Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2009 19:19 - Планово-социалното пазарно стопанство – бъдещето на световната икономика - II част
Автор: krizata Категория: Други   
Прочетен: 2399 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 01.02.2010 22:03


Продължение:

Изход от задънената улица на икономическата едностранчивост

 

Социализмът в чистия си вид е пряка противоположност на либералното пазарно стопанство, практически – негово диалектическо отражение. От тук следва, че е възможен и диалектически синтез на двете системи!

Всичко, което е нужно за осъществяване на такъв синтез е създадаването, в либералната капиталистическа икономика, на институционални механизми за преразпределение на инвестициите в дългосрочната държавна инфраструктура.

В този синтез е изходът от противоречията на двете социално-икономически системи, и той може да бъде реализиран в рамките на модела на социално-демократичната република, със силен държавен сектор и развити механизми за обществена собственост.

В класическата капиталистическа икономика се правят опити проблемът с дефицита на търсенето да се решава по пътя на стимулирането му чрез субсидии или кредитиране, но това не е изход, както можем да се убедим от сегашната криза, разразила се по света.

Изходът не е и в това, изземваните от държавата доходи, във вид на данъци, да се преразпределят обратно непосредствено в джобовете на потребителите.

Изходът трябва да се търси в решението тези доходи да се инвестират в дългосрочни и мащабни инфраструктурни проекти, които, сами по себе си, могат и да са губещи, но чието създаване съществено ще повиши качеството на живот на народа в бъдеще, а използването на тази инфраструктура от частната капиталистическа инициатива ще доведе до връщане към растеж на БВП и на потребителските пазари.

Това противоречи на фундаменталната база на „свободната икономика” формулирана още от Адам Смит в неговите разсъждения за невидимата ръка на пазара: „Преследвайки своите собствени интереси, той (индивидът) често по по-добър начин служи на интересите на обществото, отколкото тогава, когато съзнателно се стреми да прави това.” Смит в някаква степен е прав, но все пак не си струва от дадената мисъл да се правят крайни обобщения.

„Здравият егоизъм” на владетелите на капитала, стремящи се да го пласират на ближния като кредит, се превръща в експоненциално нарастване на общата задлъжнялост, което води до неизбежна дестабилизация на системата.

Решението на проблема би могло да се съдържа във връщането на нарастващите проценти по кредитите обратно на длъжниците. Това би стабилизирало системата и е изгодно за обществото като цяло, но съвършено противоречи на инстинктите на капиталиста.

Проблемът на системата е в това, че той (капиталистът) няма потребност да похарчи допълнителни трилиони долари, за да удовлетвори своите, все пак ограничени, желания. Той предпочита да даде нарастващите свои излишъци от капитали в дълг, защото харченето лично от него на всичките влизащи по сметките му пари не е физически възможно.

Действайки по подобен начин, преследвайки своя личен интерес, съгласно класическата представа на идеолозите на капитализма, богатите заставят всички останали от обкръжението си да се разплащат за своите решения и действия. Да се говори за „обществено благо” в случая е неуместно, за съжаление.

Следователно, основната задача по реорганизацията на обществото се състои в това, да се намери балансът между кредитирането в собствен интерес и инвестициите в интерес на цялото общество.

Тоест - между свободата за разпореждане с капитала и социалистическия план за развитие.

Един от пътищата за решаване на този проблем може да търси в реализацията на система от стимули за инвестиционна дейност, когато държавата поема ангажимента да разработи генерална посока за развитие, а собствениците на капитали да са непосредствени изпълнители по дадените проекти. Данъчните преференции или наказания трябва да станат инструменти за стимулиране по тази схема.

Например, кредитирайки приоритетните сектори на икономиката, банките получават данъчни стимули.

А ако им се иска да играят на колебанията на курсовете на валутите или на цените на нефта, моля, както искате. Само че в случаите на спекулативни операции данъкът трябва да бъде в пъти по-голям.

