Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09.2011 17:39 - По пътя на децентрализацията
Автор: krizata Категория: История   
Прочетен: 3554 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 08.09.2011 09:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Кризата на падащата ефективност на капитала в страните от социалистическата система за разделение на труда започна да се проявява най-ярко след стартирането на т.н. „перестройка“, инициирана от Горбачов в Съветския съюз. Кризисните явления се свързваха най-вече със съкращаването по темповете на икономически растеж, с липсата на интерес за техническо и технологично превъоръжаване в производствената сфера, с намаляващата координация (в количествено и качествено отношение) на стопанските субекти. 


В резултат на тези процеси се стигна до негативни тенденции в развитието на жизненото равнище на населението и до изоставане от конкурентната система за разделение на труда (където вече успешно се осъществяваше програмата за стимулиране на икономиката, позната като „рейганомика“). Вследствие на това, в страните от Централна и Източна Европа започна да се засилва социалното недоволство и желанието за промяна на статуквото.

И въпреки, че по-голяма част от социалните проблеми, които са хронични за повечето развити страни – безработица, престъпност, наличие на бездомни, да бяха в общи линии решени, това вече не задоволяваше гражданите на социалистическите страни, особено на фона на бурно развиващите се „потребителски общества“ от Западен тип. Прословутата „сигурност“, характерна за социализма, се развиваше все по-бавно, далеч изоставайки от очакванията на гражданите, които вече мечтаеха за „държава на всеобщото изобилие“. Тези предпоставки доведоха до задълбочаване на общата криза на социализма: Управляващите не можеха да управляват по новому, а управляваните не желаеха да живеят по старому.

Тази обстановка на „революционност“ беше идеалната среда за генерирането на нови идеи, за търсенето на начини и средства за излизане от кризата, за сблъсък на идеологии и виждания, непознати довчера. В първите етапи на „перестройката“ се говореше за необходимостта от „ускоряване на социално-икономическото развитие“, водещо до така желаните промени в положителна посока. Конкретно за България беше възприета постановката за „качествено нов растеж“, с главна цел достигане равнището на високоразвитите страни към началото на XXI век. Отчиташе се, че при запазване на неблагоприятните тенденции, страните от „социалстическата общност“ не биха могли да нарастват с темпове по-високи от 1-3% годишно, което неизбежно ги обричаше на изоставане от конкуретния лагер.

Като най-подходящо средство за постигане на целта се възприе движението от свръхцентрализация към даване на самостоятелност на стопанските субекти, което отново да задвижи държавната собственост за осигуряване на продължаващо постъпателно развитие. Същата тази социалистическа собственост трябваше да бъде предоставена на трудовите колективи за стопанисване и управление, за достигане на „пълна децентрализация“ по процеса на производствство и реализация на продукцията. Следвайки тази логика на движение, постепенно се стигна до „еволюцията“ в масовото съзнание, според чийто критерии държавната собственост стана лоша, а частната – добра.

Надеждите се свързваха с очакванията, че веднъж минала в ръцете на колективите или частниците, собствеността изведнъж ще стане по-ефективна, по пътя на икономията на суровини и материали, енергия и труд, и чрез въвеждане на механизма на конкуренцията, водеща до ниски цени и по-високо качество на продукцията. Широко се прокламираше, че „от­ва­ря­не­то на на­ци­онал­ни­те ико­но­ми­ки” ще даде възможност за излизане на международните пазари и за завоюване на нови ниши в международното разделение на труда. Очакваше се с това рязко да нарасне интересът към нови инвестиции и към по-съзидателен труд.

На държавата се отреждаше ролята на „нощен пазач“, като тя трябваше да се задоволи с осигуряването на националната и вътрешната сигурност. Пазарът беше издигнат на пиедестал, а „лошото планиране“ беше изпратено в историята. Държавата скръсти ръце и остави нещата на естествения ход на икономическите закони. Новите актуални лозунги станаха: „Който работи добре, той ще има печалба“ и „Когато има търсене, ще има и предлагане“. По този начин щеше да се даде път на този тип икономика, която да осигури задоволяване на „все по-разнообразните човешки нужди и потребности“...




Гласувай:
5


Вълнообразно


1. alexalexalex - Митак
06.09.2011 21:11
откакто не си говориш с мен и нямам мотивация да ти пиша коментари.
и като не пиша - никой не те чете и никой не коментира))).

пак помисли дали искаш да не ти влизам в блога.
цитирай
2. kapucinonews - http://www. talkfinance. net/...
08.09.2011 18:28
http://www.talkfinance.net/bg/archive/index.php/t-5190.html http://en.wikipedia.org/wiki/Triffin_dilemma
цитирай
3. proximus - e че не е лош пътя. . . така като се о...
08.09.2011 19:11
e че не е лош пътя... така като се огледам при почти целият източен блок, освен нас, сработи.
Има един блогър, Евгени Тодоров (zaprehoda.blog.bg), който описва по много интересен начин неговите начални стъпки в търговията по време на първите години на демокрацията. Тук таме ги нарича "пиянството на един народ". Време на въодушевление, оптимизъм, вяра в бъдещето, дребно предприемачество. Плаче ми се че едни други хора, на върха на държавата, решиха по свое собствено желание да се възползват от това "пиянство" и да проведат политика на "scorched earth".
Комунисти, демократи, технократи, тарикати, сини, червени, както искате си ги наричайте...
цитирай
4. анонимен - Колега Алекс, не го коментират, ...
09.09.2011 08:34
Колега Алекс, не го коментират, защото са напълно съгласни с желязната логика на Хитов, но прочитите са достатъчни за до покажат интереса на интелигентните хора, имащи отношение към тая незабавна материя. Какво да коментирам, като нещата са изложени професионално и няма какво да се добави.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825942
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев