“Уволнени сте!” Тази обидна фраза прозвучава от устата на шефа... Вие стоите на прага на кабинета му, сякаш закопан в земята и се боите да се обърнете назад. Първото, което идва в главата на жената е да заридае, а на мъжа – да напсува здраво.
Хващате цигарата и изскачате на улицата. Запалката не работи, ръцете треперят, а езикът Ви сърби да бълвате гадости срещу всеки срещнат.
Много често човек възприема такава ситуация като лична обида, чувства се жертва на обстоятелствата, изпада в депресия. В крайна сметка, това въобще не е края на света, а може би точно обратното – самото начало на нов етап от кариерата Ви.

Какви мисли минават през главата Ви?

1. “Сега ще Ви дам да разберете!” (напускането се съпровожда с конфликт, скандал, сълзи).
Това не бива да се прави, тъй като в скандала ще бъде въвлечена голяма част от колектива. Възможно е някой от колегите и да ви посъчувства. Но при по-голяма част от хората това ще предизвика само раздразнение. Та нали те не си тръгват, а остават... Вие нямате какво повече да губите, а те разчитат още да поработят на това място.
И кой знае как животът може да се обърне за тях и за Вас. Възможно е, Вие отново да се засечете някъде, само че при съвсем други обстоятелства. И тогава Вашата скандална история може да Ви изиграе лоша шега. В този случай, навярно, на Вас ще Ви е неудобно за предишното си поведение. А освен това, нима колегите са виновни, че именно Вас са уволнили?

2. “Вие сте виновни за всичко!” (причината за уволнението виждате изключително в обкръжаващите, опитвайки се да докажете на всички, колко добър работник сте и да се оплачете от несправедливия и жесток нрав на Вашия шеф).
Не си струва да се прави това, доколкото обвиненията за всичко, което се е случило, само към противоположната страна (шефа, колегите) е непродуктивно именно за Вас, защото затормозява Вашия интелект и не Ви дава възможност да вървите напред.
Действително, защо да се напрягаш и да анализираш причините за своите грешки, ако ти самия не си правил никакви грешки, тъй като за всичко са виновни именно “те”.
Ако не извличате уроци от случващото се и не се учите от своите собствени пропуски, това означава, че Вие правите крачка назад. А от това следва, че задължително ще повторите грешките си и не само веднъж и два пъти, може би само в “по-рафиниран вариант”. Такива са природните закони.

3. “Ще отмъщавам и отмъщението ми ще е страшно!” (някои приемат за свой дълг да направят мръсно като за последно, например като разкрият конфеденциална информация за фирмата и за нейните служители, има и такива, които не се свенят да използват откровена подлост и да продават търговски тайни наляво и надясно).
Това не трябва да се прави, доколкото е напълно възможно отново да Ви се наложи да прибегнете до помощта на тези хора, във връзка с уреждане на нова работа (това може да е обаждане, препоръчително писмо, съвет и даже конкретна помощ при назначаване на друго място).
Не си мислете, че на Вашия шеф му е било много лесно да се раздели с Вас, още повече ако Вие сте били нелош работник. Очевидно, за това е имало обективни причини, опитайте се да го разберете, да му влезете в положение и даже да му посъчуствате.
А неговото естествено желание да смекчи своята вина, приемете с искрена благодарност. Още повече, че не си струва тук и там да разказвате за търговските тайни на Вашата организация, по този начин Вие рискувате да унищожите собствения си авторитет. И тогава е сигурно, че Вече няма да Ви наемат на нито една друга работа.

4. “Без мен ще пропаднете” (след като сте ме уволнили, сами се оправяйте с новите служители, обучавайте “зайците” сами, а аз ще си тръгна с професионалните умения, които имам, без да ги споделя с никого).
Това не трябва да се прави, тъй като някога и Вие сте били в същата ситуация и не отведнъж сте станали спец в съставянето на финансови отчети. Не си струва да се застава в позата на непризнат гений и да се мълчи като комунист на разпит за всичко, което Ви е известно около тънкостите на Вашата работа.
Нежеланието да се помогне на заместващият е, разбира се, най-лесно обяснимо от психологическа гледна точка, защото пълната безпомощност на новака приятно гали Вашето самолюбие. С какво удоволствие Вие се обръщате и тихо шепнете на колегата от съседното бюро, който е в течение на Вашето нещастие: “Нима е нормална такава некъдърност. Това и за децата е ясно!”.

5. “Аз съм пълен бездарник!” (мисъл, водеща до дълбока депресия и апатия).
Не трябва да се мисли по този начин, тъй като често се случват ситуации, когато работникът откровено не се вписва във “формата” на своята длъжност или даже на цялата фирма.
Да кажем, че на тази позиция инициативата се наказва и всичко е разписано по инструкции за година напред, а Вие сте креативна, избретателна натура, която се отегчава от еднообразната работа. Или пък Вашите семейни задължения правят невъзможно постоянното пребиваване на определено работно място.
Повярвайте, че няма нищо случайно в нашия живот. И е напълно възможно съдбата да Ви е приготвила по-престижна работа в най-близко бъдеще.
Тъй като Вие сте били твърде обвързани със старата служба, то обстоятелствата са се подредили именно по такъв, плачевен на пръв поглед, начин.
А по-точно, единствено от Ваша гледна точка...

P.S. В Европа най-ниска безработица е регистрирана в Беларус – около 1% от трудоспособното население, в абсолютни числа това са около 40-45 хиляди човека. Населението на Беларус е малко над 10 млн. жители.