да кара такси в извънработно време, като отделя по час-два за научни изследвания, или пък науката заема поне 14-16 часа от денонощието му, като останалото време отива единствено за възстановяване на силите за следващия творчески ден. Същото важи и за всяка друга професия: наскоро стана ясно, че за да поддържат най-високото си световно ниво руските гимнастички са в зала по 12-13 часа на ден, като за всичко останало се грижат техните многобройни треньори и помощници. Световноизвестният наш тенисист Григор Димитров също за известен период реши сам да си бъде треньор, телефонист, наплитащ ракети и т.н., и вследствие на това резултатите му паднаха толкова рязко, че той бе принуден в движение да оправя нещата, привличайки спешно млад треньор, известен с иновативните методи в своята работа[1], и водещ със себе си различни специалисти, строго отговарящи за конкретен аспект от живота на професионалния тенисист.

За разделението на труда

Защо разделението на труда е толкова важно в нашето ежедневие? И как степента на неговото прилагане се отразява на резултатите от усилията ни?

Допреди четвърт век, по време на строителния бум в България, когато практически всяко селско семейство построи своя нов дом, бе честа практика през уикенда на строителната площадка да се събират всички съседи и роднини на вдигащия новата си къща, за да му помогнат с изливането на бетона. Работата започваше в ранни зори, и често денят не стигаше, за да се приключи с бетоновата плоча, при чието изливане разтворът се бъркаше на ръка, та често се налагаше работниците газещи бетона да бъдат осветявани от мощни прожектори чак до полунощ. Естествено, че целият трудоден приключваше със сериозна гощавка, което допълнително скрепяваше връзките между хората, за които бе важно да са уверени, че във всеки момент могат да получат подкрепата на обкръжаващите.

Днес е много по-просто: материалът се поръчва в най-близкия бетонов възел, един-двама специализирани работници се хващат за маркуча на помпата и за два-три часа пресният бетон вече е положен. Сега вече „не се налага“ да се поддържат тесни междусъседски отношения, стига се дотам, че в големите градове в един и същи вход хората дори не се поздравяват. Индивидуализмът напълно измества колективните усилия на някога сплотеното общество. Неслучайно и българите, които посещават страните на запад от нас, също отбелязват, че развитите общества се състоят от индивидуалисти, които като че ли нямат сериозна мотивация да изграждат и поддържат дългосрочни съседски отношения.

Винаги ли, обаче, е било така? Дали в праисторическите времена един самотен ловец е могъл, със своите примитивни оръжия, да се справи с обекта на своя лов, който често е бил по-опасен и мощен от самия ловуващ? В такива условия е било значително по-благоразумно хората да се обединяват в големи семейства, родове и племена, което гарантирало оцеляването в суровите условия на непрестанната борба за съществуване.

Сигурно първите човеци, обитаващи малки групи от по пет до десет члена, също се опитвали да „разбират“ от всичко по малко: да заострят камъни, с които да ровят земята; да плетат огради от клони на дървета; да разфасоват месото на убитото с общи усилия животно; да налагат определени билки върху раните на пострадалите в лова съплеменници, и т.н.

Постепенно обаче при изпълнението на общите работи старейшината започва най-вероятно да наблюдава един „странен“ факт: всички от племето биха предпочели да работят на общия казан с храната, където докато се дегустира вкусното месо, човек може да натрупа още една порция към дневната си дажба. В същото време е било трудно съплеменниците да бъдат убедени, че стрелите за лъковете са не по-малко важни от вкусната мръвка. Затова още в дълбока древност, преди дори още парите и пазарите да са познати на хората, възниква необходимостта от организационен център, който да разпределя вътрешните задължения между членовете на праисторическите образувания.

По този начин постепенно започват да се обособяват и различните специализирани дейности познати днес като професии, като колкото по-мащабна става една организация, толкова по-голямо е тяхното разнообразие.

