Произход на парите

В учебниците по икономика ще прочетете много и най-невероятни хипотези за произхода на парите. Нека отделим малко място и за представяне на нашата.

Парите са известни още от дълбока древност. По най-разнообразни причини в зората на своето развитие човечеството е избрало да използва благородните метали като пари опосредстващи размяната. Всички добре познаваме впечатляващата история на големи и мощни империи, но е малко коментиран факт, че тяхното могъщество в огромна степен се дължи на лесния им и евтин достъп до източници на пари.

Преди да се появят великите древногръцки учени и мислители, заедно с цялата тяхна култура, се наблюдава активната експлоатация от града-държава Атина на сребърните рудници на нейна територия, което с течение на времето дава възможност за снабдяване на цялата тогавашна ойкумена с атински пари произвеждани на много ниска себестойност. Това води до възможността за построяване от Атина на най-големия търговски флот по онова време и за осъществяване на небивала икономическа активност, създала предпоставките за всички останали културни дейности характерни само за едно процъфтяващо общество.

В голяма степен Великите географски открития, и свързаното с тях „нахлуване“ на огромни количества златни пари[1] водят до последвалата промишлена революция в Западна Европа, която превръща тогавашната световна периферия в един от центровете на съвременната индустриална цивилизация (заедно със Съединените американски щати, които в базовите принципи на своето съществуване се опират на ценностите, наследени и развити от западноевропейските общества).

Струва си да се отбележи, че и в съвременния свят неограничената възможност за създаване на допълнителни парични ликвидности дава разнообразни варианти за сравнително лесно (по отношение на другите държави) справяне с проблеми от всякакъв род, включително такива свързани с изпълнението на бюджета, с покриване на социалните ангажименти[2] и т.н.

***

Нека отново се върнем към историческата линия на разсъждения и си представим някогашния владетел и неговата професионална армия, чийто състав вече изцяло съсредоточава усилия за изпълнение на задачи свързани с общата сигурност в съответната държава (събиране на данъци, потушаване на вътрешни вълнения, защита от нападения на чужди армии).

При повишаващи се преки трудови ангажименти войникът няма възможност чрез допълнително полаган труд в извънработно време върху собствен (или нает) земеделски парцел да осигурява хранителни продукти за трапезата си[3]. Тоест, владетелят трябва да организира склад, от който срещу съответна разписка периодично да осигурява основните хранителни продукти за своите войници. За простота на изложението да приемем, че тези продукти са хляб и вино. Това означава, че всеки ден войникът трябва да отиде до склада и срещу своята разписка да получи полагащото му се. Очевидно е, че системата с разписките не е най-подходяща, тъй като те подлежат на лесно фалшифициране, а и бързо се късат и износват. Най-добрият материал в случая се оказват благородните метали, които съдържат висока стойност в единица тегло, бавно се износват и трудно подлежат на фалшификации.

В живота можем да станем свидетели на различни ситуации. Да си представим, че нашият войник е изпратен на специална мисия и в края на деня се оказва в едно изолирано планинско селце, което няма практически никакви  връзки с външния свят. Ако с монетата в ръка и след съответната отстъпка в цената войникът уговори някой селянин да му продаде поне хляб и вино, то тогава у последния се появява точно тази златна монета, с която впоследствие при посещение в града-крепост може да получи фиксираното количество от склада (естествено, заедно с печалбата реализирана от сделката с войника).

По този начин монетите заживяват свой собствен живот, независим от склада, и в един момент дори ако последният съвсем изчезне[4], у хората остава навикът срещу пари да получават необходимите им неща. Разбира се, този процес е продължителен и понякога мъчителен: производителите в натуралното стопанство дълго време „опипват почвата“, разменяйки първоначално само малка част от продукцията си за монети, докато напълно се убедят, че системата не дава провали и на нея може изцяло да се разчита.

Стопанският живот се монетизира и запасите от продукция се заменят от парични такива, което дава мощен тласък за по-нататъшното икономическо развитие (нарастване на скоростта на обращение, възможност за кредитиране и т.н.).

[1] Само за един век (XVI) цената на златото в Западна Европа пада двойно, което означава, че номиналните цени в тази част на света скачат два пъти за ужас на всички околни държави, които получават огромен натиск по линия на паричното предлагане, с който така и не се справят до своя последващ крах. Така например, първият голям бунт на еничарите в Османската империя е свързан именно с невъзможността на тогавашния султан да изплаща паричните им възнаграждения, в условия на обезценяваща се местна златна лира.

[2] Така например, в годините след първата активна фаза на глобалната икономическа криза, започнала през 2008 г., централните банки на страните разполагащи с конвертируеми валути, създадоха нови пари за няколко трилиона долара (1 трлн. = 1000 млрд.), като тези средства бяха впоследствие „абсорбирани“ от пазарните участници, без при това да предизвикат инфлация в потребителския сектор.

[3] Същото се отнася и за другите предмети от ежедневието, създавани преди това в рамките на натуралното стопанство.

[4] Археолозите по Средиземноморието продължават да попадат на монети от електрум, сечени от древната държава Лидия и разпространявани по целия средиземноморски басейн. Имаме пълните основания да смятаме, че дълго време след като самата държава престава да същестува (закритият склад) нейните пари продължават да обслужват търговските сделки на териториите, където монетите от електрум вече били в обращение. И никой не обръщал внимание, че държава отдавна я няма.

------------------------------------------
Линк към продължение оттук:
http://krizata.blog.bg/biznes/2017/10/04/.533308