На всеки етап от развитието на икономиката екстензивният компонент на нейната динамика се натъква на предели и по-нататъшното развитие изисква движение по интензивен път. И всяка нова крачка нагоре по ординатата възстановява възможностите и за движение в ширина, по абсцисата, но вече на новия, по-висок хоризонт.

Особено характерна е тази зависимост в нашата епоха и в частност — за социалистическите страни. Ресурсите от работна сила, които демографската система е в състояние да отделя за нуждите на материалното производство, вече са ангажирани в твърде висока степен и по-нататъшният растеж на крайната продукция е възможен изключително чрез растеж на производителността на труда, т.е. по интензивен спрямо работното време път. Природните ресурси с благоприятни при достигнатото техническо равнище кондиции са въвлечени вече в производствения процес и по-нататъшната динами­ка изисква не само средства, които биха направили нови природни ресурси икономически достъпни, но и по-добро използуване в смисъл на растеж на крайната продукция на единица от добиваните от природата вещества и енергия. Наистина, що се отнася до инвестираните в инфраструктурата на икономическата система средства за производство, както и до инфраструктурата на другите сфери на дейност в обществото не само екстензивният, но и интензивният тип динамика по отношение на работната сила и природните ресурси изискват растеж в ширина. Но и в тази област важи необходимостта от интензивен тип движение, разширението на инфраструктурата на единица крайна продукция не може да се екстраполира до безкрайност. Иначе планетата би се оказала тясна за една производствена инфраструктура, екстраполирана само в ширина. От етап към етап по-малко производителните производствени фондове се заместват с по-производителни. Интензивният компонент играе решаваща роля не само по отношение на посочените първични ресурси, но и по отношение на своя краен продукт. Той намира израз в това, че единица вещества и енергия, използувани като краен продукт, получават все по-висока степен полезност от гледна точка на функциите, които те изпълняват при задоволяване потребностите на обществото — иначе екстраполацията на физическия растеж на крайната продукция, пресметнато на човек, като израз на икономическата динамика, би довела до безизхо­дица.

Проблемите от този род, които ни въвеждат, както се вижда, в самото ядро на икономическата политика, правят поновому ак­туални фундаменталните въпроси на икономическата наука. Въп­росът що е икономика излиза извън тесните, строго теоретически рамки, в които всяка наука трябва да дефинира своя предмет — икономиката трябва да бъде определена като специфична система, за да се изучат в строго практически аспект нейните връзки на взаимна зависимост с природната среда и с другите системи на дейност в обществото, по отношение на които тя, икономиката, трябва да се развива интензивно. Някога на въпроса, кой труд е производителен, се гледаше предимно откъм идеологическата му страна или откъм изискванията на логиката на самата наука и в редица случаи (не във всички) се стигаше даже до доктринерски спорове — сега се касае за това да се установят правилно входо­вете и изходите на икономическата система, без което не са възмож­ни нито по-нататъшната нейна характеристика, нито ефективната икономическа политика в хода на интензивния тип динамика.

Що се отнася до самата икономическа система, интензивният компонент намира израз в нейното усложняване в смисъл на уве­личен брой на елементарните компоненти и на засилена взаимна зависимост между тях. Както беше отбелязано в предшествуващото изложение, броят на елементарните компоненти се увеличава, първо, чрез създаване на нови видове продукти (средства на труда, предмети на труда, предмети за потребление), които задоволяват нови по характер потребности (нови технологически процеси, нови крайни потребности); второ, чрез диференциране на технологичес­ките процеси по вертикалата и обособяване на отделните етапи в производство на самостоятелни продукти — носители на икономи­чески по своя характер връзки; трето, чрез диференциация на ви­довете продукти в специализирани разновидности. Растящият брой елементарни компоненти на обществения продукт, от една страна, както и специализацията на първичните предприятия и концен­трацията на специализираните производства в тях — от друга, правят мрежата от функционални връзки на взаимна зависимост все по-гъста. Всяко въздействие откъм природната среда и откъм другите системи на дейности в обществото върху всеки един от множеството елементарни компоненти на икономическата система се разнася бързо по тази мрежа от функционални връзки, обхваща все по-широки зони от икономическата система в пространството и дава все по-дълбоки отражения във времето. Икономическата система реагира на тези въздействия по все по-сложен начин както локално, чрез своите части, така и общо, като едно цяло. Това об­стоятелство поставя пред икономическата наука нови задачи във връзка с описанието — с мощните средства, които математиката ни предоставя — на структурата и на функционалните връзки на взаимна зависимост както в синхронен, така и особено в диахронен аспект. Не са достатъчни вече крупните агрегации на двусекторния модел средства за производство—предмети за потребление, а още по-малко — на често практикуваните едносекторни модели. При това електронноизчислителната техника и съвременната изчисли­телна математика предоставят достатъчно възможности за практи­ческо използуване на многосекторния анализ, който позволява да се навлезе дълбоко в мрежата на функционалните връзки.

При по-малка гъстота и сложност на мрежата от функционални връзки на преден план в механизма на управление изпъкват локални форми на реагиране, и то в кратки периоди от време, по твърде къси цикли на преки и обратни сигнали. Що се отнася до хомеостазиса на системата като цяло, той се оказва — при тези присъщи на ми­налото условия — страничен резултат от локалните механизми. Но при тази гъстота на връзките на взаимна зависимост, до която достига икономиката в нашата епоха, изискванията спрямо локал­ните механизми на реагиране не отслабват, а се засилват — но заед­но с това реагирането на системата като цяло не може вече да ос­тава само като странично следствие. Все повече локални въздей­ствия проникват все по-дълбоко към управляващия център, за да се интегрират там и да се преработят в управляващи сигнали за реа­гиране на системата като цяло. Ролята на централизираната иконо­мическа политика расте. Този процес придава голяма актуалност на принципиалните проблеми на икономическото управление, изяс­няването на които е необходимо, за да се разбере замяната на оста­релите механизми с нови и за да се продължи адаптирането на тези нови механизми. Погледнато непосредствено, при чисто емпиричен подход, личностите и колективите от личности движат своята ико­номика, като се ръководят от своите интереси. С метафоричния израз икономически механизъм означаваме обективните фактори, които определят съдържанието на интересите и, което е особено важно, тяхното взаимодействие.

Откъс от книгата на акад. Евгени Матеев

„Структура и управление на икономическата система”,

ДИ „Наука и изкуство”

София 1987 г.

стр. 175-177