Ако например един наш съвременник се окаже на необитаем остров, колкото и той да е „образован“ и „компетентен“, единствените умения, които ще са му нужни там, ще са тези, които да му осигурят непосредствено храната, подслона и топлината. Всички останали предмети от нашето ежедневие ще му изглеждат непостижим лукс, който няма как да бъде осигурен с помощта само на двете му ръце, тъй като цялото време ще отива за осигуряване на основните нужди.
 

[1] http://www.tenniskafe.com/atp/grigor-dimitrov/valverdu-grigor-se-pridvizhva-otlichno-shte-rabotim-varhu-servisa-i-retura/

Продължение от този линк:
http://krizata.blog.bg/biznes/2017/10/04/.445859

--------------------
Презентация по статията:

"Дали това, че един германец съвсем не умее да борави с брадвата или с лопатата, или пък с водния ключ, го прави по-беден от вездесъщия нашенец, който е същински домашен майстор? Или точно обратното: в богатото общество всеки „си знае работата“ и тясно специализира в едно конкретно професионално направление."
--------
Всеможенето на българина генерира серизона икономия,намалява разходите в семейния бюджет и мъничко съкращава сериозната разлика в равнището на разделение на труда спрямо Германия.
Все пак Германия е 80 милиона,а реално около 200-300 милиона души,тъй като немските концерни са погълнали в своята система на трудова специализация сериозна част от работещото население на Евросъюза.Това не е упрек,просто констатация.
Северноамериканският кластер надвишава 450 милиона души,но ако добавим доларовата доминация,то чрез нея САЩ контролират няколко милиарда работници по света.
От американците-новите разработки,от останалата част от човечеството производственото изпълнение.Въпреки че и в момента индустрията в САЩ е внушителна.Два пъти или три пъти по-голяма от немската.

Какво може да направи България?Да се специлизира в една или две промишлени области.Доколкото разбирам и Вие намеквате нещо подобно.

П.С. То и населението на Нигерия е 200 милиона,но при 60% мюсюлмани,нека не се обиждат-никаква индустриализация не е възможна по принцип.Защото индустриализацията е въпрос и на култура специфика,на духовна пренастойка,на либерализация,въпрос на мироглед,едно е да стреляш с калашника постоянно и да се самовзривяваш с шахидския пояс,да убиваш хора,друго е да градиш промишленост,да урбанизираш околния ландшафт и.т.н.
Ислямистите са пионки на западните страни,спецкоманда за генериране на хаос,но това е отделна тема на разговор.

Ако говорима за иновационния процес,не за масовото производство,то иновациите структурно и по определение представляват интегрален продукт синтезиран и комбиниран от различни елементи,детайли,открития,прибори,материали,предмети,получени по-рано или създавани паралелно,синхронизирани в рамките на интеграла в различни пропорции.Като готварска рецепта,най-простичко казано,приготвяне на кекс например,той има своите съставки,пропорции,начин на приготвяне и.т.н.


Както казва Олег Григориев: "— За счет чего делаются изобретения? За счет комбинации элементов предметно-технологического множества".

http://wwwa/article?id=398

Неволята и относителната бедност на българина през вековете го е научила да разбира от много неща,може би по тази причина тук живеят толкова талантиливи хора,болшинството от тях дори не е открило личните си заложби,но когато работиш за насъщния по 10-12 часа,няма как да мислиш,разсъждаваш и развиваш собствените си идеи.
Уви,физическите закони не позволяват да имаме крупна икономика със сложна многоотраслова структура.Българите нямат вина за това.

Интересен материал илюстриращ до каква степен е стигнало задълбочаването на сиситемата за разделение на труда на Запад,колко се е задълбочила специализацията там.Макар и поднесена в негативна светлина-статията ще бъде полезна:

http://wwwh/ssha-rodina-ikspertov/

-Специалист по история на порнографията,порнографския бизнес
-Инженер-дизайнер по тежък макияж/грим и пр/.
-Учен в областта на хлебознанието
-Космически адвокат
-Консултант по поведението на котки
-Експерт по замразени банани
-Пингвино-логист.Специалист по логистика на пингвините?
-Специалист по нарязано/пасирано/ сирене
-Специалист в изучаване на отвличането на невести.Психолог,историк,социолог,наверно,но с тясна специализация.

Както виждает тясната специализация е в пълна сила.
-Специалст по шоколадно пиво

-

Да, това е много интересно, приятелю!

Какви са тези физически закони, които не позволяват да имаме икономика, не са ли политически
https://www.companyinbulgaria/

Питате:"Какви са тези физически закони?".Бих казал физико-икономически закони,от гледна точка на географията:

-Нямаме население колкото големите страни,въпреки че нашите граждани като цяло са високообразовани и готови за реиндустриализация

-Нямаме суровини за разлика от САЩ

-Даже климатични особености-САЩ е по-топла страна от България/виж централните и южните щати/

-Най-важната разлика:валутната доминация.Просто нашата валута няма статута на долара,еврото,йената,юана,бразилската валута.

-Няма как да върнем времето назад.Големите западни корпорации отдавна са фактор в световната икономика и политика,тяхната корпоративна инфраструктура
вече е вписана в междунардното стопанство.

Иновации можем да създаваме,правим го и в момента,отчасти заради енциклопедичните познания и възможности на българина,но масово и многоотраслово сложно производство няма как да реилазираме на наша територия.
Нама как седем милионна държава да произвежда толкова и със същата качествена специализация,колкото 70 милионна или 30 милионна,нормална физическа бариера.

"-Пингвино-логист.Специалист по логистика на пингвините?"
------------------------------------------------------------------------
Може би не съм направил точен превод:"Специалист по миграцията на пингвините"

"Какви са тези физически закони, които не позволяват да имаме икономика, не са ли политически"

Ще кажа следното:съвременната наука,политикономията, няма отговор на въпроса :може ли една 4-милионна държава например да се самообезпечи икономически,максимално,доколко може да се самообезпечи ?"
Причината за този пропуск се крие във факта,че природата на икономическия растеж е изучена сравнително слабо в глобален мащаб,също така сложните метаморфози на производствените вериги,това е въпрос касаещ не само икономическите изследвания,но и инженерно-икономическите проблеми.
Пробив в тази област правят научните групи на академик Матеев в България още през 70-те години на 20 век и тази на Хазин-Григориев-Глазиев в б.СССР три десетилетия по-късно.Може да звучи странно,но българската икономическа мисъл заема челни позиции в този научен сегмент.

Саудитска Арабия и различните емирати в Близкия Изток,Катар и пр. са средновековни шериатски тирании,сатрапски режими,много по-жестоки и ретроградни от отностелно светските режими на Саддам и Кадафи,на партията на БААС,тези шейхства и емирати са основен спонсор и развъдник на ислямския тероризъм и радикализъм по целия свят.
Но понеже са дружки на Запада,основен купувач например на западни оръжия,самолети,стоки,доставчици на петрол и газ,то към тях се прилагат двойни стандарти.Както цинично говорят американски политици:"Да,той е кучи син,но наш кучи син".

Шахът на Иран се опита да направи модернизационен скок,провеждаше политика на индустриализация,на урбанизация и еманципация на жената,но всички тези процеси доведоха до религиозна революция,до реванш на конфесионалните слоеве.Иранското село като носител на консервативните ислямски ценности,носител на консервативната ислямска община,възстана против светското управление на Реза Пахлави.Обществото в тези държави не е готово за подобни реформи,промени свързани с културата,мирогледа и начина на живот.
И в този смисъл Турция,като най-развита мюсюлманска страна,се изправя пред сериозна дилема.

История на едно от последните останали изолирани племена: "Последното племе от каменната ера размахва пениси, за да плаши натрапници":
https://www.24chasa/novini/article/7179899?fbclid=IwAR2fYPFjDiqZbywW4yczPEgkWrNvOWeQDoG6csdYolv2NN-PGlPXhN2-Oa8 © www.24chasa"