Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2013 08:57 - Нашият възглед за световната икономика
Автор: krizata Категория: Други   
Прочетен: 6530 Коментари: 6 Гласове:
8

Последна промяна: 29.09.2016 21:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Огромна част от икономистите смята, че естественото състояние на всяка реална икономическа система е равновесието. Това убеждение се подкрепя от изградилата се представа за стоковия характер на парите: парите са една от множеството стоки, търгувани редом с другите. По тези причини и вследствие на това, тяхното наличие не играе принципна роля в икономиката, освен да осигурява икономия на транзакционни разходи (спрямо бартерния обмен, например). Предпоставката за неутралност на парите позволява икономическите процеси да се разглеждат като равновесни, независимо от това дали те се описват в парични или натурални единици.

Съответно, оценката на реалните икономически процеси и разработката на прогнози изхождат от тази предпоставка. Кризата се разглежда като отклонение от равновесието, свързано с външни, по отношение на икономиката, въздействия. Обикновено се имат предвид "човешки" (съзнателни или несъзнателни) грешки в сферата на паричната и бюджетната политики. При това се счита, че в кризисния период би трябвало да се стигне до корекция на допуснатите грешки, след което икономиката ще се върне към равновесие под действието на иманентните й закономерности. Такава логика много ясно се проследява, например, по отношение на европейската бюджетна криза. Не е рядкост да се чуят разсъждения от рода на: "в нулевите години на XXI век правителствата от периферните страни са проявявали невнимателност, трупайки бюджетни разходи над допустимите нива, но сега, благодарение на строгите мерки за икономиии, стопанствата ще възстановят нарушения баланс, след което икономиката на Европа ще се върне на траекторията на растежа".

Приличайки си в методологическите подходи, икономистите се различават в оценката си за това, какви именно грешки и за какъв времеви период са довели до днешната криза. Когато кризисните процеси по света едва започваха, се считаше, че става дума само за грешки в регулирането на финансовия сектор, вследствие от неправилната оценка на значителните по обем производни ценни книжа. Обаче, дълбочината, мащабите и, което е още по-важно - продължителността на кризата, както стана ясно, не могат да бъдат обяснени с това обстоятелство.

Списъкът с допуснати грешки започна да расте: Прибави се и неправилната политика на ФЕД, забавила се през нулевите години на XXI век с ожесточаването на паричната политика, отслабена след доткомовската криза. Включи се и невярната жилищна политика на американското правителство и неговите специализирани агенции допуснали, от една страна, формирането на ценови балон на пазара на недвижимите имоти, а от друга страна - неоправдано раздули контингента от получатели на ипотечни кредити. Бюджетната криза в Европа принуди експертите да говорят за грешки, допуснати в бюджетната политика (и като цяло в стратегията за преход към евро). Проблемите, свързани с повишаването на тавана по държавния дълг и фискалната пропаст дадоха повод да се обсъдят грешките и на американските правителства в бюджетната сфера и т.н., и т.н. 

Има и по-радикални подходи, опитващи се да намерят източника на днешните проблеми в по-далечното минало: в реформата на паричната система и преразглеждането на паричната политика в края на 70-те и началото на 80-те години от миналия век, в отказа от фиксиран курс на долара спрямо златото и т.н. Привържениците на такива подходи смятат, че прилаганите понастоящем мерки не засягат фундаменталните причини за кризата и затова са неефективни. По тази причина, те, като правило, излизат с радикално песимистични прогнози относно бъдещето на световната икономика. И умерените, и радикалните икономисти, обаче, при всичките им различия, мислят в категориите на равновесието, което може да бъде възстановено за сметка на едни или други административни решения, след което икономиката ще се върне към предишните ръстове.

Умерените икономисти, съставящи огромното мнозинство, считат, че към днешна дата основните грешки вече са известни; мерките, насочени към тяхното преодоляване са вече разработени и се реализират, и постепенно тяхното влияние ще започне да се усеща, а икономиката ще се възстановява. Все още има слаби места, в частност - нерешения проблем с фискалната пропаст и политиката по отношение на държавния дълг на САЩ (на това място икономистите дружно обвиняват политиците, нежелаещи да решат този проблем). Освен това се допуска, че с времето ще се появят още някакви проблеми, свързани с все още неоткрити грешки, допуснати в миналото. Все пак, се предполага, че вероятността за това не е голяма, а и мащабът на възможните проблеми ще е несравним с тези, които вече се намират в полезрението на експертите. Мнозина очакват преломни тенденции към края на 2013 г. Други, опирайки се на мащаба на съществуващите проблеми, отлагат този момент за по-късен етап. Като цяло, икономическото общество предпочита да демонстрира сдържаност в оценките, имайки предвид предишния, неособено успешен опит в предсказанията. Радикалните икономисти, естествено, гледат на текущата ситуация малко по-различно. Те също се стараят да запазят сдържан тон, тъй като също натрупаха опит от неосъществили се апокалиптични прогнози.

Нашата гледна точка за икономическите процеси коренно се различава от подходите както на умерените, така и на радикалните икономисти. Преди всичко, ние не разглеждаме равновесието като естествено състояние на реалните икономически системи, в които парите служат като средство за обмен. Ние считаме, че парите са външен фактор по отношение на т.н. "реална икономика". В тази връзка ние разглеждаме финансовия сектор като самостоятелен, действащ в съответствие със своите собствени закономерности и в голяма степен определящ процесите, протичащи в реалния сектор.

Взаимовръзката между реалния и финансовия сектор може да бъде описана чрез принадлежащата на Й. Шумпетер метафора за "съзидателното разрушение". Импулсите, произхождащи от финансовия сектор постоянно разрушават изградените връзки между субектите от реалната икономика и в същото време способстват за формирането на нови, по-ефективни, от негова гледна точка, взаимовръзки. В периоди, когато се появяват условия за задълбочаване на технологичното разделение на труда в обществен мащаб, такъв модел на взаимодействие способства за бурното развитие на научно-техническия прогрес и за растеж на световната икономика. При това, трябва да се има предвид, че между процесите на съзидание и разрушение съществува сложна взаимовръзка. Темповете на разрушение, в дългосрочен аспект, винаги са по-високи от темповете на съзидание, въпреки че краткосрочно може да се наблюдава и противоположното съотношение. Нещо повече, и едните и другите се определят от различен набор от условия, затова разривът между темповете може силно да се променя във времето. Във всички случаи може да се каже, че на съвременната икономическа система, в продължение на цялата й история, е свойствена тенденция към постоянен ръст на дисбалансите, на която противостои по-слабо интензивната тенденция към формиране на по-ефективни икономически структури.

Важно е да се има предвид, че локализацията на процесите на разрушение и съзидание е различна. Вниманието на икономистите, на историците, на средствата за масова информация и на широката публика обикновено е приковано към тези точки, в които активни са съзидателните процеси. Що се касае до разрушителните процеси, те, дори и да попадат в полезрението, обикновено страдат от недооценка на мащабите си и в повечето случаи са възприемани като временно явление, чиито последствия скоро ще бъдат преодолени, за сметка на процесите на съзидание. Освен това, много разрушителни процеси, например, разпадът на социалните структури, осигуряващи стабилност и безопасност на локалните общества и техните членове, нямат и не могат да получат парична оценка, заради което се намират извън икономическите анализи.

Следва да се отбележи, че в хода на взаимодействието между реалния и финансовия сектори могат да възникнат ситуации на "лъжливо" съзидание. В случая става дума за финансови балони, в хода на развитието, на които протича свърхпроизводство на лежащите в основата им активи, над това тяхно количество, което е допустимо от условията за пропорционално развитие на реалния сектор. По този начин, нашата оценка за икономическите събития и тяхното прогнозиране се основават на разбирането ни за наличието на сложни и нееднозначни взаимовръзки между финансовия и реалния сектори, между процесите на съзидание и разрушение.

Анализът на икономическата ситуация включва в себе си следните принципни моменти:
- оценка на мащабите и направленията на дейността на финансовия сектор;
- определяне на локализацията и оценка на интензивността на инициираните от него процеси на разрушение;
- оценка за потенциала на съзидателните процеси и на тяхната възможна локализация, при разграничение на реалното и лъжливо съзидание (финансовите балони);
- в случай на откриване на потенциални или реални финансови балони - оценка за потенциала на техния ръст и възможните последици от тяхното спукване.

При анализа на днешната криза ние изхождаме от следните основни положения:
- в периода след Втората световна война, инициираните от финансовата система разрушителни процеси основно се локализират на периферията на глобалната икономика, като в същото време съзидателните процеси основно се реализират в нейното ядро - САЩ и другите западни страни, включително Япония и някои други малки азиатски страни (близка периферия);
- потенциалът за съзидателни процеси, на основата на модела на научно-техническия прогрес, в страните от ядрото, основани на постоянното задълбочаване на технологичното разделение на труда, е изчерпан към началото на 70-те години на миналия век;
- по това време разрушителните процеси, локализирани по-рано по периферията на глобалната икономика, започват да засягат територията на нейното ядро;
- приетите в края на 70-те и началото на 80-те години мерки по либерализация на финансовия сектор, в това число и в международен мащаб (свободното движение на капитали), способстват за активизация на "лъжливо" съзидание[1], позволило да се компенсират последствията от процесите на разрушение за страните от ядрото.
- в същото време, разрушителните процеси в световната икономика продължават, техните последствия, обаче, засягат преимуществено страните от периферията (поредицата от локални кризи, включително азиатската) и близката периферия (Япония). Следва да се отбележи, че разпадът на световната социалистическа система за разделение на труда води до рязко разширяване на потенциалната зона за действие на разрушителните процеси;
- започвайки от 2001 г., процесът по спукване на финансовите балони достигна до ядрото на глобалната икономика (кризата „дотком”), който, обаче, е локализиран за сметка на рязкото разхлабване на паричната политика и бързото нарастване на бюджетните разходи в САЩ;
- в резултат на това се ускори образуването на балон в сектора на недвижимите имоти, който се спука през 2007 г. и послужи като начало на глобалната икономическа криза.

Кризата доведе до съкращаване на мащабите на финансовия сектор от икономиката и до спад в неговата активност. Стартира процес на свиване на кредитните мултипликатори, много финансови институции или банкрутираха, или се оказаха на границата на банкрута. Фалитът на Lehman Brothers през есента на 2008 г. ускори процеса на падане на кредитния мултипликатор и постави американската и световната икономики пред риска от неспособност на финансовата система да се справи с осъществяването на присъщите й кредитно-касовите операции.

С цел предотвратяване на по-нататъшното съкращаване на кредитните мултипликатори, в различни страни започнаха да се реализират програми за предоставяне на кратко и дългосрочни ликвидности за банките - фактически, протичаше заместване на кредитните пари със свежонапечатани пари от централните банки - а много финансови институции бяха изцяло или частично национализирани. Държавите бяха принудени да поемат върху себе си част от функциите на финансовата система по осигуряване на нормалното функциониране на реалния сектор, т.е. настъпи заместване на кредитите с постъпления от бюджетни средства, в резултат на което произтече рязък скок на държавната задлъжнялост, което, скоро след това, доведе до бюджетни кризи в редица страни и нарастване на опасността от такива кризи в други.

Изхождайки от представените положения, нека оценим икономическата ситуация, такава, каквато я наблюдаваме на настоящия етап.

Актуално състояние на финансовия сектор

1. Падането на кредитния мултипликатор и заместването на кредитните пари с пари от централните банки продължава с високи темпове през целия период след острата фаза на кризата от 2008 г. За това време балансите на централните банки на водещите държави по света (САЩ, Еврозоната, Великобритания, Япония, Китай, Канада, Австралия, Швейцария, Бразилия, Индия) бяха разширени с около 9 трлн. долара или общо около 2,5 пъти (за седемте години, предшествали кризата, ръстът е бил не повече от 50%). Големите централни банки по света продължават активно да смекчават паричната си политика:
В САЩ: операция TWIST (заместване на краткосрочни книжа на баланса на ФЕД с дългосрочни). Отскоро - изкупуване на MBS (книжа, гарантиращи ипотечни задължения) в обем от около 40 млрд. долара месечно; изкупуване на държавни облигации за около 45 млрд. долара месечно.
Еврозона: Две операции LTRO (предоставяне на ликвидности на банките за срок от три години, първата - през декември 2011 г.) на общ обем от малко повече от 1 трлн. евро, както и понижаване на основния лихвен процент на ЕЦБ с 0,25% до 0,75%. Формиране и ратификация на фонда ESM, предназначен да оказва помощ на проблемните страни от Европа. Обещание за оказване на неограничена помощ при изкупуване на облигации на проблемните страни, в случай на молба за помощ от тяхна страна. Както твърдят някои експерти, ЕЦБ няколко пъти се е включвал на пазара на държавни облигации на проблемните страни.
Великобритания: Две разширения на програмата за изкупуване - сумарно на 100 млрд. паунда, до общо 365 млрд. паунда.
Япония: Нееднократно разширение на програмата за изкупуване на активи. Понастоящем около 2/3 от всички пласирани държавни ценни книжа се поемат от централната банка. Общо въвлечените суми за подобни операции отдавна надхвърлиха 1 трлн. долара по актуални валутни курсове.
Китай: Снижение на основния лихвен процент от 6,56% до 6,31% и няколко поредни смекчавания на изискванията към банките.
Южна Корея: Понижаване на основния лихвен процент до 2,75%.
Швеция: Риксбанката няколкократно понижаваше основния лихвен процент, за да стигне той в момента до 1% годишно.
Австралия: Спускане на основния лихвен процент в четири стъпки от 4,25% до 3%.
Индия: Понижаване на основната лихва от 8,5% до 8%.
Бразилия: Седем (!) понижения на основния лихвен процент от 11% до 8%.
ЮАР: Понижаване от 5,5% до 5%.
Централната банка на Израел само за месец май 2013 г. два пъти намали основния лихвен процент с по 0,25% до 1,25% годишно.

Координираните мерки в паричната политика на водещите централни банки допринасят за сравнително ниската волатилност на финансовите пазари и по отношение на отделните валути. Заедно с общото снижение в активността на финансовия сектор, свързано с продължаващото падане на кредитния мултипликатор, ниската волатилност се обяснява и със структурните изменения в сектора.

Най-напред, значителна част от паричните средства се е насочвала към покупка на държавни ценни книжа. По същество, голяма част от растящата държавна задлъжнялост е била финансирана, пряко или косвено, за сметка на средства, предоставени от централните банки. Тук трябва да се спомене и такъв фактор като откритата на 30.11.2011 г. безлимитна суоп-линия между шестте водещи световни централни банки: ФЕД на САЩ, ЕЦБ, Банката на Канада, Банката на Англия, Банката на Япония и Националната банка на Швейцария. Първоначално се предполагаше, че нейното действие ще бъде до февруари 2013 г., но към средата на декември 2012 г. то беше продължено с още една година, въпреки че, междувременно,  Япония се оттегли от съглашението.

Резултатите от такава съвместна работа са следните:
- отсъствие на съществена девалвация между отделните резервни валути;
- съкращаване на волатилността между резервните валути и в злато;
- загуба на привлекателност на пазара на кери-трейд.

Следва, обаче, да се разбира, че сами по себе си, тези мерки не са стимулиращи за световната икономика. Те позволяват колебанията да се дъмпфират и да се нивелират действията на възможни спекуланти, за да не се "разклаща излишно лодката". Ако се направи аналогия с един автомобил, то това е смазването на двигателя, а не замяната на негови износени части (отсраняване на диспропорциите) и още повече - не е зареждане на резервоара (увеличаване на потребителското търсене).

На второ място, рязко се увеличи обемът от средства, насочвани към пазарите на безрискови или нисколихвени активи. Към подобен род активи се отнасят, на първо място, държавните облигации. Облигациите на най-надеждните, от гледна точка на инвеститорите, държави, такива като САЩ и Германия, се ползват с особено търсене, което обуславя ниската им и дори отрицателна доходност (с отчитане на инфлацията и даже, в отделни случаи, без нейното отчитане).

