Днес мислих много. Мислих върху някои странни неща, случили се в рамките само на около час. При откриването на новата учебна година в УНСС, американският посланик, ни в клин ни в ръкав, сърцераздирателно помоли българските студенти и бъдещи емигранти да не мислят за преместване в страната му, а да си седят в настоящата татковина. Вторият емоционален шок беше свързaн с предложението на ректора към настоящата еврокомисарка, да се върне в родното гнездо за довършване на бляскавата си кариера (но пък с мизерната доцентска заплата).

За всеобщо учудване, една от водещите бюрократки на Европа искрено се зарадва на предложението и обеща, че не е далеч времето, когато ще си припомни за преподавателската банка, отдавайки капацитета си за обучение на бъдещите строители на България. Въпреки че съм един от тогавашните изявени студенти на дълбокоуважаваната от мен Кристалина, с тъга мога да констатирам, че нашето поколение пропусна своя голям шанс да помогне за по-нататъшното израстване на родината си, а напротив, с наивността на младежката си дързост направи така, че днес сънародниците ни да се гърчат под непосилното бреме на елементарната борба за физическо оцеляване, за което днес активно съдейства и друг възпитаник на госпожата – вездесъщият Mr Dyank-off.

Дано бъдещите поколения поне се опитат да ни разберат и да се поставят на наше място, на мястото на това изгубено поколение, което беше подложено на жестоката пропаганда за охолен корекомски живот, промиваща мозъците ни денонощно чрез разните свободни радиостанции и караща ни да забравяме естествения синовен дълг - да продължим делото на своите предци, за довършване строителството на довчера дивашката си държава.

Да, нас ни залъгваха с възможността да караме Мерцедеси, с лъскавите картички от Лазурния бряг, с обещанията за милиони, само срещу простото усилие да затворим очи пред систематичното разграбване на нашето Отечеството, но пък смесено с неизречената дяволска надежда, че и ние на един етап ще бъдем допуснати до този пладнешки грабеж, за да „оправим ценния си живот".

Реалността се оказа съвсем различна. Сигурно съвременните яничари, изтръгнати от българската снага и претопени в други народи и до сега искрено са убедени, че пращайки редовно дребни помощи за изпосталелите си родители правят най-големия жест към тях и към бившата си родина. Те не разбират, че прекъсвайки пъпната връв, че откъсвайки на свой ред децата си от вековните им корени, активно работят за заличаването на тази тяхна татковина, която им даде възможността днес да бъдат ценени кадри и личности по целия свят.

А България остана с най-беззащитната част от населението си – с пенсионерите, с циганите, с простоватите представители на малцинствата. И с наивниците, които въпреки очевидното, решиха да вървят на инат и да се борят за спасението на родината си от окончателната разруха.

Сега, когато светът се тресе в незапомнена криза, изведнъж станаха очевидни довчера невидимите неща. Вече и слепите разбраха, че безумната гонитба за материални богатства е просто най-прекия път към собственото заробване и към загубата на смисъла от човешкото съществуване.  Блесна голата истина, че агресивният индивидуализъм, поколения наред насаждан ни от странство, е най-сигурният начин за унищожението ни, че само с колективни усилия все още имаме някакъв шанс да се измъкнем от блатото, в което доброволно се гмурнахме, искрено вярвайки че скачаме в някой от басейните, построени специално за височайшите си особи.

Накараха ни всеки от нас да си помисли, че е незаменим, че от него започва и ще свърши света, че именно той ще е новият свръхчовек, чието име ще заблести на някоя от безбройните алеи на славата. Проклеха ни да бъдем егоисти в борбата за собственото щастие, изградено върху сълзите на другите. Доволен ли си българино? Какво още ти остана? Или надеждата на роба е неизчерпаема, както и неговата наивност пред собствената му съдба!

 

P.S. Първоначално бях решил да пиша по чисто икономичекси теми, но се получи нещо смесено между изповед и надгробно слово пред загиналото ни Отечество. Дано читателите ми простят и се опитат да ме опровергаят с личните си истории, свързани с битката за България.

а кой отговаря за българите в България?

http://dnes.dir.bg/news/pari-emigranti-7126148?nt=4

Твърде е малко - според експертни оценки българските специалисти в чужбина допринасят с около 25 млрд. долара годишно за икономиките, в които работят!

не зная защо, но все влизам спорове с вас - дали ще е за икономика или за т.нар. от вас "изповед", все тая)))
започвам от посланика на САЩ - прав е човекът, трябва да се работи тук. отдавна съм казал (няма да кажа доказал, че е нагло), че страната на неограничените възможности отдавна не е САЩ, а е нкъде в развиващите се икономики на Нова Европа. Примери ли - хайде ми кажете как в САЩ се става директор в банка на 27 години??? Ами никак. За тук - мога да посоча поне един пример - когато преди 5-6 години сменях работа в едната банка оставих за директор едно момиче на 27. Без връзки, представете си)))) Просто беше добра.
По отношение на желанието на Кристалина да преподава - трябва да ви кажа, че и аз бих се върнал да преподавам, когато (не ако) понаправя някой лев и платя образованието на детето си (че учи в чужбина).
Мога да ви кажа и още неща, но и това стига))))

За личната и себична полза на Валери Петров



Напоследък, признавам си – в мен се ражда една
мисъл, малко себична:
от разрухата в нашата злополучна страна
полза май имам лична.
Какво стана с живота ни! Не ми се говори!
Хитреци, за които вечно няма затвори,
порнографии, подкупи, заплатени убийства,
инсталации, клоуни, идиотски шеги и с това,
дето най ни е мило, дето най ни е скъпо,
словоблудстване тъпо
със велики понятия и прекрасни идеи,
клевети за герои и венци за злодеи,
а не само у нас – по петте континента
се върти тази грозна, отвратителна лента...
И от всичко това, от туй време на злоби
е, уви, мойта полза и тя в туй е, че май,
ако друг бе животът ни, то по-трудно било би,
отколкото днес е, да му кажеш: - Гуд бай!


Валери Петров

Поздрави за виртуалния ми приятел Алекс!

Поразително, но безкрайно тъжно.
Наистина бях потресен след прочитането!
Благодарности!

Ето, след такива преживявания осъзнаваш, че има смисъл от усилията!

Аз съм от малко по-старото поколение, което по време на т.нар. "демократични" промени бе на 30-35г. В началото бях запален превърженик на всичко това (за около половин година може би). Свалянето на Т. Живков ме завари в Прага, в Българския култ. инф. център. Бях на гости в Берлин, ГДР на познат и се прибирах с кола към България. Предния ден беше паднала Берлинската стена. Бях неописуемо радостен и щастлив, че една дългогодишна лична дистатура си беше отишла. Дори се напих от радост и одтанах да нощувам в Прага.
След около половин година нашенска "демокрация" нещата започнаха да ми се проясняват. Бяхме жертва на най-голямата заблуда, че нещата ще се оправят и всички т.нар. "деформации" на социализма ще бъдат отстранени, но не и самия социализъм. Стана точно обратното - насаден ни беше капитализъм с всички присъщи негови уродства и деформации. И то най-див капитализъм - от времето на първоначалното натрупване на капитала в Западна Европа - 15-16 век. - "Овците изядоха хората".
Не знам дали има някой (освен тези 4-5 % които заграбиха всичко) от населението да е доволен от настоящия си живот. ? 20 години ни лъжат и създават изкуствени представи и измислени герои - сега Баш Юнак Бойко, Цецо Убавецо и Симо Спецо ще ни измъкват от кризата. Като ги погледна, повече ми приличат на емблематичните герои на покойния Доньо Донев (може би затова вече не ги показват по никоя телевизия).
Добрата новина е, че на това нещо вече му идва края. И то точно от там, от където са го предвидили класиците на политическата икономия (истинската, а не конформистката, лакейската и апологетската). Краят на капитализма идва точно по учебник и вече няма грешка. Може да се забави и 100 години, но неминуемо ще настъпи.

Сещам се за едно малко стихотворение от неизвестен на мен български автор. Размисли пред гроба на Карл Маркс. Написано по повод на това, че някакви вандали се бяха опитали да взривят паметника на гроба му. Ще цитирам по памет:
Господа, денят е близо!
Не, неотменим е този ден!
Той и в съня ви броди като призрак
от кръвта на париите червен.

Спокоен, недостъпен Маркс почива.
Твърдта усеща пълсът му смълчан.
Над този гроб дори пръстта е жива!
И трябва надпис друг: "Тук спи вулкан!"