Както е известно, светът се намира в най-голямата си икономическа криза на модела на развитие, която познава в своята индустриална епоха; криза непрекъснато задълбочаваща се, поради неадекватните действия на държавните органи в страните, от които зависят процесите в световната икономика.

Защо се стига до подобна неадекватност и по каква причина съвременните водещи икономически сили упорито отказват да приемат обективната реалност и продължават да робуват на провалили се догми и предразсъдъци, чието следване в днешни времена води до все по-силно задълбочаване на кризисните процеси, до ескалиращи регионални конфликти в различни точки на земното кълбо, до всеобщо обедняване на вчерашната средна класа, до загуба на перспективи за милиони граждани както в развитите, така и в развиващите се страни?

В едно свое изследване реализирано през 2010 г. прогнозирах, че човечеството  предстои да избира между два пътя на развитие – държавен капитализъм (фашизъм под една или друга форма) или държавен социализъм, тъй като в условията на все по-силно падащ жизнен стандарт на преобладаващата част от световното население, съвсем скоро, твърдях през 2010 г., на политиците ще им омръзне да симулират демокрация и ще си приемат тези закони, които са им нужни в дадения момент за овладяване на протестните настроения на широки кръгове от населението.

И по-нататък в прогнозата се казваше, че единственият сравнително безболезнен вариант за по-голяма част от обществото е преминаването към стопанство на плановата икономика с преобладаваща о6ществена собственост върху средствата за производство, с една по-висока степен на социална защита, която ще е изключително необходима в условията на бъдещото продължаващо социално изключване на все по-широки слоеве от населението.

Проблемът в поведението на властовите елити идва от това, че научени от историческия опит, (когато военните конфликти достигащи до световни войни по «чудодеен» начин извеждаха икономиките на планетата до нов, по-висок етап в тяхното развитие, въпреки милионите жертви дадени в тях) днес те отново разчитат, че в условия на икономическа криза именно чрез военно-промишления комплекс отделните стопанства могат да получат този така търсен импулс за своя икономически растеж.

В еволюционното си развитие човечеството преминава през различни етапи характеризиращи се с все по-разрастващи се системи за разделение на труда, в чиито рамки протича стопанският процес. Нека си припомним, че след победата на индустриалната революция в северозападна Европа, към началото на ХХ в. в света се формират четири относително независими една от друга технологични зони: британска, германска, американска и японска. Всички те неумолимо разширяват пазарите, които контролират, докато се стига до прекия им сблъсък формализиран чрез Първата световна война. Тя обаче не решава възникналите противоречия, поради което се стига до Втората световна война, в която се включва и нововъзникналата съветска технологична зона! Едва след нейния край се стига до окрупняване на икономическите системи и до възможност за продължаващо нарастване на степента за разделение на прилагания труд.

Съгласно Адам Смит в съревнованието между две икономически системи побеждава тази, която има по-големи мащаби, тъй като от последните зависи ефективността на тяхното функциониране. Съответно – способността им да произвеждат по-голям асортимент от продукция, с по-ниска себестойност и с по-високо качество. По-възрастните поколения все още си спомнят неистовия стремеж на съветския човек към западните стоки, които в условията на местната, десетократно по-малка система за разделение на труда, бе невъзможно да се произвеждат в масови количества.

В съвременните условия, когато все още глобалният свят продължава упорито да се стреми към тъмните десетилетия на своето предишно съществуване, е необходимо да не се забравят уроците на миналото, сред който най-важният е, че само единно човечеството може да се справи с тези предизвикателства, които стоят пред него за решаване. А всяко дефрагментиране, всяка деглобализация ще доведат до деградация в технологичното развитие, до нарастване на разходите за производство на стесняващия се асортимент от продукция и до падане на нейното качество. Друго важно следствие от деглобализацията ще бъде превръщането на стотици милиони хора в излишни за нововъзникналите по-примитивни и конкуриращи помежду си системи за разделение на труда.

Едва ли днес някой мечтае да се върне към равнището на потребление характерно за нашите прадядовци и прабаби, но с темповете, с които се разрушават изградените за десетилетия стопански връзки, се върви именно към такъв вариант на функциониране на стопанствата.

От казаното дотук може да се изведе изводът, че от действията на властовите елити по целия свят зависи, дали човечеството ще продължи да върви по нарастващата спирала на постъпателното развитие на научно-техническия прогрес или ще се наложи окончателно да се утвърдят авторитарни и диктаторски методи за контрол на масите, в чиито рамки голяма част от населението ще стане „ненужно“ в пределите на действащия икономически механизъм. Длъжни сме да се надяваме на чувството за самосъхранение, което притежава всеки от нас, и да приемем на въоръжение онези идеи на авангардната икономическа наука, които са ни завещани от такива титани на мисълта като Адам Смит, Евгени Матеев, Олег Григориев.

Не трябва да се уморяваме да образоваме управляващата политическа класа, тъй като от нейните действия (или бездействия) зависи съдбата на милиони хора по целия свят. Съвсем друг е въпросът, дали ще бъдем чути, но нашата научна съвест би трябвало да ни дава еднозначен отговор на дилемата дали да продължим да се борим за един бъдещ по-демократичен свят за всеки живеещ на планетата Земя или да се оставим на течението на обективните икономически процеси обусловени от все по-разрастващата се икономическа криза на модела на развитие.

В рамките на ЕС сякаш започва да се осъзнава, че непрекъснатото изграждане на стени трябва да остане в миналото, че пътят на разпалване на пожари по неговата периферия е път без изход и че в крайна сметка искри от този пожар могат да прехвърчат и в нашия дом, който никак не е застрахован от подобно развитие на събитията.

Време е да се излезе от заблудите на миналото, които постулираха, че реализацията на всяка цена на националната идея в отделно взета страна непременно ще доведе до икономически просперитет и перспектива. Трябва да се върви към формиране на нови „наднационални“ същности, които да аргументират достатъчно убедително необходимостта от изграждане на нови типове обществени обединения в рамките на утвърждаващите се междудържавни съюзи, за да се прекрати практиката за търсене на идентичност на основата на отрицанието на различните, на малцинствените групи.

Така или иначе ние оставяме света на нашите деца, и от това доколко ясни правила за съвместното общежитие ще им завещаем, зависи в каква посока те ще насочат своите усилия за продължаващо изграждане на един по-добър и справедлив миропорядък на нашата планета.

За да има разбирателство, трябва да съществува диалог между всички заинтересовани страни! Не може да разберем гледната точка на когото и да било, без да изслушаме внимателно неговите аргументи и без да се опитаме да „влезем под кожата му“! Хората по света са различни, всеки от нас е продукт на жизнените обстоятелства, в чиито рамки се е формирал и съществувал.

По един начин разсъждават за функционирането на съвременните общества тези, които са израснали в глад и нищета, по друг начин тези, които са имали всички условия за всестранно развитие на личността, по трети начин – категорията хора преживяли поражение във военни и квазивоенни конфликти, по четвърти начин – победителите, които през целия си живот са се радвали единствено на нарастващ жизнен стандарт и разрастващо се материално потребление.

Науката има особено място в съкровищницата на съвременната човешка цивилизация. Днешният член на демографската система е в общия случай изключително специализиран елемент на цялостната икономическа система, който съвестно изпълнява поставените му от обществото задачи на своето конкретно работно място. Този съвременен човек няма нито времето, нито ресурсите, за да се занимава в свободното си време с непрекъсната проверка на информацията постъпваща от другите многобройни работни системи вплетени в общата система за разделение на труда.

Точно по тази причина всеки един от нас, научните работници, има особената отговорност да върши съвестно своята работа, да не се съобразява с конюнктурата на деня, да не прави компромиси със своята съвест и да докладва точно тези резултати, до които е достигнало неговото научно изследване. В дългата верига на обществената система след нас идват политиците, които опирайки се на резултатите от нашите изследвания и на изводите, които сме направили, вземат едни или други решения касаещи съдбата на милиони, понякога и милиарди хора по цялата Земя.

Нека направим така, че светът да продължи да съществува като едно добро място за живеене, да търсим преди всичко общото, което ни обединява, а не различното, което ни прави уникални, но не винаги разбираеми за околните. Всеки един от нас е в един, единствен екземпляр на тази планета и нито до нас, нито след нас ще има подобно на нас човешко същество! Но това не ни прави по презумция антагонистични на всички останали осем милиарда човешки същества. Ако това стане очевидно за повече от нас, тогава и взаимното разбирателство и продължаващо сътрудничество ще станат онази пътеводна звезда, която ще направлява действията ни за едно по-добро общо бъдеще!