Както нееднократно ставаше дума в този блог, причината за кризата се състои в това, че стана невъзможно по-нататъшното помпане на потребителското търсене в САЩ за сметка на кредитирането.
Като следствие, гражданите започнаха да купуват по-малко, а производителите, на свой ред, да реализират по-слаби продажби. 
Като вторично продължение започнаха да се пукат финансовите балони, които бяха раздувани в резултат на кредитните емисии.
И така, днес правителствата решиха да „подкрепят” икономиките си. По-надолу ще разберете защо поставям „подкрепят” в кавички, а сега нека си припомним в какво се състоеше подкрепата:
Ако търсенето от страна на населението пада, растат проблемите на производителите, и на финансовия сектор.
Кого трябва да подкрепя държавата, в частност САЩ в тази ситуация? Логично би било да се поддържа търсенето на населението - реструктурирай дълговете му, намалявай данъците му – и нещата ще започнат да се оправят.
Но не, това е твърде прост отговор, не вземащ предвид анализа на социално-политическия модел на североамериканското общество.
В САЩ, както е известно, имаме капитализъм, т.е. страната се управлява от тези, които имат най-много пари. А най-много пари има във финансовите балони. От друга страна новите пари се вземат от емисиите, които се вливат в икономиката чрез финансовите институти, а това означава, че капиталистическите Съединени Американски Щати ще подкрепят именно финансовите си структури.
От гледна точка на икономиката това е нонсенс, именно по тази причина думата „подкрепят” по-горе бе поставена в кавички.
Проблемите във финансовия сектор не са първични, както при потребителите, и даже не са вторични, както при производителите на стоки и услуги. Те са третични, т.е са следствие от следствието.
Нещо повече, самата същност на структурната криза в американската икономика се състои в това, че има голям разрив между финансовия сектор (където се наблюдават финансовите балони) и другите сектори на икономиката, като неговото съкращаване теоретично би трябвало да лекува икономиката.
Но да не забравяме – живеем в капиталистическо общество. Който плаща, той поръчва музиката.
И САЩ, и Европа, и Русия започнаха активно да поддържат именно финансовите си сектори.
Ако до началото на кризата част от парите все пак попадаха от „балонизиращия се” финансов сектор в производството и в крайното потребление, т.е. при гражданите (процесът може да бъде наречен „просмукване”), което предизвика както ръста на доходите, така и ръста на потреблението, то след началото на кризата ситуацията се промени.
Натрупаните дългове и съкращението на доходите предизвикаха спад на потреблението, тъй като процесът на „просмукване” бе прекратен.
В същото време мащабът на финансовия сектор практически не се съкращава, тъй като именно в тази посока вървят всички стимулиращи мерки на правителствата.
И като резултат, структурният разрив между секторите, чиято критична величина предизвика кризата, не се съкращава, а обратно, увеличава се!
Единствената разлика е, че ако по-рано това ставаше за сметка на ускореното повдигане на горната (финансовата) част на ножицата, то сега – за сметка на спускането на долната (реалната икономика).
Това означава, че кризата не само не завършва, но и ще се възобнови с нова сила.
В случая не може да се направи нищо – властта днес принадлежи на финансистите, които искат на всяка цена да съхранят своите доходи и своите структури (а как може да бъде по друг начин, същността на капитализма е в съхраняване и умножаване на капитала, а защитата на икономиката, обществото и държавата са само вторични функции, обслужващи главната).
Но има и други обстоятелства. Доходите на гражданите падат постоянно. И по причина на спиране на механизма на „просмукване”, и просто заради задълбочаващата се и ескалираща криза.
Но тъй като финансовият сектор практически не се съкращава, то доходите в него остават на докризисното равнище. Разбира се, не при обикновените служители, а при най-високите звена.
Имайки предвид това, че капитализацията на компаниите пада с пъти, а търсенето пада в проценти (в края на краищата, то дори при най-голямото си свиване ще се съкрати само два пъти), в най-близко време ще се извърши най-масовото в историята преразпределение на активи.
При това преразпределението няма да бъде в полза на тези, които разполагат с малко парични средства, а точно обратното, в полза на тези, при които парите и без това са свръх мярка.
И след това, за тях вече няма да има никакво значение дали финансовите им институти ще се разорят или не – мащабът на активите в техните ръце дотолкова ще се увеличи, че контролът над емисиите ще бъде просто ненужен.
А доколкото средна класа просто няма да остане, то и организирането на обществен протест против такова безобразие ще стане практически невъзможно.
Ето затова, между впрочем, днес правителствата, обслужващи финансовата олигархия, не желаят да поддържат търсенето: финансистите вече почустваха миризмата на големите печалби и вече е невъзможно те да бъдат спрени.
Да си спомним какви бяха последствията от банковата криза през 1996-1997 г. в България, към кого и как се преразпределиха активите?
Сега, в световен мащаб, всичко ще бъде стократно по-силно като дълбочина на процесите.
Разбира се, в такава ситуация поддържането дори на някаква видимост за „демокрация” ще стане тежко, а и ненужно.
Така че светът стремително се носи в посока Латинска Америка от втората половина на ХХ век, с крайно бедно население, свръх богата олигархия и сурови (полу) диктаторски режими.
В случая най-печалното е, че всичко това се прави с парите на същата тази средна класа, която в крайна сметка ще изчезне.
Именно тя пълни бюджета, откъдето текат помощите за банкрутиралите финансови структури, и именно тя гласува за допълнителни програми за емисии, които позволяват на съвременната финансова система да се държи на повърхността, система, която в нормално състояние отдавна трябваше да е рухнала.

P.S. Единствено зайците си мислят, че се обичат един друг. В действителност тях просто ги отглеждат за бъдещо заколение.