Всички сме потребители. Всеки ден купуваме нещо. И проблемът е в това, че за нас потреблението прерастна в своеобразен култ.

Ясно е, че не можем да минем без определени всекидневни разходи, които са възможни благодарение на нашия труд.

В нашия случай говорим за това, че започнахме да харчим твърде много, даже повече от това, което можем да си позволим.

Не го признаваме, но процесът на придобиване стана за нас сериозен психологически проблем.

Много от нас вече са заклети шопингманиаци. Или ако искате шопингхолици, което по своята същност е сродно с наркоманията или алкохолизма. А нали последните са най-тежките психологически проблеми, погубили огромно количество хора.

За много от нас процесът на потребление вече е станал смисъл на живота. А не трябва ли смисълът на живота да се търси в по-високи, по своето съдържание, неща като любов, семейство, деца, преданост към делото на твоя живот, патриотизъм, служене на човечеството...

Тук не става въпрос за това, че парите са нещо лошо. В никакъв случай. Ролята на парите, в живота на всеки от нас, е огромна. Парите са мярка за нашите възможности и желания.

Процесът на печелене на пари е също такава естествена норма на човешко поведение, както и създаването на семейни отношения, раждането и възпитанието на деца, получаването на образование.

Ако ние не печелим пари, това ще е своеобразно отклонение от нормалното човешко поведение.

И тук идва разликата: представата за това как трябва да се харчат, вече спечелените пари, е различна у всеки от нас.

На някои, парите едва им стигат за да свържат някак си двата края. При това представата за „двата края” също е различна за всеки от нас. Има хора, които харчат спечеленото без да му мислят. Други броят всяка стотинка. Случва се, че твоята месечна заплата свършва още на другия ден, а в други случаи успяваш да заделиш бели пари за черни дни, въпреки че парите стигат и за днешния насъщен хляб.

Къде е границата на разумното? Как да определим мярката си? Каква сума може да се приеме за достатъчна за съществуването ни?

На всички тези въпроси всеки ще отговори по своему. И никога няма да намерим универсалната рецепта.

Всеки човек има своя индивидуална представа за живота и за своето място в същия този живот. Всеки има различни потребности. Има хора, които живеят за днешния ден, изгребайки от насладите на мига до дъно. Има и абсолютно противоположни на първите, които гледат напред и планират живота си с няколко години в перспектива.

Всеки човек е строга индивидуалност, с присъщите му черти.

Но ако разгледаме човечеството като цяло, ще видим че 99% от него се състои от приличащи си, дори еднакви хора, които живеят по общи правила. Това е тълпата.
Останалият 1% са истинските индивидуалности, силни личности, които сами задават правилата. Именно този 1% диктува тона на останалите 99%. Именно този 1% са историческите личности, които са оставили най-дълбоки следи в историята на цялото човечество.
Прието е двадесет и първи век да се нарича информационен. Аз бих го нарекъл потребителски век. Потреблението отдавна излезе от цивилизационните рамки, което го прави даже опасно.
Да се огледаме за това как живеем. Разговорите ни с приятелите се свеждат до това, кой колко печели и кой е с по-добра и по-скъпа кола. Каним на гости не за да общуваме един с друг, а за да удивим близките с новата скъпа кухня или с диаметъра на плазмения ни панел. И обратно, боим се да поканим гости, от страх да не паднем в очите на някой си.

Излизайки през зимата на улицата, в минусови студове, ние мислим не за това, как да се облечем по-топло, а за това как изглеждаме и какво ще си помислят хората за нас.

В ресторантите и баровете пилеем парите си, за да демонстрираме нивото на успеха и могъществото си. Разходките по магазините отдавна се превърнаха за нас в ритуал за повишаване на психологическото ни състояние и настроение.
Не си струва да възприемаме тези примери съвсем буквално, но ако се вгледаме в тях по-внимателно е възможно в тях да намерите отражение и на своята собствена съдба.
За какви неща губите своя живот? Колко струва той? За колко сте готови да го продадете?
Не Ви ли възмущават тези въпроси? А не осъзнаваме ли, че си ги задваме един на друг всеки божи ден.

И в гонитбата за материлни ценности, ние се самоизхабяваме, изгаряме. Превръщаме живота си в гонитба.

Бъхтаме се от ранна утрин до късна вечер, за да преодолеем и прескочим поставената бариера за успешност и благополучие.
Всичко това непрестанно ни е набивано в съзнанието от екрана на телевизора, от страниците на модните списания, от устата на поседналите за по кафе приятели и познати по шопингмания.

Търпим несправедливости, унижения и глупост, защото не желаем да се лишим от всевдоблагата, които са ни зомбирали. Ставаме заложници на своите предубеждения и страхове, проклинайки, в същото време, работодателя си.

И в тази надпревара често забравяме най-главното, с което сме богати: своите близки и деца, своите хобита и таланти.
Забравяме за това, което ни прави наистина щастливи и свободни.

Почвам вече сериозно да се чувствам като аномалия - само аз ли имам шопинг алергия? Само при мисълта за пазаруване, особено ако е на обувки ме обзема черното отчаяние от живота. А пък просто пазаруване, за удоволствие, за неща, които вероятно дори не са ти крайно необходими и никога не ползваш - ммм, дребното ми мозъче не ги зацепва тези неща. ;) Нито пък да дадеш маса пари за нещо, за което можеш да прежалиш и по-дребна сума, като разликата ще е единствено ПРЕСТИЖА от марката.
Но, разни хора - разни идеали.

Очевидно е, че Вие сте изключение от правилото. Докога?

balgarkata e estet po du6a--vinagi se stremi da se obli4a krasivo--i moga da tvardq,4e sa mnogo po- dobre oble4eni ot drugi dami po sveta(kato se ima vpredvid i tova,4e sa mnogo po- bedni).Nakara me da se zamislq..i da napi6a edin posting za,,markata'' koqto pla6tame...

Най-гомямата илюзия е тази, че в природата има недостиг на нещо, което да не стига за човечеството. В този смисъл, често коментарите на експерти и управляващи води до смях и трагичност. Как бихме си представили физическият живот на земята да съществува с недостиг на нещо, което е необходимо за него, а пък то да не достига. Пълна илюзия и заблуда, в природата това не може да се случи. На етапа населението на земята е около 7 млрд. Природата така е устроена, че да може да изхранва цялото човечество и животински свят. Проблемът не е в парите или в потреблението, а е в нещо друго. Той е в това, че на всеки трябва да има достатъчно от всичко, което се нуждае. В думата "ДОСТАТЪЧНО" се крие цялата тайна. "Достатъчно" не значи за имаш излишък от каквото и да било, а друг да няма нищо. Т.е. нарушен е баланса на потребление и производство. Става така, че се получава сръх потребление и сръх производство в някои държави, а в други има недостиг. Нужно е приемане на мярка за "достатъчност". Всичко пак опира до съзнание. Това е изходната точка на всички човешки проблеми и беди. Много често човешката логика не приема тази дума "достатъчно".Или ЧОВЕКЪТ е първопричина за всичките беди на ЧОВЕКА!

"Цивилизацията е непрекъсната мултипликация от
ненужни необходимости"!
....И така."човек",или,по-точно "недоразумението-
човече"се превръща в ненужна необходимост за
Майката Природа.
Струва ли си "Мислещият човек" да съжалява за такова недоразумение и ако наистина е мислещ,
да причисли към него и себе си.
Аз поне мисля така ,мисля и за себе си така...
...И се извинявам на Природата за това,че все още
ни понася.
ДОКОГА?!