Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2011 12:03 - България – две десетилетия на измамените надежди
Автор: krizata Категория: Други   
Прочетен: 3817 Коментари: 8 Гласове:
8

Последна промяна: 26.11.2011 19:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Кризата на падащата ефективност на капитала в страните от социалистическата система за разделение на труда започна да се проявява най-ярко след стартирането на т.н. процес на „перестройка“, иницииран от Горбачов в Съветския съюз. Кризисните явления се свързваха най-вече със съкращаването по темповете на икономически растеж, с липсата на интерес за техническо и технологично превъоръжаване в производствената сфера, с намаляващата координация (в количествено и качествено отношение) на стопанските субекти.

В резултат на тези процеси се стигна до негативни тенденции в развитието на жизненото равнище на населението и до изоставане от конкурентната система за разделение на труда (където вече успешно се осъществяваше програмата за стимулиране на икономиката, позната като „рейганомика“). Вследствие на това, в страните от Централна и Източна Европа започна да се засилва социалното недоволство и желанието за промяна на статуквото.

И въпреки, че по-голяма част от социалните проблеми, които са хронични за повечето развити страни – безработица, престъпност, наличие на бездомни, да бяха в общи линии решени, това вече не задоволяваше гражданите на социалистическите страни, особено на фона на бурно развиващите се „потребителски общества“ от Западен тип. Прословутата „сигурност“, характерна за социализма, прогресираше все по-бавно, далеч изоставайки от очакванията на гражданите, които вече мечтаеха за „държава на всеобщото изобилие“. Тези предпоставки доведоха до задълбочаване на общата криза на социализма: Управляващите не можеха да управляват по новому, а управляваните не желаеха да живеят по старому.

Тази обстановка на „революционност“ беше идеалната среда за генериране на нови идеи, за търсене на начини и средства за излизане от кризата, за сблъсък на идеологии и виждания, непознати довчера. В първите етапи на „перестройката“ се говореше за необходимостта от „ускоряване на социално-икономическото развитие“, водещо до така желаните промени в положителна посока. Конкретно за България беше възприета постановката за „качествено нов растеж“, с главна цел достигане равнището на високоразвитите страни към началото на XXI век. Отчиташе се, че при запазване на неблагоприятните тенденции, страните от „социалистическата общност“ не биха могли да нарастват с темпове по-високи от 1-3% годишно, което неизбежно ги обричаше на изоставане от конкуретния лагер.

Като най-подходящо средство за постигане на целта се възприе движението от свръхцентрализация към даване на самостоятелност на стопанските субекти, което отново да задвижи държавната собственост за осигуряване на продължаващо постъпателно развитие. Същата тази социалистическа собственост трябваше да бъде предоставена на трудовите колективи за стопанисване и управление, за достигане на „пълна децентрализация“ по процеса на производствство и реализация на продукцията. Следвайки тази логика на движение, постепенно се стигна до „еволюцията“ в масовото съзнание, според чиято критерии държавната собственост стана лоша, а частната – добра.

Надеждите се свързваха с очакванията, че веднъж минала в ръцете на колективите или частниците, собствеността изведнъж ще стане по-ефективна, по пътя на икономията на суровини и материали, енергия и труд, и чрез въвеждане на механизма на конкуренцията, водеща до ниски цени и по-високо качество на продукцията. Широко се прокламираше, че „отварянето на националните икономики” ще даде възможност за излизане на международните пазари и за завоюване на нови ниши в международното разделение на труда. Очакваше се с това рязко да нарасне интересът към нови инвестиции и към по-съзидателен труд.

На държавата се отреждаше ролята на „нощен пазач“, като тя трябваше да се задоволи с осигуряването на националната и вътрешната сигурност. Пазарът беше издигнат на пиедестал, а „лошото планиране“ беше изпратено в историята. Държавата скръсти ръце и остави нещата на естествения ход на икономическите закони. Новите актуални лозунги станаха: „Който работи добре, той ще има печалба“ и „Когато има търсене, ще има и предлагане“. По този начин щеше да се даде път на този тип икономика, която да осигури задоволяване на „все по-разнообразните човешки нужди и потребности“. От „успешния“ край на децентрализацията досега измина достатъчно дълъг период, което ни дава основания да се опитаме да направим критична оценка както на положителните, така и на отрицателните страни на тази нова икономика, заместила доброто старо държавно планиране. Критерият за такъв критичен анализ може да бъде само един – крайните резултати от осъществените реформи.

Реагирайки на променените условия, стопанските субекти насочиха всичките си усилия към оптимизиране на показателя печалба, а акцентът бе поставен върху следните фактори:

А) Ценовата политика

Цените бяха напълно освободени, като се следваше принципът, че търсенето определя предлагането и съответните ценови равнища. Единственият регулатор в този „рай на свободната пазарна икономика“ беше централната банка, която трябваше само да контролира парите в обръщение. Естествено, апологогетите на този подход обещаваха незабавни резултати и „светло бъдеще“ за отрудения български гражданин. И резултатите не закъсняха: Всички стопански субекти предприеха мерки по нарастване на печалбите, чрез „корекция“ по цените, но винаги с посока нагоре. Във всички бивши социалистически страни инфлацията надхвърли всякакви разумни нива, позволяващи нормалното функциониране на съответните стопанства.

Някои експерти твърдят, че при годишна инфлация над 15% се получава т.н. „парализа на икономиката“, изразяваща се в стремеж към моментни резултати, свързани най-вече с различен род търговски операции и избягване на дългосрочните и особено производствени инвестиции. В резултат на нарасналата инфлация, големи части от населението започнаха да обедняват. Това предизвика реакция чрез различни профсъюзни инициативи за индексиране на трудовите възнаграждения, което допълнително нагнети инфлационната спирала и доведе до нови спадове в производствената активност.

Съвсем наскоро оттеглилата се държава беше принудена отново да се намеси за регулиране на стопанския процес и да предприеме мерки за укротяване на инфлацията. Бяха въведени пределни и фиксирани цени. Казано по друг начин, системата на твърдите държавни цени беше заменена от държавно определяни цени, без те да са в система. Но с това ценовата криза не беше преодоляна.

Б) Стокова политика

Провежданите реформи трябваше да осигурят бленуваното благоденствие по пътя на бурното развитие на производството. И действително, на пазара започнаха да постъпват все повече стоки и услуги, но с едно малко уточнение – само за тези продуктови групи, при които се осигуряваше  висока норма на печалба. По този начин, за сравнително кратък срок, потребителите бяха атакувани с най-разнообразни предложения, които имаха една обща характеристика – бяха изгодни за производителите. Стоките и услугите, които не носеха нужните приходи бяха игнорирани от производствените планове на новопоявилите се частни производители – всякакви индустрии на развлеченията добиха особен разцвет, докато в същото време, например, детските стоки станаха безинтересни за предприемачите, поради ниската им рентабилност.

В процеса на производство се оказа, че някои от скъпоструващите суровини могат сравнително незабелязано да бъдат заменени от техни по-евтини (но по-некачествени) еквиваленти, което доведе до сериозно влошаване на общото качество на изработката. Това пък съкрати живота на стоките, за да се стигне до абсурдната ситуация, когато потребителите трябваше да купуват все по-често, по-скъпо и все по-влошаващи се продукти. По тази причина, доскоро уважаваните „частници“ също станаха „лоши“, заради техните „ламтежи за печалба“. Но и с това на обществото не му стана ясно, че не видът собственост определя пазарното изобилие, а тук става въпрос за съвсем различни фактори и условия.

Разминаването между очаквани и получени икономически резултати по показателя стоки накара държавата отново да реагира, но за съжаление, по принципа за „гасене на пожари“ – изгодните стокови позиции бяха атакувани чрез високи данъци, а за неизгодните бяха предоставени допълнителни данъчни облекчения. И това се случи, защото за пореден път трябваше да се покажем по-големи католици от папата и напълно да се откажем от принципите на стратегическото макропланиране – липсата на стратегическо мислене ни докара в положението на вечно догонващи реалните събития, което е много по-губеща позиция от хладното, с разсъдък вземане на решения, в условия на спокойна и предразполагаща обстановка. По този начин стоковата криза не беше преодоляна.

В) Външнотърговски отношения

Апологетите на новия икономически ред искрено вярваха (или поне демонстрираха подобни чувства), че пълното сваляне на националните търговски бариери ще предизвика нечуван икономически просперитет. Те предричаха, че с излизането си на международните пазари, националните производители ще демонстрират непоклатимия предприемачески дух на българина, който ще ни нареди сред водещите търговски нации на планетата. Освен това те обясняваха, че мощната чуждестранна конкуренция, нахлула в страната ни, ще допринесе за бързото събуждане на българския бизнес и превръщането му в конкурентен дори пред най-ефективните международни производители. Помагаха им външните ментори, които лансираха идеологията за „отворената икономика”, която е способна да твори чудеса. Оказа се, обаче, че този род икономики съвсем не са символ на прогреса . Какви бяха последствията от подобно третиране на проблематиката?

В най-общия случай, влизайки на международните пазари, дребните местни компании се сблъскаха с конкуренти, които се оказаха в порядъци по-мощни и организирани от нашите. Допълнително нещата бяха усложнени от провежданата политика за „демонополизация“, която допълнително раздроби и без това слабите местни фирми. Най-ярък пример в това отношение е някогашният стълб на българската промишленост – военният сектор от икономиката, който след три десетилетия изграждане беше разбит и унищожен за непълни две години. Естествено, че подобни процеси доведоха до допълнително обедняване и обезверяване на населението.

Но „най-гениалният“ ход на новите доктринери бе рязкото и пълно отваряне на местните пазари за чуждите производители. Със своята значително по-евтина и по-качествена продукция (ефект от мащаба) новите пазарни лидери бяха причината за затварянето на хиляди предприятия, особено в секторите, свързани с производството на потребителски стоки и услуги, с което значително беше увеличен контингента от потенциални гастарбайтери, готови да продават труда си из портокаловите масиви на Испания и Гърция. Особено нарасна нелегалният внос . Българинът загуби вяра в силите си и във възможността за реализиране на нов индустриален скок, по примера на предишните поколения.

Г) Политика по отношение на собствеността

След 9 септември 1944 г. напълно беше отречена частната собственост, която беше национализирана и превърната в държавна. Подобен процес, но този път с обратен знак, се случи и след 10 ноември 1989 г., когато новите идеолози заклеймиха държавната собственост и поеха курс за преминаване към частно владеене на средствата за производство. Първата лястовица по новия маршут беше реституцията, след което дойде връщането на земеделските земи в реални и нереални граници. В селското стопанство земята беше раздробена, а механизацията – върната до нивото от преди век.

Приватизацията на държавната собственост почти приключи, с няколко изключения, за които също се подготвят процедури по раздържавяване. Липсата на системен контрол в процеса доведе до множество нарушения и „недоразумения“, но не това е най-страшното – отношението на голяма част от новите собственици към поетите ангажименти, свързани с производството и политиката по отношение на трудовите ресурси е този фактор, който допълнително превръща приватизацията в едно провалено мероприятие с крайно негативни последици за цялото общество. Номинално останалата все още държавна собственост продължава да се смята за такава, но в действителност тя е все по-контролирана от субекти нямащи нищо общо с държавния интерес.

Битката, от гледна точка на социалната справедливост, също беше загубена. Новото време (спомняме си рефрена „Времето е наше“) дойде в името на едно по-добро бъдеще за по-голяма част от членовете на обществото, включително и по линия на собствеността. Процесите по раздържавяване, обаче, облагодетелстваха само един крайно тесен кръг от българи, оказали се „на правилното място и в подходящото време“ – най-вече от средите на бившата партийно-държавна номенклатура и от новопоявилите се силови групировки, сеещи страх и респект сред населението.

Всички тези недостатъци биха били игнорирани, ако беше постигната основната цел, заради която уж се провеждаше приватизацията: ниски цени при високо качество на продукцията. За съжаление и тук населението остана само с красивите обещания и празните портфейли.

Д) След кризата идва ли катастрофа?

Предприетите преди две десетилетия реформи имаха за цел излизането на страната от кризата, свързана с липсата на широк асортимент по някои позиции стоки за широко потребление. Вместо постигането на тези резултати, страната ни беше хвърлена в пропастта на истинската икономическа катастрофа, посредством унищожаването на цели сектори от стопанството и изхърлянето на улицата на милиони трудоспособни българи. Кризата премина в стадия на икономически геноцид.

Регресът и дезинтеграцията в националната икономика са безспорен факт – страната ни от крупен експортьор, със стабилни позиции в много региони по света, се превърна в нетен вносител по по-голяма част от стоковите позиции. Това води до непрекъснато изтичане на национален капитал, до устойчиво нарастване на безработицата, до липса на перспективи пред икономическата активност на бизнес-агентите. Ако негативната тенденция се запази в средносрочна перспектива, това ще означава окончателно превръщане на стопанството ни в суровинен придатък (включително като източник на евтина работна ръка) на развитите икономики и осъществяване на бърз преход от Втория към Третия свят.

Овладяването на очертаващия се крах може да стане само  след коренно преосмисляне на икономическата парадигма, в рамките на която е избрала да се развива страната ни. В тези условия държавата неминуемо ще възвръща предишната си роля на гарант за икономическата и социална сигурност. В много по-голяма степен от днешните очаквания. И в този контекст може да се отбележи, че демокрацията сама по себе си не е в състояние да реши въпроса за кризата. Във всички случаи ще се опитат много и най-различни рецепти преди окончателно да се стигне до извода, че в условията на падащи пазари държавното прогнозиране и планиране са най-ефективните инструменти за поддържане на сравнително стабилни макроикономически пропорции и за осигуряване на социалната стабилност в обществото.




Гласувай:
8



1. venziko - Точна оценка
26.11.2011 13:53
Много точен анализ на българската действителност г.н Хитов
цитирай
2. krizata - Много точен анализ на българската ...
26.11.2011 13:59
venziko написа:
Много точен анализ на българската действителност г.н Хитов


Дано по същия начин мислят и тези, които решават по какъв път трябва да върви страната ни оттук насетне!
Поздрави!
цитирай
3. kalini - Кратко и ясно
27.11.2011 09:20
"Във всички случаи ще се опитат много и най-различни рецепти преди окончателно да се стигне до извода, че в условията на падащи пазари държавното прогнозиране и планиране са най-ефективните инструменти за поддържане на сравнително стабилни макроикономически пропорции и за осигуряване на социалната стабилност в обществото."
Още през 70-те години на миналия век във Франция съществуваше т.нар. "индикативно планиране". В подробности не съм запознат с тази система /тогава нямаше и възможност да се получи такава информация/, но доколкото знам същността му бе, че държавата прави системни маркетингови проучвания на условията и тенденциите на вътрешния и международните пазари и дава съответни препоръки /не задължителни за изпълнение от стоп. субекти/ към фирмите в страната. За развитието на производства и дейности в сферата на НТП се даваха специални бонуси и стимули от държавата. Това става по време на управлението на Де Гол и следващите президенти от "десницата" /тях е трудно да ги обвиниш в комунизъм/.
Либерализмът и особено монетаризмът са като недоносчета, уродчета на икономическата мисъл. Жалко е, че нашите икономисти и политици възприеха тези идеи. Някои от тях от глупост и заслепение /по-младите и напористите/, повечето - от конформизъм и стремеж към лично облагодетелстване.
цитирай
4. proximus - http://zaprehoda. blog. bg/bi...
28.11.2011 09:40
http://zaprehoda.blog.bg/biznes/2011/11/27/bylgarskata-shizofreniia.857558

"... а всички сладкодумни разказвачи за светлото минало съм задавал въпроса: „А не ви ли липсваше свободата на словото?”
Интересни са отговорите:
- И тогава имаше свобода на словото, но не и за гадовете.
- Когато човек имаше проблем, не беше нужно да се пише по вестниците. Отивахме при партийния секретар и той решаваше проблема.
- Никой не ни пречеше да си мислим, каквото си искаме…

Може би затова нямаме нищо против да се върнем в едно вече преживяно състояние, в което свободата на словото отново ще ни липсва.
Впрочем, вероятно няма да ни липсва.
Нали ще си я имаме в едното полукълбо на мозъка – дремеща тихо и отключваща се тогава, когато няма да се опасяваме, че някой ще ни чуе.
Стига хляб „Добруджа” отново да е 26 стотинки, а картата за море – 12 лв.
На подобно раздвоение се вика шизофрения.
Така че какво да очакваме от един народ с диагноза? "
цитирай
5. анонимен - До proximus
28.11.2011 11:04
"придобивките на демокрацията":
Заменки. Източване на ДДС. Нагласени обществени поръчки. Контрабанда. Политическа проституция. Криминална приватизация. Злоупотреби с европари. Енергийна мафия. Олигарси. Поръчкови убийства. Недосегаеми. Грабежи. Мизерия. Безработица. Скапано здравеопазване и образование. Разбити пътища. Бетонирани курорти. Недостиг на детски градини. Топлофикационен рекет. Алчни монополи. Кредити. Високи лихви. Финикийско правосъдие. Гей-паради. Порно. Чалга. Мутри. Проститутки. Наркомани. Клошари...тотална деградация и масова лумпенизация...Ако това е цената, която обществото трябва да плати за да има "свобода на словото" ...Мерси много. Задръж си я. Мисля, че диагнозата на някои българи се състои в патологичния им антикомунизъм. В това, че продължават да викат на черното, бяло. Дори ,когато виждат,че държавата се разпада, а обществото деградира, те продължават да ни обясняват, колко сме били зле преди 1989г. и колко сме по-добре сега, понеже имаме свобода на словото и банани.
цитирай
6. анонимен - Маркс
28.11.2011 11:18
Както казваше другарят Ноам Чомски - "Преди социализма, Русия беше държава от третия свят, по време на социализма беше във втория...а след социализма, отново се върна в третия свят." За съжаление, това твърдение в пълна степен важи и за България. Разликата е в това, че ние не разполагаме с големи залежи на нефт и газ, като руснаците и основният ни износ се състои от...евтина работна ръка.
цитирай
7. proximus - анонимен, е айде дай едно логично ...
28.11.2011 13:17
анонимен, е айде дай едно логично обяснение защо държави като Полша, Унгария, Чехия, дори и Румъния, се справиха по-добре с "прехода". При все че уж сме имали равен иконом. старт с тях ? Защо в тези държави днес проблемите посочени от теб, са или ликвидирани или в голяма степен туширани ?
Моето обяснение е че докато унгарците и поляците са излизали пред танковете на варшавският договор за да защитят независимостта си, нашите баби и дядовци с радост са се виждали като съветски граждани. У нас срещу самият Възродителният процес, изключая самите мюсулмани, друг не е протестирал... при все че това насилствено преименуване или изгонване очевидно и е било неморално и вредно за държавата. Ами някой да е протестирал срещу режима на тока, срещу това че в магазините няма стоки от първа необходимост?
И че така де... българското социалистическо общество, макар и възпитано, образовано, честно, не може да се похвали с особено силно гражданско самосъзнание, то е в масата си страхливо. Защото ако беше ляло кръв срещу режима, нямаше да имаме нужда от месии като Царят, ББ, ами щеше да подритва всяко правителство, когато види че върви в грешна посока... щяхме да ги насочваме с протести, с говорене, медиите.
цитирай
8. kalini - До proximus
04.12.2011 14:11
Това, че са излизали пред танковете или са "лели" кушуми /интересно какъв калибър и за какво оръжие/ няма нищо общо. Едното е политика, а другото - икономика.
За Полща и Унгария знам от лични разговори, че трябва да работят на две или дори три места, за да си осигурят стандарта на живот, който са имали при социализма. Чехия, доколкото знам в момента има нашия "ръст" на БВП - около 1% /от стъкмистика може да се получат 2% и дори повече/, т.е. са около 0%. А за "доброто"справяне на Румъния няма какво да си говорим. Просто минете през някой румънски град /освен Букурещ/ и не само през центъра, а и в по-крайните квартали и ще се убедите сами. Унгария , отличвикът на МВФ и СБ вече иска заем от ЕС и МВФ, за да "върже" бюджета.
Проблемът е в либерализма и монетаризма в икономиката. От там дойде и сегашната криза и тя няма да си отиде бързо /въпреки, че Дянков на всеки 3-4 месеца обявява нейния край/. За обясняване на вредата от либерализма и монетаризма е писано достатъчно много и аргументирано. Който иска може да го прочете. Този, който го е чел и все още нищо не е разбрал или е краен пазарен фундаменталист или нищо не разбира от икономика.
Наскоро имаше пресконференция на "маститите" български икономисти от "Отворено общество", цитаделата на пазарната икономика. Някои от тези мастии дори употребяваха и израза "пазарно общество" явно без да разбират разликата между двата термина - "пазарна икономика" и "пазарно общество" /Второто предполага всичко в обществото да е подчинено на принципите на пазара и да си има цена - общинския чиновник, кмета, общинския съветник, депутати, министри, мин. председател, президент и т.н. и тази цена да е обявена и да се знае от всеки. Както се изразява един колега: "Жена ти много ми харесва. Колко струва да прекарам една нощ с нея? А една седмица?"
Не съм присъствал на тази пресконференция, но според мой колега, дори и тези всепризнати мастии старателно са избягвали израза "пазарна икономика". Защо ли? Вие как мислите?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3622431
Постинги: 780
Коментари: 6080
Гласове: 7245
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев