През последните месеци спорът  за и против тютюнопушенето на публични места получи такива гротескни форми, че сметнах за нужно най-накрая и аз да изкажа позиция по въпроса!

Най-напред трябва да направя едно малко уточнение: за разлика от по-голяма част от българите, за мен темата за тютюна винаги е имала две измерения, тъй като от най-ранна възраст ми се е налагало да прекарвам дълги и изнурителни часове на тютюневите ниви, в непрекъсната борба с природата за по-добри реколти от ценната суровина!

При нас, в Родопите, децата от съвсем малки са включвани в продължителния процес по обработка на тютюна! Така че много преди за мен да стане актуална темата за тютюнопушенето, която по един или друг начин застига всеки тинейджър, другата тема - за засаждането в лехи, разсаждането, поливането, окопаването, кършенето, ниженето, сушенето и балирането на тази толкова противоречива билка, бяха станали дълбока същност на съществуването ми и на моя мироглед за живота!

Сигурно няма да разкрия никаква тайна, ако кажа, че този вид поминък е един от най-тежките и изнурителни за всяко човешко същество! Лично за мен той беше и огромен мотив да направя и невъзможното, за да се отърва от перспективата животът ми да свърши на тютюневите ниви, сред грижите за поредната слаба реколта и болката от тежкия и изнурителен робски труд на къра!

Предполагам, ще се съгласите, че за никого не е приятно,  още повече за 8-10 годишно хлапе, да става около 3 сутринта, за да изпревари слънцето, което никак, ама никак не обича тютюна - последният се набръчква веднага след първите слънчеви лъчи! А листата на ценната суровина категорично не стават за обработка, ако се спаружат и свият от иначе благословената небесна топлина!

След тази сутрешна гимнастика следваше целодневно низане на тютюна на метални игли, конструирани така, че от единия им край да се вдява най-обикновен канап! С тази нишка се оформяха дълги саръци, които се окачваха нa тенти или в покрити с найлон сушилни!

Комай, единственото по-свободно време беше около късния следобeд, но пък за нас това беше най-щастливата част от деня, тъй като понякога майка, удовлетворена от изпълнения до момента ежедневен план, ни даваше по 20 стотинки, с които аз и брат ми си купувахме по едно малко млечно шоколадче. Ех, колко вкусни ни се струваха тогавашните шоколади, въпреки че по тях нямаше абсолютно никаква фирмена марка, демонстрираща очевидните им предимства пред конкурентите!

Вечерта, по икиндия, отново трябваше да влизаме в тютюневите ниви, опитвайки се да излъжем слънцето, от неговата неистова омраза към омайното биле, станало обект на нашите „бизнес-интереси“, ако мога да се изразя на съвременен и модерен език!

Съответно, следваше пореден нощен сеанс на низане, който по естествен начин завършваше с кратко спане, защото след някой и друг час огненото кълбо пак щеше да изгрее, отрязвайки ни от мераците да приберем суровина за още някоя пачка от горчивата тютюнева отрова!

За много от Вас катранената смрад на тютюна е само абстракция, която не означава нищо друго, освен странно и завъртяно словосъчетание! За мен, обаче, това са черни от работа ръце, които дълго след манипулация не могат да бъдат измити по никакъв начин!

С напредването на възрастта все по-отчетливо си давах сметка, че именно това вещество бавно и полека се сляга в дробовете на пушещите тютюна, а аз като част от целия този каторжен процес, се превръщам в най-обикновен убиец, изкарващ някакви пари, за сметка нещастието на напълно непознати и невинни хорица, попаднали в капана на обработвания и от мен наркотик!

Сякаш, за да ни демонстрира нагледно вонята и непоносимата миризма на отровата, баща ни редовно и най-безцеремонно нахълтваше в детската ни стая със залепнала за устата димяща цигара! Днес съм убеден, че в този и в другите случаи, когато например, преди дълъг път с колата, най-напред палеше цигара, той нарочно е демонстрирал, с личен пример, отвращаващата природа на тютюневия дим, от който и до днес ми иде да повърна при всеки досег с него!

Баща ми отдавна не пуши, сякаш доволен от изпълнената си мисия да ни накара завинаги да намразим този толкова противен човешки порок!

По-късно, когато поотраснах и отидох в големия град за средното си образование, често се хващах за главата, защото заради вонята на тютюн не можех да посетя никакъв що-годе интересен футболен мач! Винаги след подобни авантюри имах страхотно главоболие, което разваляше целия ми оставащ ден! За слабопосещаваните двубои не се кахърях, тъй като винаги се намираха празни сектори, където можех да се скрия от стелещите се кълба тютюнев дим и да се радвам на удоволствието от футболната игра!

Горе долу по това време, към 1987-1988 г., демократичните повеи на перестройката дадоха кураж на хулиганите от всякакъв калибър да отхвърлят възмутено забраните за пафкане по дискотеки, което ми даде страхотното облекчение да не си губя напразно времето по подобни заведения, а да го инвестирам в още по-задълбочено откриване на света чрез книгите и знанието!

Има и друг много полезен ефект, когато страниш от тютюнопушенето! Мога да гарантирам от личен опит, че един младеж се превръща в истински полов атлет, ако не е в плен на тази пагубна страст! Всеизвестен е емпиричният факт, че всяка изпушена цигара е един отложен оргазъм, тъй като ефектът на „удоволствието“ от тютюна напълно отменя половата страст и желанието за интимен контакт с любимата!

Ако към това се прибави прекрасното чувство да целуваш устни, които не смърдят на тютюн, тогава изборът винаги би трябвало да бъде само за една от двете възможни алтернативи!

Разбира се, в целия този спор „за“ или „против“ цигарите, се крият много и разнородни мераци! Във всички случаи трябва да се има предвид нещо твърде просто: в тази непрекъсната борба на лобита всички ние сме само опитни мишки, предназначени да удовлетворяват едни или други корпоративни интереси!

Тъй като пред мен никога не е стоял избор да го правя или не, си мисля, че в случая огромна роля играе и личната решимост да бъдеш и да отстояваш себе си, особено в тинейджърска възраст, когато натискът от страна на връстниците да пробваш е колосален!

В този период се налага да изтърпиш какви ли не подигравки и дори откровени обиди, ако не дай си Бог, се отделяш от стадото и не искаш да бъдеш като другите! Има, разбира се, и момент, свързан с желанието да подражаваш на възрастните, но това е само временен житейски етап, който се преодолява с малко повече воля и инат!

Когато бях ученик имахме един невероятен учител по биология, който веднъж, по изключително завладяващ начин, ни описа кръговрата на живота, като сравни красотата на девойката с прелестта на току-що цъфнало цвете! „Каква трагедия е, когато това цвете увехне преждевременно, заради разяждащата отвътре тютюнева отрова“ – ни каза в един от часовете, този наш наставник в живота!

Неговото сравнение дотолкова се е загнездило в съзнанието ми, че и до днес сърцето ми се свива от болка, когато случайно зърна пред себе си момиче, захапало цигара в уста! Повярвайте ми, по-противна гледка не може да бъде измислена в природата!

За съжаление, между нея-природата и съвременното ни общество има все по-малко допирни точки – резултат от пълното ни превръщане в едни безгласни обекти, осигуряващи печалби на разни безкрупулни типове, за сметка на радостта и удоволствието от негово величество ЖИВОТА!

Убедителни са изразените мисли, тъй като ги споделя
човек от тютюневите поля.

Забраните ,обаче, няма да свършат работа. Даже ще засилят желанието да се пуши. Забраненото привлича.

Трябва системна, постоянна пропаганда за вредата. Да се пуши е демоде! Да се пуши не е модерно! Да се пуши е циганска работа!
Модерният човек не пуши!

Браво, Митко! Отдавна не ми се е случвало да прочета толкова силен и разтърсващ материал. Направо ме покърти. Винаги съдбата на обикновените хора ме е побърквала. Затова не мога да прегърна либерализма и грижата само за собствения задник, нито чуждопоклонничеството, нито неглижирането на Родината. Заради тия ми убеждения, модерната Никодима ме нарича прост човек. По-добре прост...

Напълно съм съгласен с последните Ви констатации! Поздрави!

Приятелю, отдавна чух тази мисъл, но и досега съм под влиянието й: "Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!"

Всеки има правото на собствен избор, стига да не пречи на околните. Въпреки, че не съм привърженик на пушенето, цялата сегашна кампания ми прилича на гей-парадите.

Някои пък смятат, че всичко се организира от глобалната наркомафия, защото ограничаването на тютюна, по естествен начин дава път за други, по-силни наркотици! Кой знае?!?

Започнах да пуща сравнетлно млад за тогавашните схащяния - 12 годищен. Да пуша не е точно казана1 изпавквах по цигара с батковците ог келещлък, аз ли не мога бе? След това започнах да спортувам, футбол и разбира се зарязах пушенето. Да се правя на мъж като пуща беше за мен голяма глупост. Бях погълнат от футбола и спазвах най-строг режим. Не ходех на хартита и дискотеки, нямах и гадже заради фугбола. И тогава от футбола получих най-големия удар. Контузиха ме жестоко. Счупиха капачката на коляното на единия крак и костта под коляното на другия. Беше безумно влизане с бутонети напред и с двата крака. Футболът за мен приключи. Бях в гипс, на количка, цяла година имах пхроблеми със здравето. Когато що-годе се оправих /можех да ходя/, докторите ми казаха, че ако продължа с футбола, счупените места са слаби и може да получа счупвания точно там и по-добре да се откажа. Това и направих. Зарязах спорта и го смених с цигяри, алкохол и жени. Завърших гимназия, висше образование, но желанието да съм близо до футбола остана. Записах курсове за футболен рефер, които завърших успешно. Бях съдия на заводски и селски срещи. Колко страх съм брал и бой изял само аз си знам. Но съм бил честен. Не съм свирил тенденциозно за домакини или фаворити. Това ми е било грешката. СТранични съдии и дежурни секретари ми казваха кой грябва да спечели, а след това ще има общ банкет на двата отбора, та който и ние сме поканени. Аз не съм бил на никой от тези банкети. Свирил съм честно. Какво да направя, когато страничния съдия не вдига флага за засада. Ако е явна и аз съм сигурен - свиря. Ако е "тънка" се доверявам на страничния. Ами когато зашегтик умишлено хване топката с ръце в своето наказателно поле? Или умишлено изрита противников играч за дузпа? Свириш и това е. И псуваш цялата система на футбола. Отказах се и от съдийството. Продължих с другите занимания - цигари, алкохол, мадами. Простотия. Животът те довежда до оскотяване.
Престанал съм отдавна. Имам семейство, деца и смисъл на живота.

Не пуша, пия съвсем, ама съвсем умерено, с жените съм на Вие. Забраната за пушене не ме касае пряко. Но съм против. НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАБРАНЯВА НА КОГОТО И ДА БИЛО ДА ПРАВИ НЕЩО, КОЕТО ВЛИЯЕ САМО НА НЕГОВОТО ЗДРАВЕ. Когато не пречи на останалите, всеки да прави каквото си иска.
ВЧЕРА ПРОЧЕТОХ, ЧЕ БАТ'БОЙКО ХОДЕЛ С ОСТАВКА В ДЖОБА ЗАРАДИ ЗАБРАНАТА ЗА ПУЩЕНЕ. ДА КАЖЕ ПО КОЛКО ТРЯБВА ДА ПУШИМ. ЩЕ ЗАПОЧНА ОТНОВО И ЩЕ ПУЩА И ПО 15 КУТИИ НА ДЕН, САМО И САМО ДА СИ ОТИДЕ.
ПРЕДЛАГАМ ПО ИНТЕРНЕТ ДА ПОЕМЕМ ИНИЦИАТИВА "ЗАПАЛИ ЦИГАРА ДА СИ ОТИДЕ БОЙКО"!

[quote=kalini]Започнах да пуща сравнетлно млад за тогавашните схащяния - 12 годищен. Да пуша не е точно казана1 изпавквах по цигара с батковците ог келещлък, аз ли не мога бе? След това започнах да спортувам, футбол и разбира се зарязах пушенето. Да се правя на мъж като пуща беше за мен голяма глупост. Бях погълнат от футбола и спазвах най-строг режим. И тогава от футбола получих най-големия удар. Контузиха ме жестоко. Счупиха капачката на коляното на единия крак и костта под коляното на другия. Беше безумно влизане с бутонети напред и с двата крака. Футболът за мен приключи. Бях в гипс, на количка, цяла година имах пхроблеми със здравето. Когато що-годе се оправих /можех да ходя/, докторите ми казаха, че ако продължа с футбола, счупените места са слаби и може да получа счупвания точно там и по-добре да се откажа. Това и направих. Зарязах спорта и го смених с цигяри, алкохол и жени. Завърших гимназия, висше образование, но желанието да съм близо до футбола остана. Записах курсове за футболен рефер, които завърших успешно. Бях съдия на заводски и селски срещи. Колко страх съм брал и бой изял само аз си знам. Но съм бил честен. Не съм свирил тенденциозно за домакини или фаворити. Това ми е било грешката. СТранични съдии и дежурни секретари ми казваха кой грябва да спечели, а след това ще има общ банкет на двата отбора, та който и ние сме поканени. Аз не съм бил на никой от тези банкети. Свирил съм честно. Какво да направя, когато страничния съдия не вдига флага за засада. Ако е явна и аз съм сигурен - свиря. Ако е "тънка" се доверявам на страничния. Ами когато зашегтик умишлено хване топката с ръце в своето наказателно поле? Или умишлено изрита противников играч за дузпа? Свириш и това е. И псуваш цялата система на футбола. Отказах се и от съдийството. Продължих с другите занимания - цигари, алкохол, мадами. Простотия. Животът те довежда до оскотяване.
Престанал съм отдавна. Имам семейство, деца и смисъл

Покъртителна история, приятелю! Искрени поздрави!

Той така или иначе е пътник, виж само НПО-та как са му скочили - значи и той е харизан!