…По всяка вероятност, американецът е добър патриот. И ако го попиташ, той искрено ще ти каже, че обича своята страна, но едновременно с това ще се изясни, че той не обича Морган, не знае и не иска да знае фамилиите на хората, проектирали висящите мостове в Сан Франциско, не се интересува от това, защо в Америка с всяка следваща година се засилва засушаването, защо в Южните щати линчуват негрите, защо той е длъжен да яде замразено месо.

Той ще каже, че обича страната си. Но на него са му дълбоко безразлични въпросите на селското стопанство, тъй като той не е селскостопански собственик, на промишлеността, тъй като той не е промишленик, на финансите, тъй като той не е финансист, на изкуството, тъй като той не е артист и на военните въпроси, тъй като той не е военен.
 

Той е трудещ се човек, получава своите тридесет долара седмично и му се иска да плюе на Вашингтон с неговите закони, на Чикаго с бандитите му и на Ню-Йорк с неговия Уолстрийт. От своята страна той иска само едно – да бъде оставен „на мира и да не му се пречи да слуша радио и да ходи на кино”.  
 

Обаче, ако загуби работата си, това вече е съвсем друго нещо. Чак тогава той ще мисли за всичко това. Не, той няма да разбере патриотизма на съветския човек, който обича не юридическата си родина, даваща му единствено права на гражданство, а осезаемата родина, в която му принадлежат земята, заводите, магазините, банките, самолетите, театрите и книгите, където той самият е политик и стопанин на всичко.

Средният американец не може да търпи отвлечени разговори и не се докосва до далечни за него теми. Него го интересува само това, което непосредствено е свързано с дома му, с колата му или с най-близките му съседи. От живота на страната си той се интересува само веднъж на четири години – по време на изборите за нов президент.

Не твърдим, че отсъствието на духовност е органично свойство на американския народ. Та нали някога северните армии са освобождавали негрите от робство! Такива е направил хората капитализмът и той изцяло поддържа в тях тази духовна летаргия. Страшни са престъпленията на американския капитализъм, пробутал с удивителна ловкост на народа най-пошлото кино, радио и ежеседмичен журналистически бълвоч, (мое болтване) и оставил само за себе си Толстой, Ван Гог и Айнщайн, но с дълбоко равнодушие към тях.

На света, всъщност, има само един благороден стремеж на човешкия ум -  да се победи духовната и материалната нищета, хората да бъдат направени щастливи. И тези хора, които са си поставили за цел да постигнат това – прогресивни работници, радикални интелигенти – в най-добрия случай са смятани за опасни чудаци, а в най-лошия случай – за врагове на обществото.  

Получило се е така, че даже косвените борци за щастие на човечеството – учените, изобретателите, строителите – не са популярни в Америка. Те, с техните трудове, изобретения и чудесни постройки остават в сянка, цялата слава се пада на боксьори, бандити и кинозвезди. (мое болтване)

А у народа, който вижда, че с увеливаване количеството на колите животът става не по-добър, а по-лош, съществува даже ненавист към техническия прогрес. Има хора, готови да трошат мишините, подобно на потъващ човек, който в отчаяното си желание да се измъкне от водата хваща спасителя си за гърлото и го завлича към дъното.

Вече се спомена, че американецът, въпреки своята делова активност, е пасивна натура. На някакъв си Хърст или на холивудски деятел се удава да доведе добрите, честни, работещи средни американци до духовното ниво на диваци. (мое болтване) Но дори тези всесилни хора не са в състояние да изтръгнат от народа мисълта за подобряване на живота. Тази мисъл е много популярна в Америка. И ето, че големите и малки Хърст-ове убеждават читателите си, че американците са особени натури, че „революцията е форма на управление, възможна само зад граница”. А на избирателя се втълпяват политически идеи, чието равнище не надскача нивото на средния холивудски филм. (мое болтване) И такива идеи имат колосален успех.

Всички тези политически идеи, които би трябвало да облагодетелстват американския народ, задължително се поднасят под формата на лека аритметическа задача за ученици от трети клас. За да бъде разбрана идеята, избирателят трябва единствено да вземе лист хартия, молив, да направи неголеми изчисления - и проблемът е приключил. Собствено, всичко това не са идеи, а трикове, годни единствено за реклама. И за тях не си струва да се споменава, ако от тях не бяха подмамени десетки милиони американци.

Как да бъде спасена Америка?

Хю Лонг съветва да се разделят богатствата. На сцената се изкарва лист хартия и молив. Избирателят, пъхтейки, събира, умножава, изважда и дели. Това е страшно интересно занимание. Браво на този Хю Лонг. Всеки ще получи голяма сума. Хората така се увлечени от тази начална аритметика, че съвсем не мислят за това, как да бъдат взети тези милиони.
 

Как да се подобри животът? Как да бъде спасена Америка?
 

Появява се нов гигант на мисълта, от сорта на Сократ или Конфуций – лекарят мистър Таунсънд. Мисълта, която е сполетяла твърде умната глава на този почтен медицински деятел, в някоя европейска страна би могла да се роди само в психиатрична болница, в отделение за тихи, вежливи и напълно безнадеждни болни.
 

Но в Америка тя има умопомрачителен успех. Тук даже не трябва да се занимаваш с изваждане и умножение. Тук е съвсем просто. Всеки старец и всяка старица в Съединените щати, достигнали шейсет години, ще получат по двеста долара на месец със задължението да харчат тези долари. Тогава автоматично ще нарасне търговията и автоматично ще изчезне безработицата. Всичко става автоматично.  
 

Ние гледахме звукова кинохроника от събрание на един таунсъндовски комитет под управлението на самия мислител. Събранието започваше с това, че мистър Таунсънд,  мършав старец с луничаво лице, с очила и старомоден сюртук, направи неголямо съобщение за своя план.
 

- Лейди и джентълмени – започна той, откашляйки се – аз не спах много нощи, докато обмислях своя план.
 

Ех, ако Марк Твен можеше да погледне на този луничав старец, такъв методичен, акуратен и, вероятно, богобоязлив! Можем да не се съмняваме, че именно такъв старец, връщайки се от мюзикхола на сестри Макфърсън, се претегля сам и претегля своето семейство, за да изчисли колко пени трябва да заплати на господа бога, за живото си тегло, чрез посредничеството на уважаемите сестри.
 

След мистър Таунсънд се изказваха напълнилите залата старци и старици. Те излизаха на сцената и задаваха въпроси, на които мислителят отговаряше.
 

- Значи, излиза, че аз ще получавам по двеста долара? – питаше един старец.

- Да, ако моят план мине – твърдо отговаряше мислителят.

- Всеки месец?

- Всеки месец.

- Е, благодаря – говореше старецът.

И освобождаваше място за следващата го старица.
 

- Кажете, мистър Таунсънд – питаше тя, развълнувано – ние сме двама старци – аз и моят мъж. Нима ние двамата ще получаваме по двеста долара?

- Да, двамата – важно отговаряше мислителят.

- Значи, общо четиристотин долара?

- Съвършено вярно, четиристотин долара.

- Освен това аз получавам седемнайсет долара пенсия. Ще ми я вземат ли?

- Не, вие ще получавате и пенсията.

Старицата ниско се покланяше и се оттегляше.

Когато ние си заминавахме от Америка, количеството от почитатели на Таунсънд растеше с плашеща бързина. Вече нито един политически деятел не се осмеляваше, в навечерието на изборите, да говори против гениалния доктор.

Но американските капиталисти разбират, че филмите, радиопредаванията, разказите в ежеседмичниците, плакатите за революции, „които в Америка не би могло да се случат”, църквите и аритметичните планове могат да се окажат недостатъчни. И вече растат „американските легиони” и „лигите на свободата”, по малко се възпитават фашистки кадри, за да се превърнат в необходимия момент в съвсем истински щурмоваци, на които ще им бъде заповядано да задушат революционното движение със сила.

Америка е богата. И не просто богата. Тя е феноменално богата. Тя има всичко – петрол, хляб, въглища, злато, памук – всичко, което може да лежи под земята и да расте на земята. Тя има хора – прекрасни работници, способни, акуратни, изпълнителни, честни, трудолюбиви. Америка е вървяла към забогатяването си с бързи крачки.
 

Страната напомня на човек, правещ стремителна кариера, който най-напред търгува тиранти на Ийст-стрийт, след това открива магазин за готови дрехи и се премества на Бруклин. След това открива универсален магазин, започва да играе на борсата и се премества в Бронкс. И накрая, купува железопътна линия, стотици параходи, две киностудии, строи небостъргачи, открива банка, става член на голф-клуб и се преселва на Парк-авеню.
 

Той е милиардер. Цял живот се е стремил към тази цел. Той е търгувал с каквото му падне и както му падне. Той е разорявал хора, спекулирал е, от сутрин до вечер е бил на борсата, той се е трудил по шестнайсет часа на ден, той е правел пари. С мисълта за парите той се е събуждал. Със същата мисъл той е заспивал.
 

И ето, че той е чудовищно богат. Сега той може да си отдъхне. Той има вила на океана, той има яхти и замъци. Но той се разболява от неизлечима болест. Той си отива и никакви милиарди не могат да го спасят. Стимулът на американския живот са били и си остават парите. Съвременната американска техника е израствала и се е развивала, за да може по-бързо да се правят пари. Всичко, което носи пари се е развивало, а всичко, което не носи пари се е израждало и закърнявало. (мое болтване)
 

В гонитбата за парите, газовите, електрическите, строителните и автомобилните компании са създали много висок стандарт на живот. Америка се е издигнала до висока степен на благосъстояние, оставяйки Европа далеч зад себе си. И тук е станало ясно, че тя е сериозно и тежко болна. И страната е дошла до пълен абсурд. В момента тя е в състояние да изхрани милиард човека, а не може да нахрани своите сто и двадесет милиона.
 

Тя има всичко, за да създаде спокоен живот за хората, а устройството й е такова, че цялото й население се намира в състояние на безпокойство: безработният се бои, че никога повече няма да намери работа, работещият се бои, че ще загуби своята работа, фермерът се бои от слабата реколта, защото цените ще се повишат и ще му се наложи да купува хляб на висока цена, но той се бои и от богатата реколта, защото цените ще паднат и ще се наложи хлябът да се продава за грошове, богатите се боят, че децата им ще бъдат отвлечени от бандитите, бандитите се боят, че ще ги сложат на електрическия стол, негрите се боят от съда на Линч, политическите деятели се боят от изборите, човекът от средната класа се бои да не се разболее, защото докторите ще му приберат цялото състояние, търговецът се бои, че ще дойдат рекетьори и ще започнат да стрелят по витрините с картечница…

_______________________________________
Откъс от „Одноэтажная Америка”, Илья Илф, Евгений Петров
стр. 403-408
Москва, „Текст” 2011

Наблюденията на авторите са от 1936 г.