Прочетен: 27933 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2011 22:43
Икономическата криза, имаща място по целия свят, е индикаторът за началото на края на една система, съществувала през последните векове. Тази система се базираше на финансирането на научно-техническия прогрес чрез кредити с лихва и на постоянната експанзия на капитала. Както знаем, капиталът винаги е търсел нови възможности за приложение (инвестиране), като днес тези полета за приложение се изчерпиха, тъй като светът не е безкраен (падане ефективността на капитала).
Друг ограничаващ фактор, достигнал своя предел, е невъзможността за увеличаване на производителността на труда, която досега е нараствала благодарение на увеличаващата се специализация на глобализиращите се производители, но която достигна до такива лимитиращи равнища, след които следва единствено и само регрес.
Невъзможно е, от тук насетне, светът да живее според парадигмата, господствала до днес.
В текущата ситуация страните - първи осъзнали този факт, ще получат огромно предимство пред всички други участници в глобалната икономика, които още дълго време ше търсят рецепти за лекуване на болните си стопанства, без преди това да са направили елементарното усилие да анализират причините за тежките проблеми, т.е. причините за кризата.
По-конкретно, икономическата криза дошла от САЩ, е толкова остра, заради огромната диспропорция между нивата на потребление (40% от световното) и на производство (20% от световния БВП) на Америка, диспропорция, която възникна вследствие политиката получила името „рейганомика” и стартирала през 1981 г. Същността на тази политика е в агресивното стимулиране на съвкупното търсене чрез парични и кредитни емисии.
На долните графики е представен процесът на развитие на дълговата криза в САЩ. Както забелязвате, тук точката на обръщането (прелома) е през 1981 г. От този момент нататък нормата на спестявания започва устойчиво да пада, за да стигне до отрицателни територии към средата на първото десетилетие от XXI век. В същото време задълженията на домакинствата започват стремително да нарастват, за да достигнат до около 120% от годишно разполагаемите им доходи.
На следващата графика се вижда как от началото на 80-те години на XX век лихвата на ФЕД, стартира устойчиво движение към снижение, за да достигне до практически нулеви стойности към днешна дата. Този процес дава възможност старите кредити да се рефинансират на по-ниска цена (по-ниска лихва), което освобождава допълнителни ресурси за последващо увеличаване на потребителските разходи.
Основният замисъл на стартиралата грандиозна програма е чрез акумулирането на допълнително търсене да се финансира следващата вълна на научно-технически прогрес (персонални компютри, интернет и т.н. – „Новата икономика”), като по този начин се спечели икономическото съперничество със социалистическата система (рухнала точно поради неосъзнаването на съвременните възможности за поддържане на икономически растеж.)
На долната графика се вижда структурният разрив между процента на участие на „Новата икономика” в дела от инвестирания капитал и в дела от БВП в рамките на американската икономика. Процесът стартира от началото на 90-те години.
И така, в резултат на кредитните емисии, в САЩ се стигна до колосално натрупване на дългове, вкл. от страна на частните домакинства. Към днешна дата съвкупният обем на тези дългове превишава 50 трлн. доллара (1 трлн.=1000 млрд.), сума, която е приблизително равна на целия БВП на света за една година. Траекторията на нарастване е показана на долната графика:
Друга проява на това непрекъснато вливане на, нямащи никакво реално покритие, книжни долари са финансовите, имуществени и суровинни "балони", които имаха място през последното десетилетие в различни точки по света, и които обираха потенциала за инфлация в потреблението и индустрията.
Следващата графика представя отношението на паричния агрегат М3 към М1. Това са кредитните към кешовите пари. Ясно се вижда, че от 1995 г. започва чиста емисия; Очевидно е!
Източник: ФЕД на САЩ, NowAndFutures.com и John Williams’ Shadow Government Statistics
Следващата графика представя дела на финансовия сектор в общата печалба на корпорациите:
Данните показват, че в резултат на разгледаните процеси, до към 2007 г. делът на финансовия сектор е достигнал 50% от новосъздадената стойност, а заедно с търговията – до 70%.
Това е важен фактор, който е индикатор за кризисните явления. Ако посредниците започват да получават такъв значителен дял от печалбата, това говори за сериозни проблеми в реалното производство, където практически е невъзможно капиталът да се използва ефективно.
Разгледаните дотук показатели свидетелстват за това, че икономическата криза ще продължи до момента, в който потреблението и доходите (действително произведеното) на стопанските субекти в САЩ ДОСТИГНАТ РАВНОВЕСНА ТОЧКА. Но за това ще са необходими много години (до десетилетие), през което време целият свят ще страда от липса на поръчки и производство (от докризисното равнище), безработица, социални трусове и технически и технологичен регрес.
Очевидният извод, който можем да направим е, че когато светът достигне новата равновесна точка, нещата вече няма да бъдат същите, каквито ги познаваме към днешна дата. Светът ще се е деглобализирал и днешното единно, в икономическо отношение глобално стопанство, ще се е сегментирало до отделни регионални глобализационни центрове.
Дори в този си вид народите няма да имат никакви реални алтернативи за своето развитие, защото факторите способстващи за нарастване на икономиките по света днес достигнаха своя предел и обективно не може да се очаква генериране на нов икономически растеж.
За да онагледим по-подробно протичащото в американската икономика, да разгледаме някои от основните индикатори, характеризиращи здравословното състояние на всяко съвременно стопанство.
Според методологии за оценки на безработицата, използвани от официалната американска статистика преди години, днешните стойности на безработицата отдавна прехвърлиха 20% от активното население на страната. Днес тази прикрита безработица се маскира под формата на временна трудова заетост, преквалификационни и мотивационни програми и други подобни. Но е факт, че днес милиони американци са загубили правото да упражняват основната си профессия, в която имат дългогодишно изградени трудови навици.
Според същите оценки инфлацията в страната не е в рамките на 2-3%, а твърдо се фиксира на нива от малко под 10%, като инфлационният натиск от страна на суровините очевидно ще покаже нови рекордни стойности в близките отчетни периоди.
Но най-интересно е при индикатора за БВП. Официалната статистика обяви „края на рецесията” още през 2009 г. Но колегите им от преди десетина години биха били на противоположното мнение, използвайки тогавашните официално приети стандарти за измерване, които за днешното състояние на икономиката показват текущо свиване малко под 2%.
Източник: http://www.shadowstats.com/alternate_data
Международно разделение на труда
Ключов елемент на който и да е иновационен процес при капитализма е разширението на пазарите. Тази схема се появява сравнително неотдавна. До XVI век за около 1000 години в Европа съществува достатъчно строго ограничение за различни по произход иновации. Действало е т.н. цехово производство, което много строго е ограничавало номенклатурата на стоките, обема на производство, количеството на работниците, технологиите.
Защо? Защото не е съществувало платежоспособно търсене. В условията на натурално стопанство е било невъзможно да се стимулира каквото и да било търсене. По тази причина, ако изведнъж решите да развивате някакви иновации и съответно да увеличавате производителността на труда, при Вас се появява излишен продукт, който няма къде да бъде реализиран. И Вие или нищо не правите за определен период, за да не произвеждате излишна продукция, или предварително ограничавате производството в рамките на цеховата организация на труда.
Да разгледаме пример, описващ ситуацията: Представете си, че съществуват три села, в рамките на едно феодално владение. Във всяко от селата има по един каруцар, всеки от които произвежда по 4 каруци на година – по 1 каруца на три месеца. Всичко е наред, докато веднъж, на Великденската служба тези каруцари не се срещат и решават да разделят работата си: един ще прави колелата, вторият – шасито, а третият – страничните елементи. Фактически, това е някакъв аналог на древноримската манифактура. Започват да работят по този начин, след година се срещат отново на Великденската служба и се изяснява, че се е случило нещо страшно - произведени са не 12 каруци, както дотогава (по 4 каруци във всяко село), а 13.
Възниква въпросът: какво да се прави с 13-тата каруца? Най-простият вариант: Да не се прави 13-та каруца. Но тогава какво се получава – трима човека, трима майстори ще стоят без работа практически един месец, ще бездействат. За феодала това е невъзможна перспектива, а и какъв пример ще се даде на останалите, на младото поколение? От тук насетне в икономическата практика винаги възниква принципният проблем: какво да се прави с 13-тата каруца? За да няма такива проблеми цеховото производство е ограничавало всичко много стриктно.