Това е решение на проблема по управление на вектора за развитие, но не и на цикличните кризи, свързани с разширяването/свиването на обемите на кредитиране. Тук опитът на скандинавските страни, регулиращи нивото на заплащане на всички работници, би бил полезен.

Необходимо е да се въведат законодателни ограничения за доходите на ръководните лица и на собствениците на капитала, обвързвайки ги със заплатите на редовите сътрудници и с инвестиционната дейност.

Тоест, колкото повече получават работниците в компанията, колкото е по-голямо нивото на инвестициите, толкова повече можеш да оставиш за себе си като собственик на капитала.

 А такива случаи, когато собственикът (като например Рейнолд Вюрт) съкращава заплатите на работниците, за да си купи яхта за 100 млн. долара, трябва да останат в миналото. Това ще намали остротата на проблема с кредитните задължения на населението, но не и на бизнеса като цяло.

Проблемът с експоненциалния ръст на дълговете може да се реши посредством механизма на съвместните предприятия, създавани от тройката икономически играчи – държавата, кредитните организации и промишлените компании.

При определени макроикономически условия, пресичайки развитието на нездравия кредитен бум, държавата предлага на кредитните организации (подсказвайки правилното решение с помощта на данъчната система), да вземат участие в съвместни проекти, от типа строителство на автомагистрали, атомни станции, големи инфраструктурни проекти и т.н.

От банките ще е капитала, от предприятията – реализацията, от държавата – контрола. Интересът на банковата група, в дадения случай, ще се заключава в получаването на доходи от експлоатацията на обекта. Нека да не са толкова високи, но пък затова ще бъдат дългосрочни. И във всеки случай това ще е по-добрият вариант, отколкото да се попадне под данъчната преса на държавата.

Интересът на предприятията е ясен – усвояване на средства, изпълнявайки тези проекти.

Интересът на държавата ще бъде да намали кредитния товар, да създаде работни места, да осигури на обществото необходимата инфраструктура.

При това, за разлика от икономиката, ориентирана на първо място към удовлетворяване на потребителското търсене и консюмеризма, а и затова безумно употребяваща невъзобновяеми ресурси, социалният капитализъм ще позволи да се осъществява значително по-ефективно развитие, за сметка на концентрацията на усилията в ключови направления.

Изградените енегийна, информационна и транспортна инфраструктури са база за всяко икономическо развитие, явявайки се своего рода ресурси, но от по-висок порядък сравнявайки с невъзобновяемите източници.

Инфраструктурата струва скъпо и се изплаща относително дълго, но притежава твърде висок мултипликационен ефект, позволявайки свободно развитие за експлоатиращите я икономически агенти.

Основната задача се състои в правилния избор на реализуеми проекти, тъй като неправилното поставяне на цели за приложение води до загуба не само на вложените ресурси, но и на използвания потенциал.

Подобен проблем съществуваше в СССР, когато, увлеклият се политически елит въоръжаваше целия свят, забравяйки да удовлетвори елементарните битови потребности на собствения си народ.

Защитата от подобни грешки може да бъде осигурена от приложението на научния подход – изграждане на специализирани научно-изследователски институти и експертни общества.

Но това е само част от решението, тъй като без демократичен механизъм на обществен контрол, системата неизбежно ще започне да обслужва собствените си интереси, единствено имитирайки полезност.

Конкретната реализация на механизма на контрол е твърде сложна тема, изискваща отделен анализ.

Едно е безспорно: при наличие на желание, реализацията на контрола е напълно възможна, като най-надеждното средство за стимулиране към ефективна дейност представлява периодичната смяна на висшето държавно ръководство на страната посредством избори, в зависимост от успехите и провалите по изпълнение на поставените от обществото задачи.

По този начин социалният капитализъм представлява, сам по себе си, изход от идеологическата безпътица на капиталистическата парадигма за „свободния пазар”-това брауново движение на егоистични частици.

Лишен от свойствените на тоталитарно-плановия социализъм недостатъци, като застой и уравниловка, той обединява в себе си преимуществата на пазарната икономика, и ориентираната към резултат социална държава.

Вместо безсмисленото, и в някои отношения даже отвратително самоудовлетворяване от системата на безкрайно потребление, той предлага бъдеще, перспектива и вектор за развитие в интерес на нашите деца, и съответно, в наш собствен интерес.




Гласувай:
1



1. анонимен - Кой е писал това ?
20.12.2009 10:05
Началото бе много полезно, и определено смятам да го използвам в мойте анализи. Но предложенията накрая бяха доста мъгляви. Особенно не ми хареса предложението "чрез избори в зависимост от резултатите" ? Инициативата на капиталиста и на социалиста в крайна сметка е удовлетворяване на неговите потребности, през социализма бяха волги и вили, през капитализма бяха мерцедеси и палати в Боровец. Самата ценностна система трябва да се промени за да се променят такива стрелемежи. За съжаление тя се създава именно от самата система в която живеем и по този начин се получава затворен кръг от самозасилващи се фактори. Накрая винаги се стига до опити за контрол върху властта (била тя държавна, пазарни механизми или регулация от обособени институции). И рано или късно успяват, главно заради факта, че принципа на "демокрация" рано или късно дава възможност за "купуване" на поста и поставяне на човек предварително обучен/убеден или подготвен да служи на частни (най вече на организация - банка, служба, предприятие и др). И от там решенията вече се съобразяват не с принципи на хуманизъм и създаване на изобилие и социални придобивки, а към материализиране на ценностите на отделни части на общестото, ефективно създавайки по този начин разделение на класи/групи и борба за запазване/промяна на статуквото между тях.


Демокрацията се дискредирира отдавна, принципа един човек един глас води директно до обезценяване на масовия глас - ит от там до улесняване на "купуването" на много гласове. Например средностатистическия жител на българското село като количество е далеч повече от количеството умни и критично настроени българи мислещи за създаването на изобилие и вземането на правилни решения. И от там политиците имат инициативата да убеждават именно по евтините гласове - чрез обещания, които не могат да изпълнят и чрез най-обикновенна харизма и подиумни изяви. В крайната фаза на развитието на тази система обществените "дейци" автоматично са в комбина с тези които държат капитала, вземат решения облагодетелстващи дадена група от населението, а тази група осигурява ресурсите за общественика да продължава да лобира за себе си. Убеждаването на критично настроените хора, дори с перфектен план и дела, дори с изцяло иновационна идея и технология - е обречено на неуспех защото системата толерира тези, които успеят да убедят достатъчно бройки хора. А при бройките "един човек един глас" се получава така че селския идиот се равнява на един Ботев например. И е много по изгодно да убеждаваш тълпа от селски идиоти отколкото дори малка група Ботев-ци който ще задават въпроси и ще настояват за резултати.

И за да не се окаже накрая че само критика съм пратил - аз съм привърженик на идеята на зейтгейст движението - Ресурсно базирана икономика. Това не е нито технокрация, нито утопия. В основата на тази система стой именно управлението на ресурсите за социално развитие, но в планетарен мащаб. Целта - осигуряване на изобилие без да изключваме никого. Това е напълно постижимо ако работим именно с ресурсите с които разполагаме - технологиите , иновациите, земята, водата, въздуха, специалистите.
Линк : http://www.thevenusproject.com/a-new-social-design/resource-based-economy

PS : Мале то стана дълго за отговор :)
Ако искате да се свържете и да коментирате - моля : пощата ми е narlah@abv.bg или скипе : nkosev.
цитирай
2. sparotok - Наоми Клайн
06.01.2010 13:06
Идеята е добра, Наоми Клайн има подобни виждания. Норийна Херц също прадлага подобно разрешение - капитализъм с човешко лице.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825355
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев