Прочетен: 801 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.10.2012 12:00
Оптимизацията на икономическите връзки на базисното равнище не е въпрос на прекомерна, доктринерска претенциозност, от която бихме могли да се откажем в интерес било на една опростена практика, било на носталгията към многобройните конкуриращи се помежду си дребни търговци. Касае се за жизнено важно условие, от което зависи интензивният тип динамика на икономическата система в цялост.
При достатъчно опростен състав на обществения продукт, при достатъчно ниска специализираност на предприятията, при достатъчно малка концентрация на производството в тях, при скъп транспорт и слабо развита инфраструктура на транспортните артерии, кръгът от варианти за всяко отделно предприятие в рамките на базисния хоризонт е твърде тесен и съответно на това опцията му е ограничена. Затова задачата на оптимум има тривиално решение, което не излиза извън възможностите на т. нар. свободна конкуренция. Но при обогатяване на обществения продукт по състав и особено по разновидности на продукцията, при повишена механизация и особено при автоматизация, степента на специализация и на концентрация за всяко едно от предприятията в качеството им на производители придобива все по-голямо значение не само като резултат от тяхното развитие, но и като условие за внедряване на по-висока техника. Графикът на производството в рамките на годината се превръща при такива условия все повече от въпрос просто за по-голям обем продукция в технологически обусловен параметър на производствения процес, тъй като едно специализирано предприятие с висока степен на автоматизация не допуска произволни колебания по време. Както и при друг повод беше изтъкнато, въвеждането на гъвкави технологии, в т. ч. роботизацията, по-скоро усложняват проблема за специализацията и за темпоралния график, отколкото да го снемат от дневен ред. По такъв начин и оптималният график се превръща в условие за внедряване на висока техника. Специализираните видове продукция и концентрацията на производството на всеки такъв специализиран вид изискват по необходимост широк пазар за реализация. Развитието на транспорта прави икономически възможно такова разширяване на пазара. Но разширяването на пазара за всеки един отделен вид (разновидност) продукция означава в териториален аспект и усложняване на маршрутите.
Еволюцията по всички тези линии означава обогатяване на кръга от варианти, с които има да се справят всяко едно от предприятията за себе си и — това в случая е съществено — икономическата система в цялост. Да се избере оптималният от гледна точка на специализация и концентрация, на темпорални графици, на транспортни маршрути вариант, да се съгласуват един с друг избраните варианти, за да се получи макроикономическият оптимум — това означава да се направи икономическата система годна да поеме в себе си и да асимилира техническия прогрес. И колкото по-далеч от оптимума е решението на проблема в даден момент, толкова по-неподатлива за техническия прогрес става системата (мое болтване).
Абстрактните прогресистки настроения често пъти водят до наивната представа, че е достатъчно да бъде налице една научно-техническа конструкция, за да се осигури прогресът: опитът ясно доказва, че способността на икономиката да поеме тази конструкция е не по-малко важно условие за прогреса и нещо повече — за създаването на самата тази конструкция. Под впечатлението от бюрократическите спънки, които правят икономиката невъзприемчива, ударението се слага все повече върху «субективния фактор». Но субективният фактор е не само творец на обективните факти, но и резултат от обективната обстановка, в която създадените преди него и от всички други субекти факти намират израз.
И така във връзка с усложнените икономически отношения в цялост управлението на икономиката е изправено пред дилема: или оптимизация на потоците — и това ще бъде условие и база за поемане и асимилиране на техническия прогрес, или стихийно сформиране на потоците — и това ще ограничава в такава степен прогреса, в каквато случайната резултанта е отдалечена от възможния оптимум (мое болтване).
В случая е от значение да се изтъкне ролята на организацията и на оптимизацията специално що се отнася до базисното равнище.
Възможно е да се намерят и даже да се внедрят чрез инвестиционния процес оптимални варианти на технически решения при агрегираните производствени мощности на агрегирани отрасли в агрегирани периоди — но ако на базисното равнище, където именно се проявява ролята на диференциацията на обществения продукт по специализирани разновидности, проблемът остане нерешен, ако пазарът не е пазар, ако той не е организиран достатъчно и ако във връзка с това не са оптимизирани конкретните връзки между конкретните предприятия в конкретните темпорални мащаби, може да се окаже подровена основата на техническия прогрес в цялост. И то толкова повече, колкото по-висок е етапът на развитие, до който е стигнала икономиката (мое болтване).________________________
Откъс от „Структура и управление на икономическата система” – акад. Евгени Матеев, ДИ „Наука и изкуство”, София 1987
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев