Прочетен: 3608 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2010 14:23
30-те години на XX век.
Светът е в най-тежката си икономическа криза.
Много от държавите продължават да ближат раните си от разрушенията на Първата Световна война (сред тях и България).
Други, като новосформирания съюз на два континента (СССР), се опитват да възстановят стопанството си след унищожителната гражданска война, взела милиони жертви по териториите, където доскоро се е разпростирала Руската империя.
Великите сили, въпреки вътрешните си проблеми, не са се отказали от амбицията си да възвърнат своето влияние върху Съветска Русия, което би им дало нови, огромни пазари за задъхващите се производители, страдащи от най-жестоката депресия, позната на свободния свят.
За огромно удивление на лидерите, управляващи света, в дивашка Русия нещата излизат извън контрол и превес вземат силите, решени да провеждат независима политика, несъобразяваща се с нечии интереси.
Най-ярките представители на двата лагера в Евро-азиатската страна са Троцки (защитаващ интересите на англо-саксонския елит) и Сталин (решен да проведе модернизация на страната си и да я превърне в една от Великите световни сили).
След като вътре в страната превес взема групата около Сталин, а Троцки е изпратен в чужбина (но не е разстрелян), най-мощните държави в света - Великобритания и САЩ предприемат контраофанзива и чрез икономическа блокада поемат курс към ликвидиране на нововъзникналата социалистическа държава.
Първата стъпка за елиминиране на Съветите е отказът за приемане на златото, емитирано в СССР.
Следва забрана за внос във Великобритания и САЩ на съветски промишлени стоки (в т.ч. е забранен износът на дървесина и нефтопродукти), което прави Русия изключително зависима от износа на свои жизнено необходими суровини (осигуряващи чужда валута за доставка на машини и съоръжения за възстановяващата се икономика).
Да погледнем отново на фактите: първата петилетка в СССР започва през 1929 г.
През 1930-1931 г. САЩ въвеждат ограничения в търговията си със страната. Подобна забрана предприема и Франция през 1930 г.
На 17 април 1933 г. Британската империя (най-мощната в света) също обявява ембарго против комунистическите сатрапи от Москва. Това ембарго обхваща до 80% от износа на първата пролетарска държава.
Да не забравяме, че по това време бушува Великата депресия, съпроводена от рязък спад на търсенето на всички промишлени стоки.
В условията на най-дълбока криза, ръководителите на Великобритания действат директно във вреда на собствената си икономика.
По това време СССР е основният клиент на английската машиностоителна индустрия. През 1932 г. 80% от изнесените от Албиона стругове и машинно оборудване са поръчани от Съветския съюз.
И изведнъж Великата империя предприема решителни стъпки, за да спре този толкова изгоден бизнес.
Най-напред, на Съветския съюз е отказано да се издължава посредством злато (международните пари по това време), след това с всички останали експортни продукти… освен чрез зърно.
Диктаторът Сталин е поставен пред избор: или да се откаже от програмата за модернизация на страната и да се върне в средните векове (фактическа капитулация на страната), или да продължи индустриализацията, с цената на страшна вътрешна криза.
Но при евентуално реквизиране на зърното, вероятността от глад сред населението става критично висока, което, от своя страна, е могло да доведе до вътрешен взрив и падане на болшевиките.
Трябва да се признае, че политическият ход на противниците на диктатора е наистина брилянтен.
Сталин и обкръжението му решават да вървят срещу целия свят и започват колективизация на селското стопанство.
Държавата събира реколтата и я изпраща на Запад, но не за да изтреби собственото си население, а за да плати за вече поръчаните машини, за които е отказано най-твърдото разплащателно средство – златото.
Цялата надежда на грузинеца е в новата реколта. За разочарование на младите ръководители, годината се оказва сушава. СССР остава без резервен изход от ситуацията – вече е невъзможно да се закупи ново зърно (съветското злато е под блокада), а валутата е изчерпана, заради ембаргото на целия останал износ.
Правят се отчаяни опити за внос на зърно от Персия, където се съгласяват да приемат златото. За нещастие на обикновените хора планът се проваля и катастрофата е факт – през 1932-1933 г. умира маса народ.
Едва след тези събития цивилизованите страни се съгласяват отново да приемат болшевишкото злато, нефт и дървесина.
............
През октомври 2008 г. Европарламентът призна Геноцида чрез глад в Украйна за престъпление против човечеството. Намерен е и виновник – ръководството на сталинския СССР.
Единственото, което все още не е изяснено от историците е, защо сериозните бизнесмени от това време постъпват като деца, отказвайки да приемат от Сталин истинско злато, а с удоволствие прибират хлебното зърно на младата държава (което в САЩ целенасочено е потопявано в океана).
Ако Грузинският диктатор действително е искал да унищожи до крак всички жители на Украйна, защо изведнъж се е спрял на средата на пътя. Защо не е довършил пъкленото си дело до край?
Ако през 1932-1933 г. оцелява голяма част от украинците, защо през 1934 г. властите не продължават систематично да ги унищожават, прибирайки отново цялата реколта.
Вече е нямало поводи за притеснения от страна на властите – хората били изнемощели, страната - напълно затворена за външния свят, въстанията и бунтовете - невъзможни.
Къде е логиката в целия този сценарий?
Отговорът е елементарно прост: през 1934 г. износът на зърно от СССР е изцяло прекратен - по разпореждане на висшето ръководство на страната…
Перфектно организираният глад от 1932-1933 г. не дава нужните резултати: сатанинските болшевики удържат властта.
И продължават индустриализацията.
Икономическите мерки не дават очаквания резултат – Сталин възстановява страната без оглед на платената цена.
Остава единствено възможното решение: военното…
През 1933 г. В Германия на власт идва Адолф Хитлер, открито обявяващ целта си - смазване на руската мечка от изток.
Причини за глобалната икономическа криза...
Престъпленията на наглия професор е нало...
На прима виста не виждам друга логика, може би Вие ще предложите някаква?
За успешно развитие на малките страни, тяхната вътрешна икономика трябва да се впише в рамките на значително по-голяма икономическа групировка (като родните производства трябва да са с голям добавен продукт).
Ако това не стане, няма никакви перспективи за каквото и да е развитие и благоденствие за хората.
Може би следва да се направи сравнение с 5 милиона умрели от глад в САЩ по това време, факт, пазен в тайна.
25.02.2010 16:40
След всичко прочетено тук, тогава заглавието не би ли следвало да бъде "Геноцидът" на Сталин?
http://www.russkiy-rok.ru/lila/polemika1/lil-mar011.html
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев