Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2013 21:47 - Проектът „Бийтълс“ на фона на „Харлем Шейк“
Автор: krizata Категория: Музика   
Прочетен: 5484 Коментари: 3 Гласове:
9

Последна промяна: 10.04.2013 22:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Във връзка с неудържимия възход на стила „Харлем Шейк“, изплувал от небитието, точно в окото на най-тежката икономическа криза от десетилетия и целящ да обере негативната енергия на младежта в нужното за властта направление, си позволявам да ви припомня историята на една друга мода, заляла младите поколения от 60-те и 70-те – години, когато капитализмът беше на път аха-аха да се срути, а западното общество да се разпадне на съставните си части.

Точно тогава се появиха „ангелите от Ливърпул“, които започнаха да убеждават настръхналата младеж да прави „любов, а не война“, насочвайки справедливия гняв на милиони недоволни в желаната от властта посока.

Ето как беше осъществен проектът „Бийтълс“:

През 1963 г., по време на първото телевизионно излъчване на концерт на групата в лондонския Паладиум, става очевидно, че именно средствата за масова информация са тези, които са получили задачата да наложат проекта за потребление от тълпата. В местната преса се появяват съобщения за безредици, предизвикани от екзалтирани поклоници на „Бийтълс“. На следващия ден от първите страници на големите британски вестници се появява информация, че „полицията се опита да сдържи хиляди истерични тинейджъри“. 

„Тази новина беше измама“ – пише Филип Нормън в книгата „Крещи! „Бийтълс“ в своето поколение“ („Shout! The Beatles in Their Generation“). По думите на Елизабет Джейн Хорби, канадска актриса, която по това време учи в Лондон и присъства на предполагаемия хаос, предизвикан от „Бийтълс“, „…безредици не е имало. Аз бях там и видях няколко момичета, кряскащи с цяло гърло“.

След шест месеца, през февруари 1964 г., „Бийтълс“ се връщат от САЩ. Пристигането им се съпровожда от „показателни безредици“ в Международното летище „Джон Кенеди“, където уж са атакувани от хиляди, изпаднали в делириум, поклоннички. Американската преса незабавно заявява, че „бийтълсманията“ се е добрала до Съединените щати. Но е достоверно известно, че „истеричните поклоннички“ в действителност са ученички от едно училище в Бронкс, доведени на летището, за да „излязат“ пред американската публика и да бъдат заснети от телевизионните канали срещу заплащане от 20 долара.

Обаче, за да бъдат феновете окончателно убедени, че „Бийтълс“ са популярни, било необходимо в средствата за масова информация (СМИ) да бъде организиран истински цирк – същия, когото днес ние обикновено очакваме от съвременната шоу-индустрия. 

За да организират първото турне на „Бийтълс“, СМИ създават една от най-големите аудитории в историята. Донълд Фау разказва в своята книга „Сатанинските корени на рок-музиката“ („The Satanic Roots of Rock“): „Две недели подред в програмата на Еда Съливан ставаше нещо безпрецедентно. Повече от 70 милиона американци наблюдаваха как „Бийтълс“ тресат главите си и извършват такива движения с тялото, сякаш изпълняват някакъв ритуал, който скоро ще започнат да имитират стотици бъдещи рок-групи“.

Човекът, който е имал задачата да направи така, че американците да харесат „Бийтълс“ е самият Уолтър Липман. Именно той предлага на американската публика и превръща „Бийтълс“ в най-подражаваната група в историята на музиката. 

Подрастващите, които не разбират какво в действителност се случва, биват подложени на ураган от пропаганда с „музиката на Бийтълс“, докато накрая не се убеждават, че нейното звучене им харесва и не приемат тази музика, заедно с всичко, което я съпътства.

Създавайки илюзията за многочислени и достоверни източници на информация, професионалистите по промиване на мозъци мамят хората, за да повярват последните, че това, което наблюдават е обективна информация и за да се създаде у тях чувството, сякаш няма никакъв външен контрол върху ставащото.

„Ливърпулската група оправда очакванията и благодарение на „неголямата помощ от своите приятели“, т.е. забранените вещества, които ние наричаме наркотици, създаде новия тип американска младеж, моделирана според желанията на Тавистокския институт“. – твърди Колеман.

Линдън Ларуш, който пише за влиятелното разследващо списание EIR, е съгласен с подобни твърдения: „Групите „Бийтълс“, „Анимълс“, „Ролинг Стоунс“ и маниаците-убийци от пънк-рока, които ги последваха, бяха, без съмнение, спонтанен продукт на умопобърканата младеж, така както и съпровождащата ги киселинна култура“.

Както веднъж казва самият Джон Ленън, довчера те са изпълнявали версии на песни от други групи по стриптийз-баровете и из дупките на Британия и Европа, а на другия ден са ги представяли пред английската кралица и пред лидерите на всички страни, където са гостували.

Но с това тяхната роля не се ограничава. Влиянието на „Бийтълс“ върху младежката култура става въпрос на политика. Държавни глави обръщат внимание, че тази група твърде много се харесва от гражданите на техните страни.

Човекът, отговорен за безпрецедентния успех на „Бийтълс“ е Теодор Адорно. Неговото секретно оръжие е била системата за атонална музика, или както още я наричат – 12-тоновата музика, която изглеждало, че пробуждала в съзнанието общи за много хора усещания и действала по особен начин на определени възрастови групи.

Дадената система за атонална музика или 12-тонова музика, е метод за музикална композиция, създаден в края на 1910 г. от австрийския композитор и секретен агент на британското разузнаване Арнолд Шьонберг. 

Той описва музика, в която се прилагат като равни всички дванайсет тона от хроматическия звуков ред, за разлика от тоналната система, характерна за европейската музика от 
XVII-XIX в., в която цялата високозвукова структура е подчинена на строга йерархия, т.е. съществува главен тон, към който се стремят всички останали звуци. Шьонберг се е стремял към това, неговият метод на композиция да стане основна движеща сила в музиката, заменяйки тоналната система, основана на хармонията.

„Тази нова форма на музика е влияела отрицателно на психиката на американците, водейки до последователен и в същото време радикален разрив в семейните и религиозните културни връзки“. – пише Ричард Уорън Липак в книгата „Събития и тайни на епохата: Джон Ленън и „Бийтълс“ като огледало на човешката съдба “Epoch Moments and Secrets: John Lennon and the Beatles as the mirror of man’s destiny“. – „Това е станало по естествен начин, под влиянието на тежките и повтарящи се звуци, на чието въздействие са се подлагали тялото, мозъкът и човешкият дух, чрез атоналната скала“, - заключава авторът.

Проследява се тясна връзка между атоналната система и култа към Дионисос, древногръцкия бог на плодородието, виноделието, екстатическото превъзходство, явяващо се въплъщение на чувствената разкрепостеност, на забранените страсти и на т.н. освобождаване чрез екстаз, при което, в противовес на рационалната култура, отговорността и съзнателният контрол стават нещо второстепенно спрямо чувственото наслаждение.

Авлосът, инструмент от езически тип, който прилича на обой и се състои от две тръбички, традиционно се асоциира с култа към този бог. Звученето на дадения инструмент специално имитирало човешки стонове. Освен това, важна част от култа към Дионисос били барабаните. За разлика от Египет, където празнествата в чест на Озирис се съпровождали от музика с различен ритъм, в Гърция ударните инструменти не получават широко разпространение.

Освен това, за служения на култа към Дионисос винаги се е използвало дайре, което издавало тежки вибриращи звуци, както и гигантски кастанети, известни като кротали. Музиката, произвеждана от тези инструменти, била възбуждаща, енергична и вълнуваща. Понякога тя се съпровождала от дивашки и пиянски оргии.

„Най-важното за последователите на култа към Дионисос, - пише икономистът и бивш кандидат за поста президент на САЩ Линдън Ларуш в едно от основните ежеседмични изследователски списанияEIR, - е това да си позволиш да се отпуснеш и да се отдадеш във властта на импулсите, в които се съчетават сексуалните желания и гнева, при това този начин за „наслада“ се изразява във вид на действия, нарушаващи важни норми, диктувани от самото съзнание“.

По този начин, за който и да е човек, замислящ се над това, би трябвало да стане очевидно, че поп-културата и рок-енд-ролът не са спонтанни и случайни събития, а нещо, което е създадено и контролирано от определени организации. „Това е продукт на класически изследвания върху старинния фригийски култ към Сатана-Дионисос, по образеца на вакхическия римски култ със сходни характеристики, -  пише Ларуш. – Появата на този нов вид музика беше в действителност оръжие [... ], което с лекота използваха контролираните средства за информация“.

Излиза, че феноменът „Бийтълс“ не е бил отчаян младежки бунт срещу старите социални порядки. Напротив, това е щателно разработен план за вкарване на извънредно разрушителен елемент сред голяма целева група от населението, чрез което се променя съзнанието против нейната воля и се внедряват приоритети, нямащи нищо общо с борбата срещу загниващата система. 

Заедно с „Бийтълс“ в оборот са въведени нови понятия, непознати до момента. Такива думи като „рок“, по отношение на музикалните звуци, „тинейджър“ (подрастващ), 
cool – непукист, discovered отворен“ и „поп-музика“ по това време са част от лексикона от кодови думи, означаващи приемане и употреба на наркотици.

Очевидно е, че в случая с „Харлем Шейк“ се върви по добре утъпкани пътеки и ако днес на татковците и майките не им харесва новото музикално увлечение на техните отрочета, то определено след две-три десетилетия всичко ще е дотолкова естествено, че само определени маргинали ще си губят времето в изследване на този пореден масов феномен!

…Ако, разбира се, днес позволим той да пусне здрави корени, както в случая с проекта „Бийтълс“!

По материали от чуждия печат

 



Гласувай:
9



1. stoedin - Може и да е така. Специално за мен ...
11.04.2013 13:15
Може и да е така. Специално за мен Бийтълс са голяма група. Сигурно е имало манипулиране на мласите хора и насочването им към по-безопасни форми на изразяване на тяхното несъгласие и бунт срещу порядките в обществото.
За мен Бийтълс са не само музиката, но и текстовете на песните, особено тези на Джон Ленън. Той е главният, основният в групата /не Пол/.
Да си спомним, че Джон отказа награда от кралицата в знак на протест срещу войната във Виетнам.
След разпадането на Бийтълс, по време на престоя му в САЩ е бил обект на непрекъснато наблюдение от ЦРУ като човек пацифист, открито изразяващ несъгласието си с войната във Виетнам.
Нещата са по-сложни, не еднопосочни.
цитирай
2. krizata - Може и да е така. Специално за мен ...
11.04.2013 13:48
stoedin написа:
Може и да е така. Специално за мен Бийтълс са голяма група. Сигурно е имало манипулиране на мласите хора и насочването им към по-безопасни форми на изразяване на тяхното несъгласие и бунт срещу порядките в обществото.
За мен Бийтълс са не само музиката, но и текстовете на песните, особено тези на Джон Ленън. Той е главният, основният в групата /не Пол/.
Да си спомним, че Джон отказа награда от кралицата в знак на протест срещу войната във Виетнам.
След разпадането на Бийтълс, по време на престоя му в САЩ е бил обект на непрекъснато наблюдение от ЦРУ като човек пацифист, открито изразяващ несъгласието си с войната във Виетнам.
Нещата са по-сложни, не еднопосочни.


Там е работата - само с изразяване на несъгласие нещата не стават! А вие искате в България нещо да се случи - същото важи и за света!
цитирай
3. krizata - «Гарлем–шейк» и западная иллюзия свободы:
25.04.2013 14:15
http://rabkor.ru/culture/net/2013/04/09/harlem-shake
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3826425
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев