Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2010 09:34 - ПАЗАР И ПЛАН: 20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Автор: krizata Категория: Други   
Прочетен: 1194 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 01.05.2010 22:39


Автор: доц. д-р Боян Дуранкев

 

Преди 20 години, в началото на „прехода” от социализъм към капитализъм, в ролята си на завеждащ редакция „Икономика” в Издателство „Христо Ботев”, успях да убедя тогавашните икономически теоретици и идеолози на прехода, както и техните противници да съберат мислите си по повод на този преход в сборника „Икономиката на кръстопът”. На поканата се откликнаха акад. Евгени Матеев, акад. Никола Попов, чл.-кор. Иван Илиев, проф. д.ик.н. Васил Мишев, проф. д-р Георги Петров, проф. д-р ик.н. Иван Миронов, проф. д.ик.н. Милчо Стоименов, доц. д-р Милети Младенов, доц. д-р Васил Манов и Асен Мичковски. Посочвам участниците не толкова от уважение към историческите факти, колкото да се илюстрират два факта. Първо, че представителството на различните посоки на прехода е било достатъчно коректно; второ, че всичките тези икономисти бяха елиминирани от участие в управлението от т.нар. политици – от тогава досега.

 

І. До какво доведе „преходът”?

 

Двадесет години по-късно може категорично да се твърди че „преходът” бе извършен не по правилата, препоръчвани от повечето от тези известни теоретици, и не в правилната посока.

 

Преходът бе извършен предимно чрез приватизиране на националното богатство на България, което бе съсредоточено в ръцете на няколко хиляди фамилии – най-вече чрез криминална масова и пазарна приватизация, чрез концентриране на финансовата власт в няколко играчи на пазара, чрез поддържане на монополно високи цени на продаваните стоки и монополно ниски заплати на заетите лица.

 

Най-добра илюстрация на провала на прехода е „Индексът на човешкото развитие”, по който България се срути от 28-мо място през 1990 г. на 61-во място през 2010 г. По-голям срив в света са постигнали само няколко страни от Третия свят, броящи се на пръстите на едната ръка, при това – най-вече поради вътрешни войни.

 

Демокрацията издигна на пиедестал „пазара”, пазарът – вместо да замогне широките народни маси – предизвика масово обедняване. Демокрацията, в името на която бе осъществен преходът, също бе опазарена и принизена до гласувания на четири-пет години. последният национален референдум, впрочем, бе осъществен във времената на „недемократичната система”, която бе упреквана именно в недемократичност.

 

Защо ли се случи всичко това? Да потърсим отговор в теорията.

 

ІІ. Пазар и/или план?

 

В горепосочения сборник статията на акад. Евгени Матеев носеше заглавието „Пазар и план”. Проблемът за взаимовръзката на плана и пазара остава и сега актуален и същевременно остро дискусионен. В такива случаи най-благоприятен шанс за успех дава подходът откъм реалните факти и техните конкретни проявления, оценени на фона на идеите на акад. Евгени Матеев.

 

IІІ. Що е пазарен механизъм (по Матеев)?

 

Какво представлява пазарният механизъм от гледна точка на гражданина, който, разполагайки с някаква сума пари, излиза срещу стоките в качеството си на купувач? „Ако гражданинът е в състояние да купи с тези пари това, което той желае (а не по формулата „Взимай, каквото ти дават!”), тогава, когато това му е нужно (а не по формулата „Няма, но понякога идва — наминавайте!”), там, където му е удобно (а не само на случайно място след дълго търсене), и всичко това без опашка — ако всички тези условия съществуват, те са достатъчни за гражданина той да реши, че пазарът е пазар, парите — пари, а стоката — стока”.

 

Ситуацията, която се определя като пазарен механизъм, се отличава със силна позиция на купувача. Но какви сили заставят продавача да излезе насреща на купувача и какви условия са нужни, за да може той, продавачът, да направи това? Тези въпроси са от решаващо значение за характеристиката на дадена икономика. Но за нашия купувач, от позициите на когото ние все още подхождаме към проблемите, това е чисто академичен въпрос. За него е все едно какви са тези сили и какви са тези условия. Колкото и големи да са различията в това отношение между един или друг тип икономика, за купувача е важно и достатъчно да бъде осигурена властта на неговите пари в посочените направления (що, кога, къде) и ако това е дадено, пазарът действува. В този смисъл, най-добрият пазарен механизъм е този, при който „невидимата оптимизация” на крайната продукция, предназначена за потребление, отговаря на реалните нужди, потребности и желания на гражданите на страната, т.е. получава оптимум. Оптималният икономически механизъм обаче ще бъде ефективен от икономическа гледна точка, ако създава предпоставки за намаляване на пълните разходи за единица крайна продукция и ако не съществуват дефицити и излишъци.

 

Към тези анализи се добавят и следните: .

 

1. Акад. Евгени Матеев обаче подчертава че „никога не е имало и никога няма да има пазар без ограничения. Те могат да бъдат установени и в нашия случай, без да излизаме от рамките на индуктивния подход и все от същите позиции на гражданина купувач. Гражданинът на социалистическото общество не може да си купи завод. Но и при капиталистическата икономика гражданинът не може да си купи например роб

част от Луната или пък атомна бомба, независимо от покупателната му способност. В такъв смисъл пазарът при капитализма се оказва ограничен даже в сравнение с робовладението, но това не му пречи да си остава пазар. Нещо повече — вътре, в рамките, които посоченото ограничение поставя, полето на свободния избор за купувача е неизмеримо по-богато при капитализма, отколкото при робовладелството. Съответно на това и при обществената собственост, въпреки че на сцената излизат нови ограничения, полето на избор за купувача е трябвало да бъде (за съжаление — то не е било) по-богато, отколкото при капитализма. Но и при капитализма не всеки е побогат, отколкото при феодализма или робството.

 

2. Каква е позицията на предприятието купувач? „За социалистическото предприятие на стопанска сметка конкретният смисъл на дискусията около пазарния механизъм се свежда до това, може ли то да си купи по свободен избор необходимите за изпълнение на собствената му производствена програма средства за производство или освен от парите, с които разполага, то се нуждае и от нечие решение, отправено до продавача, за вида и количеството на средствата за производство и за сроковете на тяхната доставка. В първия случай парите на предприятието купувач си остават пари, покупката си остава покупка и стопанската сметка — стопанска сметка. Във втория случай цената представлява не израз на закона за стойността, а условна счетоводителска мярка, парите не са пари, а квитанции за доставката; вместо пазар имаме нормирано снабдяване; стопанската сметка, която е призована да бъде основа за творчество и инициатива на предприятието, е стопанска сметка само по име, тъй като в еднаква степен и заслугите, и отговорността за крайния резултат си остават за сметка на органа, който е определил от горе какво може да се купи.” Поради току-що изброените особености нормираното снабдяване като антипод на пазарния механизъм предизвиква напълно заслужено недоволство. „Но отрицателните емоции по негов адрес са недостатъчен фактор, за да бъде то заменено с друг режим. Трябва да се отстранят причините, които го предизвикват.” Непосредствената емпирика сочи едно обяснение, което прилича на тавтология: стоката, която е предмет на нормирано снабдяване, е дефицитна (при нормална цена!), т. е. предлагането е по-малко, отколкото е необходимо, и/или търсенето е по-голямо, отколкото е допустимо. По такъв начин въпросът се премества към причините, които предизвикват дефицита.

2.1. Има случаи, когато дефицитът има абсолютен характер, но при съвременната високоразвита икономика с подобен тип дефицит е невъзможно да се обясни, а още по-малко да се оправдае нормираното снабдяване.

2.1. Действителната причина за дефицита се състои в това, че предприятието продавач не желае или не е осигурило своевременно условията, за да произведе и предложи по-голямо количество от дефицитния продукт, а предприятието купувач не желае или не е осигурило своевременно условията, за да икономиса част от дефицитните средства за производство.

И така — проблемът се свежда, първо, до адекватни за нормалното обръщение на стоките интереси на предприятията, намиращи се на стопанска сметка, и, второ, до условията, необходими за реализиране на тези адекватни интереси. Проследяването на вездесъщите (при нормални цени) дефицити, които упорито налагат преки поръчения до производителя и преки ограничения спрямо потребителя, ни отвежда дълбоко към механизмите, които управляват икономиката.

 

ІV. „Традиционният механизъм” на социалистическото планиране

Към началото на 60-те години на ХХ век във всички европейски социалистически страни бяха в сила почти еднакви правила за управление на икономиката, които се наричат „традиционен механизъм”, както ги нарича акад. Евгени Матеев.

„Характеристиката на традиционния механизъм може да се сведе до следните принципи: а) основа на положителните интереси на предприятията, намиращи се на стопанска сметка, както и на санкциите за незадоволителна работа, представлява изпълнението на заданията на народностопанския план по разпределение от горе на долу; б) основа за съизмерване на заданията с изпълнението, както и за сводното измерване на изпълнението на плана като цяло е общата продукция, а заедно с нея — и печалбата (тъй като половината от свръхплановата печалба оставаше в разпореждане на предприятието); в) съизмерване на заданията с из-пълнението като цяло е възможно само при съпоставимост на цените — поради това традиционният механизъм изисква централизирано определяне на цените, цена по цена, и закрепване на една система цени без промени в течение на дълъг срок; г) при положение, че цените са определени предварително и не се изменят в хода на изпълнение на плана, в рамките на сводните ценови показатели (обща продукция, стокова продукция, печалба) възникват изгодни и неизгодни за предприятието продукти от гледна точка на един или друг показател на плана: поради това планиращият център се оказва принуден да определя задания в натура не само и даже не толкова във връзка с естествената за всеки механизъм на управление необходимост да се координира производството с потреблението, а като средство за борба против дефицита на „неизгодни” и затрупването с „изгодни” видове продукция; д) на подробната номенклатура на страната на производството съответствува естествено и подробна номенклатура на страната на потреблението — така се стига до детайлното нормиране на снабдяването.”

Такива са основните признаци на „традиционния механизъм”, при което всеки един от тях е неразривно свързан с останалите в единна система.

Изпълнението на плановите задания, в качеството на база за икономическата заинтересованост е играло твърде неблагоприятна роля при подготовката на самите планови задания: в диалога по вертикалата изпълнителите се оказвали заинтересовани да скриват „ резерви”, за да ги поставят в действие по-късно, а висшестоящите органи, притиснати от материалните и стойностните баланси, за които те отговарят, са били принудени често пъти да декретират планови задания, вместо да се ограничават с ролята на координатори — т. нар. волеви задания. Наистина след утвърждаването на плана изпълнителите са били заинтересовани (макар и не всякога) да поставят в действие скритите резерви, но погрешно скроеният план за материално-техническо снабдяване се оказва пречка за това. Субективно това обстоятелство е намирало израз в повсеместните протести, че „не друго, а именно планът не дава възможност да се прояви инициативност”.

Що се е отнасяло до производството на нови видове продукция, според акад. Евгени Матеев, „традиционният механизъм” е можел да окаже благоприятно влияние, но само в случаите, когато новите продукти са част от централизираната номенклатура. Но една от характерните прояви на научно-техническата революция се състои в диференциацията на даден вид машини, материали и услуги по специализирани разновидности, които остават в рамките на прословутия показател за общата продукция. Всякога е по-изгодно за производителя, комуто планът предварително е гарантирал пласмента, да произвежда по-евтина универсална продукция и да я налага на потребителите, вместо да се занимава с множество специали-зирани разновидности. Впрочем тук се крие една от причините за това, че даже в мащабите на СИВ са се предлагали достатъчно много универсални машини, а понякога и материали, а за специализираните разновидности всички участници са се обръщали към капиталистическите пазари – стига валутният баланс да го е позволявал.

По-нататък. Множеството пипала, които планът отгоре е бил принуден да пуска навътре в плана на предприятията — за борба с дефицитите и за внедряване на нови видове продукция, са ограничавали на практика стопанската сметка. С това се е подравяла и отговорността на предприятието за оптимизиране на крайния (от негова гледна точка) синтетичен резултат: всякога е подръка извинение, в смисъл че „такъв план сте ни направили”.

V. „Новата система” на пазарен социализъм

Сравнително големият потенциал, до който икономиката на нашите страни е била достигнала, както и новите задачи, свързани с научно-техническата революция, са изисквали да се излезе от посочените недостатъци на традиционния механизъм. Така се започнало (още през първата половина на 60-те години) търсенето на нов механизъм за функциониране на икономиката. Множеството експерименти в тази посока също се поддават на обобщена характеристика от гледна точка на основните принципи, заложени в тях. Акад. Евгени Матеев ги обединява с работния термин „нова система”.

„Замисълът на новата система се състои в преместването на опорната точка на интересите от изпълнението на плана към реалните постижения в сравнение с предшествуващия период. По-нататък, вместо множеството показатели на традиционния механизъм новата система е търсила единен, силно синтезиран показател, който би изразил крайния резултат от работата на предприятието на стопанска сметка — такъв инструмент виждат в остатъчната печалба, по-точно — в остатъчния доход (т. е. след плащането на данъците по твърди ставки). „Ако работите добре, остатъчният доход ще бъде по-голям и с него вие свободно ще разполагате в собствен интерес — за по-нататъшно развитие на предприятието и за растеж на личните доходи.” Трети основен принцип: при посочените условия координацията на предприятията производители с предприятията потребители можело да се извърши пряко, чрез хоризонтални договори, вместо да се минава през арбитража на силно центра-лизиран и поради това недостатъчно гъвкав висшестоящ апарат. А що се отнася до планирането в дългосрочен аспект и до икономическата стратегия като цяло, центърът запазва своите възможности, като контролира инвестициите и прилага апарат на обикновена монетаристическа политика.

Изминалите години са достатъчна дистанция по време за оценка на този модел на основата на практическия опит, вместо да се изхожда от общи теоретически съображения, които запълват със съдържание оживените дискусии от самото начало на новите системи и до наши дни включително.

Непосредственият резултат от първите експерименти в това направление е било един „взрив на изгодни за производителите асортиментни позиции и появяване на пазарите на остър дефицит от неизгодни продукти”. Това се е очаквало. При традиционния механизъм в защита на потребителя са излизали, що се отнася до неизгодните за производителя позиции, плановите задания в натура, докато при новата система именно тази защита по принцип отпада. Освен това, при традиционния механизъм производителят може да разчита на „опрощение”, неизпълнението на плана поради структурни промени (поради неизгодни позиции) да бъде взето под внимание от висшестоящия орган и премията да остане, докато при новата система няма място за извинения и обяснения. По такъв начин контразаинтересоваността на производителя от неизгодната продукция се увеличава. И накрая — при традиционния механизъм става дума главно за премия, а при новата система — ако тя последователно се прилага — става въпрос изобщо за остатъчния доход в неговата цялост.

Икономиката по такъв начин се е оказала за пореден път на кръстопът: къде по-нататък?

Привържениците на новата система са обяснявали възникналото положение с недостатъците на действуващата система на цените: „Поправете релативните цени и няма да има неизгодна продукция!” По такъв начин на дневен ред е излязъл проблемът за ценообразуването. А до решаването на този проблем в редица страни, в частност — и в България, решили да заменят бившите задания на плана в натура с ... „държавни поръчки”, което е представлявало, разбира се, обикновен евфемизъм на връщането към традиционния механизъм, и то във влошена форма. Системата на държавни поръчки се е оказала на практика далеч не само временна мярка, както са мислели в началото. Даже в тези страни, където новата система е била приложена по-последователно, не са могли да останат без такива. Една от причините са инвестициите с далечен прицел в суровинните отрасли, в енергетиката, в транспорта и пр. Друга причина са дългосрочните съглашения по международното разделение на труда. По такъв начин шагреновата кожа на една свободна от централизирани задания в натура зона постепенно, но неотклонно се е намалявала.

Що се касае до цените, от поправката на които се е очаквало спасение от централизираните задания в натура, резултат също от първите експерименти на новата система е бил един силен натиск към повишение: започвайки от неизгодните позиции, той се е пренасял и върху останалите, тъй като повишението на всяка цена е водело до неизгодност на свързаните с нея по веригата продукти. При традиционния механизъм интересите на предприятията са били свързани главно със структурата на съпоставимите цени и поради това натискът върху текущите цени е бил сравнително слаб (само в селското стопанство, където изкупните цени са играли голяма роля, той е бил силен), докато при новата система интересите са се свързвали със структурата и главно с динамиката на текущите цени. При това централните органи са се оказали в слаба позиция, тъй като инициативата е идвала отдолу – само откъм производителите и то само към повишение на цената. По логиката на новата система на натиска от производителите е трябвало да се противопостави интересът на същите тези предприятия, но само че в качествата им на потребители, към намаление на цените: „Нека да се търси равновесие, вместо откъм намиращия се в слаба позиции централен орган, чрез свободната игра на пазарните цени.” Но и по този въпрос, докато са се водели споровете, е било решено, за да се избегне започващата се инфлация, да се запази старата система, като се промени само терминологията: вместо централизирано ценообразуване са почнали да прилагат „пределни цени”.

Що се отнасяло до пазарния механизъм за образуване на цените, моделът на новата система се оказа в явно противоречие с тези условия на икономиката, при които той е трябвало да действува на практика. Една от съществените прояви на научно-техническата революция в нашата епоха е диференциацията на отделните видове продукция в специализирани разновидности и концентрацията на тяхното производство в специализирани заводи. Гъвкавите технологии не намаляват, а по своему засилват тази тенденция. При такива условия на страната на производството се получава почти пълен монопол по дадената разновидност на продукцията, а на страната на потреблението — твърде широк кръг предприятия в множество най-различни отрасли, които прилагат дадения специализиран продукт. И колкото е по-малка икономически ефективната заменяемост при потреблението на дадената разновидност с друга, толкова по-силна е позицията на производителя пред множество несвързани един с друг потребители. Поради това двустранната конкуренция в ценообразуването, на която новата система разчиташе, се е оказала романтика на миналото. Тогава теоретиците на „новата система” си задават въпроса „не е ли възможно в такъв случай да се облегнем ако не на двустранна, то поне на монополистическата конкуренция, основана именно върху степента на заменяемост?” Именно в условията на научно-техническата революция съвременният капитализъм показва пример за небивало засилване на монополистическата конкуренция. „Дайте възможност на потребителите да заменят неизгодната за тях доставка от местния производител монополист с покупка вън от страната, и заинатеният местен монополист, лишен от патроналната защита на националните граници, ще бъде поставен на мястото му.” И доколкото международното разделение на труда в системата на СИВ, основано върху дългосрочни програми за специализация, не е могло да бъде подведено под правилата на монополистическата конкуренция, оставал е капиталистическият пазар. Като резултат от тази логика и от произтичащите от нея експерименти във всички европейски социалистически страни (само с някои изключения) се е получил взрив на дълговете в долари. А местните производители съвсем не са пострадали от конкуренцията — пострадал е собственикът, т. е. националната икономика. Оказало се е необходимо клапанът веднага да се закрие и да се върнат и в тази област ограниченията на традиционния механизъм.

Резултатите от експериментите по новата система следва да се разглеждат и от друга страна — откъм разпределението на остатъчния доход.

По логиката на новата система остатъчният доход (след плащане на данъците по твърда ставка) трябвало да се разпределя на фонд „Потребление” и фонд „Натрупване” по свободно решение на колектива на предприятието. Но колективът се състои не от акционери, не и от титуляри на кооперативна собственост. Поради това даденият член на колектива е заинтересован да получи днес по-висок личен доход, вместо да инвестира припадащата му се сума в полза на бъдещи членове. Поради това още в самото начало се оказало необходимо натрупването да се защити с установяване от горе на „квота за разпределение”.

Но с това проблемите не са се свършили. Както и трябваше да се очаква, възникнали различия в доходите за един и същ вид работа не само в зависимост от проявената инициатива и направеното творчество, но и поради повишение на цените и във връзка с органическия състав на производството. Надеждите върху пазара на работна сила се оказали напразни, тъй като, от една страна, при условията на социалистическата икономика по дефиниция не може да се разчита на безработица, и от друга — не е можело да се чака изравняване и откъм мобилността на работната сила. Трябвало от самото начало да се постави „таван на растежа на работната заплата”. С това отново са се върнали към показателите на традиционния механизъм и при това във влошен вид, тъй като апаратът на ставки и разценки по тарифната мрежа не е бил възстановен.

Причините за посочените резултати от експериментите по новата система могат да бъдат сведени до това, че решение на проблемите се е търсело в присвояване на печалбата от колективите — а печалбата зависи не само от намаляване на себестойността и от полезните свойства на продукцията, в което колективът трябва да бъде заинтересован, но и от повишението на релативните цени, в което колективът не трябва да бъде заинтересован. При условията на висока концентрация и специализация на производството е по-лесно да се повиши цената и по такъв начин да се вземе от обществото повече, отколкото да се намалят разноските и да се подобри качеството и по такъв начин да се даде на обществото повече.

И така, сравнението между „традиционната система” и „новата система” е следното:

Принципи и действия на „Традиционната система”

 

Принципи на „Новата система”

Отклонения от „Новата система”

1. Задължителни държавни задачи.

1. Свободен пазарен избор на произвежданите стоки.

1. „Държавни поръчки”.

2. Твърди цени.

2. Свободни пазарни цени.

2. „Пределни цени”.

3. Централизиране на печалбата и централно определяне на „натрупване – потребление”.

3. Децентрализиране на печалбата и свободно разпределение на остатъчния доход.

3. „Квоти за разпределение”.

4. Централно определяне на работните заплати по принципа „равен труд – равни заплати”.

4. Свободно пазарно определяне на работните заплати.

4.”Таван на растежа на работната заплата”.

 




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825392
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев