
Прочетен: 3146 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 14.04.2012 22:50

…От управленска гледна точка икономическата система се характеризира, също както и от структурна гледна точка, с две координати: тя има отраслово-транстериториални и териториално-трансотраслови управленски подсистеми.
От структурна гледна точка териториално обособените подсистеми се нареждат пирамидално: предприятие-район-нация-регион-световна икономика. При това различни видове продукти, създавани от един пункт, затварят своя жизнен цикъл (производство-потребление) в мащаба на различни териториално определени структурни единици, така че засрещането на структурата по отрасловата координата със структурата по териториалната координата се отличава със значителна сложност. Особено сложно е това засрещане при частната собственост (в това число - и на крупни фирми) като база на управлението.
На това място от интерес за нас са националните териториални системи (по отношение на макроикономиката в световен мащаб те са подсистеми) и тяхната роля в икономическото управление. При това касае се все още за управление на база печалба.
За да се определи спецификата на държавно-националната агрегация по отношение на другите териториално определени структурни единици по пирамидата, не е достатъчно да се изтъкне само наличието на собствена прослойка за взимане на решения с компетенция в съответни териториални граници. Необходимо е да се проанализира икономическото значение на този специфичен признак.
Като изходна точка може да ни послужи хипотезата за минимални управленски функции от икономически характер (минимална степен на намеса в икономиката) на държавно-националните управленски органи, и то едновременно във всички системи от този вид. Нещо като проекция на мечтата на английските фритрейдери, но при условията на крупни корпорации.
При такава постановка бихме имали свободно движение на капиталите в планетарен мащаб и би влезнал в действие своего рода закон за скачените съдове. Ако в една държавно-национална подсистема имаме относително високи заплати, корпорациите ще развият трудоемките си производства в другите подсистеми с относително ниски заплати; ако в една подсистема имаме при даден паритет на валутата относително високи цени, към нея ще се насочат или предприятия, или потоци стоки от други; ако в една зона имаме дефицит на платежни средства, ниският курс ще привлече капитали от другите и ще се получи платежен баланс и т. н. Ще имаме такава поредност в разработването на природните ресурси, каквато съответствува на сравнителната ефективност. На пълната интернационализация на производството би съответствувала и пълна интернационализация на насрещната борба на профсъюзите, т. е. пълна интернационализация на класово-професионалните интереси.
На този фон намесата в икономиката от страна на локалните управленски прослойки с решения от ограничаващ характер може да има само едно значение: поставяне на граници, на бариери спрямо множеството изравняващи потоци от посочения по-горе вид. Тези бариери съответствуват - не само формално, но и по същество - на ролята, която играеше някога крупната поземлена собственост по отношение на капитала в Англия според Марксовата теория за поземлената рента. И в случая с държавно-националните комплекси израз и следствие на бариерите е възникването на диференциална рента, само че в много по-широк спектър.
Факторите, върху чиято основа може да възникне диференциална рента в мащаба на един териториално-политически комплекс по отношение на другите териториално-политически комплекси, бяха посочени при анализа на функционалните икономически връзки. Те могат да бъдат резюмирани тук, на това място, по следния начин:
При използуването на природните ресурси (минерални, водни, почвени, климатични, разстояния, орография) имаме диференциална рента от класически тип в полза на даден държавно-национален комплекс (при едни или други отношения на разпределение вътре в него), например арабския петрол, бразилската желязна руда, фосфоритите, чилийската мед и т. н. Аналогичен характер има и диференциалното географско положение на дадена държавно-национална територия, например ролята на Суецкия канал, на Панамския канал и пр. - класическа рента, свързана с транспортните разстояния. Диференциална производителност на труда във връзка с инвестициите - диференциална рента от II род: нейната роля в такъв широк обхват беше отбелязана още от Маркс в знаменитата му интерпретация на външната търговия. Диференциални интелектуални ресурси: корпорациите от дадена страна получават независимо от това, къде е тяхната дейност, диференциална печалба в съответните производства - или капитализирана диференциална рента от продажбите на лицензии. При диференциални интелектуални ресурси, които осигуряват динамична иновация, при достатъчно широк обхват на една държавно-национална система (широк и разнообразен вътрешен пазар) възниква още един ресурс на диференциална рента - валутните отношения. Страната в цялост получава диференциална рента от благоприятния курс (другите страни има какво да купят в тази страна, а няма какво да й продадат - прибягват към понижаване на курса спрямо покупателната сила на своята валута) и особено - от превръщането на нейните пари в резервна валута. Съединените щати изкупиха европейски предприятия с евродолари!
Самото агрегиране на съседни територии (а понякога и на несъседни територии, например Хаваите, задморска Франция) става, първо, на базата на историческата традиция, второ, по принципа кой каквото успее да вземе и задържи. (Следва да се разграничават тези комплекси, за които тук става дума, от държавни обединения с неравноправен статус на интегрираните части, например колониалните системи.)
Тъй както агрегирането има за основа единното поле на диференциалната рента, така и евентуалното дезагрегиране (вътрешният национализъм) има за основа възможното или реално възникване на обособени полета на диференциална рента. Имат интерес да се обособят тези, които очакват полза от собствени бариери (разбира се, тук не става дума за агрегационни и дезагрегационни процеси в старите феодални системи, където националните движения са свързани или с борба на една област с развити капиталистически отношения срещу феодалната управляваща клика, или с неравноправие на етническите компоненти).
Интерпретацията на тези процеси се съгласува и с възникването на региони на интеграция. Икономическата същност на един регион на интеграция е създаването на единно поле на диференциална рента (в посочения тук широк смисъл на понятието диференциална рента). Намират лесно обяснение както готовността на едни от участниците в региона, така и съпротивата на други участници срещу допускането в него на нови компоненти; както готовността на едни аутсайдери, така и нежеланието на други да влязат в даден регион. А също и бързата изменчивост на интересите в тази област.
Самата необходимост от образуване на единно поле на диференциална рента (при определени условия и между определени участници) е свързана, първо, с обективната интернационализация на производствения процес, второ - със специфичния механизъм на монополистическата конкуренция между гигантски корпорации, за които в качеството им на финансови центрове и полиглоти (а не само на рационално изградени хомогенни комплекси) националните граници са тесни, трето - с отношенията към други групи корпорации - например ЕИО срещу САЩ и Япония. Разбира се, пътят към постепенна интеграция в рамките на региона е много сложен. Например в ЕИО още не са успели да се справят с проблема за единна регионална валутна система, която е summa summarum на единното поле на диференциална рента.
откъс от: „Структура и управление на икономическата система”, стр. 246-249
акад. Евгени Матеев, 1987 г.
Напротив, изключително е актуално, но за да бъде разбрано трябва да има предварително натрупване на определена основа от знания, която, за съжаление, не всеки притежава! Поздрави!
Това са доларите, пуснати в обръщение, за да обслужват световния търговски оборот (световна резервна валута)! Поздрави!
Това е решено по време на Бретан-Уудската конференция! Неслучайно, след като СССР се оттегля от тези съглашения, той автоматично се превръща в "империя на злото", та чак до края на съществуването си!
14.04 17:47
остаряло от 87 год..светът се промени,комунизмът си отиде ,но корените са тук
Човешкото мислене в своето развитие и филогенетично, и онтогенетично преминава през три стадия: разсъдъчно, диалектическо и спекулативно. Последните два са стадии на разумното мислене. Разсъдъкът не може да мисли развитието като единство на противоположностите прекъснатост и непрпекъснатост. Такъв е случаят с коментара на minavamottuk. Тя - г-жа Гинка Гарева - не може да допусне, че нещо писано преди цееели 25 години не е остаряло. Разсъдъчното мислене не е участ само на нискообразованите люде. То се среща дори в академичните среди. Притежаващият разум човек мисли противоположностите в тяхното единство, което му позволява да разбере развитието като процес. Такъв човек не би написал „комунизмът си отиде”, както не би и помислил например, че логиката на Аристотел, механиката на Нютон, философията на Маркс и т.н., и др. под. са остарели
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
20. Искам да съм негър в щата Алабама...
21. Разпасаната либерастия
22. САЩ готвят спец операция срещу Европа
23. Капитализмът изживява последната си криза
24. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
25. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
26. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
27. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
28. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
29. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев
30. На 4 април 23 г. пред Евронюз за съвременната парична система