Помните ли колко „големи световни икономисти" (в т.ч. плеяда доморасли "конвертируеми експерти") в продължение на десетилетия ни убеждаваха, че инфлацията зависи изключително и само от монетарната политика на централните банки – когато паричната маса нарасне получаваме инфлация и обратно – за нейното свиване е достатъчно парите в обръщение да се съкратят.

С това вече е свършено - дочакахме момента, в който шефът на Федералния резерв да ни разясни, че прекаленото печатане на книжни пари никак не влияе на инфлационните процеси, като същият добави, че актуалният скок на цените е изцяло по вина на развиващите се икономики, които твърде много започнали да потребяват!

Разбира се, бяха добавени и други глупости, но за всички стана ясно, че девственият ФЕД е най-чистата сред подобните институции в света и само лошите хора, мразещи свободните демокрации нагнетяват напрежението, представяйки ситуацията с главата надолу.

Преди няколко дни друг боец от „тихия фронт” – Нуриел Рубини, разясни на световната икономическа общественост, че светът навлиза в поредния период на стагфлация (висока инфлация, съчетана с падащо производство) по вина именно на вечните виновници за всички световни катаклизми – арабите и техните непрекъснати стремежи за по-достоен живот.

Какво се случва с тези извънземни титани на монетаристката мисъл? Откъде изведнъж у тях се пръкна това неистово прозрение за причинно-следствените връзки в икономиката, което ще доведе до изхвърлянето на милиони учебници по финанси и икономикс, наливали знания в умните главици на безброй техни последователи и верни привърженици?

Признак на сила или, напротив, на слабост е последната изява на едни от най-маститите представители на теоретичното направление, мачкало досега безогледно всяка съпротива, изпречила се на пътя му и изкривило из основи разбиранията на поколения икономисти за закономерностите, по които би трябвало да се движи постъпателното развитие?

И за най-отявления фен на Фридмън вече стана прекалено очевидно, че в последните месеци по света върви жестока борба за защита на националните пазари, съчетана с опити за издигане на прегради пред резкия скок по цените на някои жизненоважни стокови групи.

Притиснати до стената, французите вече настояват за въвеждане на ограничения по цените на суровините, да не говорим за страните от арабския пояс, където скокът на продоволствията подейства като „пусков механизъм” за поредицата от революции.

Редовните читатели на блога вече отдавна са наясно с причините за случващото се, както и са подготвени за предстоящото. За все още несведущите бих искал да напомня, че бушуващите бури имат съвсем обективни основания, свързани с продължаващото падане на съвкупното търсене, преди всичко в САЩ, както и с неистовото желание на тамошните власти да решат проблемите си за сметка на останалия свят, акумулирайки и изнасяйки инфлация, предизвикана от безкрайното „производство” на все повече и по-слабо обезпечени долари.

Тази отчаяна кампания противоречи на всички основни принципи на монетаризма, но е очевидно, че другите ходове отдавна са престанали да дават желаните резултати, което е принудило „алхимиците от ФЕД” да преминат към откровено безумните си и отчаяни действия.

Естествено е, че светът не приветства подобна политика, което създава все по-сериозни проблеми, заради странното противоречие между думи и дела, повтарящо прословутата сентенция: „Ти не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря”. По тази причина натискът над младшите партньори все повече се превръща в мисия невъзможна.

Неслучайно преди време китайците заявиха, че новата програма за „количествени облекчения” от 600 млрд. долара ще изстреля световните цени на суровините и продоволствията и ще доведе до рязък приток на капитали към развиващите се икономики. Ясно е, че след такива заключения е нереално да се очаква съществена ревалвация на юана.

Затова, прозвуча като същинска истерия заявлението на Бени Хеликоптера, че монетарната политика на САЩ не може да е причина за раздуването на цените по храните и суровините, както и за ръста на инфлационния натиск върху развиващите се пазари. За да бъде докрай циничен, той допълни, че всяка икономика е способна сама да контролира инфлацията си, да балансира ръстовете и да се защитава от прекаления приток на външни капиталови потоци. За тези цели той дори си позволи да предложи конкретни мерки, свързани с използването на монетарната политика и варирането на валутните курсове!

След поредните откровения (прозвучали като инструкции) от „центъра на света”, с интерес ще наблюдаваме реакцията на емисаря-еничарин, дошъл у нас с конкретната цел да защитава и провежда точно противоположни на националните ни приоритети, характеризиращи се с подчинение на глобалните, пред българските интереси в парично-кредитната и фискалната политика.

Никак няма да се учудя, ако след поредните напътствия, дошли отвъд Океана, нашият „финансов гений” вземе, че обяви новата си идея, свързана с ревалвирането на и без това надценената ни валута, оправдавайки се с някакви неясни мотиви за по-лесно включване в прословутата еврозона! И това, въпреки окончателно загиващото родно производство, изправено пред скорошния си колапс. Но пък едно такова действие напълно ще се впише в новите изисквания, предполагащи улесняването на родния ни внос, за сметка на износа ни.

Да си представим, че утре един лев се равнява на едно евро. На пръв поглед – прекрасно! Но такова действие веднага ще доведе до ръст на безработицата, свиване на БВП и по-нататъшно падане по стандарта на живот за широки маси от населението. И това, че вносът ни ще стане по-евтин няма да означава нищо за осиромашелия българин, за който дори хляб от 50 стотинки ще се превърне в невъзможен разкош, разположен на космическо разстояние в близката витрина…

От гледна точка на икономическата теория (не монетаристката) процесите съвсем не изглеждат толкова красиво, както ги описва фантазьорът Бернанке. Споменахме, че ключов механизъм на кризата е падането на съвкупното търсене в развитата част от света. Оттук насетне то (търсенето) може или да не се стимулира, с последващ дефлационен сценарий по образеца от 30-те години на миналия век или от есента на 2008 г., или да се компенсира за сметка на „изпитаното” средство – емисиите, които активно се прилагат и сега!

Но пък при последния сценарий възниква противоречие между националния характер за управление на икономиките и глобалното функциониране на пазарите. Например, един Саркози здраво се нервира от факта, че френските компании започват да изпитват съществени проблеми от обстоятелството, че на лондонската или на ню-йоркската борси попадат емисионни средства, бутащи нагоре суровините, от които силно зависи местната икономика. Засега екстравагантният президент не може да направи кой знае какво, освен да предлага поредните си реформи, което в последно време се превърна в любимо занимание за гордия Галиец.

Да, но специалистът по Великата депресия Бернанке категорично бяга от дефлационния сценарий, тъй като прекрасно разбира, че този маршрут ще доведе до бързо и тотално разрушаване на цялата финансова система, плюс почти неизбежната национализация на емисионните функции, които днес са приватизирани от група частни лица, известни като върхушката от „Уолстрийт”.

Но пък и спирането на нарастването по цените на суровините и продоволствията също не е по силите не финансовия гуру – тук действат чисто икономически механизми, които ясно показват, че в условията на падащо търсене е невъзможно да се намери обяснение за скока на цените по целия свят, ако при това се игнорира субективният фактор. Като единствено средство за защита остава откровената лъжа в очите на световната общественост.

И това в никакъв случай не е проява на сила, напротив – доказателство за все по-открояваща се слабост. Но тук няма друг полезен ход – огромният разрив между разходите на домакинствата и значително по-скромните им текущите доходи, притиска към дъното цялата икономика, без шанс за скорошно излизане от капана, заложен с най-добри първоначални намерения.

Въпросът е само в това колко още е възможно задържането на повърхността и как последствията да продължат да се прехвърлят към други региони. Но е факт, че става все по-трудно по-нататъшното предотвратяване на негативните тенденции. Именно по тази причина шефът на ФЕД лъже в очите, тъй като други полезни ходове практически не останаха.

Впрочем, за разлика от нас, той познава малко по-добре кухнята на реалната ситуация в страната си. И никак не е изключено босът да е наясно със сроковете, след които „балансирането” в условията на неравновесия в икономиката ще стане невъзможно. Ако тези дати са достатъчно близки, тогава поведението му е напълно разбираемо – така или иначе, накрая никой няма да го пита за каквото и да било – твърде много и неотложни ще са проблемите, които ще се трябва да се решават.

Обратно, ако според него денят Х е достатъчно напред в бъдещето, тогава той очевидно си позволява да игнорира всички останали, издигайки се над тълпата, за която и без друго прави твърде много…

Във всеки случай подобно поведение говори за това, че на широката публика вече не може да се предложи нещо конструктивно и тук е прякото признание за изчерпването на арсенала от „антикризисни мерки”, чакани с такова опиянение от цялото „прогресивно” човечество.

Наред с безконтролното печатане на долари (повече от 2 трилиона за две години), сега за да омекотят ефекта от "слабия" юан, американците свалят лихвите по кредитите за да оживят собствената си икономика и за кой ли път вече да прехвърлят своите проблеми на страните от еврозоната. Европейските икономите са в клещите на слабия долър и слабия юан и това почти ги парализира. Това показва, колко нечестна и безмилостна е капиталистическата валутна система, когато става въпрос за собственото оцеляване. Края на кризата отново се отлага а може и никога да не дойде в Европа.

Прав сте с направения кратък анализ, с едно уточнение, че американците не могат повече да свалят съществено лихвите, които и без това вече са около нулата.
Системата, освен че е нечестна, вече е към края си - какво ще дойде след нея е големият въпрос пред човечеството!...
Поздрави и успешен ден!

в различна степен от долара,ако юана не успее да се стабилизира не ми се мисли.
Заразата е FCD и през m директно в M,защото никой не защитава парите извън банките.

Днес по света всички валути са вторични по отношение на долара. И поне в близките години нещата не могат генерално да се променят.
За самите китайци усилването на юана не е чак толкова страшно! Важно е само да не избързват, което те очевидно добре разбират! Техният проблем е в това, че изпуснаха момента да изградят пълния спектър от технологии и да създадат собствена технологична зона веднага след разпада на СССР.
Да видим как ще се справят със ситуацията, но за тях кризата също няма да е никак лека!
Поздрави!

Нивото на безработица в САЩ падна до 9,4 от 9,8%, благодарение на това, че броят на гражданите, които са включени в състава на работната сила намаля с 434 хил. човека, въпреки че като цяло населението на Америка нарасна!

в България да не би да не е същото?Даже има ръст на заплатите.

Стакмистите ни се учат от батковците!

Е добре де г-н Хитов, очевидно е че САЩ са в безизходица. По-точно имат един единствен път - да печатат пари. С цел американският народ да запази разглезения си начин на живот. И тлъстите корпоративни котараци да продължат да живеят. Алтернативата, както сам сте писали многократно е спад на БВП с до 40%. И срив на американската супер сила. Смятате ли че съществува президент/фин. върхушка, които ще позволят това да се случи ? С идеалната цел да се възтанови световната справедливост?
Въпроса е до кога партньорите на САЩ ще търпят да ги "цакат с топла бира". И до кога американския пазар ще бъде мечта за световните производители, каращи правителствата да толерират скелетите в гардероба на САЩ.
И според мен американското правителство няма друга разумна алтернатива освен печатането на доларови емисии. Но останалия свят има :)

Франция, Англия, Италия имат външни дългове от над един трилион долара. Много от другите развити страни също имат външни дългове от стотици милиони. Тогава, колко струва високият им жизнен стандарт, след като те не си го заработват и живеят на гърба на заемодателите си. Китай, Япония, Кувейт, Саудитска арабия и някои емирства държат огромни пакети ценни книжа на тия страни и какво ще се случи когато дойдат падежите им. Ще им напечатат хартийки ли или ще направят война за да заметат следите?! Има какво да се помисли.

Бихте ли ми казали "proximus" каква е алтернативата за България ?

Нов въпрос - ако на гореопоменатите европейски държави дълговете са в долари, то не следва ли че постоянните доларови емисии рано или късно ще обезценят тези дългове? Дали те не са бъдещ еквивалент на българските кредитни милионери ?
Има и друго. Големите външни дългове на гореопоменатите държави са били изразходвани в по-голямата си част за инвестиции в инфраструктура, икономика и образование. И на тези стълбове те днес привличат най-добрите специалисти, имат ефективна инфраструктура и евтина електронна администрация. На кракто са използвали заема за увеличение на БВП-то => повишаване стандарта на живот.
Докато ние се гордеем това че сме първи в Европа с ниския си външен дълг спрямо БВП. Но с едни 15евро повишение на заплатата, и работодателите са готови да фалират.

Проблемът в случая е това, че печатането на пари не решава проблемите, а само ги отлага. Вече активно се правят опити за възстановяване на някои производства на територията на Щатите. Това очевидно няма как да стане, защото вече никой няма да си купи дънки за 200долара, след като е свикнал да си ги купува за 20 и т.н.
Днес наблюдаваме явление, което наричаме "падане ефективността на капитала". Не случайно повече от 50% от добавената стойност в развитите икономики се създва във финансовия сектор. Исторически тези типични посредници за стопанския оборот са имали около 10% от новосъздадената стойност.

Както нашият приятел Владо добре забеляза, ако ние имахме на разположение едни 500 млрд. долара, колкото южните ни съседи успяха да усвоят в последните десетилетия, тогава сигурно те щяха да идват при нас на гурбет, а не обратното! Кой знае?

Големият проблем по повод на тези дългове е това, че в същото време те са активи за достатъчно сериозни финансови институции, които продължават да управляват света. Засега не е ясно как ще се реши това противоречие, но нещата не са лесни, както и да ги погледнеш!
А за втората констатация сте абсолютно прав, даже аз бих добавил, че днешната ситуация ми напомня за това как едни господа, които са се върнали от богата трапеза обясняват на балъците, че всъщност яденето и пиенето на корем е нещо много лошо, затова Вие непременно трябва да се откажете от мисълта за подобен експеримент. Добавят, че те също ще положат усилия да не продължават в същия дух, но погледнато в ретроспекция се оказва, че това са само едни празни приказки, с цел окончателно да ни баламосат! Въпросът е докога ще се оставяме да го правят?

Интересен постинг! Мисля, че този последен видео "кръстотан разпит" на ББ (Бен Бернанке), би дал допълнителна информация по повод т.нар. "антикризисни мерки" на FED-a, в тандем с Щанското правителство... (http://www.c-spanvideo.org/program/USEconomicOutlook19)

Pozdravi g-n Hitov! Strahotna publikaciq kakto vinagi!!! produljavate v sushtiq duh da otvarqte ochite na horata chrez vashite analizi!!! I da znaete che mnogo hora vi chetat!!!