В средновековна Европа лихвеният процент не съществува като понятие. Защото и ислямът и християнството забраняват лихварството. Както е записано в Стария завет: Не давай заем (срещу лихва) на своя брат! Евреите, естествено, също не одобрявали лихвения процент, но те разбирали заповедта буквално: На своите не бива да се дава, а на чуждите може! Затова в страните от Стария континент лихвари са основно евреи, докато в исляма и християнството тази заповед носи категоричен характер.
Трябва съвсем ясно да се разбира, че всички тези заповеди са носели не абсолютно, а относително значение. Смисълът им не е в това, че не трябва да бъдат нарушавани, а че човекът, който ги нарушава трябва да разбира, че прави грях. И след това - да работи над себе си. Проблемът за лихварите в средните векове се е състоял в това, че човекът, който се е занимавал с тази дейност не е могъл да заема висок обществен пост. Затова, когато в съвременните учебници четем за това, че професията на банкера е била уважавана в продължение на хилядолетия, това е пример за т.н. “лъжа”. До XVI век банкерите в Европа са презирани и неуважавани в обществото.Те са приемани за хора със слаб характер, поддали се на изкушението.
Икономика на технологичните зони
В края на XV век стават две епохални събития. Първото е, че през 1492 година Колумб открива Америка за стопански оборот. И по-нататък той започва да пренася злато в Европа, което е фактически сбъднатата мечта на алхимиците – на празно място да се появява злато. В резултат на това, покупателната способност на благородния метал (а златото е било ключов елемент от паричния оборот и от системата за спестяване в Европа) пада двукратно:
И второто грандиозно събитие, което се случва и което променя из основи бита на тогавашните жители на Европа е, че започва локален климатичен минимум на температурите – т.н. малък ледников период (XVI - началото на XVII век). Заради снеговалежите по средата на лятото или непрекъснатите дъждове, тази епоха се свързва с липсата на нормална селскостопанска реколта, поради невъзможността на културите да узреят. Периодът продължава около 150 години.
В резултат на катаклизмите, в зоната на рисковано земеделие в северна Европа – Дания, Германия, Холандия (там замръзва морето) се появява опасност за физическото оцеляване на населението. Година без реколта било преодолимо бедствие, две години – вече ставало много тежко, три години без реколта било равносилно на катастрофа. Всички разбирали, че за застраховане от неочаквани климатични промени трябва да се трупа злато. По този начин, ако поредната година била слаба на реколта, тогава хората живеели с натрупаните спестявания. Но катаклизмите започнали да се проявяват все по-често. Освен това, натрупаните вече златни пари все повече се обезценявали.
Възникнал въпросът: Какво да се прави? За решаване били поставени две задачи: Първата – да се намерят пари, за да се оцелее тук и сега. А къде да бъдат намерени тези пари? Единственото място, където все още останало злато били католическите манастири. И с тази цел, за да се оправдае разрушаването на католическите манастири се появява Реформацията. Това е една от католическите ереси, която започва бурно да се развива, защото именно тя дава оправдание за събарянето на католическите манастири и ограбването на техните златни съкровища, осигуряващи оцеляването на своите притежатели. Мартин Лутър обявява тезисите си. Посетилите Англия сигурно са участвали в една от най-интересните екскурзии, които се предлагат на място - из разрушените католически манастири. Хенри VIII е монархът, ограбил и съборил тези манастири на Острова в средата на XVI век.
Най-накрая източникът бил намерен. Следващата задача била да се реши какво да се прави с новопридобитото злато? Защото скъпоценният метал вече бил в наличност, но как той да бъде използван последващо по най-добрия възможен начин? По това време лихвеният процент в търговските републики на Адриатика вече съществува (Генуа, Венеция). Но там спецификата на използването му била такава, че той се употребявал като застрахователна гаранция, доколкото корабите заминавали, а не се знаело кога ще се върнат (и дали въобще ще се върнат). Затова тези, които се прибирали, плащали процент и за тези които не се връщали.
И така, за ускоряване на научно-техническия прогрес (тогава не е имало такова понятие), за изобретяване на иновации, за стимулиране на производството, за натрупване на излишъци от добавен продукт (за разлика от цеховото производство, не позволяващо нещо подобно), който се използвал за размяна с продоволствени стоки от южната част на Европа, започнала да се формира системата, която после ще бъде наречена система за Научно-технически прогрес, чийто смисъл бил в ускоряването на иновациите, за сметка на кредитни средства.
Принципно свойство на тази система е нейното постоянно разширение. В противен случай иновациите не се изплащат. По тази причина през XVI век се появява възможността, а през XVII век се формира моделът на такъв род икономика, която условно може да бъде наречена икономика на технологичните зони. Появяват се зони, в които има ядро, създаващо иновациите (впоследствие изплащащи се) и постоянно растяща периферия, където, съответно, се реализират стоките, за да изплащат развитието на центъра. Ядрото, естествено, също се разширява.
Доколкото продажбите се осъществяват по цялата периферия, то в технологичната зона най-напред върви техническа, по-късно учебна, след което културна и цялата последваща унификация. По тази причина тези технологични зони автоматично се превръщат в зони на глобализация. Първата зона, която се формира в средата на XVIII век е британската. Към този момент, за да бъде тя успешно изградена са необходими около 30 млн. потребители. Не жители, а потребители.
Проекти за догонващо развитие
След това, доколкото населението на Европа наброявало повече потребители от минимално необходимите за функционирането на една технологична зона, по естествен път започват да се създават алтернативни зони. За тях вече били необходими по-малко ресурси за създаването им, защото вече било ясно какво и как да бъде създавано (съществуващо, вече изградено на други места ноу-хау). Този процес може да се нарече “проект за догонващо развитие”. Общо в историята тези проекти за догонващо развитие са шест – два неуспешни и четири – успешни.
Първият проект за догонващо развитие е неуспешен - Франция (краят на XVIII и началото на XIX век) – наполеоновите войни изтощават страната дотолкова, че тя не успява да се противопостави на противниците си и Франция влиза в зоната на Великобритания, с което приключва опитът на Галите за изграждане на собствена технологична зона. Следващият проект – напълно успешен, бил Германия. Зоната е оформена след победата във Франко-Пруската война от 1870-1871 г. Следващата страна върви с изоставане буквално от 15-20 години след Германия. Това са Съединените американски щати. В края на XIX век, след Гражданската война (1861-1865 г.) и след рязък скок в икономическото си развитие, САЩ се превръщат в най-голямата икономическа държава в света. След тях върви Япония – началото на XX век. Страната се различава принципно от другите държави, тъй като няма полезни изкопаеми на територията си, затова нейният модел за изграждане на технологична зона е откровено експанзивен – активно завоюване на съседните и прилежащи й територии.
Важно обстоятелство е, както вече отбелязахме, че зоните трябва непрекъснато да се разширяват. В края на XIX век трите зони от стария свят (Британската, Германската и Американската) дотолкова се сблъскат, че възможностите за по-нататъшно развитие се изчерпват. Започва първата криза на падане ефективността на капитала, когато е невъзможно да се изплатят направените вече иновации, защото разширяването на пазарите в рамките на технологичните зони е непостижима цел. От тази криза страните излизат, благодарение най-напред на първата, а след това и на втората световни войни. В резултат на тези войни две от тези технологични зони – германската и японската са напълно разрушени, а на третата зона - Британската империя, не достигат сили, за да поддържа напрежението, в резултат на което тя става партньор, по-късно младши партньор, а накрая сателит на САЩ.
Но между първата и втората световна войни е осъществен последният успешен проект за догонващо развитие – СССР. Възниква резонният въпрос: Защо Русия преди това не успява да осъществи собствен проект за догонващо развитие? Трябва да се разбира, че в началото на XX век минималният обем на зоната, който би осигурил пълния спектър от технологии е около 80 млн. потребители. По това време в Руската империя живеят около 120 млн. човека, т.е. теоретически е могло такава зона да бъде изградена, но необходимите 80 млн. потребители липсват - в страната около 100 млн. от населението е селско, живеещо в условията на натурално стопанство. Това е причината Руската империя да не оформи самостоятелна технологична зона. По това време тя вече е в състава на германската зона (края на XIX век). Идвайки на власт, Александър III провежда своите реформи, допускайки в Русия английски капитали, частично чрез френски банки. Създава се много противоречива ситуация, при която стопаните (производителите) търсят кредити, за да закупят германски технологии за своето развитие, а френските и британските банки изискват срещу отпуснатите заеми да се закупуват британски технологии и стоки. В резултат на това се акумулира достатъчно остра ситуация, която по-късно се изразява в противоборството по време на Гражданската война.
И САЩ и СССР - двата останали технологични центъра, присъединяват зоните, които успяват да привлекат. Това продължава до края на петдесетте, началото на шестдесетте години, когато в СССР започва криза, свързана с падане ефективността на капитала в нейната зона за разделение на труда. В СССР икономическият модел е идентичен на капиталистическия, със същата система за развитие - по пътя на научно-техническия прогрес, но СССР е държава-корпорация, в която всички граждани са акционери. Социализмът е в системата за разпределение на добавения продукт, докато механизмът на производство е точно такъв, какъвто и на Запад. Това добре се вижда от атомната и космическата надпревари и т.н. Всичко по това време се развива успоредно и практически по един и същи начин. Но доколкото пазарите на СССР и на контролираната от него система за разделение на труда са значително по-малки, там кризата започва доста по-рано. Последните години, когато в страната има стабилно, балансирано стопанство са 58-59-та години на XX век, но доколкото икономиката е планова, кризисните процеси се развиват по-бавно и контролирано. В САЩ кризата започва малко по-късно – 1968 г., но там тя е по-остра. И в началото на седемдесетте години може да се каже, че СССР е победител в състезанието на технологичните зони.
Какво се случва на границата между 70-те и 80-те години? По това време САЩ се намират в жестоката криза от 70-те години. Тя започва през 1971 г., когато американците обявяват фалит, отказвайки се от фиксирания курс на долара към златото (отмяна на златния стандарт). На долната графика ясно се вижда, че пикът на заплатите е около 1968-70 год. А след това възнагражденията падат. В края на графиката има ръст, който се дължи на финансовите балони, т.е. това са заплати без покритие.
През седемдесетте години икономическата криза е в разгара си както в СССР, така и в САЩ, което е свързано с падането ефективността на капитала. Тези явления са пълен аналог на кризата от края на XIX век, когато също се достига до ситуация за невъзможност от по-нататъшно разширение и съответно изплащане на направените иновации. По това време, както вече бе отбелязано, в САЩ е разработен механизъм, който става известен под името “рейганомика”. Благодарение на него стартира следващата технологична вълна (персонални компютри, мобилна връзка, интернет). Днешната криза е сигнал за край и на тази вълна на НТП.
Все пак трябва да се отбележи, че през 90-те години САЩ правят сериозен скок в развитието си, след като разрушиха технологочната зона, начело със СССР и превзеха пазарите му. За пример може да се даде само един показател: към 1990 г. 40% от целият световен самолетен парк е произведен в СССР. За съвременна Русия това е невъзможно да бъде постигнато, въпреки че тя наследява всички технологии, производствени линии, разработки и т.н.. Но пък страната губи именно пазарите на своя предшественик, в резултат на което следва мощен технически и технологичен регрес у приемника.
Заключение
Да повторим, кризата от седемдесетте години на XX век е абсолютно обективна, тъй като двата технологични центъра вече не могат да съществуват в актуалните си граници. Те се конкурират взаимно, но без възможност за по-нататъшно разширяване и развитие. Това е много важно обстоятелство – студената война между САЩ и СССР (въпреки цялата конспирология и идеология), нейните базови причини са абсолютно обективни. Тази война се води за нови пазари и няма личен характер, както някои политолози се опитват да ни убедят. Аналогичен процес върви и в края на XIX век между тогавашните “врагове” Британската и Германската империи.
Днес ситуацията се повтаря, светът приключва процеса на глобализация в рамките на един единствен технологичен център, който обхвана цялото земно кълбо. Вече обективно няма пространство за по-нататъшно разширение и, съответно, развитие -невъзможно е да бъдат “приобщавани” нови пазари, защото такива свободни, неусвоени пространства липсват. И именно в това е главната катастрофа на съвременната криза, което показва, че ще трябва да се променя самият икономически модел на развитие. Този модел на НТП, възможностите за който се появяват през XVI век и който се оформи през XVII век, завърши обективно.
16.01.2011 19:31
Поздрави!
16.01.2011 19:48
Ако разбираш руски чети Хазин - това е геният на днешната епоха!
Поздрави!
16.01.2011 20:44
Ето какво пише за Хазин.
Майкъл Hazin
Michael L. Khazin - руски икономист, писател, главен изпълнителен директор, Експертни съвети "неоконсерватори".
По стечение на обстоятелствата компанията, където се подвизава Хазин се казва "Неокон" и ето я връзката, която прави компютърът-преводач.
16.01.2011 23:38
Затова да си призная прочетох само заключението и не видях нищо в него.
Не искам да умаловажам труда на автора защото си личи, че е писано с ум, желание и страст, обаче точни изводи и заключения или лиспата на такива, не достигат до ядрото на сегашния проблем.
Тази криза не е икономическа, не е нито политическа, тя не е дори криза, ами ... чакалня.
Човечеството е пред портата на едно епохално преобразуване и опитите да се справим с така наречена икономическа криза само ще удължат престоят ни в чакалнята.
Имаме нужда от тотален крах, които да катализира и пречисти шлаката. Не война, това са заблуди и пропаганда.
Препоръчвам ви една книга "Четвъртият Обрат" на Щраус и Хоуи (The Fourth Turning by William Strauss and Neil Howe)
Като казвам препоръчвам нямам предвид, че там ще намерите абсолютни отговори, ами само добра основа за собствено изследване.
Поздрави
Поздрави!
Every law is a gun (... насочен към нас)!
п.п. Между другото чувал ли си за zerohedge и за Даниел Иванджийски (Tyler Durden)?
Там са на твоята вълна, сигурно ще ти хареса
Искам да ви предупредя всички за опасността човек да бъде много информиран по тези проблеми. Рискувате в един момент да се превърнете в проводници на страха (или fearmonger) и сами да изпаднете в капан.
Още една (западна) мисъл по този въпрос -
“If you stare into the Abyss long enough the Abyss stares back at you.” - Friedrich Nietzsche
Поздрави
Ако искате нещо ново, за което едва ли сте чели другаде, ето ви ги "новите терористи" - http://www.guardian.co.uk/science/2011/jan/10/earth-close-encounter-aliens-extraterrestrials
Интересно тълкувание на някой исторически факти от далечното минало. Винаги ми е било мн смешно как Хенри VIII прогонва католическата църква, заради едното бракосъчетание. Явно може да се търси и по-логично обяснение, нарочно или не пропуснато в учебниците по история.
Ще видим какво ще се случи, за сега нещата изглеждат долу горе добре. Петрола поскъпва, заводите за електронни компоненти не могат да насмогнат с поръчките (в следствие кризисно редуцираните произв. ресурси), и т.н.
Вие приемате ли, че при условия с "Незлатни пари" следва да се ползва същият начин на държавно управление, както е било през време със "Златни пари"?
Този, който (в зависимост от ползвани "Незлатни" вместо "Златни пари") не прави необходимост от разлика при платформа на съответно държавно управление допуска капитална грешка.
Старият, от времето със "Златни пари" начин на държавно управление е непълноценен при нови условия с "Незлатни пари". Неговото необосновано и никому ненужно запазване развива икономически, социални и други диспропорции и винаги води до криза.
За пълноценно обществено развитие, при ползване на "Незлатни пари" следва да се употребява усъвършенстван (спрямо времето със "Златни пари") модел на държавно управление.
За съжаление и проф. Рубини допуска грешка като не прави разлика, че при условия с "Незлатни пари" следва да се прилага усъвършенстване спрямо старото държавно управление от време със "Златни пари".
Каруцар е този, който работи като водач на каруца, а този, който произвежда каруците се нарича КОЛАР.
Това идва да покаже, че авторът е дървен философ, теорети, откъснат от реалността.
Цялата статия е преразказ на миналото, без никаква идея за бъдещето.
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
20. Искам да съм негър в щата Алабама...
21. Разпасаната либерастия
22. САЩ готвят спец операция срещу Европа
23. Капитализмът изживява последната си криза
24. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
25. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
26. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
27. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
28. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
29. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев
30. На 4 април 23 г. пред Евронюз за съвременната парична система