Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2014 20:47 - Учете езици, деца!
Автор: krizata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6234 Коментари: 7 Гласове:
8

Последна промяна: 02.08.2014 01:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Въпреки, че преимуществено живея в България, в последния четвърт век в ежедневието си ползвам повече чужди, отколкото родния си, български език!

Ще започна разказа си с началото на преломната 1989 г. По това време бях последна година ученик в средното училище, като в Пловдив бях приютен в дом за сираци, където бях на пълна държавна издръжка. Такова право бях получил като дете от многодетно семейство на учители от родопския край (впрочем, по мое време в дома пребиваваше и артистът Христо Мутафчиев).

В един от часовете ни по френски (аз бях в обикновена паралелка, за разлика от интензивно изучаващите езика), учителката ни Мадам (всички я наричаха така) Елисавета Апостолова – изключително инициативна и пробивна жена, извоювала правото да води учениците си на учебни обмени във Франция – ми предложи да се включа в поредното пътуване на основния й клас, на който тя преподаваше езика на Волтер. Като просто родопско момче, не можех да откажа на уважаваната си учителка и в продължение на няколко месеца, след свръхинтензивно самостоятелно усвояване на езика, бях сред групата от пловдивски ученици, които през май 1989 г. се оказаха под Айфеловата кула в Париж. Преди това, като донаборник, поисках разрешение от военните власти и срещу залог от 500 лв ми бе дадена изходна виза, с право да пътувам в чужбина. За подарък на приемащото френско семейство, с връзки купих дефицитна луканка и българско саламурено сирене, както и бъклица, направена ръчно от родопски майстори.

Еуфорията на всички български ученици от попадането на „обетованата земя” беше безгранична. Лично аз приемах нещата сравнително спокойно, като дори в лични беседи с френските ни домакини се опитвах да доказвам, че хората в страната ни не умират от глад, в което бяха убедени местните. Именно по тази причина домакинското ни семейство непрекъснато устройваше пищни трапези в домашни условия или при най-близки роднини.

Спомням си, че за френските ни връстници беше въпрос на чест да ни покажат истинско порно по тяхната телевизия, тъй като те знаеха, че в България то е забранено, както и станалия популярен по онова време филм „Рамбо”. Лично мен порното никак не ме впечатли, което силно учуди либералната френска младеж. Друго различие, набиващо се на очи, беше това, че техните ученици свободно пушеха тютюн в двора на училищата и ходеха както си искат на занятия – често раздърпани и мръсни, докато при нас се спазваше строг режим с училищни униформи.

Тогава за пръв път ме досрамя от някои мои сънародници, тъй като момичетата от групата масово крадяха модни дрехи (най-вече долно бельо, но не само) от магазините, като влизаха в пробната с няколко чифта за мерене и обличаха експонатите под собствените дрехи! Най-грозно беше това, че впоследствие те се хвалеха с плячката си, сякаш са направили най-доблестното дело на света! Такива бяха настроенията и системата от ценности на тогавашната елитна социалистическа младеж!

Имаше и епизод, който остана ярко в съзнанието ми: при посещението на едно от ренесансовите градчета ни беше дадено свободно време за разходка. С едно от момчетата се позаблудихме из тесните старинни улички и закъсняхме за уговорената среща! Бях искрено удивен да разбера след това, че учителката ми се е притеснила, че съм могъл да избягам от групата, за да емигрирам! Толкова абсурдна ми се струваше подобна възможност!

През лятото на 1989 г. ми предстоеше да кандидатствам, за да продължа с висшето си образование. Реших, че трябва да уча Международни Икономически Отношения във ВИИ „Карл Маркс”, но тъй като нямах ясен ориентир доколко добре владея френски език, реших за по-сигурно да вляза с изпити по математика, където бях безгрешен (алтернативата беше родната казарма), а след това, влизайки в университета, отвътре да се ориентирам за възможностите за записване в първоначално желаната специалност.

10 ноември 1989 г. посрещнах като първокурсник, попаднал в големия град само месец след като се бяхме прибрали от есенната студентска бригада в Делиормана. Там бях един от ударниците, защото като селско момче не се страхувах от каквато и да е работа на полето, включително – брането на тютюн още преди изгрев слънце. Такива като мен тогава бяха доста кът, тъй като по това време българските турци масово бяха напуснали страната ни, подмамени от перспективите, откриващи им Голямата екскурзия (практически, тази част от българските граждани първи получиха масово правото да пътуват свободно в чужбина и те не пропуснаха да се възползват от него – и не всички в посока Турция).

Най-яркият ми спомен от горепосочената дата беше, че до нея главната ни асистентка Кристалина Георгиева преподаваше дисциплината „политикономия на капитализма”, а веднага след нея преминахме към икономикс, изучаван по набързо подготвени ръчноизписани записки.

Присъствах на първите митинги, организирани от нововъзникналото СДС, но определено изпитвах някаква тревога, намирайки се на площадите, като се стараех да не попадам в обективите на камерите, за да не би нашите в Родопите да ме видят, че „хаймановам” (в къщи можех да бъда къде по-полезен на нивата) или пък милицията да фиксира лицето ми сред митингуващите.

Дори си спомням как веднъж, по време на шествие от нашия университет до центъра, вървях редом до Константин Тренчев, който обясняваше на заобиколилите го студенти тънкостите на политическия момент и защо „контролируемият” Желю Желев би бил най-подходящ за бъдещ президент на България. Понякога ходех и до окупирания софийски университет, като се чудех как е възможно властта да позволява такова въпиющо нарушаване на обществения ред (дори в началото си мислех, че всеки момент милицията ще нахълта през барикадираните входове).

След като станах студент и получих място в общежитията, продължих да търся възможности, за да усъвършенствам френския си език. Първоначално в общежитието бях разпределен в стая с две момчета от благоевградския край, които не спираха да купонясват. Реших, че така не може да продължава и от домакинката на общежитието поисках да бъда преместен, по възможност – в стая с франкофони. Тя ми отговори, че в България френскоговорящи са само някои от африканските чуждестранни студенти, като по този начин мой съквартирант се оказа едно момче от Гвинея-Конакри, с когото живях четири години до неговото дипломиране.

Попаднах в интернационална среда, тъй като чуждестранните студенти обичаха да са заедно, без значение от коя страна идват. Запознах се с връстници от цял свят – африканци, латиноамериканци, араби, азиатци. Организираха се партита, на които се срещаха далечни култури и музикални стилове, понякога посещавахме френското посолство, за да гледаме различни филмови прожекции или да участваме в културни дискусии. Присъствал съм и на няколко частни партита, организирани от френски дипломатически служители, на които съм се засичал с бъдещия президент Желев, с бъдещия български политик и впоследствие дипломат – Тафров, с бъдещи известни български журналисти от 90-те и т.н.

През цялото време надграждах езиковите си умения, искрено вярвайки, че някога, в бъдеще, моето Отечество ще има нужда от тях. Изхождайки от последното, не обръщах внимание на индиректните предложения по-близко да свържа съдбата си с Франция, на фона на упоритите млади българки, преминали пред очите ми, готови да преодолеят всякакви креватни изпитания, в името на така лелеяната френска виза. По-късно във времето се отказах и от канадска емиграция, както и от американска зелена карта.

В университета, заедно с редовните занятия започнах да посещавам и часовете по френски за студентите от МИО. Твърде бързо установих, обаче, че нивото на преподаване, съобразено със знанията на обучаваните, е толкова ниско, че е напълно безсмислено да си губя времето по-нататък. Констатирането на този факт ме отказа и от опитите за прехвърляне в доскоро лелеяната специалност, тъй като, определено, моите състуденти и преподаватели от специалност Планиране, бяха едно ниво над международниците (по това време в нашата катедра работеше геният на българската икономическа наука - акад. Евгени Матеев, изградил сериозно звено от съмишленици и последователи).

Дефакто, български език ползвах само когато бях в университета, през цялото останало време работният ми език беше френският. Този факт ми помогна по време на ваканциите да се самоорганизирам за обслужване на чуждестранни пътешественици, пристигащи в току-що отворилата се за света наша страна. Технологията ми на работа беше следната: рано сутрин отивах на централна гара и със собственоръчно изписана табелка за предлагани ексурзоводски услуги посрещах международните влакове. Ориентирах се към младежите с големи раници на гърба, на които предлагах настаняване и екскурзоводско обслужване.

Тъй като веднъж си имах проблеми с чейнчаджии, обменящи валута на принципа на "куклата" (даваш 100 долара и ти връщат с магия тоалетна хартия), започнах да се промъквам на пероните почти нелегално и да се преструвам на един от пристигащите чуждестранни пътници. Осигурявах на младите туристи нощувки, ориентирах ги със ситуацията в София и България, показвах им центъра на столицата, водех ги в ресторанти, качвах ги на Витоша, заедно пътувахме до черноморието и до други части на страната. Тези летни самоинициативи ми даваха възможност да спечеля по около 1000-1500 долара на сезон, което за началото на 90-те си беше истинско състояние. Благодарение на тези пари, а и на други доходи от допълнителен студентски труд успявах да следвам висшето си образование и дори да се изхитрявам да помагам на нашите, преживяващи, заедно с целия български народ, несгодите на прехода. Опитът като самосиндикален туроператор по-късно ми беше твърде ценен, когато вече станах собственик на пълноценна туристическа фирма, но за това малко по-долу.

Допълнителният студентски труд, за който стана дума по-горе, се състоеше в следното: сутрин хващах един от първите автобуси от студентски град и слизах до пл. Славейков, където откъм 7 часа сутринта започвахме да продаваме вестници от сергията. Понякога увисвахме с определен тираж и тогава тръгвах из вечерна София или из влаковете на гарата, за да пласирам изостаналите бройки.

Една декемврийска вечер стоях на подлеза пред хотел Шератон и се опитвах да реализирам последните екземпляри от „закъсал” вестник, когато към мен се приближи някакъв сърбин и ме помоли да му обменя 10 дойче марки (днешни около 5 евро) за нашенски пари. Не бях виждал чужда валута, не познавах марките, но след като изчислих по курса (все пак бях студент-икономист), му дадох всичкия си дневен оборот и с треперещи ръце прибрах банкнотата. Цяла нощ не спах, от страх да не би хартийката да е фалшива, след това същото чувство ме съпровождаше, когато обменях валутата на непознатата за мен Магура, за която се носеха легенди, но резултатът от валутната операция надмина всичките ми очаквания – от една, единствена обмяна на 10 дойче марки бях изкарал повече печалба, отколкото от целодневното висене на пл. Славейков.

Предвид на средата, която обитавах, за мен не представяваше проблем да имам достъп до валута, тъй като всички чуждестранни студенти идваха в страната ни с долари и впоследствие ги обменяха за родни левчета. Започнах да върша услуги на всички мои многобройни познати, разменяйки техните долари, като с маржа от препродажбата им на Магурата си осигурявах достатъчно купони за хранене в столовете на студентски град – а това беше от изключително значение за мен, тъй като не можех да разчитам на финансова подкрепа от родителското тяло. Този мой „занаят” впоследствие помогна на семейството ми, а и на много роднини, да съхранят спестените от бай Тошово време левчета, осигурявайки им валута по всяко време – особено в периоди на спадове за кретащата ни преходна икономика, съпровождани от неизбежните в тези случаи скокообразни девалвации на българския лев.  

Както вече споменах, летните ми ваканции минаваха в обслужване на едни или други млади пътешественици, имали смелостта по онова време да стъпят в тепърва отварящата се България. Проблемът, обаче, беше, че по-голяма част от туристите не знаеха добре френски и се налагаше в движение да уча и английски. За да наваксам максимално бързо пропуснатото и за да имам пряк достъп до англоговоряща среда, започнах да посещавам различни религиозни секти, пръкнали се в изобилие след настъпването на демокрацията у нас. След като виждах, че нещата започват да загрубяват и някой иска да ме направи я „шаман”, я „племенен вожд” се оттеглях, но по това време станах свидетел на това как почти цели випуски елитни наши младежи от английските гимназии в София попадаха в лапите на религиозните манипулатори и се отдаваха изцяло на „новия живот в Бога”, придружен, обикновено, с емиграция в други части на планетата за разпространяване на „единствената божия истина”. За някого тези методи за придобиване на езикови познания могат да изглеждат некоректни, но уважаемият читател не бива да забравя, че ми се налагаше сам да се боря в джунглата на големия чужд град, без подкрепа откъдето и да било.

Буквално в деня на завършване на висшето си образование започнах работа в родния университет като компютърен специалист, но там се задържах само няколко месеца, тъй като един мой преподавател ме ориентира за възможност да започна работа в маркетинга на транснационалната корпорация Сони. Шефът там беше ирландец, който прелиташе от британските острови в понеделник на обяд и се прибираше обратно в четвъртък следобед. Човекът знаеше само английски и изискваше да комуникираме именно на него. Дори ни разреши да запишем уроци по езика (частна учителка ни беше секретарката в офиса, завършила английска филология), за сметка на компанията, което за пръв път ми даде възможност да систематизирам познанията си в тази посока.

По това време никак не можех да се оплача от финансовите параметри на заеманата длъжност, тъй като заплатата ми беше по-голяма от тази на тогавашния президент на България. А бях само един младеж на 24 – девствен във всяко отношение.

Точно тогава, обаче, отново на хоризонта се появи един мой приятел от средното училище – български турчин, прекарал детството си в Коми, СССР и прибрал се в страната ни без почти да говори български език. По време на УПК-то смятах за свое морално задължение да го дърпам, за да върви напред в учебния процес, както и да го защитавам пред съучениците по време на т.н. Възродителен процес. Това явно не беше останало без внимание и в негово лице аз си бях помислил, че бях открил истинския приятел в живота. Затова, когато той емигрира в Турция след българската казарма и се оказа на ръба на физическото оцеляване в новата си родина, почти не се колебах да изоставя улегналия си живот в България и да отида в Истанбул, за да му помагам в тепърва прохождащия бизнес с плъзналите на талази руснаци. Започна нов етап от моя живот.

В Турция се върнах в Средновековието (според моите скромни преценки). Работеше се без трудов кодекс, практически денонощно, мръсотията на търговските квартали, където се намираха офисите ни, беше невероятна, водата (не питейната – такава въобще нямаше) беше на режим и с водоноски в един многомилионен град като Истанбул. Именно последвалото решаване на водния проблем изтреля за голямата политика тогавашния млад кмет на града Реджеб Таип Ердо(г)ан.

В офиса на младия ми приятел - туристически предприемач – работеха основно негови роднини - преселници от България, гаджето му и една нейна братовчедка на 16 г. Всички тези хора трябваше да обслужват многомилионни туристически и товарни пътникопотоци от и за Русия. Когато пристигнах, навсякъде беше един невъобразим хаос. Всеки се учеше в движение, финансовите злоупотреби в рамките на технологичния процес бяха колосални и аз, чужденецът, трябваше да въвеждам някакъв ред, без при това да накърнявам сериозно интересите на различните роднински кланове във фирмата. Турският почти не ми трябваше, тъй като работният език в офиса беше българският, но все пак, и досега си спомням някой и друг израз, който с гордост повтарям, когато срещна турчин у нас или в Европа. Вярно е, че по онова време дори посещавах курсове по официален турски език (този, който се говори в България няма нищо общо с тамошния[1]), в опитите ми да мотивирам допълнително някои новопривлечени от мен българи на работа там, но с времето повечето знания са се изтрили от харддиска на мозъчната ми кора.

Тогава за пръв път постепенно проговорих руски език. И той стана моя втора съдба.

Бизнесът с руснаците се водеше, естествено, на техния език. Налагаха се командировки в Русия или пък те пристигаха за преговори в Истанбул, Анталия или Мармарис. Факт е, че след като се прибрах от Турция и основах българска туристическа компания (първоначално в съдружие с турския ми приятел), руският свят започна да заема все по-голямо място в живота ми – най-напред покрай бизнеса ми, а по-късно в семейния ми живот, след като през 1999 г. се бракувах за едно прелестно създание от Украйна, Чернобил, Киев – моята спътница в живота; а от няколко години и по линия на научния обмен и изследвания.

Постепенно старите приятелства залиняха или бяха предадени, пътищата с другаря ми от юношеските години се разделиха, но за едно винаги ще съм му благодарен, - че волно или неволно ме насочи в един принципно различен житейски коловоз, обърнат на изток от България. Може би, недотам цивилизован и излъскан, но пълен с безкористни отношения, искреност и взаимно уважение.

В процеса ми на откривателство към руския свят се запознах и днес работя в сътрудничество с гении на световната икономическа мисъл, което, убеден съм, някога ще е от полза и за многострадалния ми народ. А дотогава остава да сме търпеливи, защото империите се разпадат, но човечеството продължава своя неумолим ход напред, в стремежа към постигане на поредната несбъдната мечта!



[1] Съществува теория, че езикът, който говорят нашите турци, всъщност идва от наречията на прабългарите, които по произход са тюркски племена. По тази логика излиза, че българските турци са най-преките наследници на аспаруховите българи, като съхранилите православието днес се наричат гагаузи, а приелите исляма – български турци.

 



Гласувай:
8



1. atanasio - Неочаквах такава биография - честно
01.08.2014 21:42
Г-н Хитов и аз се надявам да помогнете на България

но не съм съгласен с ''империите се разпадат'' в смисъл трябва еволюция ,трансформация

защото може да има милиони жертви

Значи аз казвам какво трябва да се направи а дали те ще го направят е отделна тема

Накратко долара трябва да остане свет.валута но с международни одити на Фед.резерв и САЩ да си оправи дълговете с преразпределение и регулации на банките ,и забрана на ошфорките а инфлацията и валутни войни е отделна тема

При световните финанси е страшно и трябва да се пипа много внимателно и съм обяснил за какво става въпрос - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685

Нямам претенции за 100% непогрешимост но над 90% съм прав

Аз не мога да заповядам на Конгреса на САЩ да дигнат данъците за да си изплащат държ.дълг тоест да го държат под 80% спрямо БВП

Темата е голяма и това е важно - ''През 2008 г. обаче фундаментална промяна в правилата на Фед прекъсна връзката между изкупуването на облигации и паричната база, в резултат на което централната банка осъществи масирани покупки без ръст на паричната база и инфлацията.'' - http://www.investor.bg/za-nachinaeshti/126/a/zashto-pechataneto-na-pari-ot-federalniia-rezerv-ne-predizvikva-inflaciia,154324/

Радвам се ,че шефката на МВФ говори по-смело за разпределение и на стена ми във фейсбука съм описал - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1446639278947635

Основното е Фед да държи лихвите до нулата и преразпределение като първо забрана на ошфорките на световно ниво - инфлация не помага

Става въпрос за основен принцип - правила еднакви за всички държави т.е. межд.право и във финансите е св.валута и вързан за нея петрол със счетоводните стандарти на МВФ

Казано кратко БРЕТЪН УУДС - 2“ и Путин-БРИКС за това говорят ,настояват - http://news.bgnes.com/view/1175112

Просто межд.одити на ФЕД и без стопиращи квоти на САЩ в Св.банка и МВФ ,и остава сенч.банкиране и т.н.
цитирай
2. krizata - Винаги си много оригинален в рец...
01.08.2014 21:53
Винаги си много оригинален в рецептите си, приятелю! Поздрави!
цитирай
3. atanasio - продължение на коментар №1
01.08.2014 22:26
Хората трябва да знаят за какво става въпрос

„от корпоратокрация към банкокрация” ?! - http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=5720:2014-07-22-10-06-40&catid=512:broi-29-2014&Itemid=126

''Ако вие контролирате петрола, вие управлявате цели държави; ако контролирате животоосигуряващите продукти, вие управлявате хората. Ако вие контролирате парите, вие управлявате целия свят'' - http://infobalkani.wordpress.com/2013/05/18/%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/

Дано са се разбрали - ''Путин и задкулисието'' - http://www.skat.bg/preda.php?predID=28

За да мине всичко мирно трябва преразпределение - забрана на ошфорки и т.н. регулации и данък лукс

Хората трябва да знаят за какво става въпрос и ,че може всичко да се оправи както каза нобелиста проф.Рубини – “откраднахме от бъдещето и сега трябва да платим“ - Амбросетти 2013 - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685

Това е правилното и справедливото

Това е ясно - http://www.dw.de/новите-прозрения-на-мвф/a-17488238

Но аз говоря за много по-сериозно преразпределение с цел бюджетни излишъци за точно определени неща - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558

ЗАЩОТО

доклада на ООН е грешен - http://www.greentech.bg/?p=21201 - 50 трилиона са но до 2030год - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1431029987175231

Когато става въпрос за милиарди човешки живота мисля ,че мога да преповтарям

Идеята ми е да информирам ,запозная повече хора а те да информират още и т.н. геометрична прогресия защото ако не се вземат мерки ще има милиарди жертви

Аз немога да забраня ошфорките т.е. всички граждани трябва да ''въстанат'' и да се забранят защото идват 3 планетарни катастрофи - http://atanasio.blog.bg/drugi/2013/09/16/otvoreno-pismo.1148972


Преповтарям защото положението е много сериозно

Притеснен съм от Китай - ''...Китай внася петрол, възлизащ на 30% от нуждите му, и ако се запазят настоящите темпове на ръст, през 2025 г. вносът ще възлиза на 82%....'' - http://sm.a-bg.net/2014/03/31/apokalipsis-koga-20.htm

Много се въоръжават и просто няма да стоят мирно за което трябва веднага да се почне трансформацията - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558

Да се намали зависимостта от петрол и си спомням някъде ,че Китай искаше да строи две успоредни линии за влак Пекин - Берлин
цитирай
4. atanasio - колкото до езиците
01.08.2014 22:49
Според мен трябва да има един международен език - http://sm.a-bg.net/2011/10/14/esperanto-%E2%80%93-namereniyat-obst-ezik.htm

'' В славянските езици изразът „законно, но несправедливо“ лесно се връзва, но в някои западни тази фраза звучи като абсурд, защото думите „законност“ и „справедливост“ са превърнати почти в синоними.''

Запомних един израз от Цв.Василев като го правиха банкер №1 - ''неморално но законно''

По-точно е несправедливо но законно - ошфорки - Херман Ван Ромпой каза пролетта на 2013год. ,че бюджетите на 27-те губят 1 трилион евро ГОДИШНО от ошфорки - толкова е здравеопазването на 27-те
В света се въртят 32 трилиона $ в ошфорки тоест грубо 5-6 трилиона $ не влизат в бюджетите - http://www.youtube.com/watch?v=gYd7Q8nZ9Jo

Несправедливо но законно и разбирам ,че банкирането с частичен резерв е все пак правила и сме пред свършен факт и мисля - трябва да мислим какво може да се направи защото това не е компютър да се рестартира и хоп Силвио Гезел ,и го харесвам но трансформацията не може да стане

Преповтарям но просто няма друг път освен ФЕД да държи лихвите до нулата и с преразпределение да се оправят дълговете - десетилетия но справедливо(законно) без война

Рубини - ''откраднахме от бъдещето и сега трябва да платим''

Бъфет каза как - http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/2012/11/27/1955793_bufet_predlaga_minimum_30_danuk_za_milionerite_v_sasht/

историята е категорична - ако трябва данък Рузвелт и т.н. данъчна ставка остава 70% при десния Никсън и 50% при бащата на икономиката на предлагането Рейгън; данъчните намаления на Буш II я свалят до 35%, а “социалистът” Обама успява с голям труд да я върне до 39,6%

Капитализмът постига най-големите си резултати между 1950-те и 1970-те години защото има големи регулации и високи данъци




цитирай
5. atanasio - Не мога да ги разбера ???
02.08.2014 00:21
Какво им пречи Путин ,който има докторат за енерг.ресурси на Земята и дано има добри съветници по финансите

Не разбирам защо се правят на интересни при факта ,че общият дълг на САЩ е около 385% , а на ЕС над 430% - вместо с преразпределение(забрана на ошфорки и т.н.) да се оправят дълговете тоест според проучване на Стивън Чекети от Банката за международни разплащания заключава, че дългът се превръща в "лош" за икономиката при съотношения от 80% от БВП в публичния сектор, 85% от БВП при домакинствата и 90% от БВП при корпорациите. А когато и в трите сегмента съотношенията са много по-високи, системата губи баланс

Не виждам лоши в исканията на Путин - БРИКС - ''Преди всичко става дума за взаимен стремеж към реформиране на международната валутно-финансова система..... Ние трябва по-активно да участваме в системата за вземане на решения в МВФ и Световната банка....страните от БРИКС са обезпокоени от това, че реалният конкретен разговор по тази тема неоправдано се протака.Това подкопава всички усилия на "групата на 20-те" - http://news.bgnes.com/view/1175112

Тоест БРИКС нямат против долара да остане световна валута но с международни одити на Фед и САЩ да си оправи дълговете с преразпределение и т.н. САЩ да няма стопиращи квоти в МВФ и Св.банка

Незнам какво искат и защо ?!

Ако безработните в световен мащаб са 250 милиона - мога да отворя 500 милиона нови раб.места и т.н. съм описал основното - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558


Стратегиите са прости в смисъл когато става въпрос за физични и химични науки е лесно

Тоест трябва веднага да се почне трансформацията на света за функциониране без петрол и това не може да стане ''на парче'' в смисъл трябва на световно ниво в ООН и т.н. синхронизиране на всичко на ''кръгли маси''

Ресурсно базирана и държавно планирана екологична икономика - държ.планирана е донякъде частна собственост със регулации и преразпределение които невидимата ръка на свободния пазар не може да направи
цитирай
6. atanasio - има много още и хората трябва да знаят
02.08.2014 00:41
Искам да подчертая ,че при сегашните технологии Земята може да изхрани 20 милиарда жители но ако няма петрол е особенно но може над 7 милиарда - http://www.youtube.com/watch?v=E1VlleIzHQY

,и според доклад на ООН - http://www2.ohchr.org/english/issues/food/docs/A-HRC-16-49.pdf

Изхвърля се много храна - http://e-vestnik.bg/16643/pochti-polovinata-ot-proizvedenata-v-sveta-hrana-se-izhvarlya-na-bokluka/

И СЪМ го написал тук - https://www.facebook.com/boyan.durankev/posts/1446495545628675

Статията е добра - http://www.segabg.com/article.php?id=681511 и естествено съм против пари кеш защото се харчат за глупости тоест обществени кухни и купони за храна като 50 000 000 в САЩ остаря ,и енергийни ваучери.
Akо това е вярно http://lambo.blog.bg/politika/2012/06/01/mango-gerberite-plashtat-detski-samo-na-ciganchetata.961922 значи трябва закон - до 2-3 деца има майченство и соц.помощи ,и точка а който иска може 10-20 деца да има но няма соц.помощи ,и ако ги е страх политиците се решава с референдум - бълг.граждани/данъкоплатци/ да кажат.
цитирай
7. proximus - Целенасочен житейски път. Уви, ...
23.09.2014 17:53
Целенасочен житейски път. Уви, съвременните технологии в известна степен игнорират необходимостта от задълбочено изучаване на английски или руски език. Което е нож с две остриета, защото когато попаднем в чуждоезикова среда се оказва че гугъл транслейт работа не върши. А хората често са склонни да те приемат по-близо и да ти гласуват по-сериозно доверие ако говориш родният им език или поне се опитваш с повече или по-малко успех.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825680
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев