Една от мъчителните неопределености на нашето време, продължаваща вече второ десетилетие, е безформеността и аморфността на общественото съзнание, неспособно докрай да осъзнае случващото се със страната и да назове вещите със собствените им имена. Отказвайки се от ценностите на социализма и фактически заставайки на капиталистически релси, обществото никак не се решава да приеме дадената реалност на официално идеологическо ниво, срамежливо криейки се зад мъгливите понятия „гражданско общество”, „цивилизован пазар”, „социална държава” и „конкурентноспособна икономика”. Тази срамежливост до края остана непреодолян идеологически комплекс от 90-те години на XX век, когато капиталистическите принципи на стопанска дейност, в тяхната най-дивашка форма, се внедряваха в реалния живот на обществото, заобикаляйки общественото съзнание под формата на идеологически размитото „курс към реформи”. Дефакто, ние отдавна сме в капитализма, но официално, в идеологически разбираема форма, не могат ясно да ни обявят за това.

Преминаването от социализъм към капитализъм е не просто смяна на икономическата система от по-неефективната към уж по-ефективната. Зад този преход стои един кардинален преврат в парадигмата за разбирането на света – смяна на духовно-нравствените ориентири. Същностната, цивилизационната разлика между капитализма и социализма лежи не в сферата на производството и преразпределението на печалбата, а в областта на морала и етиката. Повърхностното обществено съзнание, лесно поддаващо се на обработка от средствата за масова информация, чувстващо само някакъв екзистенциален дискомфорт, не е склонно задълбочено да анализира морално-нравственото значение на извършения преврат, пасивно приемайки новите, неясно от кого установени, правила на играта като проста историческа даденост. По-трудно е да се разбере мълчаливото приемане на дадената деградация в разбирането за света от страна на християнското съзнание. По всичко изглежда, това става от неточното разбиране за същността на въпроса.

Антихристиянската същност на капитализма многократно е разобличавана от християнската (славянофилската) мисъл още през XIX век. Единствената етическа алтернатива на капитализма се оказва социализмът – в историята той се формира именно на етическата критика на капитализма. В своята работа „Християнство и социализъм” С. Булгаков пише: „Капитализмът е организиран от егоизма, който съзнателно и принципно отрича подчинеността на стопанската дейност спрямо висшето начало на нравствеността и религията, а е служене на мамона… Никога в историята не се е проповядвало и не се е провеждало в живота такова безбожно, безпринципно служене на златния телец, ниска поход и корист, както днес… Ако по своята духовна природа капитализмът в значителна степен е идолопоклонничество, то по своето обществено значение за социалния живот той е покрит от престъпления и историята на капитала е печална, ужасяваща повест за човешката безсърдечност и себелюбие. С една дума, ние сме длъжни без заобиколки да кажем, че социализмът е прав в своята критика на капитализма и в този смисъл трябва директно и решително да признаем цялата истина на социализма”[1].

Не по-малко решително разобличаване на антихристиянските начала на капитализма като безчовечна власт на капитала (или мамона) ние намираме при много други православни светии, в частност, при прп. Симеон Нов Богослов и св. Йоан Златоуст. Последният пише: „Сребролюбието възмути цялата вселена; доведе всичко до безпорядък; то ни отдалечава от най-блаженото служене на Христос: не можете – казва Той – за Бог да работите и за мамона (Мф. 6, 24), тъй като мамонът изисква съвършено противоположното на Христа. Христос говори: бъди човеколюбив и кротък, а мамонът напротив: бъди жесток и безчовечен, не брой за нищо сълзите на бедните…”[2]. Могла ли е и може ли руската душа да приеме за себе си тези принципи в качеството им на норма за социални отношения?

Негативните процеси се зараждат четири столетия след Великия разкол от XI–XII в. Разколът положил началото на съвременното общество на потребление. Неговото „генеалогическо дърво” изглежда по следния начин: Великият разкол породил католицизма. Католицизмът породил протестантството. Протестантството породило капитализма. Капитализмът породил атомизма – висша фаза от развитието на капитала и максимална степен на раздробеност на обществото. Някога хармоничните структури се превърнали в хаос-маса. Членовете на това общество от принципно нов тип, каквото човечеството още не познава, нямат никакви цели и задачи, освен увеличаване темповете на личното потребление и гонитба за удоволствия. Човекът от традиционното общество е разбирал себе си като: „Аз – това са моите принципи”. Човекът от светското общество се възприема вече по новому: „Аз – това са моите вещи”. При прехода от едното към другото състояние се губи душата. По-рано вещите са били придатък на човека. Сега човек става придатък на вещите.

Упадъкът на вярата веднага се отразява върху широките маси. Вече никой в нищо не вярва. Чест, съвест, понятие за дълг и висши принципи стремително изчезват. Плътският живот започва да се издига като единствено съкровище, от чиито радости трябва да успеем да се насладим. Парите придобиват решаващо значение. Начертават се контурите на потребителското общество, общество без Бог или както още го наричат – светско общество.

При такова направление на обществения вектор за развитие князете започват да забравят за високите принципи и воюват с единствената цел – да продобият земни блага. За победата е нужна голяма армия и, следователно, силна икономика. Силната икономика възниква, когато поданиците се стремят да забогатяват. За да стане трупането на богатства основна цел, трябва да се „съкращава” ролята на религията, която учи същото това богатство да се презира.

Процесът обхваща цяла средновековна Европа. Но до какво води това? Изглежда, че мечтата на идиота се е сбъднала. Стремейки се към богатство, народът е създал силна икономика, което е позволило да се поддържа голяма армия. Но войниците вече воюват изключително за пари. На практика се изяснява, че наемната армия не иска много-много да се сражава. Макиавели, който живял в тази епоха, писал, че наемниците се различават от националната армия по две свои качества: те бързо отстъпват и бавно настъпват. Тълпи от наемници бродели из Европа, препродавайки се от един на друг херцог. Понякога, дори в решаващ момент от битката. Който плащал повече, той побеждавал.

Станало очевидно, че път без религия е път към разложението. И отново възниква проблем. Как да се направи така, че от една страна държавата да е силна икономически и хората в нея да се стремят към богатство, но от друга страна – в същия момент да се почитат моралът, вярата?

За пари не трябва да се умира. Както е казвал Юлий Цезар: „Могат да се намерят много хора, готови да убиват за пари, но няма как да се открият хора, готови да умират за пари”. В подкрепа на тези думи е ситуацията с технически мощните САЩ, които днес се сблъскват с аналогичен проблем. Войниците не желаят да умират за пари. Това е първата причина, поради която американската армия затъна във водените от нея военни конфликти.

Князете на новото време се озадачават от въпроса, как да създадат ръчно управляема религия. Това не може да се изпълни по друг начин, освен чрез разкол на католическата църква. Започва епоха по създаване на „джобни” църкви. Първи в този процес встъпват немските князе. Те подкрепили някой си Мартин Лутър, протестиращ срещу съществуващите в Църквата злоупотреби. Чрез протеста си той не избавя Църквата от пороците, но я разцепва. Разбира се, ако не е била подкрепата на немските князе, видели в случая възможност за достигане на политическите си цели, никой нямаше да познава нито този монах, нито неговото протестантство. Но той, както се казва, се оказва в нужното време, на нужното място. Неговите страстни изобличителни речи породили протестанството, еволюирало в калвинизъм и по-нататък в капитализъм.

Обективността изисква да се отбележи: Калвин е говорел, че Бог отбелязва своите избраници не само по богатството, но и по страданието им, но втората част някак си не намерила признание. Хората чули само това, че парите са признак за богоизбраност. Това е било революционно, ново заявление. В началото рядко някой му обръщал внимание. По това време религията загубила статуса си на институт, задаващ посоката на обществото. Католическите и протестантски богослови спорили за незначителни неща от живота, добро ли е или лошо едно, или друго нещо. Калвин намирал своите нови последователи. Не защото те си изяснявали тънкостите по доказателствената база, утвърждаваща парите като спасителната за душата сила, а защото това заявление съответствало на техните вътрешни стремежи. Религията на Калвин фактически узаконила придобиването на пари с всякакви средства[3].

Според протестантската теория за предопределението, човек още преди своето раждане има нещо като маршрутен лист, определящ целия му живот. Такъв поглед върху собствената съдба унищожава смисъла от добрите дела. Какъв е техния смисъл, ако всичко е предопределено? Спасението на душата не зависи от това как постъпваш, защото ти така или иначе не можеш да направиш това, което не е предопределено. Иска ми се да подчертая, че обикновените хора не са се ръководели от такива умозаключения. Те просто са вярвали. Затова пък, за избраните, жадуващи да оправдаят и освободят страстите си, тази доктрина дава „лиценз” за извършване на грехове.

По този начин логиката, справедлива за земния свят, разрушила догматите на възвишения духовен свят. А убивайки свободата, волята и избора, предопределението унищожило основата на християнството – равенството на хората по човешката ценност пред Бога. При протестантите се получавало, че има избрани, за които е приготвен рай и вечно блаженство, но не и за всеки живеещ на земята.

От рационална гледна точка догматът за предопределението няма недостатъци. Но както знаем, всички религии отказват да оперират чрез логика по метафизически въпроси. Бог знае всичко, но човек остава свободен.

Изгражда се следната логика: след като Бог прави някого богат, означава, че с богатството Той награждава конкретния човек, т.е. избира го (избраничеството чрез страдание не получава развитие в протестантството). Материалното благополучие и богатството стават ориентири. Избраността започва да се определя не според постъпките и делата, а според парите. Богатият и избраният се превръщат в синоними. Бедността вече се оказва признак за греховност.

Полюсите сменят местата си и от този момент започва религиозният стремеж към богатството. Хората искат да бъдат богати, не за да живеят по-добре, а за да попаднат сред числото на избраните и да спасят душата си[4].

Ето по този хитроумен път се възродила религията на парите, поклонението пред древното божество – мамона. По време на древния Картаген в нагорещената утроба на бика Молох хвърляли живи бебета. След хилядолетия, в епохата на потребителското общество, жертвоприношението ще приеме други форми. Бебетата ще бъдат умъртвявани чрез аборти. Живите, за нищо невиновни хора, не успели още да се родят, ще бъдат наричани плод и мъчително ще бъдат убивани, само заради това някой да изглежда „секси”. Като резултат, младенецът е принесен, в прекия смисъл на думата, в жертва на духа на разврата. Изменил се е ритуалът, начинът, но същността е същата – служенето на златния телец и ако се погледне по-широко – на сатаната.

Трудовата мания, изпълняваща ролята на локомотив, окончателно пренася обществото от религиозната епоха в светската (по същността си религиозна, но в „преобърнат” вариант). Променя се платформата за разбирането на света. Вчера човек е живял за Бога, днес е започнал да живее за себе си. В центъра на новия социален модел сега е разположен не Бог, а човек. Ражда се лозунгът „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека”. Зад неговата външна привлекателност се крие друга мисъл: „Всичко в името на плътта на човека”, която при още по-точен прочит се оказва: „Всичко за плътските желания”, където „аз” се смалява. В раждащото се ново общество, на душата не се обръща внимание. Култът към разума измества от живота всичко ирационално и започва обратна еволюция.

Днес светът се превръща в единен Пазар, където ценността на човека ще се определя изключително от неговата покупателна способност. Възниква абсолютно потребителско общество. По своята същност то ще напомня преобърната финансова пирамида, способна да съществува само при постоянен ръст на икономиката. Това означава постоянен ръст на промишлеността и съответен ръст на потреблението[5].

Основната трагедия на днешното положение в Русия (в пълна степен важи и за БЪлгария – бел. krizata.blog.bg) не е в това, че се разрушава промишлеността, държавността и даже не е демографската депопулация, а в това, че под формата на „нова икономика” на нас ни натрапват „нов мироглед”. Пазарната икономика е базирана на особена асоциална система от ценности, напълно осакатяваща традиционното руско самосъзнание. В това е действителната и главна опасност за гибелта на руската цивилизация. Фактът се съдържа в това, че капиталистическите принципи на стопанска дейност никога не са били (ако не се брои незначителният предреволюционен период от края на XIX — началото на XX век) свойствени на руския народ и руската държавност, по спецификата на националния дух, по християнски отричащи стремежа към забогатяване, индивидуализма, лихварството и т.н. Същите принципи като подсъзнателно християнско напълно бяха съхранени в съветска Русия от XX век. Днес се оказа, че е невъзможно да има „американски” модел на стопанско-икономическа организация и в същото време да се съхранява руският православен мироглед. Още в началото на 90-те години от края на XX-то столетие митрополитът на Санкт Петербург Йоан говореше: върви „див процес на икономическа дехристианизация на Русия”[6]. 

Пазарната икономика е невъзможна без особена пазарна идеология, настройваща цялата система на обществени отношения по законите на пазара. Ако основа на социалните отношения в традиционните общества винаги са били исторически и национално сложилите се нравствени норми, осветени на първо място с религиозен смисъл, то пазарът предлага нова и универсална (безнационална и безрелигиозна) основа за социална организация – механиката на меркантилния интерес.

Индивидуализмът е фундаменталният антропологически корен на капитализма, негова изходна духовно-психологическа интенция. Протестантството не случайно става един от основните родоначалници на европейския капитализъм: в неговата доктрина за личната избраност, индивидуалното спасение, в отсъствието на понятия за съборно единство на Църквата, духът на капитализма намира своето първично религиозно оправдание. Тук духът на капитализма се оказва локализиран в индивидуално отчужденото съзнание на протестанта, откъдето и излиза към външния свят в качеството си на икономическа реализация на духа на индивидуализма. Симптоматично е, че протестантството се явява  крайно разклонение на европейското християнство, където по същество християнството пресъхва, сливайки се със света. Т.е. в исторически и духовно-религиозен смисъл може да се каже: там където свършва християнството – започва капитализмът!

Капитализмът е немислим без индивидуализма, всяко пазарно предприемачество винаги е ориентирано към себе си, към личния интерес. Уговорки от типа: „…затова пък аз давам на хората работни места” винаги са вторични. Възможни са, разбира се, и изключения, но те не отменят правилата. Даже при най-благонамерените опити за християнско оправдание на предприемаческата дейност, основана на личния интерес, при най-обтекаеми и балансирани формулировки, никога не се преодолява тази принципиална, нравствено губителна бариера – служението лично за себе си.

Това се отнася и до мярката за жертвеност и благотворителност – във всеки случай тя се ограничава до личната (остатъчна) мярка за охолство, която предприемачът определя сам за себе си. А в същото време християнското разбиране за жервеност предполага пълно себеотдаване на Бога и на ближния по примера от „дарението на вдовицата” (Марк 12, 31–44).

Социалната проекция на дадената предприемаческа дилема се изразява по друг начин: „служение за обществото или служение за себе си”. В началото на 90-те години от XX-ти век на тази почва беше популярен лозунгът: „Богати граждани – богато общество” или просто казано: „Обогатявайки себе си – обогатяваш обществото”. В последно време мълчат за това, твърде е очевидна лъжата на такава постановка: по количество на милиардери ние вече достигнахме Америка, докато по ниво на благосъстояние се намираме на равнището на слаборазвитите страни. Този лозунг беше нужен за преодоляване само на нравствено-психологическите бариери, за старта на капиталистическата надпревара.

Същността на предприемачеството е стремежът към печалба, но той е и главният двигател на капиталистическата икономика. Но какво е това, ако не корист?! Ако не е изгодно, никакъв предприемач няма да прави каквото и да било. По същество, тук користта (грехът) лежи в икономическите основи на обществото. Но тъй като икономиката се явява главното формообразуващо начало на социалните отношения, то и цялата обществена система се оказва пронизана от греховното начало.

Обратната страна на пазарната ефективност е потреблението. Колкото по-високо е нивото на потребление, толкова по-ефективна е икономиката, затова тя неизбежно се съпровожда от разпалването на потребителския дух, т.е. на същата страст! От една страна – страст към печалба, от друга – страст към потребление; християнството тук действително е „излишният трети”. Не случайно „Бог умря” (Ницше) едновременно с тържеството на капитализма. По същество „пазарът е възможен само в атеистичния свят, в безрелигиозното пространство… - пише В. Варава – Какво е Християнството? Любов, жертвоготовност, съборност, безкористност, състрадание, простота, борба с користта, сребролюбието, чревоугодничеството. Всичко, което отсъства или не се предполага в пазарната идеология”[7].

Именно тук се откроява качествената духовно-нравствена противоположност на двете икономически системи при съвременната организация на обществото. По думите на Ф. Карелин: „Основното нравствено различие между капитализма и социализма се състои именно в това, че капиталистическият начин на производство икономически се нуждае от грях (алчността на предприемачите и развратеността на потребителите), а социалистическият начин на производство икономически се нуждае от добродетели (честност, безкористност, справедливост). По принцип, капиталистическият начин на производство акцентира върху най-тъмните страни от човешката природа, социалистическият – върху най-светлите”[8].

Сумирайки всичко казано по-горе, може следвайки Ю. Буличов, да повторим: „Срещу западната формула за „секуларизъм, либерализъм, капитализъм” ние можем логически и практически да противопоставим руската формула „Християнство, съборност, социализъм”, подразбирайки, естествено, че съборността, за разлика от колективизма, има свой идеал в църковността и не противоречи на личността. Напълно е очевидно, че ще бъдат вътрешно противоречиви и практически негодни моделите, включващи в една редица Християнство, либерализъм, капитализъм; Християнство, съборност, капитализъм; или Християнство, либерализъм, социализъм”[9].

Противоположно на буржуазния индивидуализъм и неговото идеологическо оправдание – либерализма, руската и съветската традиция винаги са утвърждавали общинността и колективизма като най-важни основи на обществото. Дълбокият етически смисъл на социализма се състои не само в практическата справедливост, реализирана в социално-икономически план, но и в особеното чувство за съборно-органическо единство на обществото, разбирано в качеството на единно семейство.

Идеята на действително християнското общество се състои в това, че всеки се грижи за всички, а всички се грижат за всеки; т.е. елементарната основа на социалните отношения в такова общество става любовта, а не меркантилните интереси, взаимопомощта, а не взаимната изгода. В личен етичен план грижата на всеки за всички се реализира в понятията за служение за обществото – понятия, имащи дълбок християнски смисъл. Именно служението за обществото, а не служението за себе си съставят главната нравствено-етическа разлика на социализма от капитализма и в това социализмът се оказва дълбоко близък и органичен с руската народна традиция.

 

КЛИМОВ Андрей
дякон, к. ист. н., преподавател в Московския педагогически държавен университет

---

[1] Булгаков С.Н. Християнски социализъм. Новосибирск, 1991. С. 225.

[2] Иоан Златоуст. Пълн. събр. съч. СПб., 1902. Т. VIII. С. 270.

[3] Да отбележим, че успехът на Хитлер се е базирал на същите стимули, както и успехът на Калвин. И двамата функционери говорели на масите: Вие сте избраните и само поради силата на факта за Вашето съществуване Вие имате правото да реализирате своите желания за сметка на нисшите. Корените на колосалния успех тук са в обстоятелството, че масата по-охотно възприема не това, което е истинно (тя не може да го осъзнае), а това, което съответства на нейните желания в чувствената сфера.

[4] Но тук вече се съдържа логическо нарушение на протестантското учение, че всичко е предопределено. Нали, за да стане богат, човек трябва да приложи усилия, т.е. да не се оставя на течението, а да прави нещо. И в крайна сметка той получава спасение не според предварително определения му план, а според своите дела.

[5] Дефектът на модела е в това, че необходимостта от този ръст никак не е свързана с потребностите на човека. Ръстът на потреблението трябва да продължава даже след като човекът е напълно удовлетворен. В противен случай продукцията, произвеждана от промишлеността, няма да намери реализация, което ще разруши икономиката, след което ще рухне цялата конструкция. Именно затова се раждат цели науки, създаващи нови потребности, съвършено ненужни на човека. Пред очите ни в предмет за продажба се превръща това, което никога не е било такова. Най-малкият спад в потребителската активност вълнува демократичните правителства най-силно от всичко друго на света. Ако активността пада, започват изкуствено да я стимулират. Растящите скорости и обеми превръщат човека в нещо като тръба, през която все по-бързо и по-бързо прелита поток от, в по-голямата си част, ненужни стоки. Засега не е ясно каква е пределната пропускателна способност на човека като тръба, но това че е крайна не предизвиква съмнения. Когато потребителската активност няма да съответства на производствената, икономиката ще рухне. След нея и държавната конструкция.

[6] Митр. Йоан. Надделяване над смутовете. СПб., 1995. С. 94.

[7] Варава В.В. Пазарът в Русия: спасение или гибел // http//www/pereplet.ru/

[8] Карелин Ф.В. С нас е Бог. Цит. по: Шиманов Г. Спор за Русия. М., 2003. С. 250–251.

[9] Буличев Ю.Ю. Православие, Русия и съвременната цивилизация // Руско самосъзнание. 2005. No 11. С. 116.


http://ni-journal.ru/archive/14928136/n_2_2009/1d394ca7/69a42447/

Ти се шегуваш нещо ;)
Та "антихристиянският" капитализъм си празнуваше Коледата, докато православният социализъм забраняваше дори в църква да се влезе :)

Иначе беше забавно как се противопоставяше Социализма на Капитализма в сферата на религията ;)
Забрани Дядо Коледа и издаде постановление за раждането на Дядо Мраз...
Забрани сурвакането на Коледа и го премести за Васильов ден ;)
Опошли боядисването на яйца с пускането масово на ваденки с популярни анимационни герои, нямащи нищо общо с християнството :)
Забрани неофициално влизането в църква, като си създаде за всеки случай - попове-агенти :)
Патриарсите се назначаваха от генералните секретари, като предимство имаха кандидатите учили богословие в Московският институт :)

Изобщо - смях в залата ;)
Капитализма - лош, социализма - добър :)
А черното е бяло и бялото - черно :D

Интересна гледна точка на православен духовник, която в по-голямата си част подкрепям. Четете по-внимателно и се надявам под повърхността на видимото да откриете смисъла на невидимото.

Какъв е смисъла да чета хвалебствените слова на един руснак, написани явно между две водки под диктовката на началника му в ДС :)
Текста е пълен със завоалирани лъжи, манипулации, изкривена логика, грешни изводи и прочие глупости.
Само се замисли над това, че социализма отрича религията, защото вижда в нея конкуренция,а капитализма успява да съжителства не само мирно и кротко с нея - но и да я развива...
Факт е, че едни САЩ много повече защитат бога, отколкото една Русия :)

А за глупостите, че социализма бил добро, а капитализма - зло - дори не ми се коментират - живота доказа, че е обратното :)

Кой живот и кога го доказа?
По тази логика животът би трябвало да е доказал, че мутрите са на страната на доброто, защото те умеят добре да бият и да налагат волята си над редовите и порядъчни граждани (и тук там дребни бизнесмени).
Или пък, че милионите перси са добрите в титаничната им битка със тристате спартанци...

Ти си абсолютен збърканяк и очевидно нямаш достатъчно мозък да вникнаш в нещо по-сложно от Синята идея. Седесарщината е символ на простотия, няма нужда да го доказвате постоянно.
Хубаво е тая статия да я прочетат повече хора, но не разчитай много. В момента от всеки постинг капят еснафски лиги.

След развития и реалния социализъм, имало и православен, така ли?
Интересно! А нещо за католическия социализъм /полския/ да кажем?
А мюсюлман-социалисъм има ли?

Според мен когато "соц-а" излезе от рамките на едно министерство и стане общодържавна доктрина идва времето на светата инквизиция.

Тази статия е добър пример за това как политическото доктринерство може да обезцени таланта.

автора и всички онези торба-акъллии, дето застават с празни глави и изпъчени гърди зад него, кой е бащата на Мамона. И не се ли кланят тъкмо те на него, съжалявайки за изгубените мамоновски привилегии на комунистическия строй?
Излезте от пластмасовите си саксии и отворете бетонните си глави за реалността такава, каквато е сега и каквато винаги е била. Забравете за бомбите, шмайзерите и "Партизан се за бой стяга".

Плещи само да се намира на работа. Жалка седесарска пасмина.

колкото е да поливаш Сахара с канче вода. Тъпо и не възприема.

С такъв "капитализъм" като днешният на кого му трябва комунизъм!А до човечето по -горе ,ако САЩ почитаха наистина Бога нямаше да се превърнат в такава античовешка империя на злото каквито са сега.Управленският им елит са си чисти сатанисти,езичници всичко друго но не и християни!Нито капитализма нито социализма не са нещо лошо,но във чистата им истинска форма,която не е прилагана досега никъде по света!Весела коледа !

там е трагедията я. Във всяка нова идеология има стремеж за подобряване на дереджето, но веднага се намират хора, които да изкористят идеята и накрая да няма нищо общо с намеренията.

Без Бог. Без цар. Без господар.
Това е от интернационала нали? Химна на бившия СССР. Та може ли някой да ми обясни, как така изведнъж всички станаха вярващи и пишат статии за Бог? И защо социализъм = социалдемокрация на запад, а на изток е социализъм=комунизъм?
Искам да знам как стават тези работи, а не се заяждам.

Яяяя до всички пишамн-комунисти фенове на СССР :)

Нали всички трябва да сме равни ?
Социализма се стремеше да ни направи еднакво бедни, а капитализма ни дава шанс да бъдем еднакво богати :)
Не само материално ;)
Социализма ограничаваше абсолютно всичко, което можеше да се ограничи...
Уравниловката не беше само в заплащането, а и в мисленето и беше основна политика на държавата... Унифицирането доведе до това профанизиране на нацията...
Прокламирането на абсолютно неадекватен на политическа и всякаква друга ситуация строй, доведе до пълното падение на интелектуалната мощ на нацията ни :)
Строй издигнал в култ селяндурщината и избил интелигенцията не може да се нарече прогресивен, а идиотите дето са му фенове им препоръчвам еднопосочен билет за комунистическа Северна Корея...
Там всичките им приказки за светло бъдеще, чрез социализъм ще бъдат меродавни :) Докато умират от глад...

как , хората търсят. Искат да намерят пътя към едно сносно съществуване на всеки работлив и честен човек, каквито са 3/4 от хората в света.
Затова говори попчета и пее от неговата камбанария и кани хората към размисъл, показва доброто и лошото в старите и нови обществени и икономически систими.
Капитализма по рождение е дефектен, заченат и роден в грях, и живеещ в грях.
Руският, болшевишкият социализъм също се оказа дефектен, с много - и малко + та затуй и поповете са се включили в търсенето на такъв обществен строй, който да се харесва и на християни и на не християни.
В казаното от попчето има интересни мисли и факти, които заслужават човек да размисли над тях.
И да си направи сам изводите.

Особено весело става, когато комунисти започнат да проповядват християнски идеи и християнски ценности. Това е все едно откровени курви да проповядват морални норми и въздържане от секс.

когато един глупав седесар се опитва да бъде остроумен.

Колкото за политиката на Холивуд винаги съм се чудил каква е целта на подобни филми. Нормален човек може само да повърне. Вероянто ги произвеждат да задоволяват културните потребности на седесарите по света.

Човечността и човеколюбието нямат срой раса и каста!

Обикновено те се кичат именно с човечност и човеколюбие. Понеже, ако не го афишират никой няма да го забележи у тях.

Приемам лично квалификациите за членовете на СДС.

Езикът и написаното от kushel издава липса на възпитание, агресивност и посредственост.
Всеки може да зашити позицията си и изложи мнението си в спора с думи, които не нараняват, а убеждават.

Иначе, публикувания материал е спорен и не аргументиран.

"Социализмът" от двадесети век, в същност, си беше държавен капитализъм, комбиниран с репресиите на феодализма - ограничения за предвижване, местоживеене, избор на алтернативен труд, собственост, религия и право на сдружаване и най-вече:

ЛИПСА НА СВОБОДА.

Очаквам извинения от Kushel.......

прочетох го полуспяйки защото съм изморен,но ще го прочата пак.
Мисля, че има доста истина тук.
Спасибо, брат!

Няма нужда от много акъл, за да се разбере, че наакването е тук при нас, а не там при онези и кой е причината също така е ясно. Никой не ви пречи да си живеете както си искате /ако искате с Христос, ако искате с другаря си Сталин/, стройте си социализъм както си искате и колкото си искате, само не досаждайте на другите, които не го искат! Само, моля ви, не досаждайте и освободете хората от вниманието си! Живи и здрави да сте, но не прилагайте насилие и не тормозете останалите с вашия социализъм! Халал да ви е благоденствието!

Eto zatova niakak si mislia, che ako doide jenski upravlenski ekip niama da ima mnogo drankane.
Be koi go interesuva tolko kakva e sashtnostta na rova i onova? Vaprosat e kak da e izhranim, i to neotrovno, kak da ima poveche gramotnost pri mladite, kak da ne ni zakleimiavat kato poslednite za Shengen i t.n.
Prakticheski zadachi.
A tezi teorii sa interesni i mojem do kraia na vechnostta da si sporim koe e po-dobro i t.n.
Chao

Ставащото в Европско ясно потвърждават писанието. Основният принцип на капитализма - приватизация на позитивите, а национализация на негативите- противоречи до такава степен с всякаква човешка логика, че неусетно тласка хората към наченки на социално мислене и поведение. Призивите - виновните за кризата (богатите) да понесат своята тежест пропорционално на своята вина - се чуват все по-често в протестите из старият континент. Може ли това де се нарече наченки на социализъм? Определено - ДА ! Ината на правителствата да прилагат мерки свързани с орязване на социални ангажименти, и увеличаващи се данъчни облекчения към "бизнеса", не само че не потушават кризата, а напротив - те я задълбочават. Което от своя страна "налива масло" в соцализма. Докато ние можем да съпоставим социализма с капитализма въз основа на 45 годишен донеодаввъшен опит (соца започва да набира точки), то на запад тепърва ще експериментират. Все пак огромна част от западноевропците се пишат Християни. А Ѝисус е бил и е проповядвал соца - "Ако имаш две ризи даѝ едната на голия" Или може би е бил русофил?

само си припомни извратените фигури, които се подвизаваха в сдс-то и ще разбереш защо за мен думата седесар е смвол на всичко най-гадно на света, нещо по-лошо и от храчка.

Социализъм под каквато и да е форма може да се зароди, само след като дадена държава е преминала през капитализма...
Освен това, социализмът в общоприетия му вид е обречен на този етап на съществуване, заради ниското морално развитие на отделния индивид... Може би след хиляда години и да има почва, но сега е бита карта :)
Фактите го доказаха - социализмът фалира.
Социализмът не донесе нито свобода, нито икономическо благоденствие...
Плановата икономика се сгромоляса - винаги движеща е била пазарната, а тя е враг на социализма... Дори китайският социализъм не е социализъм.
Там също има корпорации, експлоатация на труда и неравномерно разпределение на благата...
Като теория социализмът и комунизмът са толкова прекрасни неща, че на практика няма как да се реализират в едно недоразвито общество ;)
Казва им се утопии ;)
Защо лошият капитализъм наблегна на малкият човек, а добрият социализъм го изостави и го направи безмозъчен лумпен ?
Давам за пример САЩ - по време на Студената война имаше демонстрации, протести, цяла война спря заради обществено мнение и нямам спомен за потушаването им по начина, по който се постъпи и в Унгария и в Чехия и в Полша, та ако щете и в Китай...
Свободата беше на Запад...
Икономически - същата работа - плановата икономика беше нерентабилна, непроизводителна, лошо управляваща. Идеята на капитализма, залагаше на движещата сила на личната амбиция у отделния човек - щом всеки поотделно е добре - значи и обществото ще е добре.
Докато всички качествени стоки и нови технологии се изобретяваха и реализираха на Запад, тук изоставахме все повече и повече...
И само за сравнение - СССР - държавата-пример за социализъм... Какъв пример може да е една държава, която има най-добрият танк в света, но няма един качествен телевизор ?
То затова и САЩ спечелиха Студената война...
А когато човек е гладен - не му остава време да мисли за духовно извисяване...
Дори и сега погледнато икономически - десните вадят парите - левите вдигат данъците и харчат пари!

Хората не са равни и всеки строй, който се опита да ги направи насила такива е обречен ;)

Един въпрос - как си представяте в едно социалистическо общество - чистачът на кенефи да получава същата заплата, както мозъчният хирург ?
Щото това е - ако хирурга взема дори 1 лев повече от чистача - той вече е по-богат от чистача и съответно идеята на социализма за равенство е нарушена ;)

p.s. Чакам да видя, как поредният апологет на социалистическата мисъл ще извади универсалният контрадовод на моите, а именно - че аз съм седесарски боклук :D
А уж водехме дискусия ;)

"Хората не са равни." Ти през два задника ли сереш. Я се разкарайте демагози и лицимери мръсни!!!

Ето - ти си примера, че не сме равни :)
Аз съм възпитан човек, а ти не си!
Ако задника беше морална категория - аз нямаше да имам такъв, а ти щеше да имаш хиляди, през които да бълваш вербалните си нечистотии в полза на моето твърдение, че единствения ти довод в подкрепа на твоето мнение за социализма е като кажеш на опонента си нещо обидно ;)
Рискувам да изглеждам малко нескромен, но аз съм пример за капитализма, а ти за социализма :)

Хората не са равни - набий си го някъде между двете мозъчни гънки ;)

Приемате ли малко да охладите страстите?
Тези квалификации са безсмислени и само могат да навредят на опитите ни да покажем истинското значение на едни или други идеи!
Радвам се и съм благодарен за всяко мнение, което не излиза извън рамките на добрия тон!
Весело празнуване на светлия ден!

Има коментари аргументирани, тенденциозни, пристрастни, всякакви. Неприятно е когато "Хрусчов" си свали обувката, за да тропа с нея по масата, привличайки внимание. И е неприятно не защото си е свалил обувките. А понеже не си е прал чорапите.

Разбира се от едно ниво надолу хората наистина са равни. Това е пространството на "лумпен пролетариата". Допуснат над нивото му, той задължително ще донесе мирис на въпросните чорапи:)))))))
За съжаление с демократични средства не можем да поставим "лумпен пролетариата" зад струга и така той губи пролетарската си същност, оставайки само "лумпен"

http://banks.dir.bg/2010/12/25/news7668900.html

Капитализма дава равни възможности... Социализма удря спирачките на прогресивните...

Колкото до "вчерашното лайно с кола за милиони, подарена от тате" - спи спокойно - няма ли достатъчно акъл - ще си загуби милионите...
А този, който има такова нещо в главата - той и на улицата да се е родил - той ще си ги направи...
Само, че нали разбираш - не и в България... Щото капитализма не значи анархия, а правила, които се спазват... Е там е разликата... Това тук не е капитализъм...
Шанса, като видиш някой тук с лъскава кола да я е спечелил незаслужено е милион пъти по-голям, отколкото ако видиш богаташ на Запад...
И под Запад нямам предвид само САЩ...

Нека никой не се хваща на лъжата че индивидуализма и егоизма са едно и също нещо. Не само че не са.. Те са противоположни. Дали познавате някой егоист да не е в колектив? Или индивидуалист който да уважава всички но да е самотник. Нима използвачите не са в колектив(парламент,кръчма, партия, банда) акционерно дружесто..

За щастие - каквото и да си пишем и приказваме тук - социализмът е бита карта, да се повторя :)
В каквото и да вярвате вие :)

ако в сета има само десет души, и тези десет души правят десет стоки необходими за живота им. Но ако един от тях вземе че произвежда всички тези стоки, но разбира се - останалите ще произвеждат тези стоки - като работници, и ще им се плаща за да си купуват тези стоки.. Работодателят им ще им плаща толкова колкото и ще получава.. Нали.. Няма как.. Ако им даде кредит - то той ще забогатее с повече пари от лихвата, но работниците няма как да му платят нито лихвата нито парите от кредита.. Нали.. Ето това е капитализъм.. Нали.. Ето затова има криза.. Тя е изцяло финансова.. Нали.. Защото стоките дори и да са повече? И производителноста да е много повече? Какво от това? Капитализъм, е невъзможен.. Няма начин да имаш повече пари от своите работници.. И това го е знаел Маркс. Дори ако не е знаел друго.. То това е знаел..

Фалшивият социализъм се провали.. Ясно е.. Но егалитризма е жив - а той е ляв модел на държава - Нава Зеландия, Финландия... ... Дясното е елитаризма - той мрази бедните, те са биомаса, и там елита е способен да прави нещата и да има бъдеще.. И точно затова капитализма изключва демокрацията като успешен модел, защото капитализма е десен модел - елитаризма, а това изключва референдум и равни права при гласуване и прочие.. Но е истина че плановата икономика е най-успешната и единствено възможната.. Кейнс.. Новият курс.. Нацистката икономика - тя е планова икономика тип Китай - сега, но нацизма е дясно управление - първо щото няма демокрация - тоест равни права, второ - това е елитаризъм - дясно.. Но плановата икономика си е най добрата и дори елитите нямат избор - тя просто е реалната икономика..

Вие не сте добре :D

В Китай имало планова икономика :D
Плановата икономика била най-добрата :D
Тея вицове, къде ги четете ? :)))

За първи път от много време насам прочетох смел опит за анализ.Колективното познание(съзнание) на човечеството видимо уж е в противоречие с българското, ама май са в унисон. Ние губим ресурса от идивидуалните носители на познанието и го прехвърляме към опредметения т.нар. запад.Много ми импонираш.Философия е това, а не мога да се разпростра. Вярата е индивидуална и е проява на колективното познание.Религията е частност от познанието.А пък Църквата,каквато и да е тя е стремеж за управление(вмешателств) от страна на на индивида с користни цели. Хубави дни ви желая.

нобий си го в полирания мозък, че привидното ти възпитание не е нищо повече от лицемерие, присъщо на гадната ви седесарска пасмина. Колко сте възпитани ви видяхме, когато палехте, чупехте и нападахте парламента. И ако социалистите приличаха на вас, спокойно можеха да ви изтрият от лицито на земята и България намаше да заболее от седесарска чума. Успокоителното е, че сте съвсем временно явление, един цирей в българската история. Шепата идиоти като теб, още не могат да осъзнаят, че хората вече разбраха престъпната ви същност и ви гласуват едва 2% доверие. Да не си въобразяваш, че ще започна сериозен диалог с някакъв си глупав седесар. Като искаш да се учиш имам поне 50 постинга за социализма и капитализма. Чети там. Не мога да обръщам специално внимание на всеки малоумник.

[quote=wladimir]"само не досаждайте на другите, които не го искат! Само, моля ви, не досаждайте и освободете хората от вниманието си! Живи и здрави да сте, но не прилагайте насилие и не тормозете останалите с вашия социализъм! Халал да ви е благоденствието! "
-Основата на демокрацията е ВИСШЕГЛАСЕТО!Май забравяте.Ако суверенът реши да ми отрежат главата тове е демокрация.С 200 гласа разлика Буш не е питал Гор каква политика да провежда.Това е основата на този тип взимане на решения.Болшинството натиска малцинството.Не се съобразява.Тук любовта и хуманизмът няма нищо общо.Напротив соца се опитваше да угажда на всички.В почти никоя организация не съществува в чистия си вид.В една корпорация с 50 хил. души знаете ли каква демокрация има?.Знаете ли как всяко решение/от сутрешното кафе до стратегията за продажби/ ще се гласува от всички?Никога ,иначе не може да съществува.Ще се разпадне на секундата.Така е и в силовите структури,затова са най ефективни от гледна точка на вземане и реализация на решения.
Принципът на единоначалието.Когато държавата си отива, а обстановката вътре и вънка не е розова , познайте народът каква система ще си хареса.Не защото е "хубава" тази система на управление , а защото в конкретният момент решава най-бързо належащите нужди.Освен , ако не експлоатира всички останали/Ония дето все са добре/.Бедният ученик ще се лиши от забавленията и ще си "наляга парцалите" да учи, да полага повече усилия и то с нестандартни усилия понякога ,ако има някаква цел за развитие.Защото богатото синче вече е с уредено бъдеще/кредити с падаща лихва,световен паричен стандарт, пазари благодарение на "Адмирал Нимиц"/.Така е -светът не е справедлив.
В момента вие собственикът на blog.bg ли сте та да ви досаждаме??


Ама никак не е трудно да се разбере за каква досада се отнася. Идвайки на власт след 9- ти септември, комунистите просто ограбиха всички собственици /българи/ и им наложиха насила някакъв държавен монопол. Ако на това му викаш прогрес, халал да ти е

Планова икономика не е дали има нещо частно или не.. Планова икономика е когато влияеш на своята валута, също и на това всеки да има храна облекло и жилище с удобства, също и за стимулиране на дадено производство(сапард, ...) или инфраструктура.. В една фирма - нали се планира..?

Няма държава без планова икономика! Ако има такава то тя едва ли има валута и добър стандарт.. Капитализма не може да съществува без морала, а морала е социализъм - или ако искате го наречете егалитаризъм.. Християнството си е егалитаризъм - също..

Нито насилието е планова икономика, нито плановата икономика е ефективна, когато е постигната с насилие. Предназачението на държавата е да обслужва обществото, а не обратно, както го правеха комунистите, обслужвайки себе си в ролята на държава. Сега същите тези комунисти /държава/ са вече "честни капиталисти" - собственици. За какво говорим?..

пламната икономика като архитект с чертеж.. Другата икономика е като е като хора с тухли но без идея за какво.. Не плановата икономика е виновна за приватизацията.. И от там на забогатяването на крадците с червени роднини.. Да не забравяме за ЧЕС - държавно предприятие, което се е възползвало от нашата приватизация..

Всяка държава се е оправила само с планова икономика.. От криза се излиза така..

Тук си прав. Така е, но винаги първо се наяждат лъвовете /това е природен закон; не можеш да го промениш/, а за чакалите остава по някой кокал. Лошото започва, когато лъвовете огладнеят...
Проблемът при комунизма /демек - планова икономика/ е, че нивото е доста по-низко: На върха са чакалите, а на дъното - лешояди.
Весели празници!

социалисти=комунисти=фашисти=нацисти=идиоти и мошеници :)

(социалсти-портокал)=(комунисти-сок)=(фашисти-стомашно съдържание)=(нацисти-лайна)=(идиоти-тор и мошеници-капиталисти) ....... ....... ..... Амин.. Дано израсте отново портокала.. Ех..

Капитализма е червеите, а идиотите са тор и почва.. Но истинската икономика е социализма - растението - плодното дръвче. Затова не е чудно че капитала се задвижва от отпадъците на социализма.. Няма лошо да има и червеи.. Нали.. Още по-добре.

ЗАРЕДЕН СЪС ЗЛОБА, КАТО ПОЛКОВИ КЕНЕФ С ЛАЙНАа
Такива като теб се убеждават само тежки бонбончета.
Хората казват интересни неща и мисли. Има дискусия, а ти плюваш отрова като настъпена пепелянка.
Ако мислиш че спориш с баби си в тежка грешка. С Много пепелянки са срещали ората тук. Влечугите ги няма, а те са и днес тук, и сега...
Отстояват разбиранията си интелигентно и търпеливо, както се полага на разумни и възпитани хора.