Освен това, на все по-широко търсене се радват корпоративните облигации, които въпреки непрекъснато разширяващия се обем на предлагане, демонстрират понижаваща се доходност (в определени моменти някои корпоративни облигации показват доходност по-ниска от държавните). Много признаци показват, че на пазара на облигации се е оформил нов финансов балон (по-скоро, става въпрос за няколко балона). Действително, понижаването на доходността по облигациите позволи на много емитенти да заместят по-рано издадените скъпи емисии с по-евтини и да демонстрират, по този начин, подобряване на финансовите си показатели, без каквато и да е връзка със състоянието на реалния бизнес.  По този начин, привлекателността на новите емисии расте, което води до ръст на търсенето и по-нататъшно падане на доходността. Повишението по цените на облигациите позволява на инвеститорите да показват в отчетите си ръст на доходите.

Към края на 2012 г. снижението по доходността на пазара на облигации, най-вероятно, достигна до своите предели, което съдържа в себе си значителни рискове в краткосрочна перспектива. Доходността на американските и на японските облигации започна да расте, въпреки декларираните намерения на паричните власти да държат ситуацията под свой пълен контрол.

Трето, рязко нараснаха обемите от налични парични средства по сметките на икономическите агенти. Обемът на средствата по сметките на финансовите и нефинансовите корпорации в САЩ достига, според някои оценки, до 3 трлн. долара, а във финансовия сектор са се натрупали кешови пари за около1,6 трлн. долара (през 2007 г. са били само 20 млрд.). Все по-отчетливо се наблюдава тенденцията, позната като "бягство от парите". В частност, редица швейцарски банки започнаха да събират такси за съхраняваните от тях средства по банкови сметки, вместо да изплащат проценти, каквато доскоро беше практиката.

Корпорациите в масов порядък започнаха да променят дивидентната си политика, увеличавайки дела на доходите, изплащани на собствениците. Чести станаха операциите по обратно изкупуване на акции. Такава политика, от страна на успешните фирми, принуждава по-малко успешните корпорации да увеличават обемите на взаимстванията (основно, под формата на облигации) за увеличаване на плащанията към акционерите. Резултатът е наблюдавания ръст в курсовете на акциите, който по никакъв начин не е обусловен от ситуацията в реалната икономика, която, обратно, се намира в депресивно състояние.

Актуално състояние на реалния сектор

Понастоящем темповете на растеж в по-голяма част от регионите по света се понижават, в част от тях се наблюдава рецесия, като това се отнася за Еврозоната, за Великобритания (където вече сме свидетели на тройна рецесия, нещо непознато досега за ортодоксалната икономическа наука), за Япония, която, въпреки агресивната си парична политика, все още изпитва сериозни проблеми в промишления си сектор. Китайската икономика дава все по-ясни индикации за забавяне на растежа на БВП, същото се отнася за Индия и Бразилия.

Отделно трябва да се отбележи състоянието на американската икономика, която, въпреки усилията на статистическите служби, показва смесена динамика. Тези "усилия" са насочени в няколко посоки и предизвикаха дори недоволството на шефа на ФЕД Бен Бернанке, който неотдавна изказа, недоволството си от официалните данни за пазара на труда, които "не отразяват докрай реалните процеси", заради което през цялото време се налага да се търсят "алтернативни подходи".

Дори да приемем, че в американската икономика се наблюдават първи индикации за бъдещи икономически ръстове, не бива да забравяме, че те в голяма степен са свързани с продължаващите скъпоструващи държавни програми за стимулиране на икономиката и се поддържат от бързоразрастващия се държавен дълг. В същото време е очевидно, че паричните вливания в икономиката не задействат ефекта на мултипликатора, тъй като получаваните от американските корпорации средства, в крайна сметка потъват по техните сметки и не се използват за инвестиции в реалната икономика. Ако ситуацията се разглежда не от гледна точка на такъв синтетичен показател като БВП, а от гледна точка на реалната икономика, то следва да се обърне внимание на такъв показател като Baltic Dry Index - индекс за фрахта на плавателните съдове. Само за 2012 г. той се е съкратил двойно, свидетелствайки по категоричен начин за спада в логистичния сектор, в международната търговия и в крайното потребителско търсене. Текущото значение на индекса е 15 пъти по-ниско от пиковете, достигнати през май 2008 г.

За пълнота на картината по световната икономика, ще я допълним с данни по потребителското търсене и безработицата. Падането на потребителското търсене се явява ключов момент от днешната глобална икономическа криза (за причините на този процес - в по-нататъшното изложение). Така например, в Еврозоната потреблението на домакинствата пада устойчиво вече няколко години, като за 2012 г. то достигна, по официални данни, 1,3%. Добър показател, свидетелстващ за подобни тенденции, е намаляващото число на регистрираните нови автомобили. Симптоматично е, че всички членове на Еврозоната регистрират спадове, като за някои страни-членки спадовете предизвикват сериозни тревоги - за Франция, Италия и Испания – те са около 20% за 2012 година, за Гърция - около 50%, за същия период и т.н.!

Безработицата също е проблем, с който нито едно правителство не успя да се справи. За ЕС към края на май 2013 г. тя достигна 12,6% от трудоспособното население, като "лидери" по този показател са Гърция и Испания с над 26% от трудоспособното население и повече от 50% безработни сред младежите до 25 години. Нееднозначна е картината и с безработицата в САЩ. По формални показатели тя беше ограничена до около 7,8% към края на 2012 г. Заедно с това, първичните обръщения за помощи при безработица съобщавани ежеседмично) не могат да се слязат трендово под равнището от 350 хил. души.

Съотношението на имащите работа граждани на САЩ към цялото население, така и не се възстанови след пропадането на показателя през 2008-2009 г. Освен това, ако се сравни показателят за официалната безработица със съотношението на количеството икономически активно население към количеството на заетите, ще се установи, че от началото на 90-те до 2008 г. между тези два показателя се наблюдава значителна корелация, която вече не съществува. За постигане на корелация текущото равнище на безработица би трябвало да достига числови стойности от порядъка на 9-9,5% - именно такова беше равнището на показателя в пика на първата активна фаза от глобалната икономическа криза. Няма никакъв забележим прогрес по застойната безработица, като понастоящем показателят за лицата, нямащи работа повече от половин година остава на нива от около 40% от всички регистрирани безработни, а медианната се колебае около 20 седмици без работа.

През август 2012 г. секретариатът на СТО публикува обширен доклад, в който бяха анализирани тенденциите, наблюдавани до момента, както и беше дадена прогноза за развитието на международната търговия в бъдеще. Освен с крайно песимистичната прогноза за 2012 г. (чиято реалистичност се потвърди от практиката), докладът е интересен и с това, че в него е поставена под съмнение концепцията за декаплинга, която лежеше в основата на разчетите на много икономисти за това, че днешната криза все пак ще бъде преодоляна. Основната идея на декаплинга се заключава в това, че развиващите се страни са в състояние самостоятелно да осигурят висок икономически растеж в дългосрочна перспектива, независимо от това, какво се случва с икономиките на развитите страни (за най-ярко проявление на декаплинга се считаше съхраняването на високите темпове на ръст в Китай през 2008-2009 г.). В доклада беше показано, че икономическата ситуация в развиващите се страни, в дългосрочен план, съществено зависи от търсенето в развитите страни[2] и затова забавянето на растежа във втората група страни рано или късно ще доведе до забавяне и в първата група[3].

Този извод напълно съвпада с нашите представи за механизма на взаимодействие между развитите и развиващите се държави[4], на чието основание през всичките последни години ние прогнозирахме хода на развитие на световната икономика, разминавайки се в оценките си с по-голяма част от останалите икономисти. Нашият подход, обаче, изисква да анализираме не само разрушителните процеси, но и потенциала за съзидание в световната икономика. В тази връзка трябва да отбележим три важни направления.

Роботизация

Една от "новите" идеи, е тази, за широкото използване на роботите в индустриалното производство. Думата "нова" поставяме в кавички, тъй като самата идея циркулира от няколко десетилетия, а и покрай нея е натрупан немалък негативен опит. Понастоящем, за такъв процес се говори ентусиазиазирано покрай лозунга за връщане на производства от Китай обратно в развитите страни. Популярността, обаче, на подобна идея, не я прави по-осмислена - роботите няма как да решат проблема с падащото търсене, дори по-скоро ще го задълбочат.

Разбира се, може да се разчита, че роботите ще се произвеждат в развитите страни, което ще позволи да се създадат множество нови високоплатени работни места. Но това би било възможно дотогава, докато роботите се произвеждат на отделни бройки, но в този случай ефективността от прилагането им ще бъде ниска, дори при условие, че стойността на работната сила в Китай ще нараства. Ако производството на роботи бъде поставено на конвейер, бързо ще стане ясно, че то е много по-изгодно именно в Китай или в някоя друга азиатска страна.

Ето, какво казва по въпроса патриархът на българската икономическа наука, акад. Евгени Матеев през 1987 г.: „Както и при друг повод беше изтъкнато, въвежда­нето на гъвкави технологии, в т. ч. роботизацията, по-скоро услож­няват проблема за специализацията и за темпоралния график, от­колкото да го снемат от дневен ред. … ...Специализираните видове продукция и концентрацията на произ­водството на всеки такъв специализиран вид изискват по необходи­мост широк пазар за реализация.[5]

Да си припомним, че през 80-те години лидер в робототехниката беше Япония. Впрочем, роботиката засега е само обща идея, въпреки че не е изключено за осъществяването й да бъдат отделени някакви ресурси.

Шистова революция

Друга актуална тема за обсъждане сред експерното общество е набиращия все по-високи обороти добив на шистов газ. Действително, добивът на нетрадиционни (unconventional) въглеводороди от шистови породи (и не само от тях) вече е реалност и това едва ли някой може да отрече. Експертите изтъкват, че добивът в промишлени мащаби е възможен, че вече съществуват технологии в това направление и че те продължават да се развиват, както и че запасите от такива въглеводороди на планетата са твърде много.

Доскоро ахилесова пета на шистовия добив беше потреблението на вода - средно на 1 барел петрол трябва да се използват 7 барела вода, която предварително се смесва с химикали и под налягане се вкарва в земните пластове. Преди пет години коефициентът на повторно използване на водата беше незначителен, сега той достига до около 10% и в това направление активно се провеждат изследвания, в частност, от Израел, който разглежда своите нетрадиционни въглеводороди в геополитическата плоскост на противопоставянето си с арабските монархии. Вече се работи с пилотни проекти за технологии за "пропанов разрив", в който вместо вода се използва пропан или втечнен газ. Разтваряйки се в течните въглеводороди, след това те напълно се извличат от пласта, без да оказват въздействие на околната среда. В случай на успешна апробация на тази технология могат да бъдат снети много опасения (в т.ч. и екологични), свързани с хидратичния разрив на пласта, не само за САЩ, но и за други страни.

Ако говорим за конкретика, не можем да не отбележим, че цената на отсичане (breakeven price) за шистовия петрол при вътрешнопластовите методи - цена, при която проектът става икономически рентабилен, след като е включил всички данъци, операционни и капиталови разходи, както и 15% рентабилност -  се е съкратила от 88 долара за барел през 2006 г. до около 40-45 долара в настоящия момент. И пределът за развитието на технологиите не е достигнат.

Резултатите от шистовата революция вече са пред очите ни. В началото на 2013 г. САЩ достигнаха до ежедневен обем от 7 млн. барела петрол (Саудитска Арабия има 9 млн.). Това се случва за първи път след 1993 г. Устойчиво ниските цени на газа инициираха преустройство в американския енергиен сектор, както и стимулираха връщането на някои енерго и суровинноемки (органична химия) производства от Азия обратно в САЩ. 

Дългосрочните перспективи за развитие на технологията и за нейното прилагане, обаче, не са съвсем очевидни. Все пак, този фактор работи в подкрепа на американската икономика (впрочем, в случая бюджетните стимули играят доста по-съществена роля). Ние, обаче, не откриваме в тази технология достатъчно потенциал, който би могъл да инициира вълна от икономически ръстове в глобален мащаб. Все пак, не са изключени сериозни структурни изменения на световния енергиен пазар, които биха могли съществено да повлияят върху глобалните икономически процеси.

Информационни технологии

Последните години се превърнаха в разочарование, във връзка със старата и изглеждаща доста перспективна идея за революционната роля на информационните технологии, които се очакваше да дадат нов импулс за икономическото развитие в глобален мащаб. Случващото се в сектора рязко увеличи съмненията в тази посока. В този контекст са и излизането на facebook на публичните пазари, и рязкото поскъпване и сриване на ""Apple", превърнала се за определен период в най-скъпата световна компания и други подобни събития, които определяха облика на настроенията в бранша. Последните събития са свързани с патентните спорове и заяждания между конкуренти, принудени да работят в условия на съкращаващо се крайно търсене, както и с оповестените твърде съмнителни сделки извършвани в миналото.

Като цяло, за всички е ясно, че IT-секторът е такъв икономически отрасъл, както, например, леката промишленост (в която факторът мода също играе значителна роля) и с приблизително такъв потенциал за развитие (т.е. не много висок). В момента, в който секторът престана да глези потребителите с принципни новости, в него се изостри конкуренцията, понижила рязко рентабилността му. Разбира се, секторът все още демонстрира някои признаци на развитие (в частност, обемите на он-лайн търговията), но свързаните с него глобални очаквания намаляват с всеки изминал ден.

Идеята за глобална валута и икономическите ръстове

В последните месеци продължава и се изостря дискусията, относно стратегията за излизане от кризата. При това, в обсъжданията беше осъществен нов обрат. Неотдавна директор-разпоредителят на МВФ Кристин Лагард направи фундаментално изказване, в рамките на ежегодната конференция на организацията, проведена в края на 2012 г. в Япония. Ключово за нейното изказване беше описанието на ситуацията в Европа. Дълговата криза на Стария континент беше оценена като дългосрочен опасен фактор и беше посочено, че МВФ е трърде обезпокоен от негативното влияние, което ожесточаването на финансовата дисциплина оказва върху икономическия растеж. Лагард предупреди европейските страни да не се увличат по прекомерното съкращаване на разходите и повишаването на данъците: "понякога е по-добре да се изгуби повече време"[6]. Няколко дни преди това МВФ направи предупреждение, че много страни по света систематически недооценяват понижението на икономическите ръстове, вследствие приемането на мерки за икономии. В продължение на темата Лагард заяви, че с отчитане на преоценката за ефекта от удара по икономическите ръстове, чрез фискалната консолидация, за европейските правителства не е особено разумно да хвърлят усилия по стремежи за целеви нива на бюджетния дефицит в случай, че икономическият растеж ще ги разочарова.

Това е нещо нечувано. МВФ винаги и навсякъде се е застъпвал именно за прилагане на мерки за икономии, в случаи на проблеми с икономиката на една или друга страна, за съкращаване на държавните разходи, в т.ч. и за социални нужди. Нещо повече: фондът винаги е обвързвал своите програми за помощи и кредити с качеството на изпълнение на тези свои препоръки. Фактически, Кристин Лагард говореше за завой на 180 градуса. Разбира се, такъв подход имаше своето документално обоснование. Няколко дни преди конференцията МВФ публикува прогноза за развитието на световната икономика, който съдържаше специален раздел, подготвен от главните икономисти на МВФ Оливие Бланшар и Даниел Ли. В това изследване те разглеждат, на основата на примера на 28 страни, основното предположение, върху което се базира самата идея за фискална консолидация. От периода на Великата депресия се смяташе, че мултипликаторът за влиянието на мерките за икономии върху БВП съставя от 0,4 до 1,2 - т.е. консолидация (намаление на разходите) с 1% би довел до понижение на БВП с 0,4-1,2%. Обаче, както пишат Бланшар и Ли, в действителност тези значения са погрешни примерно с около 0,5 и реално този мултипликатор съставя 0,9-1,7. Ако се вземе средното значение от 1,3, излиза, че опитът да се икономисат 1% разходи води до влошаване на ситуацията с 1,3% - фактически, в обозримо бъдеще ние имаме система с положителна обратна връзка: съкращаването на разходите води не до подобряване на съотношението дълг/БВП, а към неговото влошаване.

И така, МВФ даде своята рецепта, подкрепена впоследствие от разкритията на учени от Масачузетския университет в САЩ, за извеждането на световната икономика от кризата, но е очевидно, че прилагането й носи със себе си дългосрочни икономически рискове (които са добре познати на икономистите от МВФ, тъй като по-рано те доказваха именно това). Тези рискове не изглеждат силни, ако, както при САЩ, се постигне финансиране на бюджетния дефицит при ниски проценти. Дори зад Океана, обаче, съществува разбиране, че да се разчита благоприятната конюнктура да продължава достатъчно дълго време е неразумно и точно това обстоятелство изгражда интригата на прословутата фискална стена. Но как да се реагира в случай, че глобалните инвеститори започнат да губят доверие в правителството, а спекулантите, усещайки възможностите за допълнителни печалби, започнат да покачват доходността на държавните ценни книжа (наченки на такъв ескалиращ процес се наблюдават понастоящем с японските книжа), така, както това се случи в страните от европейската периферия.

Счита се, че изходът е очевиден: да се разреши на централните банки да монетизират държавните дългове, изкупувайки директно ценни книжа на правителствата. САЩ практически го правят от 2010 г. ЕЦБ също се занимаваше с това през 2011 и отчасти през 2012 г., макар и в по-ограничени мащаби и с многократни уговорки. Приетото от ЕЦБ решение за възможността в неограничени мащаби да се изкупуват облигации на проблемните страни е възможност в същия дух.

Разбираемо е, че подобна политика носи рискове от висока инфлация в дългосрочен аспект и загуба на доверие в националните валути. В тази връзка следва да се обърне внимание на още едно събитие от икономическия живот, свързано с МВФ. Събитието, формално, е незначително, но в контекста на произтичащите събития следва да бъде разглеждано като заявка за сериозно изменение в архитектурата на световната икономика. Става въпрос за публикуваната, в августовския брой от 2012 г. на  "Working paper" (издание на МВФ), статия на Бенеш и Кумкофф, в която те напомниха за така наречения Чикагски план, предложен в разгара на Великата депресия от икономиста И. Фишер и се опитаха да го адаптират към днешните реалности. Става дума за отказ от принципа на частичното резервиране в банковата система, с други думи, за отказ от механизма на паричния мултипликатор и от създаването от банките на кредитни пари.

За да стане ясно, че публикацията не е случайна, в октомврийския брой на "Working paper" беше публикувана още една статия на група автори, посветена на анализа на влиянието на създаваната от банките глобална ликвидност в икономиката, в т.ч. и на нейните негативни аспекти. Всъщност, става въпрос за предварително предизвикване на обсъждане от експертното общество на набор от идеи, които би трябвало да бъдат положени в основата на функционирането на новия паричен механизъм. При това е съвършено очевидно, че в съвременните условия такъв механизъм не може да бъде създаден на национално ниво, а само на глобално ниво, под егидата на МВФ.

С други думи, стратегическият замисъл на МВФ се заключава в следното: Нека националните правителства се борят с текущата криза с всички достъпни им средства - наскоро одобрени и от международните финансови институции - а към момента, в който негативните последствия от тази борба във финансовата сфера изплуват на повърхността, МВФ ще е готов да предложи както нов паричен механизъм, така и нова глобална валута, която да замести компрометираните долар, евро и т.н.



[1] За факта, че става въпрос именно за лъжливо съзидание указва бързото нарастване на дела на финансовия сектор в съвкупните доходи. В тези случаи, в които става дума за процеси на реално съзидание, съотношението между финансовия и реалния сектори също може да се променя, но в много по-тесни предели.

[2] От тази гледна точка интерес представлява започналото през 2012 г. забавяне на китайската икономика. Правителството и паричните власти на Китай предприеха активни мерки, насочени към стабилизиране на ситуацията и към края на годината бяха постигнати определени положителни резултати. Все пак, перспективите пред китайската икономика предизвикват сериозни опасения сред експертното общество. Без съмнение, Китай е натрупал значителни ресурси, които му дават възможност да компенсира, в краткосрочна перспектива, негативното въздействие от страна на търговските си партньори. В същото време, ние оценяваме натрупаните диспропорции в икономиката на страната като твърде значителни и считаме, че в по-дългосрочен аспект именно те ще определят нейните перспективи.

[3] Продължавайки темата за развиващите се страни, следва да се отбележи още едно обстоятелство: В докризисния период преносът на производства в страни с евтина работна ръка (в последните предкризисни години това беше Китай), беше най-печелившата операция от гледна точка на финансовия сектор. Той беше и най-разрушителния фактор за изградилата се структура на световната икономика, тъй като способстваше за съкращаване в търсенето на произвежданата продукция, в същите или даже в нарастващи мащаби.
Следва да се отбележи, че тази тенденция се съхранява, макар и в по-ограничени, спрямо докризисния период, мащаби. При това, Китай, от най-печеливш от този процес, постепенно се превръща в една от неговите жертви. Ограничаването на мащабите е свързано с отслабването на финансовия сектор и с изменението на неговата структура, както и с факта, че такива удобни, крупни страни като Китай вече липсват.

[4] Следва да се отбележи, че, както показва опитът, моделът на развитие, свързан с преноса на производства, особено към неголеми страни, е съпроводен от високи рискове за формиране на финансови балони с ниска степен на устойчивост. Признаците, че такива балони се формират и вече са се формирали, вече са налице. В съвременните условия спукването на такъв род локални балони може да доведе до твърде сериозни глобални последици. Тук трябва да се има предвид увеличаването на финансовите проблеми в такива, отдавна въвлечени в световната икономическа система, страни като Бразилия, Турция и Индия. Възможният пореден банкрут на Аржентина, може би няма да повлече след себе си глобални последствия, но той нагледно показва рисковете, с които се сблъскват инвеститорите по целия свят.

[5] „Структура и управление на икономическата система” – акад. Евгени Матеев, ДИ „Наука и изкуство”, София 1987, стр. 346




Гласувай:
8


Вълнообразно


1. yuk - Г-н Хитов според вас колко време ще ...
10.06.2013 21:07
Г-н Хитов според вас колко време ще отнеме докато "изплуват" негативните последствия от борбата на правителствата с кризата. Тоест, колко далеч в бъдещето е появата на тази глобална валута?
цитирай
2. krizata - Г-н Хитов според вас колко време ще ...
10.06.2013 22:10
yuk написа:
Г-н Хитов според вас колко време ще отнеме докато "изплуват" негативните последствия от борбата на правителствата с кризата. Тоест, колко далеч в бъдещето е появата на тази глобална валута?


Не забравяйте, че групировките, които стоят зад МВФ са само една от фракциите на доскоро единния световен елит! Това, че те (хората около МВФ) се надяват на един сценарий на развитие на събитията, не означава, че той реално ще е действителния ход на историята!
Поздрави!
цитирай
3. yuk - Благодаря за отговора. Тогава ми е ...
11.06.2013 08:33
Благодаря за отговора. Тогава ми е интересно да ви питам нещо друго. Колко долече сме от момента в който правителствата вече са се провалили и се появява нуждата от " ново решение" което както казахте не е сигурно какво ще е? Става въпрос за преломният момент. Сигурно в години е трудно да се каже. Но статията ви е чудесна, защото дава "поглед от високо" както се казва, на нещата които се случват около нас.
цитирай
4. krizata - Благодаря за отговора. Тогава ми е ...
11.06.2013 11:08
yuk написа:
Благодаря за отговора. Тогава ми е интересно да ви питам нещо друго. Колко долече сме от момента в който правителствата вече са се провалили и се появява нуждата от " ново решение" което както казахте не е сигурно какво ще е? Става въпрос за преломният момент. Сигурно в години е трудно да се каже. Но статията ви е чудесна, защото дава "поглед отвисоко" както се казва, на нещата които се случват около нас.


Трудно е за когото и да било, да се ангажира със срокове, особено когато става въпрос за неща, заисещи в голяма степен от субективните действия на едни или други институции и лица.
Във всички случаи пред нас предстоят години на постепенни икономически спадове, заменяни, от време на време, от бурни събития, като масовите банкови фалити през 2008 г, или поредицата от социални бунтове на едно или друго място на планетата.
По-важното е, че светът на може повече да върви напред в рамките на днешните парадигми за развитие. Необходима е кардинална промяна, което обаче няма как да стане отведнъж - да не забравяме, че доста влиятелни статусни групи имат силен интерес от запазване на сегашните правила на играта!
Поздрави!
цитирай
5. dimat - а не са ли се изчерпали вече "правилата на играта"?
13.06.2013 00:11
В смисъл,всичко съществено,вече е собственост на банките.Цели държави вече съществуват условно като такива.Банките де факто нямат пари,но де юре са единствените "институции",които управляват икономиката на Света.С други думи,те де факто управляват "държавите" чрез командни средства,на основата на директивите,които издават,като условие да отпуснат "пари",които "съществуват" само като записи в техните компютри.Общо взето,налице е едно съвременно робство,в което робовладелецът са банките ,или,казано по-обшо,Банката.При това положение,цялата Земя и всички хора са роби на банките.При това положение,всички досегашни икономически категории,чрез които се цели да се обяснят явленията в икономиката(а и в политиката),са загубили своя смисъл и дали изобщо може чрез тях да се правят каквито и да е обяснения.Поне на мен,един лаик,нещата ми изглеждат такива,само въз основата на наблюдения върху Живота.
цитирай
6. krizata - В смисъл, всичко съществено, вече е ...
13.06.2013 01:08
dimat написа:
В смисъл,всичко съществено,вече е собственост на банките.Цели държави вече съществуват условно като такива.Банките де факто нямат пари,но де юре са единствените "институции",които управляват икономиката на Света.С други думи,те де факто управляват "държавите" чрез командни средства,на основата на директивите,които издават,като условие да отпуснат "пари",които "съществуват" само като записи в техните компютри.Общо взето,налице е едно съвременно робство,в което робовладелецът са банките ,или,казано по-обшо,Банката.При това положение,цялата Земя и всички хора са роби на банките.При това положение,всички досегашни икономически категории,чрез които се цели да се обяснят явленията в икономиката(а и в политиката),са загубили своя смисъл и дали изобщо може чрез тях да се правят каквито и да е обяснения.Поне на мен,един лаик,нещата ми изглеждат такива,само въз основата на наблюдения върху Живота.


Банките, обаче, са потънали до гуша в празни активи, но от другата страна има напълни реални посиви (нашите пари)! От години напомняме, че финансовият сектор ще се съкрати в пъти и един Кипър беше добра репетиция в тази посока. Съшото готви и ЕС. Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825418
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев